Булкотрола 2

Знам си аз че като кажа нещо и после не става точно така. Поредния пример е като се похвалих, че тази година ще бъда на Булконтролата само за един ден и ето че в петък ме пратиха отново. Поне последня ден беше по-къс, но трябваше да събирам щанда след това.

Петък вечер

Най-приятните вечери стават почти винаги спонтанно ! Така в петък вечер отидох “за малко” в Гражданския клуб да се видя с Таня и Аспарух, а то после взеха че дойдоха всички един по един. Само където на следващата сутрин имах изпит и не се присъединих към продължението на купона в квартирата.

един тест = две оценки

В събота сутринта ми бяха изпитите по Реинженеринг и Екстремно програмиране, което всъщност се оказа че е един тест и просто кой каквото изкара се пише на два пъти за двата предмета. Ей такива неща се случват в ПУ.

HMD 5

Handmade Day номер 5 беше най-големия до сега (поне според мен). Най-много хора, най-много неща, най-много хубаво настроение 🙂 Поздравленията отиват при Еличката !

Съботно Петно

Вечерта след ръчния ден (естествено) отидохме в Петното 🙂 Там имаше доста малко хора, но все приятни изненади 😉 Получи се почти частно парти, на което след като бяхме добре подгряли, много се забавлявахме. Аз отново трябваше да си тръгна рано, заради пустите изпити.

Последен изпит

В неделя ми беше последния редовен изпит за моята магистратура. Имам само още една поправка на изпит, който не съм взел от предишната сесия. Пфу свърши училището. Сега трябва да измисля някаква дипломна работа. На държавен изпит не ми се ходи.

Лежерна неделя

В неделя след изпита уж бяхме решили да ходим на караме колела, но като отидох в Таня и Пухи, там се замотахме, пуснахме си филм да гледаме, след това заваля дъжд и всичко пропадна. За сметка на това си направихме филмов маратон. Започнахме отпускащо с “Музиката на Истанбул“, който бях гледал, но с удоволствие си припомних. Продължихме по-напрягащо с “Шесто чувство“, който заради финала ми хареса, иначе на моменти си стоеше измислен. Накрая изгледахме и “Пътеводител на галактическия стопаджия“, който на второ гледане дори ми хареса повече.

След снощната поредна вечер в Петното (този път само до 2 часа), тази сутрин отидох в университета и дори имах изпит. Това Java-та се оказа лесно нещо, щом дори аз, за две упражнения успях да схвана разни неща, които преди това не съм и подозирал как стават. Сега разбирам защо има толкова програмисти на Java – то било лесно. Така си уредих на бързо първата шестица за тази година. Точно се прибирах от университета под дъжда и целия мокър, Магито ми звъни и казва да ходим на разходка да снимаме дъжд. Веднага се съгласих 🙂 Още не беше ми изсъхнало якето и се озовахме на Руенското езеро. Магито и Вилито извадиха Canon-ите, и аз моята сапунерка. Станаха доста хубави снимки. Времето, и най-вече небето, беше много динамично и постоянно се променяше (най-малкото като цвят).
Точно се прибрах от разходката и ми звънна Донка, като ме подсети, че се бяхме разбрали да ходим на кино. Така и не проверих предварително какъв е филма, но казах да ми купи билет. Докато се оправях ми е звънял телефона – гледам три пъти Тишо. Звънкам – затваря ми. Звъни ми той, казвам “альоо, Тишус” и отсреща чувам сестра ми ! Такова нещо не очаквах 🙂 Оказа се че се срещнали във влака – тя от Бургас, той от Казанлък, и успяха да ме изненадат приятно. С Тишо обсъдихме положението ми, че съм без дом, без кола, без интернет, без *.* … въобще трябва да приемам подаяния 🙂
Още не беше ми изсъхнало якето и аз отново бях навън, на път за Лъки Синема. Филмът се оказа “Полет през вечността” (Accros the universe). Много ми хареса ! Американски, но подигравателен към американската политика – най-вече към войната (конкретно към Виетнам). Имаше весели моменти, имаше и тъжни. Всичко беше представено с песни и това според мен засили много цялостното усещане. Е, типично по американски, имаше и хубав happy end.
Happy end на една дъждовна седмица

