Този уикенд бях в Розовец. Отдавна не бяхме ходили за уикенд на къща и реших да организирам едно ходене. Благодарение на Ели можехме отново да отидем в Розовец. Буквално до последния момент не знаехме кои ще ходим, но поне имаше „твърда“ група, която бяхме решили със сигурност. Дори вече на излизане от Пловдив, звъннахме на Вени и тя взе че е нави да тръгне веднага и направихме още една обиколка из Пловдив за да я вземем. С малко спирания по пътя, стигнахме в Розовец в късния следобед и решихме да си направим разходка, докато е още светло. По прогноза трябваше да е студено и да има сняг, но за съжаление беше само много студено. На слънчице горе-долу беше приятно, затова си напаснахме разходката, че минаваме основно по слънчеви места. Върнахме се от разходката и решихме да се сгреем в винце. Таня и Вили вече бяха сложили вечерята във фурната. Така се започнахме още от някъде 16 часа (да не говорим, че преди това пийвахме биричка). След ранния декемврийски залез всичко започна кротко – винце, дъра-бъра, Спасчо оправи един заден мост (това го споменавам по желания на Таня : ) ) … ей така, докато стана вечерята – картофките на фурна станаха невероятно вкусни ! Харесаха ми повече от бутчетата 🙂 След като изпихме виното, някак си естествено продължихме на ракия. Навън времето ставаше все по-студено и по-студено. Изнесохме един термометър, който през нощта падна до почти -10 градуса. Ние довършихме ракията и посегнахме на тази в долапа (една отлежала троянска сливова). Точно когато си мислихме как е много рано, ще заспим скоро и дори някои се опитаха да играят разни игри, взеха че дойдоха Underworld, Orbital и Help Me Jones и общото настроение се вдигна. Започнаха едни танци. Посегнахме и на водката. За съжаление и тя свърши. Накрая имаше и някаква наливна от запасите в къщата. Въобще не знам до кога сме откарали. Последните снимки от фотоапарата са след 4 часа, което прави повече от 12 часа след началото 🙂 Въпреки всичко въобще не ми беше лошо вечерта, а бях в много добро настроение. Е, на сутринта (по-точно на обяд) си ме болеше главата 🙂 На прибиране минахме през Белозем, където трябваше да оставим Спасчо, и където пробвахме една от местните кръчми. Не беше лоша – евтинка и вкусно. Само музиката не ни беше по вкуса. След това се прибрахме в Пловдив и завърши този много приятен уикенд 🙂

А тази сутрин снега вече ни зарадва 🙂

Този уикенд бяхме в Розовец. Повода беше двоен – рождения ден на Елица (с малко закъснение) и имения ден на Ники. Да сте ми живи и здрави и да ви е живо и здраво името ! 🙂

Принципно трябваше да се съберем в събота в 12 на обяд у Таня, но както винаги тръгването ни се проточи. Аз използвах времето да отида до офис на M-Tel, за да си платя сметката и да се откажа от хартиената фактура – нещо за което отдавна си мисля, дали може да стане (особено след като въведоха електронната) и сега е радостно, че дори подтикват да го направиш.

След като пристигнахме в Розовец, първо решихме да си направим разходка около селото. Още докато излизахме от селото ни срещна групичка хора, които вече бяха видимо по-така 🙂 Единия от тях – Янко – веднага ни покани довечера на купон в тяхната къща и дори ни заведоха до там. Ние казахме, че ще си помислим и си продължихме разходката. Розовец е разположен на хубаво място. На сред Средна гора и предлага доста възможности за спокойна разходка.

Времето беше прекрасно. Вечерта си напалихме огън на двора. Седяхме около него, печахме разни неща … въобще по нищо не личеше, че е декември месец. Беше ми залипсвало лагеруването. Радвам се, че се случи. Иначе вечерта премина както традицията повелява – ядене (имаше и вкусна пъстърва), пиене (с Дарко го откарахме на мастики), музика (има доста яки снимки 😉 ), счупен прозорец … По някое време дори отидохме на купона, на който ни поканиха. Янко беше навън по боксерки. Повече няма да разказвам. Иначе не го откарахме до много късно. Аз си харесах едно легло до стълбите, което още като видях си казах, че е идеално за couchsurfing. Там си се наспах много добре.

Неделната сутрин ни посрещна с пролетно време – слънчево, топло (никакви дъждове, както беше прогнозата). След като се пооправихме отидохме на разходка. По едно време нещо всички спряха, но аз и Спасчо си продължихме. Така продължихме, че не се спряхме. Отиодхме до язовира, след това някакви ферми, обори, вили, сечища … Просто в това хубаво време не ми се спираше, да се разхождам из горите. Вървяхме два часа и решихме, че трябва и да се върнем. На връщане дори си намерихме друг път (макар, че по едно време се сляха отново). Много хубава разходка си направихме, трябваше ми нещо подобно да се заредя с положително.

Като се върнахме всички бяха пред къщата, отново около скарата. Йонов също беше дошъл. Наядохме се хубаво, и чак тогава времето започна да се разваля и ни изгони. Изчистихме къщата и си тръгнахме. Беше тъмно, а часът едва 5. Ужасно подтискащо е да се стъмва толкова рано.

За пореден път, чуден уикенд си сторихме. Ели, благодаря за гостоприемството. Къщата е яка. Само вода нямаше, но това се преживява. А и на нас не ни правят впечатление такива дребнобуржоазни проблеми 🙂 Настроението си е най-важното 🙂