Напоследък хич не пиша … знам … и сега на бързо за изминалия уикенд. В петък след работа веднага на път – 200 km до Мандрица. Пристигнах, нагостиха ме, спах, станах, тръгнахме обратно към Пловдив с нашите, които две седмици бяха там.

Събота вечерта бях на рожден ден на Спас (ЧРД отново, Спасчо 🙂 !!! ) . Целия се намокрих в бурята, ядохме торти в Неделя, после по една малка бира (само такива имало в Ориент-а) и после на кино. Гледахме “Ултиматумът на Борн” – става за губене на време.

В неделя си направихме една малка разходка до Казанлък. По пътя в Долно Съхране се видяхме с Тишо. Радвам се, че се видяхме – зарадвах му се, като не се бяхме засичали вече толкова време. Иначе в Казанлък предишната вечер наистина е било голям катаклизъм – всички коли са с изпомачкани ламарини от градушката, да не говорим за дърветата … просто УЖАС !

След Казанлък директно отидохме в Таня … там като отвориха едни мастики … не можах да си тръгна … и останах … сутринта – буу с колата на работа … и така – рапорт даден 🙂

Една седмица след като се завърнахме от морето, решихме, че трябва да излекуваме постваканционната депресия с ново пътешествие – този път на планина. Целта ни беше екопътеката “Каньона на водопадите” близо до Смолян. Снощи към обяд с Таня , Дина и Дарко тръгнахме към Смолян. След като стигнахме разгледахме града (за първи път бях там) и решихме да намерим къде е екопътеката и място за пренощуване на палатки. Учудващо това не се оказа толкова лесна задача – повечето от местните, които попитахме, не знаеха къде са водопадите ?!? В крайна сметка успя да ни упъти една полулуда жена – леля Роза, която се представи като втората Ванга и веднага се опита да ни гадае. Наистина май е по-лесно да се научи за пътеката от Интернет от колкото от местните. В крайна сметка за екопътеката трябва да тръгнете от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла и до една стара автобаза има отбивка в дясно, където вече има табела за каньона. Точно в началото на екопътеката си намерихме едно божествено място за палаткуване в една лека отбивка в ляво – една затворена с борчета гладка поляна с чуден изглед.

Аспарух не можа да дойде с нас колата, защото имаше работа и доиде по-късно с рейс. Дори се появи с изненада – дойде с една французойка Полийн (дори не съм сигурен дали точно така се казваше, но то във френския никога не знаеш кое ка се пише и как се произнася), която обикаляше България, а всъщност беше тръгнала от Русия за Франция. Много готина мадама се оказа, която веднага приобщихме в компанията и беше с нас през двата дена. Вечерта си изкарахме чудесно с една бутилка водка и се наспахме добре в планината. Не ми стана толкова студено, колкото очаквах, дори хич 🙂

Каньонът на водопадите е най-хубата екопътека на която съм бил. Неповторима природа, сравнително лесен терен (според мен става и за деца и възрастни), невероятни гледки … въобще препоръчвам силно силно ! Някъде чухме, че била 26 километра, но ние успяхме да направим един пълен кръг (без да се налага да се връщаме по същата пътека, от където бяхме дошли) за около четири часа, като пред доста от времето се моткахме, защото изчаквахме Маги и Йонов, които бяха тръгнали сутринта от Пловдив на стоп. Според мен пътя по който минахме в никакъв случай не е повече от 10 километра. И си струва целия – постоянно се минава по мостчета над реката, има доста панорамни площадки, дори има вирчета, в които може да цопнете ако Ви е топло.

Хайде и малко за града Смолян – бях там за първи път (както казах) и съм доста приятно впечатлен. Хубаво планинско градче, пълно с много и все красиви жени 🙂 Не казвам, че само момичетата ме впечатлиха, но и това не е малко. Иначе новата църква също е доста впечатляваща, а малко ме хвана яд, че не успяхме да посетим планетариума (изпуснахме го за малко), но нищо – другия път.

p.s. днес (последната неделя на август) било и деня на туриста 🙂 Добре го отбелязахме с тази разходка.

