Днес след обяд точно бях започнал да пиша как плановете се правят единствено за това, да не се получат, и моя план се промени. Всъщност щях да пиша, че се убеждавам, че винаги се променят за по-добро. Най-пресния ми пример, е че няма да ходя в София в понеделник-вторник, а в сряда. Първоначално си помислих – край, провали ми се всичко, но в последствие се оказа, че е по-добре 🙂

Та да се върна за днес. Точно когато вече реших, че няма с кой къде да ходя, Герито се обади и решихме да ходим някъде.Тя имаше едно предложение за село Момино село и до някакви езера до него. Без да му мислим много тръгнахме. Стигнахме до там, но не намерихме пътя към водните басейни. Видяхме, че до съседното село Борец има язовир с едноименното име. Променихме плана и отидохме до него. (Забележка номер една : избягвайте пътя Момино село-Броец, в много лошо състояние е !) Предпочетохме го, пред малките безименни сини точици на картата, все пак поне имаше име 🙂 Съвсем не съжалявам, че отидохме там. Язовирчето е много приятно (за съжаление с мръсна вода) и става за разходка. Обиколихме го, което беше много бърза задача. Имаше много патки и лебеди във водата. Красота и спокойствие.

Тръгнахме обратно и се учудихме как пътя на връщане е хубав, но обяснението се оказа много просто – объркали сме го 🙂 Така през село Пъдарско пътя е идеален 🙂 Решихме да се върнем през друг път и продължих направо към Ръжево Конаре, от там към Дълго поле. Когато стигнахме до разклона на пътя Пловдив-Карлово ми хрумна защо да не продължим направо и да пресечем главния път, вместо да се прибираме по него. Идеята ми беше Старосел 🙂 Както и направихме. За втори път отивам на Старосел и тракийския храм по залез слънце, за втори път се уверявам колко е красиво там и за втори път не мога да си взема печат, защото е затворено вече, но последно няма чак толкова голямо значение. Поне са оправили пътя до селото Старосел.

На тръгване отново решихме да минем по друг път, и по-точно покрай язовир Пясъчник. Минахме през село Красново, след което пътя отново стана лош. От слаломирането между дупките не можах много да се нарадвам на красотата на язовира, затова по едно време спряхме и отидохме до водата. Беше почти като на море. В същото време небето беше от ярко до тъмно червено.

Продължихме по малките пътчета и от едно село към друго. (Забележка две : избягвайте и пътя Неделево-Голям чардак. На места си е изцяло черен път) Включихме се в Труд и се прибрахме. Така от нищото и тръгване така изведнъж минахме 160 km и изкарахме хубави 6 часа 😉

Малко извън темата с пътешествието, но свързано с внезапните панове беше петъшното ми ходене на кино на филма “Шифърът на Леонардо“. Чел съм книгата и въобще не се замислях дали да гледам филма, но след като Магито ми предложи си казах: защо пък не. Имаше проблеми със запазените места, но все пак влезнахме, макар и на разбъркани редове. Наш’та леля (майката на Маги) малко ме накара да се изчервя и засрамя, като ме похвали за този блог. Не се чувствам добре, когато ме хвалят и охарактеризират.

Знаех какво става във филма и отговорите на всички загадки и единствената интрига за мен беше как са направили филма в Холивуд. Общо взето разминаванията са малко и горе-долу са се придържали по книгата до колкото може всичко да се предаде на екрана. Все пак една книга не е сценарии за филм и обратното. Единственото нещо за което може да разберете само от филма е

(спрете до тук, ако не искате да узнаете какво става или просто не click-айте на more)

Continue reading was: за плановете →

От вчера, четвъртък, 25 май 2006, по обяд, започна унищожаването на Иракли! Багери са дошли в ранния предиобед и са започнали да изравняват терена при разклона за с. Емона и бунгалата. Секат се дървета за разчистване на земите за строителството на множество сгради!

Днес, петък, 26 май от 19.20 ч. по Канал 1 на БНТ в предаването “Частен случай” с водещ Владимир Береану ще бъде излъчено интервю на живо с активисти на кампанията “Да спасим Иракли”, предприемачи на строежа, кмета на град Несебър, шефа на РИОСВ – Бургас и др.

Честит празник !

Днес на почивния ден, семейно оидохме в София, където братовчетка ми Албена освещаваше апартамента си. Всъщност беше си пътуване като един работен ден. Станах както обикновенно към 8, тръгнахме и в 18:30 съм си у нас. Не минах без объркване на пътя из София, но се оправихме. Все пак имаше и доста затворени улици, заради празника, а вечерта и за мача.

Освещаването мина хубаво. Дори след обилния обяд се разлигавих с малките лапета 😉 В смисъл – играхме си, подавахме си едно нещо като топка, но се залепва (много е зарибяващо, трябва да си купя) и се гонихме. Успокоих се, че въпреки новообразувалото ми се шкембенце все още мога да се държа като лапе 🙂 Ама съм си едно голямо дете (поне на акъл, ако не на години 🙂 ).

п.с. само където изпуснах абитуриентската на Калоян 🙁

Днес след работа се отбих до Практикер, да си взема нещо за велосипеда. Както обикновенно става, си оставих почти всичките пари там (добре, че не бяха много). Взех си ъглова чанта за рамката. За сега там е само универсалния ключ, но скоро мисля да се допълни с други принадлежности, необходими за един велоремонт по всяко време, като резервна гума, жила и други … Освен това си купих и поставка и шише за вода (всъщност всякакви течности 😉 ). Взех бутилчица 0,7 l, която дори се оказа доста голяма – на други места гледам, че масово се продават 0,5 а дори и 0,33 литрови. Само където не съм свикнал да пия от такива шишета, който трябва да впръскваш водата. Винаги успявам да се полея. Сигурно се свиква.

Между другото май не съм казвал, че Практикер ми е любимия магазин за велочасти. Винаги имат доста голям избор и асортимент. Може би само малките магазинчвта, специализиран за велосипеди имат повече, но там не мога да си разглеждам колкото искам на спокойствие. По някога просто ходя да зяпам какви джунджурии се продават за велосипеди, и винаги си избирам нещо 🙂 Освен това Практикер е един от малкото големи магазини, които имат паркинг пригоден за паркиране на велосипед. Само днес ме издразни, че вече са сложили депозит 5 лева, за да си оставиш багажа 🙁

След този пореден ъпгрейд, вече си мисля че Лео има всичко необходимо, което му липсваше, когато го купих преди около година. Сега вече се замислям за подмяна на някои части. Днес си харесах едни метални спирачки, а има и някои други неща 🙂

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Честит имен ден, татко !

Честит имен ден, Гери !

Пожелавам на всички празнуващи много здраве щастие и най-вече усмивки 🙂 На мен напоследък ми дойдоха много празниците. Снощи бях на двоен рожден ден на Йонов и Йохо, за които нямах подаръци предварително. Веднага след работа отидох да купувам (добре, че вече с Магито и Герито бяхме решили какво ще взимаме). Между временно купих и подарък за Герито. След това бях на представянето на книгата (издадена като подарък за рожденния й ден) на майката на Герито – Мария Чешмеджиева. Стиховете са супер (аз ги знаех от преди) и бяха представени чудесно. Много хубаво беше и едвам си тръгнах да отида на рожденния ден. С Магито взехме на Йохо едно уиски Jim Beam и отидохме на рожденния ден в офиса на сдружение “Изкуство днес”. Оставих колата ми на един паркинг на центъра и се отдадох на музика, пиене и ядене 🙂 Йонов поръча тайландска храна (аз почти не бях ял цял ден) и въобще целия рожден ден беше супер ! Само където малко след полунощ всички се измориха и си тръгнахме.

Днес празниците продължаваха. Сутринта станах сравнително рано, отидох да си взема колата, и както бях на центъра се възползвах да изкарам малко снимки и да купя малко хартия за опаковане. Пуснах едно писмо 😉 След това покупки с баща ми за домашния имен ден. Обяд. Разходка до Асеновград и параклиса “Св. Димитър”. Домашна вечеря и сега съм преял и не мога да мърдам

Тази работна седмица е с един ден по-къса, но имаме работа като за цял месец. Напрежението на работата от миналата седмица, продължава и тази и по всичко личи, че и другата ще е така. Ще оцелея. Само където съм изпаднал в едни резки смени на настроението. Поне е интересно.

Направо не знам как този месец забравих годишнината ми на блога ми. Та той е вече на цели две годинки 🙂

Още по-невероятно че преди малко (до)сложих снимките от нова година на НашитеСнимки. Явно се оказа, че няма да слагаме готова галерия, а ще караме с моето глупавичко старо php скриптче. Този път дори не съм си играл да им слагам имена, а само ги намалих. Става доста по-бързо и може би и в бъдеще ще практикувам така. Забелязах, че ако оставя за по-късно, така и не ги слагам. Винаги е по-добре да си свършиш някоя работа на време. След това обикновенно остава несврършена. Поне при мен е така.

По същата методика сложих и снимките от рождения ден на Магито, когато бяхме в Чепеларе.

Я да видим дали ще мога да заспя тази вечер по-рано, след като предишните две не се лиших от традиционните – wave парти във вторник и караоке в сряда.

Lemon-че, лек път ! До скоро 😉

Усмивке, обичам те !

Лекинка 🙂

Днес е Великден ! Велик, велик, велиик … упс, това е една друга песен 🙂 … Снощи преди и около полунощ бях сред една сравнително голяма и доста весела компания, но някакси не успях да се почувствам добре. Въобще не ми беше до забавления. Дори в крайна сметка си върнах двете боядисани яйца, който носех, обратно в къщи, без въобще да ги извадя.

п.с. на “Христос воскресе”, не се отговаря с “мерси, подобно” 😉

Още в края на миналата седмица получих писмо от Министерството на околната среда и водите, отностно апела за Иракли (.doc за съжаление), който им изпратих. Чак вчера се сетих да го сканирам и да го публикувам тук. Както може да се досетите, просто си измиват ръцете и препращат проблема към РИОСВ Бургас, а на мен ми пращат просто копие.

Напоследък проблема с Иракли още повече се задълбочава, след като прочетох това отворено писмо от хора (собственици ???), които в прав текст заявяват, че ще застроят Иракли и ще сложат жива охрана !

Пак беше 13-ти 🙂

Със Спас бяхме на командировка до ВЕЦ Алеко – беше готино и весело (само да не пееше)

Изпратихме Дил за Мюнхен – дори отидохме за малко до Асеновград. Сега се връщам.

Утре си идва Донка от Мюнхен. Май трябва постоянно да имаме представител там 🙂

Довечера откриване на изложбата “Светлина” в Банята от 18:30

В събота “Warming the Angel” в Петното