Category Archives: Технологии

Нов телевизор

Както може би повечето знаят, отдавна не гледам телевизия и покрай това съм изпуснал цялото им развитие. Преди няколко дена на нашите им изгоря малкия телевизор в кухнята и решиха да си купят нов. Така днес всички отидохме в един от големите магазини да изберем един. Аз предполагах, че новите телевизори са монитор плюс тунер, но се оказа, че имат още много неща. Имайки предвид, че това е доста малък телевизор (19″) и абсолютно нисък клас, има антенен вход, 2 SCART-а, HDMI, D-SUB, DVI-D, оптичен звуков изход, аудио и видео чинчове, 3,5mm звуков вход, RS-232 … за капак на всичко има USB, където да мушнеш флашка и да си гледаш снимки и да слушаш музика. Има и цифров тунер, което ни беше единственото изискване, защото се говори, че от догодина в целия ЕС трябва да се излъчва само цифрово. А телевизора си е и напълно функциониращ монитор, дори има бързо копче на дистанционното за превключване на режимите TV/PC. Само Wi-Fi май няма 🙂 Ако можеше и да boot-ва от USB-то направо не ви трябва компютър. Прогнозирам, че в скоро време и това ще стане. За сега наистина съм учуден до къде и в каква посока са се развили телевизорите. Ако наистина се интересувате взехме LG модел M197WDP. Сега му разглеждам ръководството (на български) от CD-то и приятно впечатление ми прави, че са си описали дори сервизния протокол по RS-232, както и IR кодовете на дистанционното.

Домашен backup сървър

От както ми изгоря твърдия диск в края на миналата година, се замислих сериозно за домашно съхранение на файлове. Обмислях от най-простото (и евтино) да си купя един голям диск и месечно веднъж да го включвам да си преточвам важните файлове, през външен USB диск до готови решения за NAS сървъри (може би най-скъпия вариант). В крайна сметка се спрях на идеята да си сглобя сам PC. Още в началото ми хрумна за процесор да бъде някой от Atom серията на Intel. Дори леко учудващо за мен лесно си намери дъно BLKD945GCLF2D, което включва двуядрен Atom 330, вградена видеокарта, звукова карта (която в моя случай не ми трябва), USB-та, gigabit LAN карта … и всичко това в доста малки размери.

забележете, че вентилатора е на chipset-а, а не на процесора 🙂

По-голям проблем се оказа да си намеря малка кутия за това дъно. Не че пречеше да го сложа в голяма, но защо ?!? Общо взето това ми беше най-трудния избор и дори направих компромис, като си взех една на Delux, която не беше най-хубавата, но се събираше всичко което исках а и беше на малко по-поносима цена. Това беше и частта, за която чаках доставка до днес.

С кутията, дъното, два хард диска по 1TB и една плочка 1GB DDR2 RAM, хардуера за домашния сървър е готов !

Оставаше да измисля софтуера 😉 Най-лесно за мен би било да му сложа един ArchLinux и да го забравя. Все пак се загледах за алтернативи и попаднах на FreeNAS – FreeBSD дистрибуция, специално направена за домашни сървъри като моя. Освен това реших, че двата диска (в RAID1) ще бъдат само за информация а операционната система ще бъде на USB флашка или SD карта. FreeNAS поддържа такъв вариант, така че това окончателно ме убеди. Така в къщи имам още една операционна система 🙂