Малеее целия свят беше решил да се връща днес. Ужас ! 9 часа пътуване от морето до Пловдив за първи път преживявам. Да, думата е преживявам. Мислех да напиша нещо за двете седмици през които ме нямаше, но ще стане утре …

лека нощ

Допълнение (понеже втори ден явно няма да напиша нищо ново, а и като отговор на Боримечката): пътувах с лека кола, но просто като попаднеш в задръстване от Айтос до Пловдив става така (лявата лента е насрещна). Някои дори извадиха тротинетките на децата да си поиграят, докато чакаме.

28 юли

В събота беше сватбата на братовчет ми Митко и неговата избраница Катя. Така целия ден бях на сватба. Беше от сватбите със всичките му традиции. Особено като си от мъжката страна преминаваш през всичките обичаи. Включително се запознаваш и разни хора, които ти се оказват братовчеди и други роднини. Иначе в ресторанта – Малкия Бунарджик (хич не е малък, да ви кажа) беше весело. Попаднах на маса с приятелки на булката 🙂 Всички наблегнахме на водката. Дори обрахме бутилките от съседните маси. В крайна сметка това си оказа лошото влияние и завърших вечерта на чалготека в Папараци. Ужас ! За втори път в живота ми попадам на токова място и наистина беше ужасно. Бяхме твърде голяма компания (заедно с младоженците) за да откажа.

29 юли

В неделята трябваше да се пречистя. Станах към 11 и разбрах че Яна и Йонов са ме търсили по-рано поотделно, но все за едно и също нещо – да ходим на някъде. Аз естествено веднага се навих и тръгнахме към Триград. Всъщност не тръгнахме веднага, а си имаше обичайното туткане, през което станахме 2 коли и 9 човека 🙂 Знаехме че сме изпуснали Орфическите мистерии в Триград, които са били в събота, но все пак решихме да не променяме дестинацията. Някои от нас не бяха виждали ждрелото, а то си струва да се види ! Отидохме на реката, излегнахме се на едни полянки и като цяло си починахме. А на някои ни мина и махмурлука 🙂

Веднага след B’estival-а в Букурещ се отправихме към родното черноморие. Всъщност наистина буквално след фестивала тръгнахме към България. Към 2:30 бяхме в Русе и не ставаше да си търсим хотел или нещо подобно, а решихме да си намерим място, където да поспим в колите. Свихме в един черен път към първото село след Русе и заспахме. Учудващо добре спах, чак докато един чичка с трабантче не ни събуди сутринта, защото сме му пречили да отиде до бустана си 🙂 Така рано-рано продължихме. Първоначално мислихме да отидем някъде на север от Варна, но в крайна сметка решихме да отидем на Кара Дере.

На Кара Дере, както и очаквах, имаше доста хора, но все пак успяхме да си намерим място за палатките в хубава борова горичка. За съжаление хубавото ни място от миналото лято беше заето. Почти веднага се топнахме в направо горещото море 🙂 Малко по-късно дойдоха Йонов и Алекс и компанията стана пълна 🙂

Вечерта още от началото си знаех, че няма да мога да изчакам изгрева, затова просто по някое време като ми се доста отидох и си легнах в палатката. Сутринта ме събудиха малко преди изгрева, аз  се повъртях малко из плажа, пък пак си легнах 😛 Поне когато окончателно станах ми казаха, че изглеждам доста по-свеж от предишния ден. Все пак път до Румъния, цял ден фестивал, път наобратно, спане в колата и път до морето си е леко уморително 🙂 Дори и за мен 😛 😛 😛

В неделя сутринта трябваше да отидем до Варна, защото Йонов имаше малко работа там. Аз с Дори и Алекс изпозлвахме случая да се разходим из града и по-специално морската градина, където не бях ходил до сега. Хубаво място, само където няма достатъчно чешмички 😛 Както си бяхме из Варна се обадих на Яна и се оказа, че и тя е във Варна. Още повече – отива към Кара Дере 🙂 А принципно си мислехме да се видим някъде към Каварна. В крайна сметка се срещнахме в Бяла. Радвам се на такива “случайности”.

