Category Archives: Пътешествия

Чоба

Вчера и днес бях с Ани и Йонов на моето село Чоба 🙂 Те не бяха идвали, и се чудих как ще им се стори. Къщата е много занемарена, защото от доста години никой не живее там, а като ходим с нашите не оставаме да спим. Хубавото е че има голям двор, където се настанихме в хубавото време. Вечерта малко се захлади ама малко 🙂 Иначе носих компютъра ми и слушахме музика и гледахме филми. Всъщност изгледахме само един – "Съседка за секс". 🙂 Много ни хареса – доста весела комедия, каквато от доста време не бях гледал. После пуснахме "Ефект на пеперудата" но вече беше минало полунощ и Анито реши че е твърде психарски да го гледаме и пуснахме за малко "Търсенто на Немо", но в крайна сметка си легнахме да спим. Като цяло общото мнение е е че си прекарахме много хубаво.

Днес се върнахме на обяд. Гледах "Невероятната съдба на Амели Пулен" по bTV. Много исках да го гледам пак. Това е един от любимите ми филми, след това малко спах, а сега си събирам багажа, че сутринта заминавам за морето ! 🙂 Ще ходим на Приморско с колата ми 🙂 Стискайте палци да издържи 🙂 Ще стоим до петък или събота и през това време едва ли ще намеря от къде да пиша тук. Така че не очаквайте следващите няколко дена нещо ново тук. Само дано намерим някъде зала да си разреждам снимките от фотоапарата, защото 16 MB както и да ги погледнем няма да ми стигнат за 5-6 дена, активно снимане. Айде до скоро писане/четене 🙂

На река до Храбрино

Колкото и да е странно наистина бяхме в Храбрино 🙂 По-точно на една река "близо" до Храбрино. С колата стигнахме до едно римско мостче, което ни се стори прекалено остро и решихме да слезем и да оставим колата, а и ни бяха казали, че вирчето е близко след моста. Е разбира се не се оказа толкова близко 🙂 Някъде 2 км, но се лутахме доста защото помислихме че вече сме го пропуснали и така докато не срещнахме едни хора, които казаха да вървим с тях. Бяха двама – мъж и жена след 40-те, но бяха много луди 🙂 И така бяхме с тях и си прекарахме яко 🙂 Само водата беше студена, но за разхлаждане ставаше. Мъжа беше с тениска на Radiohead и Йонов, веднага разбра че са яки хора 🙂 Всъщност май пропуснах да кажа, че бях с Мария и Йонов. Приказвахме си за много неща – за пловдивските заведения, за филми , книги и какво ли още не … дори накрая извадиха и една трева 🙂 Взехме ги с нас в колата и се прибрахме в Пловдив. Дано някой ден се засечем случайно някъде в някое заведение например 🙂 А сега след малко тръгвам за Серго (дори вече закъснявам), че пак ще се събираме у тях.

Басейн в Баня

Както може би знаете, нищо не става така както сте го планирали ! И така в моят случай уикенда в Баня, се превърна в ходене на басейн в Баня 🙂 Просто не можахме да се съберем много хора, че да останем за вечерта и се прибрахме. Бахме Серго, Красито и аз с моята кола и един колега на Серго с още две момичета с друга кола, но те не искаха да остават за вечерта, въпреки че имахме цяла свободна вила. Йонов отиде в София, сестрата на Красито на няк'ва друга вила, други не знам си къде и така останахме само ние, а в началото на седмицата се очертаваше дори да няма място за всички 🙂

Иначе басейна беше як. Пълен с минерална вода, по-топла от въздуха и направо не ти се излиза. И времето беше прекрасно, дори прекалено слънчево и сега всички сме червени като раци 🙂 Как ще се спи тази вечер не знам 🙂 и хем през повечето време бяхме на сянка. Има и снимки, така че в скоро време очаквайте попълнения в Нашите снимки 🙂