Изтеглих си embedded img файла на последната версия на FreeNAS (към момента 0.7.1) и малко ме издразни, че няма ясна документация как да го инсталирам на USB флашка (за начало реших да boot-вам от USB преди да измисля как да сложа носителя с операционната система вътре в кутията). В един блог намерих, че всъщност .img файла е gzip-нат и трябва да се разархивира преди да се сложи с dd или нещо подобно. Там за пример бяха сложили командата:

gunzip -c <path>/FreeNAS-i386-embedded-xxx.img | dd of=/dev/sdc

/dev/sdc е устройството на флашката при мен – трябва да го промените при вас

След това сложиш флашката в USB порта на новият ми компютър, настроих го да boot-ва от там и общо взето това е всичко 🙂 От менюто в терминала единственото, което настроих беше статично IP, за да не го търся какво IP му е дал DHCP сървъра. Иначе всичко друго може да настроите от web интерфейса на FreeNAS-а. Не ви трябва монитор и клавиатура. Като начало трябваше да настроя софтуерния RAID и да форматирам дисковете. Имаше малко време докато му схвана логиката на интерфейса – например има едни плюсове отстрани с които трябва да си добавиш дисковете, защото не ги разпознава веднага, и освен това след като направиш нещо, то се появява и го виждаш, но за да се запише трябва да даваш винаги “apply”. Свиква се. Подкарах си бързо ssh, ftp и rsync сървъри. И в момента дори върви rsync на снимките ми – общо взето най-ценното ми, което го имах до сега само на един хард диск. С новия ми фотоапарата и row файловете напоследък и DVD-тата ми се виждаха малки. Сега вече ще съм доста по-спокоен.

За в бъдеще може да подкарам и torrent клиента на FreeNAS-a (transmission) и да оставя той да seed-ва. Ако кача и всичката ми музика на сървъра може да си пусна DAAP сървър, за да си слушам от всякъде с Rhythmbox например. Другата ми цел е да сложа SqueezeboxServer и squeezebox-а ми да свири от там. Току що видях, че има SlimNAS инсталационен скрипт, който върши точно това и го интегрира в менюто на FreeNAS 🙂 След като направя всичко това домашното ми PC ще стане истинско desktop PC – за интернет, поща, комуникация, документи, филми … а всичко ценно (под ценно се разбира неща, правени от мен) с едно копие на домашния backup сървър.

За финал да кажа, че съм доволен от новата ми придобивка. Хубаво че успях да намеря енергийно ефективно дъно и процесор. В едно ревю на дъното, дори бяха изчислили, че ако стои включено 24/7 дори ценово си избива парите от електричество за една година в сравнение с едно “нормално” дъно. Само захранването на кутията ми се вижда малко шумно, но ако много започне да ми пречи може да му взема една wireless карта и да го закарам в някоя друга стая, или просто да сменя кутията 🙂

п.с. благодаря на Адроит и по-точно на Катя, която ми отговаряше на всякакви прищявки и ми намира каквито кажа компоненти. Някой може да каже, че това им е работата, но наистина е приятно да се работи с тях.

Първи впечатления от Squeezebox Boom

Да започна още със самото разопаковане. При мен пристигна с колет от английския Amazon.

Вътре беше кутията, увита в найлон и малко натъпкана хартия.

Самата кутия беше малко посмачкана по ръбовете, но се надявам вътре да няма поражения.

За щастие опаковката беше добра

Самия Squeezebox беше в хубава платнена торбичка с връзки за удобно пренасяне.

Хартиените спамове бяха само два – упътване за първоначално пускане и едно листче какво е това last.fm. Няма никакви CD-та.

Общо взето нищо интересно – упътването е наистина за малоумни на сумати езици и язък за многото хартия. Отделно имаше няколко спама от Amazon, на които почти не обърнах внимание, най-малкото защото бяха някакви оферти за коледни пазарувания, а Коледа вече отдавна мина 🙂

Под самото устройство са допълнителните аксесоари. За мое удоволствие адаптора имаше два накрайника – за английски и за европейски контакти. Така не се налага да използвам преходник.

След като извадих Squeezebox-а от платнената торбичка, имаше дори още една обвивка.

Ето го е цялата му прелест:

В погледа от долу се виждат изводи за захранване, мрежа (ethernet), изход за слушалки или subwoofer (конфигурира се от менюто), аналогов вход (line-in).

