Вчера имах голямо приключение до София, и сега ще се опитам да ви разкажа какви неща ми случиха. Като начало ще ви кажа, че първоначално щяхме да сме повече хора, но в последния момент Павката и Цецо се отказаха да идват и останах само с Красито и Серго. Ето малко по-хронологично:

Continue reading Plovdiv, sweet Plovdiv →

Вчера Таня имаше рожден ден и заедно с Йонов, Павката и Цецо, отидохме на купон в Кричим с моята кола. Бяхме й купили много яки шал и шапка 🙂 Особено шапката на мен много ми хареса като я купувахме и, Тан, само да не я носиш си я взимаме обратно 🙂 Естествено бях "леко" прецакан, че трябваше да карам и не можех да пия. Изпих само една чаша бяло вино, да кажа все пак наздраве на рожденничката и после карах на безалкохолни. Много странно впечатление на всички ни направи, че отиваме на рожден ден на момиче, а гостите бяха само момчета 🙂 Скарахме й се на Таня да си намери повече прителки 🙂 То не може така 🙂

Другото лошо като сте с кола, е че всички трябва да си ходите заедно, а Цецо и Йонов бяха изморени и им се приспа рано-рано и още към 12 часа започнаха да мрънкат кога ще си ходим. В крайна сметка си тръгнахме в 1 през ноща.

Като стигнахме в Пловив се обадих на сестра ми, която точно се беше прибрала от София и каза че ще ходи в No Sense, а аз точно там мислех да ходя, и двата с Павката отидохме там. В Sense-а срещнах още доста познати и ми стана супер весело 🙂 Направо не ми се тръгваше.

Все пак към 4 пристигнах в моята стайчка, където на монитора ме чакаше един кротък kernel panic 🙂 нещо с модула nvidia. Нямах сили да гледам какво е станало и просто изключих компютъра и си легнах. Така и той да направи малко downtime 🙂 Ще взема вече да си меря времето през което е спрян, отколкото uptime-a. Първото стана доста по-малко 🙂

Сега ставам и ще оправя снимките от снищи, да ги кача някъде да ги гледате, а после ще ходя до София да закарам някакви багажи за новата квартира на сестра ми.

update: ето ги и снимките

До сега оправях снимките от вчерашното ми пътешествие до водопада "Сливодолско падало" и още веднъж осъзнах колко е красива природата ! Направо не мога да повярвам че вчера бях там, всичко ми се струва вече толкова далече. Колкто и тъпо да звучи, започнах сам да си завиждам на какво хубаво място съм бил 🙂

   В момента качвам снимките на Нашите Снимки. Мисля че си струва да отделите малко време и да ги разгледате, макар и набързо, а ако решите да ходите натам, непременно да ми се обадите, за да ходя пак 🙂 Вече знам пътя и ставам за водач 🙂

Днес на водопада беше супер !!! Понеже едва ли щях да му запомня името, снимах табелата с упътване на посоката. Значи ходихме на Водопад "Сливодолско Падало". Намира се някъде 2 км след бачковския манастир. Точно след тунела, който е след Бачково гледано от Асеновград, се свива в ляво по едни планинки пътечки. Пътят е маркиран, но това не означава че е лесен. На нас ни отне 3 часа да стигнем до водопада, като не сме бързали и с една почивка за хапване 🙂 Имам доста снимки с красива есенна планинска природа и в най-скоро време ще ги сложа на Нашите Снимки.

На отиване хванахме рейса за Смолян и шофьора се оказа свестен и спря точно до пътеката към гората 🙂 На връщне обаче, единствения начин да се приберем се оказа на стоп и точно като слезнахме на пътя и се чудихме къде да застанем, и като на шега махнахме на първата кола и тя спря 🙂 Бяхме трима човека и ни закара до Асеновград и решихме че ни е ден за автостоп и започнахме да махаме и за Пловдив, но се оказа по-трудна задача. Стояхме близо 1 час и тъкмо решихме да отидем на гарата, един спря и ни закара 🙂 Отдавна не бях се возил на стоп.

С две думи – много ми хареса днешното туристическо приключение ! май станаха повече думи, ама карай 🙂

Напоследък ми се наложи доста да шофирам из България. След прекрасния уикенд в Карлуково, последва пътуване до Мандица, за далеч по-лош повод 🙁 Така за 4 дни навъртях близо 1000 км и дори майка ми ме поздрави, че съм идеален шофьор. Почуствах се направо горд 🙂 Установих че с едно кафе мога да карам 250 км нощно време след работа по планински път. Взех да се чуствам по-уверено зад волана. Повод за тези мои мисли, е факта че имам кола и карам активно от точно 1 година. За това време не съм блъснал никой, само мен ме блъснха веднъж, но леко. Като цяло мога да кажа, че съм доволен от притежанието на кола. Помага в доста ситуации и ме направи малко по-независим (най-вече от градския транспорт). Разбира се има и своите недостатъци – например в моменти когато губиш по 20 минути да намериш място за паркиране 😛 Днес съм доволен – разнасяхме да лепим плакати за OpenFest по Пловдивските училища и университети, и без колата просто нямаше да стане. Дано да ме кара все така безаварийно още доста време, най-малкото в неделя мисля да отида в София за втория ден на феста там, и трябва да в ред за тогава. Айде, който е от София – среща на ОпънФест в неделя 🙂

Бях на място, където добротата е навсякъде около теб. Бях с хора, които излъчват доброта навсякъде. Добрата в истинския смисъл на думата – красива и силна природа, която те оставя без дъх, тишина, която те обладава и чуваш всеки горски звук, хора без капчица корист, без частица зла мисъл, пълно доверие … въобще някои биха казали, че това е утопия, но аз го видях, аз бях там и беше прекрасно. Беше истинско. Много съм доволен от това пътешествие. Сега се чуствам малко духовно порастнал. Благодаря на всички които бяха там и най-вече на Моба (Халил) за разговора навръщане ! Това са добрите хората, които си мислиш, че трябва да ги има някъде по Земята, но никога не си ги виждал. Е те са истински и съществуват !

