О, Depeche Mode !
О, Нова Генерация !

Какво да кажа повече – най-големия концерт на който съм бил !

Снощи бях на концерт на Gravity Co в “Конюшните на царя”. Излязох от нас с мисълта, че ще ходя, въпреки, че не можех да навия никой да дойде с мен. В крайна сметка само Таня каза, че ще хода, макар че е на работа. Отидохме на концерта и там видях толкова неочаквани познати, колкото не съм и очаквал ! Сигурен бях, че ще видя накой, но точно тези не очаквах. Ама съм и голям бльон – не видях никой докато са ми махали, а трябваше да дойдат до мен за да ги видя. Gravity бяха много добре. Супер парти настроение се получи. Трябва да си призная, че миналия път (миналата година) на техния концерт не ми хареса много, но този беше супер 🙂 Усмивката също мина за малко 🙂

Днес мисля да ходя на Handmade day . Чесно казано дори още не съм разбрал какво точно ще представлява, но знам, че ще е интевресно и ще има хубава музика и много неща 🙂 Който иска – имаме среща в 16:30 в началото на пешеходния мост.

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Тази вечер бях на първата проява на новия виртуален клуб на Миро – The Chamber Club, който (поне за сега) се подвизава всеки вторник в Петното. Ако си падате по New/Dark Wave или дори просто ако харесвате Depeche Mode, заповядайте там – гарантирано ще прекарате няколко много приятни часа ! Днес имаше едва към 10 човека, но както се оказа единствената реклама са били два SMS-а, единия от които до мен (още веднъж благодаря, Миро) и малко флаери в Петното. Надявам се новия клуб да жъне все по-големи успехи ! 🙂 Днес за малко да си имаме частно парти с група Ревю. Голямата дата май ще е 15-ти април, но за сега да не издавам нищо 😉

п.с. вече е 8-ми март – честит празник, мили нежни създания и най-вече на майка ми !

Вечерта не ме пуснаха в болницата при баща ми, така че само оставих майка ми и се прибрах бързо. Видях, че баба ми е заспала и реших да изляза да се разсея малко. Отидох до Найлона, да поздравя Таня за имения ден. И двамата с нея се оплакахме един на друг от семейни, ежедневни и любовни проблеми, но не го дадохме на отчаяние, де 🙂 Малко след това доиде и Йонов и се видяхме и с него.

Не можах да навия никой да дойде с мен в Мармалад на концерт на Белослава, така че отидох сам. Влезнах още в 22 часа. Концерта започна чак в 23:15, а аз не видях никой познат да отида при него. Малко се изнервих от чакане, но когато започна всичко се промени. Белослава заедно с Лили Йончева и Живко Петров, просто бяха перфектни. Аз й се усмихнах, а тя изпя любимите ми песни 🙂 Новите също ми харесаха и мисля, че целия албум ще ми хареса. Малко преди полунощ реших да си тръгна, за да мога да се наспя, защото утре също ме чака тежък ден. Кратък (за мен), но хубав концерт стана.

От доста време се опитвам да събера веселите и оптимистични песни, в който се пее за усмивки 🙂 Вече няколко човека ми казват, да не мисля много, и затова днес реших да сглобя първата версия на компилацията, въпреки че е доста кратка за сега (около 45 минути). Мислех, че ще ми е по-лесно да събера 80 минути усмихната музика, но не беше така. Все пак става дума и за моето субектично мнение за хубава музика, така че моите 12 песни за “саундтрак на усмивката” изглежда така:

01. Трамвай No5 – Усмивката (1:58)
02. Ace of Base – Life is a flower (3:46)
03. Semisonic – Secret Smile (4:37)
04. Sting – Like a beautiful smile (4:47)
05. The Supernaturals – Smile (3:43)
06. Modern Talking – It’s your smile (3:37)
07. Denise – I love your smile (3:45)
08. Texas – Inner Smile (3:48)
09. Placebo – Smile (3:40)
10. Enigma – Light of your smile (5:45)
11. Те – Усмивката /bonus/ (2:19)
12. Bobby McFerryn – Don’t worry, be happy /bonus2/ (4:49)

Обложка може да намерите тук (~140к .jpg). Някой ако се интересува, предлагам и .xcf файл за GIMP.

