Тази работна седмица е с един ден по-къса, но имаме работа като за цял месец. Напрежението на работата от миналата седмица, продължава и тази и по всичко личи, че и другата ще е така. Ще оцелея. Само където съм изпаднал в едни резки смени на настроението. Поне е интересно.

Направо не знам как този месец забравих годишнината ми на блога ми. Та той е вече на цели две годинки 🙂

Още по-невероятно че преди малко (до)сложих снимките от нова година на НашитеСнимки. Явно се оказа, че няма да слагаме готова галерия, а ще караме с моето глупавичко старо php скриптче. Този път дори не съм си играл да им слагам имена, а само ги намалих. Става доста по-бързо и може би и в бъдеще ще практикувам така. Забелязах, че ако оставя за по-късно, така и не ги слагам. Винаги е по-добре да си свършиш някоя работа на време. След това обикновенно остава несврършена. Поне при мен е така.

По същата методика сложих и снимките от рождения ден на Магито, когато бяхме в Чепеларе.

Я да видим дали ще мога да заспя тази вечер по-рано, след като предишните две не се лиших от традиционните – wave парти във вторник и караоке в сряда.

Lemon-че, лек път ! До скоро 😉

Усмивке, обичам те !

Лекинка 🙂