Веднага след B’estival-а в Букурещ се отправихме към родното черноморие. Всъщност наистина буквално след фестивала тръгнахме към България. Към 2:30 бяхме в Русе и не ставаше да си търсим хотел или нещо подобно, а решихме да си намерим място, където да поспим в колите. Свихме в един черен път към първото село след Русе и заспахме. Учудващо добре спах, чак докато един чичка с трабантче не ни събуди сутринта, защото сме му пречили да отиде до бустана си 🙂 Така рано-рано продължихме. Първоначално мислихме да отидем някъде на север от Варна, но в крайна сметка решихме да отидем на Кара Дере.

На Кара Дере, както и очаквах, имаше доста хора, но все пак успяхме да си намерим място за палатките в хубава борова горичка. За съжаление хубавото ни място от миналото лято беше заето. Почти веднага се топнахме в направо горещото море 🙂 Малко по-късно дойдоха Йонов и Алекс и компанията стана пълна 🙂

Вечерта още от началото си знаех, че няма да мога да изчакам изгрева, затова просто по някое време като ми се доста отидох и си легнах в палатката. Сутринта ме събудиха малко преди изгрева, аз  се повъртях малко из плажа, пък пак си легнах 😛 Поне когато окончателно станах ми казаха, че изглеждам доста по-свеж от предишния ден. Все пак път до Румъния, цял ден фестивал, път наобратно, спане в колата и път до морето си е леко уморително 🙂 Дори и за мен 😛 😛 😛

В неделя сутринта трябваше да отидем до Варна, защото Йонов имаше малко работа там. Аз с Дори и Алекс изпозлвахме случая да се разходим из града и по-специално морската градина, където не бях ходил до сега. Хубаво място, само където няма достатъчно чешмички 😛 Както си бяхме из Варна се обадих на Яна и се оказа, че и тя е във Варна. Още повече – отива към Кара Дере 🙂 А принципно си мислехме да се видим някъде към Каварна. В крайна сметка се срещнахме в Бяла. Радвам се на такива “случайности”.

След като се върнахме в Кара Дере не можахме да устоим и си взехме още едно море преди да си съберем багажите. Как да пропуснеш още кажи-речи един ден на това прекрасно място ?!? Тръгнахме чак към 17:30 и след две кратки спирания в 23 часа бяхме в Пловдив.

Така след 1200 километра и още хиляди неповторими емоции се прибрах. И какво му трябва да човек 🙂 Само малко желание да тръгне – другото се нарежда !