Веднага след Мандрица цялата тайфа се събрахме на Кара Дере. Някои бяха вече там, другите идвахме постепенно. Бяхме на мястото, където бяхме, когато за първи път бях на Кара Дере и много ми хареса. В пиковия момент бяхме и най-много общо хора, колкото сме се събирали там – 20 човека. Лагера наистина не можеше да ни събере … но мисля, че всички останаха много доволни.

Другото с което ще се запомни това море бяха изненадите – хубави новини, неочаквани гости, интересни срещи, нови хора … все хубави неща ! Скоро ще станат и още по-хубави 🙂

За един ден си направих(ме) разходка до Емона. Бяхме на плаж на Иракли. Отидохме и до нос Емине. Много приятна разходка изпълнена с разкази за далечни и непознати страни. Малко ни се скараха защо сме отишли до станцията (защото е някаква военна зона), но няма как да сме на 100 метра от носа и да не отидем до самия ръб. Гледката от нос Емине е наистина незабравима. На мен ми беше за втори път, но пак ах-вах на изгледа. Вечерта в самата Емона ядохме „При Заека“ – кръчма която препоръчвам ако ходите натам.

Останалите дни от престоя на Кара Дере бяха погълнати от безмилостното битие на ежедневието – лежане, смеене, разговори, книги, списания, готвене, разходки, плуване, вълнички … ежедневни забежки до „Кораба“ в Бяла … и (за съжаление) само един плажен волейбол.

Визуалните отражения са ето тук.