Както може би знаете този блог има нещо като две рождени дати – 12 и 20 април, като всяка година отбелязвам едната или другата 🙂 (1 2 3 4 5 6) Днес се навършват вече 7 години от първия истински пост в моя Ik0’s webjournal. Името дойде от LiveJournal.com, където се помещаваше в началото, но така се запази и до днес. Никога не съм се опитвал да го рекламирам или да правя разни SEO неща. Винаги съм смятал, че блог е модерната дума за „дневник“ и в този смисъл е по-скоро нещо лично, въпреки че в момента блогове се използват за абсолютно всичко. За мен журнала си остана моето място в Интернет, където мога да си оставя нещо за по-късно – спомен, мисъл, преживяване, снимка … видео до сега не съм оставял директно (само като външна връзка). Не знам дали сте забелязали, но винаги пиша в минало време, т.е. пиша за преживяни неща и (почти) никога за бъдещи ми планове. Причината е чисто суеверие, че няма да се случи 😛 Винаги пиша „уикенда бях“, а не „уикенда ще ходя“. Едно от малкото изключения е това, и тогава така и не стигнах.
За тези години мисля, че вече съм си изградил някакъв стил на писане – пиша рядко, когато има какво. И честно казано мисля така да продължавам и за напред. На коментари не държа, но се радвам на тях 🙂
Честит рожден ден, журналчо ! (трябва да спра да говоря в умалителна форма, че вече стана голям)
Честито! Не знам дали е по темата точно, но защо Сребрин не си ъпдейтва неговия блог?
да ти е жив и здрав! поддържай го с любоф и да имаш поводи да пишеш по-често къде си бил:)
@Grigor, това е по-добре да питаш самия Сребрин. Не мога да отговарям за него 🙂
@tan @grigor, благодаря за пожеланията !
Честито! В едно от изключениата – “така и не стигнах” се запознахме. Живи и здрави! 🙂
Усмивкеее, мда 🙂 цун
Честитутка!
Верно, че пишеш винаги в минало и никога не планираш – това някак си не го бях забелязала. Интересно. Ами, пожелавам тогава още много интересни постове и най-вече пътеписи в минало време
🙂
Да са ти честити първите 7 г. блогване и от мен Ице!
Още много х7 години да го пълниш с чудесни разкази за местата, хората, нещата който си видял, случките, които си преживял и както досега, винаги да ни усмихваш, когато дочетем последния ти пост! 😉
Жив и здрав да ти е блогът, и ти, за да го спретваш! 🙂