Времето все още не иска да се оправи за палатки и затова този уикенд бях на хижа. По предложение на Вилито, отидохме на хижа Гургулица. Хижата Ви посреща с надписа:
„чудно място за да забравите умората, обидата и тъгата“
И наистина е чудесно място. На няколко километра над село Костенец, високо в планината, където дори GSM сигнали не стигат. Но все пак може да стигнете и с автомобил. Хижата е стара, отчасти ремонтирана, но все пак хубава, а хижарката е много мила 🙂
На около час път от хижата е водопада „Скаловитско дере“, който наистина Ви препоръчвам да видите. Аз наистина не очаквах толкова голям ! Много красив. Само пътя до него не беше много красив, защото са го превърнали в сечище и навсякъде имаше отрязани клони и дървета 🙁
Вечерта, въпреки опасенията ни, че ще има чалгаджии, всъщност дойдоха една групичка млади хора с които се сдушихме много добре. Донесоха хубава музика, настроение … и като цяло всичко се получи много добре. Много добре си изкарахме. Наистина е рядкост да срещнеш толкова подходяща копания на случайно място.
В неделя си направихме още една разходка из планината. Да ви кажа в Рила, пролетта още не е дошла, но имаше хубави зелени полянки. А върховете все още са покрити със сняг.
Ето моите снимки и тези на Таня.
След цъфнало дръвче с пчеличка май следващото нещо, в което се специализираш е водопадчета и рекички :))) Ама добре ти се получават!
Охооо на мен водичките са ми стара страст 🙂 Тук дори малко се заиграх. Можех много повече 😉