Този уикенд по зимните ни курорти имаше по 180-200cm сняг и въпреки това не бях на сноуборд. Спряха ме прогнозите за супер рязко разваляне на времето в събота след почти пролетния петък. Така нямах нямах особен план за уикенда.

След като си бях в Пловдив, реших в събота да отида на протеста против добива на шистов газ по метода хидравличен удар. Наистина една кауза, която смятам че има нужда да се защитава. Протеста мина добре – имаше доста хора, но можеше и много повече. Всички бяха само млади хора и, макар и бегло някои, може би познавах повече от половината – т.е. всички обичайни заподозрени. Все пак по-добре от нищо. Уж е имало положителни изказвания от политиците след протестите в цяла България и извън нея, но ще видим. Няма вече кой да вярва на обещания на политици.

След протеста изскочи едно предложение да ходим на хижа – ей така просто Вили и Радка бяха избрали една в интернет, не много далече от Пловдив, бяха звъннали да проверят дали работи, има места, как е пътя и т.н. и веднага събираха хора. В крайна сметка се събрахме само 4 човека, но решихме да ходим. Хижата беше „Добра вода“ над село Дебращица, Пазарджишко. Въпреки, че е само на 55 km от Пловдив, си е в планината и все още имаше доста сняг. Пътят е асфалтов и се стигна бързо и лесно. Хижата е доста голяма, но сега нямаше почти никой. Хижарите са готини и дават на разположение цялата кухня и посуда, т.е. само си носите продукти и се забавлявате. Проблема сега беше, че като няма хора, не се отопляваше цялата, а само ни дадоха един радиатор в стаята, който не вършеше никаква работа. За друг път ще знаем, да си носим една „духалка“ за всеки случай 🙂 Като изключим това, което разбира се не е малко посред зима, всичко останало си беше ОК. В неделя сутринта си направих една разходка из околността. Всичко беше много красиво и снежно. Времето беше слънчево, ясно и тихо – точно обратното на това, което предричаха синоптиците ! За момент ме хвана яд, но от друга страна и спонтанно ходене на хижа също не е за изпускане.

Този уикенд малко се натресох на рожденния ден на Вели. Тоест разбрах от трети лица, че ще се ходи на хижа и аз е навих да отида. В последния моемнт се отказаха някои хора и се оказа, че от Пловдив оставаме само 5 човека естествено отидохме само с колата на Спасчо. Така дори не бях шофьор 🙂 Мястото на срещата беше хижа Трещеник в Рила. Бяхме се уговорили да тръгнем в събота в 9:30, но аз се успях след като старателно си нагласих алармата, но бях забравил за цъкна да звъни и в събота. Така когато се събудих сам, вече беше 9:30. Тепърва си събирах багажа и с цялото мотане докато се съберем всички, в крайна сметка тръгнахме от Пловдив към 11 часа.

Никой от нас не беше ходил до сега на хижа Трещеник и общо взето разчитахме на карти и на GPS-а. бяха ни казали, че с кола се стига до самата хижа и наистина се оказа така. Общо взето само трябва да не подминете една доста остра отбивка в Якоруда (с табела рекламираща “курорт Трещеник”), след това 15 километра на горе и сте там. Пътя не е хубав, но не е и отчайващо зле.

Пристигнахме в хижата към 2-3 часа, където се оказа че строят нова пристройка, която е направо модерно хотелче. Още не е напълно готова, но ни настаниха там. По едно време се замислихме, че може да ни вземат доста пари, но хижарката каза, че нощувката е по 11 лева, което беше добре. Между другото хижарката е супер готина и добра леличка. Сготви ни леща, а на другия ден боб. Иначе в хижата няма кухня, където да продават, така че трябва да си носите храна.

Времето беше слънчево и решихме да се разходим из околността докато залезе слънцето. Видяхме околните нови сгради, хотели … въобще разбрах защо на табелата пишеше “курорт”. Отидохме и до старите бунгала, които вече са почти изоставени, но лятно време сигурно е много приятно в тях. Има и големи поляни около хижата, които са идеални за палатки. Трябва да отидем и дано не е много пренаселено лятото, а спокойно както беше сега.

Останалите хора от групата (включително Вили) дойдоха чак по тъмно. Тъмно все пак означава след 5 часа 🙂 Изчакахме ги в стаята, а след това отидохме в столовата, където да се съберем и да празнуваме на практика рождения ден. Добре се получи … щом не знам до кога сме откарали.

В неделя решихме да се разходим до хижа Грънчар. Времето беше повече от перфектно. Предишната вечер заваля малко дъжд и ни е се уплашихме че може да се развали времето, но на сутринта (а и през целия ден) беше слънчево, без вятър и дори без нито едно облаче. От хижата ни посъветваха да отидем с колите до началото на парк Рила в местността Нехтеница, откъдето има още час и половина ходене. Денят е кратък, а ние тръгнахме към 11, и решихме да направим точно така. Ходенето беше приятно, като колкото по-нависоко отивахме толкова повече се появяваше сняг. Особено в сенчестите участъци си беше направо зимно ходене.

Стигнахме до хижа Грънчар, където езерото пред нея беше изцяло замръзнало. Голяма красота ! В същото време (направо) печеше едно слънце. Пълна релаксация и идилия.

След хижа Грънчар, Тишо предложи да се връщаме по друг път, като заобиколим връх Суха Вала и през Рибно езеро да се върнеш отново на Нехтеница. След това направихме един нагледен пример как не трябва да се държим в планината. След като се изкачихме билото, част от хората решиха да се връщат, защото нямаше пътека от там от където искахме да минем … всъщност няма значение защо са решили да се връщат. За мое голямо учудване Маги, Бояна и особено Спасчо заедно с още няколко човека решиха да продължат. Дори го направиха като казаха, че след 10 минути се връщат, но след като хората окончателно тръгнаха на обратно с Тишо решихме да настигнем групата напред. Опитахме се да им обясним че зимно време на 2500 метра надморска височина в Рила, два часа преди залез слънце, без вода, храна и каквато и да е екипировка (дори челници нямахме) въобще не е добра идея да се делим, но така и не можахме да ги убедим. Много ме разочароваха, и дори сериозно ще си помисля, дали друг път дали да тръгна с тях на поход из планина. Въобще не бяха отговорни за цялата група. Ако си бяхме само ние, аз нямаше да се сетя да се връщаме, и всичко щеше да е ОК, но така не беше наред. Наскоро четох един пътепис из Антарктида, където правилата са просто закон и трябва да се спазват. Все пак в нашия случай всичко завърши благополучно и успяхме да минем (макар и доста стръмно – добре че не беше заснежено) до Рибно езеро и от там до мястото с колите. Беше наистина красиво !

Върнахме се в хижа Тръщеник вече на тъмно, където хапнахме боб, който ни чакаше още от сутринта. Така приятно изморени от разходката и наядени тръгнахме наобратно към Пловдив. На връщане също решихме да сменим маршрута и вместо през Белово минахме през Велинград. Честно казано не знам от къде е по-добре, но ако е хубаво времето и двата пътя стават.

За пореден път хванахме чудесно време за уикенд. Няма да кажа за пореден път “може би последното хубаво време за годината”, защото явно тази година зимата е решила сериозно да закъснее.