Петък вечер. В Йонов. Гледахме Shutter. Тайландски. На мен ми хареса. Тип The Ring. Тръгвам към 1. Прибирам се. Поглеждам си програмата и осъзнавам, че в събота всъщност нямам упражнения. Яд. Блея в Интернет до 3. Ставам. Дъжд. Сняг (не в Пловдив). Купих си зимни гуми. Пак Barum. Купихме и нова пералня. Пуснах си нов фотоблог. Планове за Петното. Преди това в сладоледената къща, защото решихме че е идеално време 🙂 Петното. Много хора. Много познати. Стари познати. Весело. Незабравимо. Тръгване. 4 часа. Кратък сън. Ставане. 9 часа. Университета. Java. Махмурлук. 16 часа. Крумово. Оставям Астралката. Ремонт. Прагове, вежди. Да знаете – две седмици съм без кола. Стоп до Пловдив. Тип луда лелка с Москвич. Пеша. У Таня и Пухи. Киномания – Между два свята. Шизо филм. Но съм доволен, че и различни филми. Пак у Таня и Пухи. Биричка. Уикенд – край ! Аз – скапан !

Както предишните няколко вечери, така и тази въобще не ми спи и като цяло не мога да спя. Сега поне съм решил да си запиша какво става напоследък, че някои хора дори ми звъннаха да ме питат какво правя, защото не съм писал в блога и не знаели 🙂 Хора, блога си е за мен, ако се интересувате от мен – звънкайте … радвам ви се 🙂

Миналата събота и неделя бях в Мандрица, този уикенд също ще ходя, следващия съм на сватба на братовчет ми и като цяло искам да се оплача, че не ми остава време за моите си пътешествия. Май ще трябва да изчакам чак отпуската. А ми се ходи някъде. И си търся хубава палатка. Някой да препоръча нещо ?

Вчера (в сряда по-точно) бях на новата изложба в Баня Старинна.  Снимките на Гоце Наневски ми харесаха, работите от вестници на Исмет Рамичевич по не ми допаднаха. Ако имате свободно време минете и разгледайте – така и така нищо друго не се случва в този град в този заспал сезон.

Тази вечер отидох да гледам “Парфюмът: историята на един убиец” от програмата на филмовите нощи във Филипополис. Историята не ми допадна особено (не съм чел и  книгата), но въпреки това е доста въздействаща, както и филма. Препоръчвам го. Лятното кино дори беше препълнено, въпреки че това вече беше третата прожекция на филма. Не очаквах такава навалица и дори се наложи да стоя на дървените “седалки”. Иначе отново си бях сам – този път дори не си направих труда на звъня на много хора.

Преди няколко дни пък Спастнята ме зариби по SecondLife и дори се регистрирах. Интересна идея, която някои ми се струва че вземат твърде на сериозно. Иначе е забавно, особено ако има някои с който да правите простотии. Спастнята ме заведе по някакви металски феста и куфяхме. Всъщност има най-различни и разнообразни места. Става да загубите няколко минути и часове, ако имате свободни. Добро впечатление ми направи, че като отидох на мястото наречено Bulgaria навсякъде имаше плакати за спасяването на Странджа и за свобода на медицинските ни сестри в Либия.

Вчера между другите неща установих и че не бях снимал от повече от седмица и ми стана много странно. Дори почти бях забравил как ми изглежда фотоапарата и отидох на копчетата да направя няколко снимки 🙂 Тази вечер след “Парфюмът” минах през стария град и също изщраках няколко нощни снимки.  Междувременно в Конюшните на царя имаше live unplugged концерт на P.I.F. и целия стар град се озвучаваше от тях. Беше много приятно 🙂 Учудих се как е толкова тихо и се чува толкова надалече.

