Сутринта бях на селото ми (с.Чоба до Брезово) с нашите и по едно време сестра ми се обади ми каза да ходим до Асеновград с Донка и приятеля й. И аз се навих 🙂 то аз май винаги се навивамза такива работи 🙂 Аз казах и на Йонов да дойде, но той каза че е уморен и отказа. В Асеновград се срещнахме с Мери (една съученичка на сестра ми), която беше взела сумати неща за пикник – печено пиле, кебабчета, кюфтета, домати, краставици, чинии, прибори … само оставаше даси намерим място да ги изядем 🙂 Първо тръгнахме към Асеновата крепост, но почна да вали дъжд и с колата се качихме почти до горе и след това пеша. Имаше някаква група бабички, които само ни забавяха катеренето. Но естествено успяхме да отидем най-отгоре 🙂 Тя Донка за пръв път се качваше на асеновата. Постепенно дъжда се засилваше и слезнахме на беседката, но там имаше хора и решихме да отидем от другата страна на реката на една друга беседка. Айде пак с колата и хоп – от другата страна. Там по едни пътеки нагоре-надолу покрай реката и … изненада и там пълно с хора, а дъжда си продължава. И какво какво да правим … сетихме се за един параклис наблизо, където отпред има навес и тръгнахме към него. Казва се Св. Трифон. Аз съм бил и преди там и го знаех. Там най-сетне си направихме "маса" и се наядохме едно здраво 🙂 Ама то си бяхме вече доста изморени от катерене 🙂 Естествено като бяхме на сушинка, дъжда спря и дори пекна малко слънце. След това решихме да отидем и до бачковския манастир. Речено-сторено! Точно стигнахме и слизаме от колата и пак заваля проливен дъжд. Е това не ни спря да отидем вътре и да запалим по една свещтичка. Аз запалих една и за Ани 🙂 Да е жива и здрава там в Германия и да се върне благополучно и най-вече да успее с ученето ! 🙂 След това тръгнахме пак към Асеновград да ходим на кафе. Точно като тръгвах от паркинга давам аз малко назад и спирам за момент и изведнъж отдясно се чу едно тряяяс ! Някъв ме блъсна. Аз първо не очаквах да е нещо голямо, като се имапредвид че колата тъкмо тръгваше и не беше засилена, но вратата си беше доста хлътнала 🙁 В крайна сметка решихме да не се занимаваме с полиция и застрахователи и ми даде 50 лева за ремонта и си заминахме. А аз си знаех, че батко Митко ще ми я оправи. Аз и без това мислех да мина да го видя, а сега си беше направо наложително. И така по пътя кривнахме към Крумово към тях. Той веднага я отвори вратата и я поизправи и сега почни не си личи, че е блъскана с изключение на олющената боя. През седмицата се разбрахме да я оставя за няколко дена да я оправят с брат му.
След това се прибрахме в Пловдив и отидох в Red Eye, където бяха Йонов, Пютер и Серго и им разказах за премеждията ми 🙂 И така завършва този "интересен" ден за мен. А утре започва новата седмица …