Миналата събота малко спонтанно купих колело на Божидар. Бяхме в Тракия на детската площадка за велосипедисти (до училището “Черноризец храбър”) и му казвам “искаш ли и ти колело?” и той ми отговори “да”. То и преди бяхме ходили да гледаме за колела с него, но някак си тогава още нямаше сила да върти педалите. Така и така бяхме в Тракия и отидохме в Decathlon. Там в началото нямаше колело като за него (14″), но един батко каза че ще ни сглоби ако си харесаме нещо и така и стана – гледахме дори как се сглобява. После казах на Божидар хайде сега карай до каските да си избереш една, като идеята ми беше да видя дали вече му се отдава повече да кара. Направи 2 кръгчета на магазина и ме убеди че вече е готов за колело. Избра си и една синя каска, която дори като не кара не я сваля 🙂 Така Божидар се сдоби с колело и си мислех как в неделя ще отидем някъде и да кара на спокойствие, но на сутринта се събуди с повръщане и всичко се провали. Все пак в следващите дни покара доста около блока и мога да кажа, че доста задобря. Дори вече не мога да го стигна.

Като цяло аз имам голям мерак да кара колело и двамата (в бъдеще защо не и тримата) да си правим велопреходи. Ще видим дали и неговото желание ще се запази.

Вчера Божидар стана на две години. Да, наистина – две. За мен също е невероятно колко бързо минаха две години. Особено втората.
За втория рожден ден много се чудихме какво да правим и в крайна сметка решихме да го измислим на момента. Добре се случи, че вчера беше доста слънчев ден в Пловдив. Аз си бях взел почивен ден и с Божидар и една негова приятелка от блока (Йоанка), заедно с майките отидохме на главната. Там малките тичаха, караха колички, возеха се на въртележка, играха на детска площадка, гониха гълъби … въобще мисля, че много добре се получи. Радваха се и бяха навън. Вечерта бяхме поканили баба, дядо и леля и си направихме семейно празнуване. Ето малко снимки във flickr:

p.s. лопатата му е новата играчка и никъде не излиза без нея. Може да видите разликата в настроението му преди и след като му я подариха 🙂

Днес кръстихме Божидар. Като цяло, бях много притеснен за този ден, но всичко мина много по-добре отколкото очаквах. Посрещнахме много гости, и не на шега си казвахме, че кръщенето си е половин сватба. Естествено, бях най-притеснен за това как ще се държи Божидар, особено след многото драматично-ревливи истории, които бях чул. За голяма радост той беше много послушен. Дори, когато го потопиха във водата на купела, той по-скоро беше доволен – усмихваше се и риташе. Единствено нададе глас когато му режеха от косата, но само толкова, колкото да покаже, че все още е бебе. Всъщност, най-голямото ми притеснение беше как Божидар ще стои при Ники (кръстника му), но това не се наложи. Попът разреши детето да бъде в майка си през цялото време. Така Божидар стоеше сравнително кротко.
Кръщенката направихме в църквата “Св. св. Кирил и Методий“, която е много хубава, а и попът ни направи добро впечатление още когато заведохме Божидар на 40 дена. След официалната част отидохме на почерпка в ресторант “Хитър Петър”, където пък беше и нашата сватба. Както написах и в началото – всичко се получи много добре. Ето и няколко снимки:

Измина една година. Божидар вече цяла година е с нас. Днес направихме първото детско парти 🙂

Вили, благодаря ти за всичко !

От около месец Божидар се опитва да ходи, но от днес го броим официално 🙂 Направихме му прощъпулник. С Вили мислихме какви предмети да му сложим, като гледахме да изразяват добре различни професии, да не са му познати, и да няма много ярки и примамливи и накрая се спряхме на пет – компютърна мишка (компютърен специалист, ИТ като цяло), отвертка (техничар, инженер …), книга (учен, писател), дървена лъжица (готвач), GPS (пътешественик).

Мисля, че това е оптималния брой предмети, които да се сложат, без детето да се шашка. Божидар отиде до масата, огледа се и след много малко чудене хвана … отвертката !

Да ни е честит следващия инж. Илиев :–)

Понеже гледам, че на тези дни през предишни години само съм писал равносметки за изминалите, а и защото Вили ме попита няма ли да пиша тази година, ето равносметката ми за 2014-та година. А тя (равносметката) се събира в една дума: Божидар ! Няма как да е друго, както и няма как да е по-хубаво! Божидар се появи на 2 март и оттогава завладя цялото ни внимание и време. Нямаше много време за пътешествия и писане в блога, но въпреки това успяхме да отидем дори с него на море през септември и на Банско през декември (макар че не успя да види сняг, и като гледам времето в Пловдив, скоро няма и да види 🙂 ). За настоящата година си пожелавам да ни радва поне толкова колкото и сега!

По случай първата Коледа на Божидар го насмимах доста до елхата и днес мислех да кача малко снимки от фотосесията му. Постепенно идеята се разрасна и с Вили решихме да качим втора серия публични снимки на Божидар. Досега имаше само първите 40 дена, а сега още малко снимки от май месец до сега.

Весела Коледа на всички !

Днес с Вили навършване 1 година от нашата сватба. И ако се чудите какво е да си женен – не е нещо особено. Голямата промяна в живота ни дойде с раждането на Божидар. Ето това вече е събитие, което променя начина ти на живот … дори да не искаш. Сватбата е един купон, просто още един повод да се съберете и пийнете. Поне се радвам, че моите спомени от сватбата са такива. Като цяло знам, че може да бъде и много нервно събитие. Сега, една година по-късно, съм дори още по-щастлив!