Допълнителните неща в кутията са дистанционно (с включена батерия), захранващ адаптер (независим от контактния накрайник), преходник за съответната държава и кабел с два 3,5 mm аудио жакове (позлатени 🙂 )

След като разгледах всичко, не ми остана нищо друго освен да го включа

При първо включване ме попита за език (няма български), свърза се към домашната ми безжична мрежа и си създадох account в mysqueezebox.com . Малко е тегаво да си въведеш e-mail и парола с въртящото копче, но пък е само веднъж (предполагам е така и за паролата на wi-fi мрежата, моята е без парола). След като му казах, че съм в България (предполагам, че за да си свери часовника от интернет), веднага ми предложи да пробвам звука, като извади един списък с над 30 български радиостанции, който се излъчват online. Избрах едно и веднага тръгна. Нямаше Z-Rock, но от web интерфейса на mysqueezebox.com може да си управляваш директно твоето устройство (не знам как става ?!?) и веднага си сложиш желания link във favourites (допълнение: по-късно в менюто ми се появиха над 60 български радиостанции, като сред тях има Z-Rock, но в ниско качество). Като цяло (поне по спецификация) Squeezebox-а няма никакви проблеми с доста аудио формати. Звукът също е чудесен !

По-късно се захванах да си инсталирам squeezebox server, което всъщност е програмата, която позволява да слушате музиката от вашия компютър на цялата серия squeezebox устройства. Писан е на perl и върви на window, mac, linux, bsd … дори има и официална поддръжка на някакви Netgear NAS устройства. Честно казано аз имах проблем с подкарването му. Може би ако сте на някоя дистрибуция базирана на .deb или .rpm, няма да имате проблем, но аз първо пробвах source пакета, но нещо не намерих хубава документация. В същото време видях че в AUR има пакет и се захванах с него. Не тръгна по подразбиране и се наложи да го дебъгвам – променях права на директории и редактирах стартиращите скриптове, докато го накарам да си работи без проблеми.

След като подкарах squeezebox сървъра, установих, че е доста удобен и дори красив 🙂 През web интерфейс може на настройвате своя squeezebox буквално до най-дребните настройки. Може да инсталирате добавки (plug-ins), да настройвате алармата и естествено да пускате музика и да нареждате какво да свири. Първия път след като го пуснах имаше някакъв проблем с кирилицата на дисплея и за малко да се разочаровам, но след малко се оправи. То като е свързано в интернет, имам чувството че постоянно се обновява, без нищо да казва. Да се върна на web интерфейса – толкова е удобен, че може никога да не докосвате самото устройство. Може да сметнете Squeezebox-а за обикновени компютърни колонки, а усещането при работа с браузъра е както с доста модерен компютърен player. Поддържа пускане по артист, албум, жанр, година … освен това по директория, търсене из библиотеката, радиостанции, подкастове, любими …. въобще всичко. А Squeezebox-а реагира мигновено ! Дистанционното е само една много удобна добавка към цялото нещо (например когато си в леглото).

Добавките  (плугините имам в предвид, ако някой не е схванал) също са нещо революционно според мен за едно “радио”. Комбинацията с интернет докарва във вашето устройство RSS новини, flickr (за моделите с цветен дисплей), facebook, прогноза за времето, pandora, on-line магазини за музика … и всичко има невероятен брой настройки (което на мен ми харесва най-много в цялото устройство). Най-големия проблем е да избереш какво точно да се показва на сравнително малкия и прост дисплей. Специално на Boom модела е почти буквено-цифров с много ограничена графика, но въпреки това въобще не изглежда зле. Дисплея също така се съобразява с околното осветление и винаги е много добре четим, без да “свети” прекалено.