Сега малко по-хронологично и по-фактологично какво стана този уикенд. Снощи към 10 часа сутринта напълних резервоара на Opel-ката до горе и отпрашихме с пълна газ към Карлуково. Решихме да пътуаме по по-дългия, но по-хубав път през София, и зафучахме по магистралата. Някъде към Пазарджик се усетих, че съм забравил кабела за усилвателя към player. Много ме хвана яд и си помислих че останахме без музика, а всички разчитаха на мен. Въпреки че носeх усилвател и колони и просто заради едно кабелче оставаме без музика. Криво-ляво пристигнахме в Карлуково, но не знаехме накъде е хижата. Попитахме една баба и тя ни упъти и най-накрая пристигнахме. Общо от Пловдив 250 км или 3 часа и 15 минути. Насладихме се на прекрасната гледка която се открива към пещерите и към лудницата 🙂 и се настанихме в хижата "Национален пещерен дом"
В раницата ми намерих един кабел, който е за фотоапарата ми за да се включва към телевизор, но важното беше че имаше чинчове. Оставаше някой да си жертва слушалките, за да взема буксата. За щастие се намери такъв човек и отрязахме двата кабела и ги запоих (не знам се бях сетил да си взема поялник). Така спасих положението с музиката и удържах на думата ми, че ще имаме музика ! 🙂 Разхождахме се в околноста и посетихме някои пещери. Очаквайте снимки скоро – има много 🙂 Лошото беше че нямахме нито един фенер и почти нищо не видяхме в повечето. Едвам влизахме навътре на светлината на запалки, GSM-и и фотоапарати. Другия път без нужната екипировка не тръгвам. Сигурно са били доста красиви, а аз нищо не видях. Аз през деня едва се оправях, а двама решиха спят в една пещера и го направиха 🙂 Как са стигнали до там в тъмното по онези пътеки – не знам ?!? 🙂
Естествено през повечето време в хижата звучеше Bjork, но все пак имаше и доста друга музика като Moloko, PJ Harvey, Tricky … а аз сутринта малко ги потормозих с Клас и Deep Forest.
Днес деня беше много хубав и топъл. Отново отидохме до пещерите, защото някои от хората снощи не бяха дошли. Като стана време да си тръгваме към 3 след обяд беше толкова топло че останахме по тениски с къс ръкав и пак ни беше топло. Аз дори шофирах с къс ръкав и като слизам в Пловдив от колата гледам хората с якета, а аз по тениска се прибирам 🙂

Беше супер !

Върнах се от Мандрица благополучно 🙂 На връщане първоначално трябваше да пътувам сам, но в крайна сметка бяхме 5 човека в колата и пълна с багаж 🙂 Първо един приятел който беше на село, а е от Пловдив, каза че съм му супер удобен да се прибере и ще ми прави компания навръщане, а после и братовчедите от Крумово решиха да си тръгнат с мен, защото батко Митко трява да остане за по-дълго в Мандрица.

Направих много снимки от селото и заобикалящите го балкани, но още не съм ги качил, за да ви дам URI. До няколко дена се очаква да се появят в графата теми на Нашите снимки 🙂 Следете там !

Сега казах на сумати приятели, че апартамента е празен и ако искат да идват. Ще видим кой ще дойде. То всъщност утре съм на работа и е по-добре да не се напивам много, но ще видим 🙂 В петък може да направя по-голям купон.

Днес сутринта отново ходих до Чоба и снимах един голям паяк. Много ме е яд, че не мога да правя качествени макро снимки 🙁 Просто този фотоапарат не е за това.

Иначе снощи на Асеновата крепост беше супер. Стояхме горе с часове. После бяхме на заведение в Асеновград и там много ми падна рейтинга, защото трябваше да пия натурален сок, а всички други си взеха бира 😛 Ама така е – тежка е съдбата на нас шофьорите 😛 Снимките очаквайте тези дни да се появят на Нашите Снимки.

Върнах се ! 🙂 На Приморско беше много гот 🙂 Изкарах си много добре и си починах яко ! 🙂 И колата издържа 🙂 Дори едния ден ходихме до Слънчев бряг. Навъртях общо 900 км и се оказа, че на такъв дълъг път, гори едва 5 на 100, което доста ме зарадва 🙂 Снимки ще има в най-скоро време. Стига да ги обработя и да решим кои ще сложим, че има към 160 снимки. С два цифрови фотоапарата с по 16 МБ памет ни стигнаха без да източваме снимките. Разбира се снимахме на 640х480.

На Приморско е пълно с Чехи, Унгарци, Поляци или нещо от сорта. Всичко е пълно и е трудно да си намериш стая, дори в хотел. Ние добре че си имахме предварително уговорени стаи. Въобще сезона е в разгара си ! 🙂 Още веднъж да повторя, че беше супер ! 🙂 Айде отивам да се къпя, че тръгнахме веднага след плажа 🙂 А тук в Пловдив ме завари як дъжд. Май и на време случихме 🙂