След като се върнахме в Кара Дере не можахме да устоим и си взехме още едно море преди да си съберем багажите. Как да пропуснеш още кажи-речи един ден на това прекрасно място ?!? Тръгнахме чак към 17:30 и след две кратки спирания в 23 часа бяхме в Пловдив.

Така след 1200 километра и още хиляди неповторими емоции се прибрах. И какво му трябва да човек 🙂 Само малко желание да тръгне – другото се нарежда !

Тръгнах в четвъртък в 20:30. Минах Шипка. Спах в Дряновския манастир. Минах Дунав мост. Бях в Румъния. Думичка не разбирам от езика им. Видях на живо Hooverphonic ! Видях и Yonderboy, Morcheeba, Faithless … Бях на B’ESTIVAL. Спах в царевична нива до Русе. Бях на море. Бях на Кара Дере. Проспах джулая, поради преумора. Рагледах Варна. Върнах се. 1200 километра за три дни.

offtopic: междувременно разбрах, че са ни отнели Стрaнджа 🙁

Последния уикенд бях на може би най-хубавото място на което съм бил – Широка поляна ! Казвам го съвсем искрено – страшно много ми хареса ! Направо не знам защо си тръгнах 🙂

Аз се бях навил още в началото на миналата седмица, че ще ходя там и сигурно щях да ходя при всички положения. В крайна сметка нещата се подредиха по най-хубавия начин – всички на които казах се навиха да дойдат и така се събрахме 9 човека 🙂 Буквално до последните минути не знаех кой ще идва и кой няма.

Все още си представям хубавите гледки на Широка поляна 🙂 А времето беше така хубаво прохладно – вечерта си бях с дълъг панталон и дълги ръкави и ми беше много добре. А сега стоя в Пловдив на едно място и просто се потя 😛 Мисля че случихме и на сезона – сега всичко е все още зелено на Широка Поляна и всичко е радост за очите и душата 🙂 Какво се опитвам да описвам – очаквайте скоро снимки на Нашите Снимки,то не може да се опише.

Всичко започна съвсем нормално, като в понеделник ми казаха, че във вторник сутринта заминавам на командировка до няколко ВЕЦ-а за редовните профилактики. Принципно го очаквах, но не и че ще ми кажат единия ден за следващия. Освен това си мислех, че ще ходя само до близките ВЕЦ-ове около Кричим. Така във вторник сутринта тръгнах съвсем неподготвен на четиридневна командировка. Минахме двете Въчи и Орфей и междувременно Бай’ Янко ми каза, че вечерта ще се спи в Девин. Аз дори нямах допълнителни дрехи (освен работните). Разбира се много не ми пукаше и се отдадох на пътешествието. Вечерта успях добре да разгледам Девин. Във сряда оправихме ВЕЦ Девин и ВЕЦ Тешел и имаше някаква идея да ходим да спим на Шиrока поляна, но се забавихме и за втори път отидох в хотел Ягодина в едноименното село. Там пак да кажа, че е много хубаво – и хотелчето и природата. От липса на дрехи дори ми се наложи да си пера чорапите вечерта, за да мога сутринта да ги слагам отново 😛 Все пак в четвъртък поне минахме през Доспат и Широка поляна на път за ВЕЦ Батак и направих малко снимки 🙂 Там не бях ходил до сега и е неописуемо красиво – скоро ще се ходи там на спокойно 🙂

В четвъртък вечерта трябваше да спим в Кричим, но аз реших да се прибера за малко до Пловдив и да се преоблека 🙂 Хванах си рейса и за няколко часа се  прибрах. Сутринта станах в 5:30 и 6:15 отново хванах рейса за Кричим за да приключим и с последните два ВЕЦ-а за тази седмица. Бързи, смели, сръчни и хоп … още преди обяд се прибрах в офиса в Пловдив.