Положителни черти:

  • чудесен звук ! Определено logitech (и преди това slimdevices) залагат на звука в цялата серия. Голяма част от спецификацията на продуктите е свързана със звука. За Boom модела усилвателя е клас D, с изходна мощност 30W
  • пуска на практика всички видове музикални файлове
  • безжична връзка към домашната мрежа. Може да го сложите и/или местите във всяка стая.
  • поддръжка на last.fm, което за мен е много важно
  • стандартен 3,5 mm line-in вход за включване на всякакъв mp3 или CD player
  • голям избор от радиостанции, категоризирани по местоположение, жанр, рейтинг …
  • аларма за събуждане, с възможност за дефиниране на много (неограничен?!?) брой различни аларми за различни дни, часове и какво да пуска
  • самоизключване след определен период (sleep режим)
  • 6 бързи бутона на предния панел за моментален достъп до избрани радио станции, албуми, песни или каквото си пожелаете
  • удобно магнитно дистанционно (може да си го лепнете на хладилника 🙂 )
  • хубав дизайн

Отрицателни черти (или по-скоро какво още ми се иска на мен):

  • няма “истинско” радио (такова по въздуха). Явно просто е предвидено, че интернета никога не спира, но за съжаление в България не е така. В тези случай остава да свири от домашния компютър/сървър или от line-in входа. Аз като човек, занимавал се с електроника знам, че FM радио в наши дни е просто още един малък чип, но в случая дизайнерите не са го сметнали за необходим.
  • няма слот за карта и/или USB вход за флаш памет. За това са се сетили по-късно и ще го има в Squeezebox Touch модела … когато излезе някой ден
  • цената. Да, това май е единствения истински недостатък – $299,99 официална цена на сайта (или £199 в Англия) в първия момент е малко стряскащо. Добре, че са промоциите и намаленията 🙂

Неутрални черти:

  • менюто и интерфейса. Наистина ще ви трябва малко време докато свикнете кое къде е в менюто без да се объркате и да преровите всичко по два пъти, докато намерите това, което търсите. Разбира се ако използвате приложението през компютър цялото това нещо се избягва и използвате дисплея само за статусна информация. Въпреки това мисля, че менюто е най-доброто, което може да се измъкне от този дисплей.

За финал мога да кажа само хубави неща 🙂 Работи прекрасно и стабилно. Има всевъзможни настройки и мисля, че е чудесно geek устройство. Много му се радвам.

За порт 25 и филантропията

От Донка научих за грубото филтриране на порт 25 в мрежата на БТК (по ново му – vivacom). Покрай това се присетих, че и на мен ми е случи нещо подобно преди няколко седмици, но тогава така и не писах за него. И аз по същия начин една събота разбирам че не мога да изпращам писма. Трябваше ми още един ден да се уверя че проблема наистина не е при мен (все пак обновяванията на ArhLinux-a понякога омазват какво ли не:) ), а при доставчика ми. В неделя така и се отказах да звъня, и оставих за понеделник трудния разговор, в който си представях как обяснявам на някоя леличка, че не мога да се свързвам към никой сървър на пот 25. За мое голямо учудване само след като казах какъв ми е проблема и кое ми е IP-то, веднага ме информираха че съм бил влезнал в някой spam списък, казаха ми къде да проверя и как евентуално да изляза от там и те веднага ще ми премахнат филтрирането на порт 25 от моя компютър. Най-вероятно съм бил хванал някой троянец – аз в първия момент: пфуу глупости, аз съм на Линукс и на PC-то и на лаптопа. В следващия момент – БАМ! – аз имам свободен wireless ! Казах си – то бива филантропия, бива, но и тя си има граници ! Ще слагам парола, след като аз страдам от това. Малко след това се сетих, че и на сестра ми лаптопа беше точно в петък преди да случи това, точно с диагноза много вируси – за преинсталиране. Така че най-вероятно от там е дошло всичко, но така и не можах да установя със сигурност, защото всичко вече беше форматирано. Така няколко дена и аз бях без поща и ми се наложи да използвам разни web базирани. Между другото SMTP сървъра на GMail е на порт 995 и той си работеше.

