Традиция стана-а-а … да не повтарям място, където да карам сноуборд. Днес точно си мислех да отида пак в Чепеларе, но в последния момент, сменихме крайната цел на Пампорово. Така и Пампорово стана мое сноубордно завоевание 🙂 Този път поне не бях сам, и дори бяхме пълна кола. Дорито, Вилито, Надя и Димитър запълниха колата, но само аз и Димитър карахме. Другите просто се разходиха, като Вилито я беше много яд че екипировката й не беше в Пловдив. За малко да има и още една кола хора, но за съжаление не дойдоха. То и ние с нашата организация успяхме да стигнем чак на обяд и си взехме само половин дневна карта за лифта.

Пампорово се оказа по-голям дори от колкото си го представях – за първи път спирам да го разгледам повече, обикновено минавам само транзит. Сумати писти, лифтове, влекове, хора … но не беше чак прекалено претъпкано. Дори ми се стори една  идея по-България отколкото Боровец (там си е направо чужбина). За протокола, цените (главно за да мога след време да сравня колко са се променили) –  дневна карта за всички лифтове през уикенда 33 лева, половин ден 20 лева, сноуборд и обувки под наем за ден – 25 лева.

Иначе с карането на борда продължавам да задобрявам. Паданията стават по-малко, но за сметка на това по-качествени. Трябва да се замисля за каска вече.

Този уикенд си мислех, че ще го прекарам в болки, защото в събота на обяд имах час при зъболекаря, и се очакваше да ми пили едни зъби, но се оказа, че трябва да отложим с няколко дена нещата. Така, като се разделяхме, Дафо ми пожела весел уикенд, а аз направо не знаех какво да правя, след като така ми развали плановете. В крайна сметка съботата я пропилях, а беше такова хубаво време. Вечерта се видях с Гери, Яна и останалите от компанията, и по едно време Митака каза, че на другия ден ще ходи да кара сноуборд на Боровец. Попита искам ли да дойда и аз естествено казах “OK” (всъщност попита всички, но само аз се навих). Разбрахме се в 8 часа сутринта да тръгваме. Това се случи някъде към 10 вечерта, а след това аз отидох в петното, където останах до 2.

Сутринта все пак не можахме да тръгнем в 8, но след малко технически проблеми с колата, Митака и Орлин (бяхме тримата) се появиха пред нас в 8:30.  Пътьом напазарувахме от една бензиностанция разни неща за закуска и към 10:30 бяхме в Боровец. Взехме си сноубордове под наем – комплекта с обувките беше 30 лева на ден. Този път имаше кой да ми обясни какво да правя на борда. Един приятел на Орлин (и мой адаш между другото) ми каза какво да пробвам и само след 1-2 часа тренировки вече се се спусках от най-високото (на тренировъчната писта 🙂 да не си помислите нещо) до долу, без да падна на заден кант. Там естествено беше претъпкано с хора, и горе-долу успявах да ги избегна 🙂 Вече мога да се похваля, че карам сноуборд ! Миналия път на Безбог, по-скоро мога да кажа, че само се качих, но никакво управление не можах да постигна. Днес до края на дена почти овладях и предния кант. Сега остава само да ги сменям, без да падам 😛

Малко за Боровец. Много е скъпо. И има само чужденци – навсякъде чуваш английски, руски, сръбски, в краен случай македонски 🙂 В заведението до пистите няма артикул “чай”, а “вносен чай” на цена 2,50 лева. Взех си – нищо вносно нямаше – най-обикновено пликче чай, в чаша топла вода от машината. Минералната вода (500ml) също 2,50 лева. Не че ги нямах да ги дам, но някак си не ми се дават толкова пари, за нещо, за което знам, че не струва толкова. Хайде , след цял ден каране, седнахме в един ресторант и трима човека изядохме 100 лева (с бакшиша), но дори това ми се струва по-нормално. Навсякъде има скъпи ресторанти, а и яденето наистина беше много и вкусно. Все пак еднодневния ми престой на Боровец ми затвърди представите, които имах за това място. Просто там се целят в англичаните, които идват. Дори всички реклами са на английски.

За ски туризъм на Боровец условията си бяха идеални. И времето беше прекрасно – топло, слънчево, с едно синьооо небе … А аз лично съм страшно доволен с напредъка да карам сноуборд !