Конкурса за най-мръсен ВЕЦ печели Пещера. Навсякъде другаде горе-долу са ги пооправили, изчистили и боядисали, но в Пещера все още е пълно с жаби и мръсотия. Въпреки, че на мен най-гадно ми беше в генератора на ВЕЦ Алеко, който явно беше работил скоро, и вътре беше 42 градуса наред, че е ужасно тясно. Потта ми направо си капеше върху клавиатурата на лаптопа, който държах наклонен, защото нямаше място на ширина. Само няколко минути по-късно, както си бях потен, отидох в шибърното на 14 градуса. Ужас – дано не се разболея.

Уфф не искам да звучи все едно се оплаквам – всъщност  пътешествито като цяло ми хареса. Една седмица малко разнообразие от седенето пред монитора.

След като тази седмица три дена нямах интернет, малко изостават нещата за които пиша. Сега да си запиша как протече вчера (събота).

Сутринта започна с ранно ставане заради последния ми изпит за тази сесия (и всъщност за тази година), след като предишната вечер празнувахме у Таня годишнината.  Изпитът беше по “Компютърни мрежи”. Честно казано не бях учил много и се надявах главно на общи знания от практиката ми. Казвах си : “да не съм правил една и две мрежи …”. Все пак теста си беше доста гадничък и  доста хора се провалиха на него. С Красимир останахме последни да влезем да ни провери работите и дори по едно време се притесних, че и аз съм го объркал и ще ходя другата седмица на поправка. В крайна сметка се оказа, че съм направил теста за 5, на курсовия проект ми писа 6 и обща оценка – отличен ! Направо ахнах 🙂  Хубав завършек на сесията ми. Особено като се има в предвид, колко човека скъса. (единствено все още не си знам оценката по “изкуствен интелект”)

Следобедът започна със семеено ходене по магазини (да не кажа “шопинг”), но постепенно разбрах, че няма да остана до края на деня в Пловдив. По някое време ми се обадиха и ми казаха да тръгвам и отиваме две коли към Чепеларе. По пътя постепенно разбрах какъв е целия план и кой от къде ще взимаме. Всъщност всичко това нямаше значение, важното е да се ходи някъде 🙂 Така стигнахме 8 човека в Чепеларе. Опитахме се да изненадаме един приятел на останалите, който е от там, но не се получи изненадата и в крайна сметка отидохме до тенис кортовете. Повечето бяха гладни и седнаха в едно заведение, а аз реших да се разходя из града и да поснимам. Плана беше да се връщаме по-късно вечерта и не ми се прекарваха няколкото часа, в които съм отишъл на хубаво място, в седене на маса. Разходих се из почти целия Чепеларе и го разгледах хубаво. Пробвах и новото ми стативче, от което почти нямаше нужда, но все пак 🙂

Малко по-късно дори отидохме на кортовете и поиграхме тенис. Добре ми доиде. Не бях играл от редките случаи в университета, когато ходихме на физическо. Най-хубавото е че се стоплихме, защото вечерта доста си захладня, а ние бяхме тръгнали от горещия Пловдив по къси ръкави и панталони.

Този път Чепеларе страшно много ми хареса, въпреки че  съм ходил няколко пъти вече там. Особено докато играхме тенис – както си седиш и гледаш сравнително доста модерен корт и само вдигаш погледа и забелязваш, че си в планината и навсякъде си заобиколен с баири, полянки, дървета … просто красота. Заиска ми се въобще да не си тръгвам от там.

Все пак трябваше да  се приберем. Преди да тръгнем отидохме пак да видим баба Руска и седнахме за малко в двора. Беше много хубаво – прохладно (дори студено за нас), красиво, чист въздух … няма комари 🙂 Въобще само да имаше повече желаещи веднага опъвах палатката там 🙂

Прибрах се в Пловдив в полунощ, след което последва първото ми хубаво и спокойно наспиване, без да се налага сутринта да се будя по часовник за работа или за училище, от месеци насам.