Като съм цяло съм направо учуден как дори Langame са успели да решат проблема със спама по-интелигентно от БТК. Следят си списъците в senderbase.org и ако някое IP от тяхната мрежа попадне там автоматично го филтрират, докато не излезе. Да спреш e-mail услугата на всичките си клиенти (добре де, да ги принудиш да използват само твоя smtp сървър), ми се вижда твърде крайно решение. И то без предупреждение ! Радвам се че нямам нищо общо с тях и не ми се е наложило да обяснявам на някой какво да направи, че да има отново e-mail.

А при мен все пак филантропията надделя и в крайна сметка не сложих парола, а просто филтрирах порт 25 на хората които се връзват на wireless-а ми от router-a. Сега ще кажете, че си противореча и съм постъпил също като БТК, но не е ли по-добре free wireless без порт 25 отколкото въобще без Интернет ?

Как да сменим WAN порта на Linksys 160N

По препоръка на Радо, след като ми изгоря WAN порта на безжичния рутер, реших да пробвам DD-WRT. Днес след работа реших да се занимавам с това. Изтеглих си mini edition за моя рутер и започнах да го конфигурирам. Гледам аз из интернет и нещо не ми излиза. След това сложих и standart edition, но пак в Setup нямам VLANs. Първо реших, че в новата версия нещо са сменили менютата и пробвах какво ли не, почти взех да се изнервям, докато накрая открих какво ми трябва. В крайна сметка се оказа че firmware-а за WRT160N стандартно не поддържа VLANs и трябва да въведете следните команди (аз го направих през SSH, предполагам, че и през telnet става) :

nvram set force_vlan_supp=enabled
nvram commit
reboot

След това вече се появява менюто VLANs и може да смените WAN порта. Пфуу, сега изглежда че всичко работи, дори пиша това през wireless. След като разуча още малко DD-WRT може да напиша нещо специално за него. Като първо впечатление – има много повече настройки в сравнение с оригиналния софтуер.

Безжичен рутер като безжичен суитч

След като 5 дена стоях без интернет (е, два от тях бях на тиймбилдинг извън града) се установи, че ми е изгорял безжичния рутер. Лоша новина 🙁 Всъщност по нищо не му личеше, че е изгорял, защото успявах да се свържа през web, но WAN интерфейса бил сдал багажа при някоя от гръмотевичните бури. В момента нямам излишни 100-150 лева за нов и се замислих как мога да го използвам. И го измислих 🙂 Сложих втора LAN-ка на компютъра ми. Настроих Линукса да прави NAT. Втората LAN-ка (с настроено вътрешно IP 192.168.1.1) я свързах към един от четирите порта на linksys-а. Зададох на рутера вътрешно IP 192.168.1.2 (Външното IP не го пренастройвах, то така и не работи). Зададох на безжичния рутер да раздава IP-та от същата мрежа и воаля стана ! Всъщност почти 🙂 Единствения проблем е че wireless рутера задава неговото IP (192.168.1.2) като default gateway и на клиентите трябва ръчно да се промени на IP-то за default gateway на това на Линукс машината – 192.168.1.1 и след това всичко работи. Сега се замислих, ако сложа DHCP сървър на линукс машината и спра DHCP сървъра на linksys-а, дали всичко няма да си работи без ръчни настройки ?! Трябва да го пробвам тези дни.

Като обобщение картинката е следната:

           .----------.              ^ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ^
           |  Линукс  |     .--------|             |-----------------.
internet --| компютър |-----| router |             | безжичен клиент |
           |  с NAT   |     '--------'             '-----------------'
           '----------'

Така спестих (поне временно) пари за един рутер, а безжичната ми домашна мрежа отново е жива 🙂

Похвала за WP-SpamFree

Точно преди една седмица инсталирах WP-SpamFree plug-in за WordPress и след една седмица мога да кажа, че съм много доволен. Нито един пропуснат spam дори за модерация ! А преди това имах десетки (а понякога и стотици) на ден, особено като напоследък така яко се бяха активизирали руските спамъри. Според статистиката за тази седмица е спрял над 300 коментара. Прегледах лог-а и май всички са спамове. Междувременно и доста от приятелите ми коментираха и техните коментари се показаха без проблем. Все пак, ако някой се е опитал да каже нещо и не си вижда коментара да ми пише.