Първото копие на компилацията получи най-усмихнатото момиче, което познавам. Всъщност изчаквах да направя диск за нея и след това да публикувам списъка с песните тук.

п.с. 11-тата песен я водя бонус, защото е кавър на първата, а в 12-тата не се пее за усмивки, но мисля, че е подходяща 🙂

п.п.с. Не ме питайте защо е отрязано “Е”-то на обложката. И аз не знам кога е станало и как ?!? Той GIMP-а си знае работата 😉

Бях на концерта и въобще не съжалявам ! Беше супер ! На живо винаги изживяването е неповторимо.

Тръгнах след работа в 5 часа, но докато събера другите и излезем от града, стана 6. Сега като е затворен единия мост на Марица, движението по другите в пиковите часове е ужас. Стигнахме в София към 19:30 и добре, че зала Фестивална е горе-долу на удобно място и лесно ми обясниха на Плиска как да стигнем до там. Влезнахме на концерта точно в 8 часа. Отидохме да освободим повика на природата и като влезнахме в залата, Анимационерите вече пееха ” … с хавайски изпечен нос ..” 😉 Аз си ги харесвам като група и се накефих на краткото им половинчасово концертче. Бяха облечени в бяло с по една буква на дрехите и общо изписваха MONO 🙂

STEREO-то започнаха в 9 и в 10 мислеха да си тръгват, но пяха още половин час. Направиха невероятно шоу ! А русата негърка беше просто … нямам думи ! Върха беше когато Роб излезе на сцената без тениска и от смъкнатите му дънки се виждаха червени боксерки с надпис “който може … го може” 🙂 Въобще лудница .. тоя човек как не спря час и половина да скача и да се тръшка, докато пее не знам ?!? а и цялата зала с него … особено на Conected усещането беше неповторимо.

п.с. вечерта след като се прибрахме се оказа, че (отново) ми е спрял интернета и сега пускам това с малко задна дата

Тази вечер отново (за втори пореден ден) бях на концерт. Този път P.I.F. бяха в Мармалад. Едно място, където не бях ходил до сега, а се каня от самото му откриване. Честно казано не ми хареса. Малко твърде тузарско идва за моя вкус, цените са по-високи и от всякъде другаде, където излизам, музиката не беше точно за мен, а и това е поредното заведение в Пловдив, където не продават продукти на Каменица, На къде върви този град и пловдивчани, да пият само Загорка и други подобни … ъъ коня ви е здрав.

Да се върна на P.I.F. – първо не мислех да ходя, и Йонов ми викаше ‘що не искам, а после ме изкара виновен, че съм го накарал да останем 😛 Ами виновен съм … Иначе хубаво беше – подредиха песните в нещо като разказ, който вървеше между тях, или песните бяха между разказа … не знам точно 🙂 но беше хубава реалистина картина на мислите и емоциите на един млад човек, с всичките му любовни радости и разочарования. Всичко хубаво, само не разбрах, защо се ОПИТВАХА да свирят (и пеят) толкова кавъри, след като си имат доста хубави техни песни ?!? 😛 Ааа, за протокола, пифчетата остават повече и от Остава – не останах до края, и си тръгнах в 1:30. Батерийките миу съвсем свършват … Вече е петък 🙂

А на вън вали, вали, вали ….

Тази седмица, в пълен противовес на предишната, тече супер бавно. Понеделника ми в работата започна със гръм и трясък, като ми гърмяха наколко платки една след друга. Както си трябва с дим, черно и мирис 🙂 Разследването показа, разменени елементи в склада, но трябваше бързо да се оправят уредите. Поне след това всичко потръгна някак си. Приключих (дано) проекта, който ме побърка от три седмици. Вече имаме кислороден сензор. Някой да иска да си купи ? 🙂

Във вторник вече си мислех, не е ли петък, а уикенда е още далече … май пак ще карам на резервни захранване до края на седмицата. Тази вечер, беше поредния суперски концерт на Остава в Петното. Те май по-добре да се пренесят да живеят в това заведение 😉 Този път стоях по-назад, където имаше поне малко място за движение, но не правех снимки. Да живеят спомените ! 😉 Лека нощ.