Днес просто нямам думи, а само ще покажа тази снимка от сутринта:
Толкова се опасявахме че в края на април няма да има сняг, а то се получи точно обратното – от много сняг не може да караме.
От друга страна е много хубаво – Алпите, красив снеговалеж, топла уютна къща, чайчета, книжки … Пълна идилия.
24 април 2012
11:05
Втори ден в Ливиньо, а снега не спира и не спира. Днес бяхме решили да отидем на най-високата писта – Каросело (Carosello), която е на 3000 метра. Казах си – иха, това ще е най-високото място на което съм бил. Всичко обаче се оказа само рекламен трик и всъщност горната станция е на няма и 2800, т.е. Мусала все още си остава най-високата точка на която съм бил.
Както казах снега не спира. Мъглата по върховете – също. Нови писти и като не виждаш къде караш, общо взето ни отказаха. Аз му дадох на времето шанс до 14 часа да се проясни, но снеговалежа така и не спря. Сега е 3 след обяд и вали сняг дори в селото. По прогноза и утре ще е така и чак в вдругиден ще е слънчево. Ще видим дали ще познаят. А днес явно ще е ден за разходка из Ливиньо.
23 април 2012
15:12
Събуждаме се първата сутрин в къщата в Ливиньо и какво да видим – навън вали упорито сняг. А вечерта нямаше никакви подобни признаци. И не само вали ами вече беше натрупало 15-20 cm. Яко ! Оправихме се и отидохме на пистите. Там зимното време си продължи – мъгла и обилен снеговалеж. Разбира се, не много приятно за каране, но на нас ни е първи ден и няма как да изпуснем промоцията пресен априлски сняг. А времето вместо да оправя става още по-зле – силен вятър, виелици … истинска зима ! По едно време дори се поуплаших и точно си мислех че сноуборд деня отива на привършване още към обяд, когато изведнъж силния вятър разкара облаците и се показа синьото небе. Чак тогава успях всъщност да видя къде се намирам и да огледам с очите си прекрасните алпийски пейзажи, които са наоколо. Снегът, между другото, не спря да вали почти през целия ден, което затрудни обработването на пистите и те не бяха в много добро състояние. От друга страна имаше супер много пудра !!! Цял ден просто се разбих да карам в пресен сняг. И то точно на пистите. Постоянно изживявах невероятното чувство да се спускаш по 50 сантиметрова пудра и като направиш кант струята сняг да те “зарие” целия 🙂 Просто мога да обявя днешния ден за най-якото каране през кариерата ми 🙂 ! Да видим как ще са следващите.
23 април 2012
0:31
Уикенда на бързо, защото си заслужаваше:
Събота – сноуборд на Пампорово. Тази година май съм абониран за Пампорово, но не е нарочно, а просто така се случва. Иначе по пътя – закъсал ТИР на разклона за Пампорово и чакане в задръстване 1 час само на 5-6 километра от целта 😛 Иначе идеално каране ! Толкова сняг не съм виждал от дете. Пътеката до Студенец е точно като в детските ми спомени – тясна пътечка около преспи сняг по-високи от мен !
Събота вечер – рожден де на група Drundrun 🙂 Малка група хора в Малкия двор. Пийване, дъра-бъра, дрън-дрън и така …
Неделя – слънчево ! Решавам че не мога да стоя в къщи. Паля колата към Кричим. От там – накъде ?!? Ами хайде до Свети Константин. Аз уж излязох за слънце, но пак отидох на сняг 🙂 Хубаво местенце е Свети Константин, не бях ходил до сега. Препоръчвам Чайната – така се казва едно приятно местенце за сгряване.
Неделя вечер – Пикник-а до Първенец. След като тези снегове ни отрязаха пътя до Бойково, новото ни място за вечеря в неделя вечер е Пикника. Вкусно и уютно, няма много хора.
В петък Пловдив беше супер снежен и слънчев. Използвах обедната си почивка за кратка фоторазходка из центъра. Снимките не са кой знае какво, но си струва да се запомни този момент. Толкова много сняг отдавна не е имало в Пловдив. И продължава да вали ! Вижте целия албум в Нашите Снимки.