Браво на WP-SpamFree ! Препоръчвам го.

WP-SpamFree

Тествам един нов plug-in за WordPress  – WP-SpamFree. Кажете ми (все ще намерите как 🙂 ) ако пробвате да оставите коментар и не стане. Освен това, до колкото разбирам от информацията за него, трябва да имате разрешени JavaScript и Cookies.

1 юни 2009

Днес точно като за празника така се случи, че работихме само до обяд. Просто нямахме ток на работата, мотахме се, и в 12 часа ни пуснаха. Аз използвах следобеда да си свърша разни лични неща и да си платя разни сметки. Успях да свърша и нещо, което отлагам от един месец вече, а именно да се отблагодаря на Eee PC-то за добре свършената работа през априлското ми пътешествие. По този повод (а и поради днешния празник 🙂 ) той (тя/то) вече е с 2 GB RAM ! Eee PC-то е направо много лесно да му се ъпгрейдва RAM-а. Отваря се задния капак, който се държи на две болтчета и виждате паметта, твърдия диск (който в моя случай представляваше една платка с няколко чипа) и още нещо, което предполагам беше WiFi картата. Смених платката RAM (за съжаление има само един слот, но при тези размери е разбираемо) и рестартирах. Биоса веднага показа 2048MB 🙂 Само където Линукса не го разпозна веднага, но бързо се сетих, че бях с ядро компилирано за 1GB RAM и бързо си сложих друго такова за 4GB. Сега вече Фуфи е гъзар !

п.с. на някой да му трябва 1GB SO-DIMM DDR2 400MHz памет ?

Слънчево зарядно

От много време се опитвам да си намеря слънчево зарядно. В интернет (най-вече в engadget) съм виждал ревюта на най-различни, но почти никъде на пазара не мога да ги намеря. Точно преди да тръгна за Италия, най-сетне видях едно в Техномаркет, но с цена близо 90 лева, което ми се стори доста. Из всички места, които посетих също се оказа, че слънчевите зарядни не са много популярни и никъде не намерих. Чак в последните дни в Милано видях същото зарядно за не-много-по-малкото пари от €39, но реших да го взема. За параметрите съм малко раздвоен – принципно е почти това, което исках: компактни размери, стандартен USB изход, преходници за всякакви модели GSM-и.

solar charger

Първоначално не ми хареса, че всъщност зарежда NiMH батерии и ми се струва, че много бързо ще се прецакат. Въпреки, че на самите тях пише “no memory effect”, аз нещо не вярвам. След като го купих, прочетох че навсякъде в ръководството за употреба, пише че едва ли не, е само за аварийна (emergency) употреба. Това също малко ме разочарова. Все още не съм го пробвал дали ще ми зареди напълно телефона – най-малкото си мисля, че ще му трябва много време.

Обаче в събота, пробвах нещо, с което все пак слънчевото зарядно минава в графата ми сполучливи покупки. Стоим си ние на язовир Копринка на жаркото слънце и включих моите портативни тонколонки директно в USB изхода на зарядното. За пробата му извадих батериите, за да се убедя, че наистина напрежението идва директно от слънцето, и всичко работеше чудесно !

solar_charger_and_music

Само на някой сянката като минеше покрай зарядното музиката спираше, но все се намираше друг да извика “Ей, шшш” 🙂 Облаците не бяха такъв проблем. А със заредените батерии, имахме музика и през нощта. Естествено player-а си беше на собствена батерия.

Доволен съм, че използвам поне малко екологичен източник на енергия.