Чоба-Асеновград-Бачково-Тряяяс

Сутринта бях на селото ми (с.Чоба до Брезово) с нашите и по едно време сестра ми се обади ми каза да ходим до Асеновград с Донка и приятеля й. И аз се навих 🙂 то аз май винаги се навивамза такива работи 🙂 Аз казах и на Йонов да дойде, но той каза че е уморен и отказа. В Асеновград се срещнахме с Мери (една съученичка на сестра ми), която беше взела сумати неща за пикник – печено пиле, кебабчета, кюфтета, домати, краставици, чинии, прибори … само оставаше даси намерим място да ги изядем 🙂 Първо тръгнахме към Асеновата крепост, но почна да вали дъжд и с колата се качихме почти до горе и след това пеша. Имаше някаква група бабички, които само ни забавяха катеренето. Но естествено успяхме да отидем най-отгоре 🙂 Тя Донка за пръв път се качваше на асеновата. Постепенно дъжда се засилваше и слезнахме на беседката, но там имаше хора и решихме да отидем от другата страна на реката на една друга беседка. Айде пак с колата и хоп – от другата страна. Там по едни пътеки нагоре-надолу покрай реката и … изненада и там пълно с хора, а дъжда си продължава. И какво какво да правим … сетихме се за един параклис наблизо, където отпред има навес и тръгнахме към него. Казва се Св. Трифон. Аз съм бил и преди там и го знаех. Там най-сетне си направихме "маса" и се наядохме едно здраво 🙂 Ама то си бяхме вече доста изморени от катерене 🙂 Естествено като бяхме на сушинка, дъжда спря и дори пекна малко слънце. След това решихме да отидем и до бачковския манастир. Речено-сторено! Точно стигнахме и слизаме от колата и пак заваля проливен дъжд. Е това не ни спря да отидем вътре и да запалим по една свещтичка. Аз запалих една и за Ани 🙂 Да е жива и здрава там в Германия и да се върне благополучно и най-вече да успее с ученето ! 🙂 След това тръгнахме пак към Асеновград да ходим на кафе. Точно като тръгвах от паркинга давам аз малко назад и спирам за момент и изведнъж отдясно се чу едно тряяяс ! Някъв ме блъсна. Аз първо не очаквах да е нещо голямо, като се имапредвид че колата тъкмо тръгваше и не беше засилена, но вратата си беше доста хлътнала 🙁 В крайна сметка решихме да не се занимаваме с полиция и застрахователи и ми даде 50 лева за ремонта и си заминахме. А аз си знаех, че батко Митко ще ми я оправи. Аз и без това мислех да мина да го видя, а сега си беше направо наложително. И така по пътя кривнахме към Крумово към тях. Той веднага я отвори вратата и я поизправи и сега почни не си личи, че е блъскана с изключение на олющената боя. През седмицата се разбрахме да я оставя за няколко дена да я оправят с брат му.
След това се прибрахме в Пловдив и отидох в Red Eye, където бяха Йонов, Пютер и Серго и им разказах за премеждията ми 🙂 И така завършва този "интересен" ден за мен. А утре започва новата седмица …

На вила в Белащица

Снощи ми се обадиха Мария и Йонов и ми казват: айде идвай в Белащица на вилата, ние сме там. Беше много неочаквано за мен, а и имах планове да довършвам проектите които правя, но не му мислих много и реших да отида 🙂 Беше добър повод да отида някаде извън града, макар и само за една вечер. Събрах раницата, купих една двулитрова бира, хванах рейса и хоп на Белащица. Бяхме само тримата и си прекарахме добре – разходихме се на чист въздух (а да знете как хубаво се вижда Пловдив през нощта от там) и гледахме телевизия. Наложи се пак да гледам "Знам какво направи миналото лято", защото това даваха по bTV , а там нямаше голям избор на програми 🙂 За пореден път се убедих, че повечето американски филми са супер тъпи 😛 Дори и музика нямахме. Но важното, е че добре си починах и малко се откъснах от напрежението на града.

Рожден ден на Йонов

Днес е рождения ден на Йонов 🙂 Да е жив и здрав и още много много такива дни да има 🙂 Ходихме в Асеновград на асеновата крепост заедно с Мария и Цецо. Прекарахме си много добре. Времето беше прекрасно. Едно топличко и много приятно 🙂 Е от това си има и лоши последици де – имаше много хора, но въпреки това си беше добре. Пийвахме водка Търговище и замезвахме с кренвирши и кисели краставички 🙂
Вечерта имахме среща с Серго, Красито, сестра ми и Пютер и ходихме в Pouse-та и аз пийнах още една биричка 🙂 после хапнахме дюнери и се прибрахме 🙂
Един хубав ден прекаран сред приятели ! (е пак не учих за изпита в понеделник)

Свети Кирик

Днес след лекции, (весел) Ники ми бутна някаква идея да ходим някъде с колата ми. Докато се чудихме между Асеновград или хижа Здравец или просто да посочим случайно място на картата, Йо се сети за някаква място – свети Кирик. И за да не се чудим повече решихме, и тръгнахме натам с 2 коли – моята и на Йо.
Мястото се намира като от пътя за Асеновград се отбива през долен и горни Воден и продължава нагоре. Малее наистина бая нагоре си беше и пътя беше много стръмен. На места ми се наложи да карам и на 1-ва скорост, а лада-та на Йо направо пушеше в буквалния смисъл.
Както и да е, стигнахме най-горе. Там се оказа, че има един манастир от XIV век, който обаче е добре реставриран. Дори един дядо ни разказа историята. Това място е било първо манастир (между другото казаха, че приличал на Рилския, но аз съжаление още не съм ходил там, и обещавам в скоро време да отида). По време на втората световна война е бил концентрационен лагер. Има и еврейски символи вътре. След това дори е било лудница за жени до към началото на 80-те години на 20-ти век когато е реставриран и сега има хотел, ресторант, дискотека и май се използва от архитекти за почивка и семинари. А в заведението бирата е 2 лева 😛
Иначе има много хубава гледка към цял Пловдив. То си е бая високо както споменах 🙂 И ако имате път натам или се чудите къде да отидете (както нас) свети Кирик е едно добро решение.