Днес, най-нетрадиционно в събота, решихме да отидем за вечеря в Бойково. Софито и Жоро ми бяха на гости, а те много искаха и нямаше да стоят и за неделя. Тръгнахме нагоре и както се казва по новините: „снега ни изненада“. Всъщност в началото дори му се зарадвах като малко дете – все пак това беше първия сняг, който виждах за сезона. Нагоре обаче ставаше все повече и повече. На параклиса вече всичко беше покрито със сняг. За нещастие дори и пътя. На места си беше доста хлъзгаво. Добре че по-рано днес си сложих зимните гуми, но все още не съм сложил веригите в багажника. Все пак успяхме да се качим, но един приятел на Жоро от София, които също щяха да дойдат с нас се отказаха, защото бяха с летни гуми, и решиха веднага да потеглят към София. В крайна сметка успяхме да се качим и да се върнем безаварийно … и всичко е добре, щом завършва добре.
И така ако не знаете за климатичната аномалия в Бойково – вече да знаете. В Пловдив може да пече слънце, но горе може да има сняг. И обратното.
Да, и аз си мислех, че след невероятния уикенд на Безбог в средата на март, снежния сезон е приключил, но тази седмица чувах разни неща, че не е съвсем така. Днес реших да отида и да се уверя лично. Станах в 6:30, направих си два сандвича, събрах си екипировката, част от която вече беше прибрана в кутии, и малко след 7 припалих астралката към Боровец. Пристигнах към 9 и първото ми впечатление беше “брей то няма никой тук ! какво става ?!?”. Дори за момент се зачудих дали ще работят лифтовете. Общо взето съвсем я нямаше обичайната обстановка с разхождащи се хора със ски навсякъде. Отидох до долна станция на кабинката, където вече имаше малко хора и се успокоих, че не съм сам. Взех си карта, която дори вече е по-евтина (28 лева за цял ден). Реших да се кача до Маркуджиците, за където се чуваше че има сняг. Ако не сте разбрали в самото Боровец няма въобще сняг. В началото на кабинката си казвах “е, каквото такова”. Постепенно обаче картинката се промени. Започна да се появява сняг, дори върху дърветата, а когато пристигнах на горна станция беше същинска зимна приказка. Навсякъде всичко беше бяло ! Спуснах се до седалковия лифт на Маркуджик 2 и се качих горе. Всъщност за първи път щях да карам там и бях малко неориентиран. Освен това не можех да повярвам, че има толкова сняг през април. Бях един от първите които се пускаха за деня и беше супер яко по неотъпкания пухкав сняг. Това което пишеше на сайта на Боровец за 40 cm нов сняг, и на което аз хич не вярвах се оказа самата истина. Като се наложеше да ходя някъде затъвах до над обувките в пресен сняг. До обяд дори изгря слънце и беше просто перфектно време за спускане. Всички на които звъннах предишния ден не се навиха да дойдат (и може да съжаляват), но там без да се уговарям се срещнах с Вера и няколко нейни приятели (включително един couchsurfer от Коста Рика, на който му бяха дали сноуборд) и карах с тях. Както обикновено хубавите неща се случват без да ги плануваш. На Маркуджците взе да се спуска мъгла и те ме замъкнаха надолу към Ястребец, където положението също беше много добре. Дори като писта си беше по-добре. Направихме много спускания. На никой лифт не съм чакал и секунда, дори обикновено нямаше никой. Към края на деня на долна станция на Ястребец експрес се позатопли времето и стана малко киша, но в същото време горе заваля сняг. Оставих Боровец със снеговалеж в горните части. Попитах един от лифтаджийте дали ще работят и другата седмица и той потвърди. Май ще удължават сезона 🙂 Ако продължава така да вали може пак да отида. Днес беше чудесно. Сега съм с онази хубавата умора след цял ден спускане.
п.с. аз ви казах че времето си е ОК, просто трябва да се коригира календара с един месец назад. За да не ходим на море през декември и на ски през май.
