В неделя, точно на Великден, решихме да си направим разходка някъде около Мандрица. След кратко обсъждане решихме да отидем (или поне да се разходим, пък до където стигнем) до крепостта Лютица. Тук е момента да спомена, че според картата ми на GPS-a (BG OFRM 5.80), има две точки означени с „Крепост Лютица“ (вече им писах за проблема) и естествено първия път избрах грешната. Хубавото беше, че до грешната можеше да се стигне с кола, но ние все пак решихме и походихме около километър преди върха. На върха се оказа някакво военно поделение, но поне имаше хубава гледка и хубави полянки. Върнахме се в Ивайловград и след кратка разходка, решихме все пак да пробваме да отидем до Лютица през стандартния път, който тръгва от квартал Лъджа.
В квартал Лъджа в Ивайловград има табела за крепостта Лютица, на която пише че е на 6 километра, но след неделното ходене, мисля че е повече. Първоначално се тръгва по черен път, минава се покрай ивайловградския манастир „Св. св. Константин и Елена“ (който оставихме за на връщане) и по едно време се стига до табела, на която пише че пътят до крепостта е непроходим за леки автомобили. Имаше и други останали автомобили и ние решихме да оставим и нашия тук. Продължихме пеша. След няколкостотин метра видяхме отбивка за стар римски мост. Видях на GPS-а, че става дума за 200 метра отклонение и така видяхме и Атеренския мост.
Продължавахме по черния път и недоумявахме защо точно е непроходим за коли. Чак може би 2 километра след мястото, където оставихме колата, пътя се пресича от река и в хубаво и сухо време спокойно може да стигнете с колата до тук. След като преминахме реката, попитахме една слизаща група туристи дали остава много и те ни казаха, че „то пътя сега започва“. Това не ни обезкуражи, напротив решихме да цепим право нагоре през гората. Обаче така дори беше по-трудно. По едно време излязохме отново на пътя и точно когато си мислихме да се отказваме, защото нямаме храна, водата свършва, а и сме с малко дете, видяхме една табела, че до крепостта остава един километър. Решихме все пак да го направим. По билото, все нагоре и пристигнахме най-накрая !
Лютица наистина е голяма крепост. Направо бих я нарекъл огромна ! Или поне е била. Сега е в доста лошо състояние и доста обрасла. На места има започнати археологически проучвания, но според мен не са завършени. Въпреки това, и въпреки трудния път, препоръчвам да посетите Лютица. На места огромните стени са доста добре запазени, а ограденото място според мен е колкото някое малко село или махала. От крепостта има чудесна гледка доста на далече.
След кратка почивка, изяждайки последните парченца Какино Тане, решихме да потегляме на обратно. Точно в това време на входа на крепостта се появи един огромен джип. Заговорихме се малко и се разбрахме, ние да тръгваме, а след това по пътя може да ни настигнат и да ни качат, въпреки че бяхме 5 човека. Вървяхме надолу и точно когато Габи вече каза, че спира да чака джипа и няма да продължи повече, те се появиха и ни взеха 🙂 По принцип мразя когато някакви джипове се разхождат по пътеките, но в този случай наистина бяха спасители. Върнаха ни до колата и бързо-бързо се прибрахме изморени и изгладнели в Мандрица.
п.с. Минахме и през Ивайлоградксия манастир, но той се оказа заключен.