Сега погледнах часовника и датата и установих, че някъде по това време ставам на точно на 25 години и 7 месеца 🙂 Погледнато от друга страна остава един месец до края на отпуската ми, която дори не е започнала 😛

Хайде стига съм дрънкал несвързани глупости. Лека нощ 🙂 Добро утро ! или каквото там Ви се пада 🙂

След като на два пъти ме разубеждаваха да отида на тазгодишните “Филмови нощи във Филипополис“, тази вечер реших, че твърдо ще ходя 🙂 Харесах си българския филм “Маймуни през зимата” и си казах, че ако не друго то за един роден филм си струва да се отиде на кино. Отидох и въобще не съжалявам ! “Маймуни през зимата” се нареди в моята класация на най-хубавите български съвременни филми. Дори съжалих, че не го гледах до сега, но всичко си става когато трябва.

За сюжета може да се разкаже толкова, колкото пише в презентацията на филма на всички места – разказ за три жени с различна съдба и почти в различни епохи, въпреки че историите им се разминават само с през 20 години – 1961-ва, 1981-ва и 2001-ва години. Всички мечтаят за любов, а получават разочарования. Филмът е толкова депресиращ, колкото само истинския живот може да бъде ! Наистина е малко тежък, но мен успя да ме засегне (а дори не съм жена 🙂 ), така че ако съм Ви заинтригувал – гледайте го. Заслужава си.

Малеее, ако продължавам така ще се превърна съвсем на софиянец. След като от петък до неделя бях там заради концерта на De-Phazz, след това имах един ден почивка и във вторник отново заминах за София за двудневен престой. Този път по работа – излагах фирмата на поредната Булконтрола. Тази година за първи път ми се падна (всъщност така се разбрахме) да отида в началото – на подреждането на щанда. Хубав се получи. На Булконтролата поне й е хубаво, че ходят само хора, които разбират за какво става дума и има по-малко зяпачи, които само да досаждат. Като цяло ми направи впечатление, че имаше доста повече чужденци от предишни години. Явно европата все пак си оказва влияние. Иначе беше обичайното кибичене.

Във вторник вечерта останах в столицата. Успях да се видя с Еми за малко по-дълго време, но все пак не много. Бяхме в Червената къща на прожекцията на филма “Алтънджиите идват”. Много добър филм за проблема със златните мини с цианиди около Крумовград. Силно препоръчвам за гледане, ако намерите къде !

По-късно вечерта с Магито отидохме на гости у Алекс, където пийнахме бири, направихме си домашно събиране, и се запознах с няколко интересни хора. По-късно имах и “удоволствието” да изпитам софийските таксита.

Като стана дума, да се оплача – в София движението става все по-зле. През уикенда бях с кола, а сега с рейсове – и в двата случая е ужасно !

Въобще в сряда вечерта, като се прибрах просто изпитах някаква вътрешна радост, че съм отново в Пловдив. Дори заизпращах малко SMS-и с усмивчици от Пловдив 🙂

В сряда вечерта, въпреки че бях изморен, реших да изляза малко из нощен Пловдив и отидох на караокето в Мармалад. Най-вече да видя Донка, че може и да не видим преди да тръгне.

Междувременно днес успях и аз да се изнервя от ремонта вкъщи ! Не знам какво ми стана – принципно не реагирам така, но днес не издържах 🙁

Отгоре на всичко се очертава в събота отново да ходя в София – този път поне с хубав повод 🙂 Иначе има цели четири почивни дни – искам на някъде !

Хора, ХАЙДЕ !

След нормалния, като за понеделник, работен ден, вечерта изживях две силни визуални преживявания.

Общественъ врагъ

Бях на премиерата на “Общественъ врагъ” в Драматичния театър. Една много силна постановка, за която искам да поздравя всички виновни да се случи ! Въпреки, че е дълга (с антракт) просто ме грабна и не усетих кога свърши. Историята звучи толкова реална и сега, и изиграна много добре, просто почти успя да ме подтисне от нашето “общественото мнение” ! Трябва да се научим да бъдем самотни. Отидете и я вижте !

11:14 

Един филм, който гледахме у Таня. 11:14 започва класически, като се въвеждат няколко “уж” независими случки, които в последствие се оказва, че за толкова свързани, че просто няма нищо излишно в кадрите и всичко и всеки е замесен. Въпреки, че на моменти е доста брутален, е доста добре измислена завъртяна история, която може да Ви накара, да спирате колата си в 11:14 вечерта и просто да изчакате да премине кротко този час.