update: ето и една снимка за доказателство (правена е с GSM)
След вчерашния направо летен ден, в който нищо не ми вървеше и дори успях леко да се депресирам (поне завърши хубаво), направо не можах да повярвам че днес може да е такава зима. Ако вчера поне и за малко бях повярвал на синоптиците, сигурно щях да отида някъде на сноуборд 🙂 Все пак стигнах до Бойково, където също си имаше доста сняг:
Март месец е … и то 28-ми .. единия ден 20 градуса, другия сняг до колене 🙂
п.с. а леля Таня все така да ни глези с гозби 🙂
п.п.с. снощи успях да видя прехода от 2:59 към 4:00 (на е дисплея на squeezybox-a) ! Бях в дупката на времето ! Е, след това се наложи да стана в 9 да работя, но това си част от тръпката …
Този уикенд бях в Добринище на тиймбилдинг. Всъщност не точно тиймбилнг, а по-скоро колегите от офиса се вдигнахме и отидохме на ски. От фирмата осигуряваха място за спане, лифт карта и екипировка под наем за който иска. Просто нямаше как да пропусна 🙂 Взех си сноуборда и в събота сутринта бях в 8 часа пред офиса, където ни беше срещата. Естествено и този път не се размина с чакането докато се съберем и в крайна сметка излязохме от Пловдив чак към 9. Точно на излизане започнаха да прехвърчат първите снежинки. Постепенно си заваля доста сериозно. Положението по пътищата стана съвсем зимно. Почти на края (някъде след Юндола) дори имах един инцидент, като колата ми поднесе и се завъртях на пътя. За щастие успях да овладея колата и да спра преди да се удари в скалата (от едната страна) или в мантинелата (от другата).
Пристигнахме в Добринище и се настанихме в къщата за гости “Таня”. Условията са си съвсем ОК. Това, което ми направи впечатление беше огромната баня за всяка стая. Наистина имам чувството, че банята беше по-голяма от стаята. Беше станало вече следобяд и нямаше за кога да караме в събота, така че се отдадох на снимки из Добринище. С част от колегите (на практика само колежки 🙂 ) си направихме хубава разходка със снежни човеци, снежни топки, снежни ангелчета … и много снимки. Вечерта в къщата си имахме цялата кухня само за нас и си наготвихме вкусни неща. Имаше печка с дърва (не точно камина), която топлеше много добре.
В неделя сутринта уж всички бяхме надъхани да станем рано и да ходим да караме, но отново имаше все някой да се мотка. Тръгнахме чааак към 10 часа. Пътят до хижа Гоце Делчев се оказа дори по-дълъг от колкото си спомнях. Аз си мислех че е 3-4 km, а то е поне 10. Освен това беше хубаво замръзнал снега и по едно време нямаше накъде и се наложи да слагаме вериги. Това допълнително ни забави и стигнахме на пистата в 11. С Марина (колежката с другия сноуборд) веднага отидохме на лифта и оставихме другите да чакат на ски гардероба. Иначе на Добринище цените все още са така ниски – 20 лева карта за лифта и 15 за ски или сноуборд под наем. По-късно видях, че някои от колегите са си взели и ски учител за 15 лева за час.
Пистата на Безбог ми дойде тамън. Не знам аз ли задобрявам или снега беше перфектен или нещо друго, но се спусках много добре. Срещнах Цецката, с който се обединихме над мнението, че това ни е най-якото каране въобще. Толкова ми се караше, че дори пропуснах обяда, защото не ми се губеше време. Накарах се до последно докато спрат лифта. Само едно време ми се случи нещо малко кофти като ми се откачи единия автомат на сноуборда и добре че покрай мина един, който имаше отвертка и си го сложих отново. Трябва и аз да си взема такъв малък комплект – оказа се полезно нещо. Със Стрина-Марина се видяхме чак след края на карането, въпреки че и те през цялото време бяха там.
Тръгнахме от Добринище чак към 18 часа. Надявах се пътищата да са разчистени, но не беше така. Освен това продължаваше да вали сняг. Беше доста трудно шофиране. Постоянно се хлъзгаше. Общо взето от Юндола до Белово (~25km) съм карал само на втора скорост. За капак на всичко една от другите коли се завъртя и изхвърча в канавката по пътя Пазарджик-Пловдив. За щастие точно там нямаше дървета и никой не пострада. Само се наложи да издърпам колата от преспата сняг. Прибрах се чак към 11 вечерта доста изморен и имах само сили да хапна малко, изкъпах се и заспах.
Като цяло много съм доволен от уикенда, особено от карането на сноуборд. Ако не бяха случките по пътя, заради “сложната зимна обстановка” всичко щеше да е перфектно. Днес сутринта дори като видях колко сняг има около колата ми, просто я зарязах и си взех рейса. Малко почивка след двата дена каране в сняг.
Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:
четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.
В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.
събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.
в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !