Последните няколко дена съм се застоял в Милано, никъде не ходих и затова не съм писал. Чак си загубих тренинга да пътувам, но като си имам три чудесни съквартирантки, които се грижат толкова добре за мен, си ми е много добре. Все пак днес реших да си направя еднодневно пътуване до Торино. Докато другите са на даскало, аз си хванах Астралката и по малките пътчета потеглих на запад. Първо имах една случка, като забравих да затворя капачката на охладителната течност и по едно време започна да пуши под капака, но като по чудо, капачката си беше където я бях оставил. Как не е паднала при движението не знам.
Установих че от Милано до Novara всичко е застроено и пак си е почти градско каране. Като се замисля и на изток до Бергамо беше така, и общо се получават над 100 километра мегаполис. Започвам да схващам значението на думат мегаполис.
Торино е хубав град. Както пишеше в travel guidе-a на Магито – няма кой знае какво да се види, но и точно заради това няма много туристи и ми се стори хубаво място за живеене – по-спокойно е. Аз напоследък свикнах да е пълно с групи туристи навсякъде. Сградите на Торино са ми някак си по-френски 🙂 А и на няколко места видях, че са от времето на Наполеон. Иначе в днешно време май е доста голям индустриален център. Освен това някак си нямат проблем с паркирането – имаше доста свободни места. Аз спях до един парк покрай реката. Беше много приятно. След това отидох към центъра с главните улици с много магазини. Хубавото на Торино, е че може да се разглежда и в дъждовно време, като днешното, което ту валеше, ту спираше. Сградите образуват покрив на тротоарите на главните улици. Не знам как да го обясня, но става 🙂 И аз дори обиколих няколко магазина. Доста време отделих в един за техника и музика, ама много музика. На центъра се провеждаше и торинския маратон … или щеше да се провежда, не разбрах точно. Между другото да му се чудиш на Торино как е бил домакин на зимна олимпиада – та той на 200 метра надморско равнище, а планините със сняг, който се виждаха на хоризонта, въобще не изглеждаха толкова близко. За финал на пътешествието ми се разходих покрай реката. След това поех братно по хубавите пътчето до Novara, а от там по скучната магистрала до Милано.

Вчера трябваше да изпратим Софито на летището в Бергамо и решихме да го съчетаем с разглеждане на града. Разходихме се из старата част (Горен Бергамо), където има много хубави места за почивка с чудесен изглед. Имахме само малко повече от час на разположение и той премина толкова бързо. След това отидохме на летището и изпратихме Софито към студена и дъждовна София. Така за нея пътешествието завърши, а аз ще трябва по някое време да се връщам сам до България. Някой да има желание да дойде до Милано и да се връщаме заедно ?
Между другото от Милано до Бергамо решихме да избегнем (платената) магистралата и да минем по малките пътчета. Всичко може би щеше да е наред, но явно около Милано всичко е застроено, и на практика всичките 50 километра са си градско каране. Стига се доста по-бавно.

Стоим си ние в окопите … а-а-а така де, в Милано и решихме да ходим на море 🙂 Първоначално си мислехме да отидем във Венеция, направо от Верона, но не намерихме къде да спим, и решихме на другия ден да отидем в Генуа. Поне визуално на картата, е най-близкото място с море около Милано. Така днес (т.е. вчера вече) се качихме на Астралката и отново потеглихме на път. Магистралата до Генуа се оказа с много завои (видимо труден терен), но все така скъпа 😉 Морето на Генуа се оказа доста зле – единствения плаж, до който стигнахме, беше меко казано ужасен. За сметка на това града много ни хареса. Направихме много снимки, в направо  горещото време над 25 градуса (местните отново бяха с зимни якета), и този път се държахме като истински (японски) туристи – петимата извадили по един фотоапарат и щракаме. Генуа е много интересен град – построен на едни хълмове и е някак на нива. Вървиш си по един булевард и гледаш покривите на къщите под теб. А тук сградите хич не са ниски – просто няма много хоризонтално пространство и строят на горе. Върха беше един жилищен блок, на който паркинга с колите беше на покрива. Иначе Генуа си е чисто средиземноморски град, с типичната средиземноморска растителност  – палми и мандарини навсякъде по улиците. Мисля си, че тук не знаят какво е зима. За финал на деня си оставихме един парк на хълм, където има музей на ориенталските изкуства (поне до колкото мога да си го преведа). Парка е направен просто чудесно – истинска джунгла от растителност, която те откъсва напълно от града. Само внимавайте, защото вечерта го заключват и ние останахме вътре заключени. Като чуете сирена, означава, че го заключват. Всъщност не знам какво имат в предвид под ориенталско (и какво има в музея), но парка беше в източен стил. Има водопад, с пътечка, която минава зад него. Много ми хареса. Както и цялото пътешествие до Генуа ме зареди с много положителни емоции. Беше хубав слънчев ден … макар и без да се топнем в морето, както си мислех предварително.

Вечерта след Gardaland отидохме да разгледаме Верона. Един град, който наистина си струва отделен пост, макар и малко закъснял. Наистина го разгледахме само за няколко часа през нощта, но това е може би втория град, от това пътешествие (след Sibiu в Румъния), който ми харесва от пръв поглед. Един град, който е събрал в себе си толкова епохи. Видях сгради то римско време, средновековни замъци и ренесансови къщи. Направо се чудя как така нищо не е разрушено, а е така хубаво запазено. Отидохме до къщата на Жулиета:

Всъщност това беше единствената ни предварително набелязана цел, но освен това се разходихме и из един замък, и на центъра. Много готино. Този град също си го оставам за повторно посещение.