Поредното приключение, което не знам как да започна … сигурно ще стане много объркано … да започна хронологично. Идеята беше да ходим на нестинарския празник в село Българи в събота, като в петък разбрахме, че сме се объркали и празника не започва в събота, а в неделя на 3-ти, както всяка година. Все пак решихме да тръгнем в събота след изпита ми, въпреки че в понеделник всички бяхме на работа. Отивам аз събота сутринта в университета и хоп – нова изненада – имало кандидат-студентски изпит и не пускат никой в сградата, а моя изпит преместен в 14:30. Това тотално ми провали плановете за рано тръгване (поне преди обяд) и дори се зачудих дали въобще да ходя. Магито и Яна се навиха да ме изчакат и да тръгнем чак след изпита ми (мерсиии). Междувременно разбрах, че Митака и Жорето също ще идват. Така чак към 17 часа тръгнахме от Пловдив с колата на Митака. Отгоре на всичко на отиване решихме да минем по пътя през Странджа, защото повечето не бяха минавали оттам. Не че са лоши пътищата там, просто са тесни, с много дупки и завои и като цяло стават бавни и живописни (като последното през нощта не се забелязва много 😛 ). Отново бяхме “Странджарс in the night” 🙂 Стигнахме в Българи към 10-11 вечерта. Лутахме се малко докато си намерим място за палатки, но в крайна си намерихме много добро 🙂 Напалихме си огън и въобще направихме си лагера както си трябва 🙂 Малко по-късно дойде и Тишо, а аз спечелих наградата на първия “изгубил се в село Българи” като не можах 10 минути да открия лагера ни 😛 Направихме си вечеря и към 3 часа си легнах. Между другото за първи път тази година спах в палатка – направо ме е срам – юни месец е вече !

Сутринта се разходих из селото, което започна да се пълни с фотографи и репортери. Решихме да отидем малко на плаж и после да се прибираме към Пловдив. След не много убеждения Тишо успя да ме навие да остана и за неделя вечерта и да се прибираме в понеделник. Звъннах на шефа ми го попитах дали мога да си взема още един ден, след като вече си бях взел петъка и съботата (как го измислиха на 2-ри юни да е работен ден ?!?) заради изпита, а той каза : “няма проблем, оставай” 🙂

Така шестимата (заедно с Тишо) отидохме към морето. Нещо се объркахме в Царево и като разбрахме, че сме подминали Арапя решихме да не се връщаме, а да отидем в следващото село, което се оказа Лозенец. Там си намерихме едно хубаво плажче, където си направих първото истинско морски къпане за тази година. След това си направих и първия плаж, съпроводен и с първото ми изгаряне 🙂 Да кажем че сега изпитвам лек дискомфорт да си нося раницата и да спя по гръб 🙂 Ама си беше хубаво 🙂

Някъде към края на плажа, останалите от групата също решиха да останат на нестинарските танци вечерта и чак след това да тръгваме към Пловдив.  Така плана се промени още веднъж 🙂 Останалата част от деня преди стъмване изкарахме в разходка из Лозенец, ядене на сладолед, бирене, хапване пак там, почиване и дремване на случайна полянка из Странджа. Когато вечерта отново стигнахме в Българи, вече беше пълно с коли и хора. Зачакахме нестинарите, а аз гледах да снимам докато все още има светлина.

Ритуалът свърши към 22:30 и ние тръгнахме на поредното нощно завръщане към Пловдив. Този път минахме по пътя през морето. Оставихме Тишо в Созопол, а ние продължихме. Аз дремнах малко в колата и малко преди петолъчката смених Митака на шофьорското място и се закарах до нас 🙂 В 4 часа през нощта си бях вече в леглото.

Така протече поредното ни пътешествие 🙂 Май успяхме да вземем максимално от уикенда с тези нощни  пътувания. Видях отново нестинарите – струваше си, видях морето, изкъпах се … какво друго ми трябва … освен усмивката 🙂