Tag Archives: рожден ден

РД 2008

Премина и поредния ми рожден ден. Това пред-рожден-денната депресия си е по-голям стрес от постваканционния. Бях изпаднал в голяма сатурнова дупка, но всичко завърши повече от хубаво. Точно на 20-ти отидохме в Лясково където бях наел цяла къща – Вила Дария. Направо се чудя как беше свободна покрай всички празници, а аз се обадиш почти в последния момент. Вилата е чудесна. Дори е по-голяма от колкото изглежда на снимки. Има място да спят много хора, особено ако си носят чували (както ние правим). През лятото има условия за прекрасно барбекю на открито и огромна тераса, който сега посред зима не можахме да използваме. Бяхме 10 човека и ни беше много добре. Почнахме с празнуването още като пристигнахме към 2-3 часа след обяд. То като се стъмва толкова рано, към 8 часа вече ни се струваше, че е полунощ. Благодаря на Йонов (а и на другите, които помагаха) за хубавата вечеря – и ребрата и картофеното пюре бяха прекрасни ! Иначе като последствия от вечерта имам една синина на таза от игра на Twister и мускулна треска на прасците от скачане на концерта на Underworld. Ле-ле как хубаво си изкарахме на концерта, все едно че бяхме там … или те тук 🙂 След ранното започване, всъщност и завършихме твърде рано – около полунощ повече от половината вече бяха изпопадали, както направих и аз малко по-късно в чисто новия ми спален чувал !

В неделя изкарахме една лежерна сутрин (е аз станах на обяд де 🙂 ), след това плановете за разходка се провалиха, и накрая изчистихме къщата и си тръгнахме около 15:30 (Таня беше на работа вечерта и трябваше да си тръгнем по навреме). В Пловдив решихме да отидем на ресторант, да вечеряме. Отидохме в Гражданския, аз си поръчах една салата, която се оказа с кисело мляко и след това нищо не ми се ядеше.Така до 19 часа в неделя бях на едно кафе и една голяма ракия 😛 В крайна сметка си зарязах колата на центъра, взех пица на парче от дюнерите и отидох в Найлона. Самия Найлон същата вечер имаше рожден ден и се очакваше голям купон. Ние постояхме малко (дори видяхме съвсем случайно Пламена, което беше голямо съвпадение), но след като навън спря да вали, вътре започна (което е нормално за Найлона), решихме да отидем в Петното при Таня. Така after party-то за рождения ми ден завърши с Drum’N’Bass парти 🙂

Радвам Ви се на всички, които бяхме с мен тези дни, както и на всички, които се сетиха за рождения ми ден. Благодаря Ви !

Уикенд в Розовец

Този уикенд бяхме в Розовец. Повода беше двоен – рождения ден на Елица (с малко закъснение) и имения ден на Ники. Да сте ми живи и здрави и да ви е живо и здраво името ! 🙂

Принципно трябваше да се съберем в събота в 12 на обяд у Таня, но както винаги тръгването ни се проточи. Аз използвах времето да отида до офис на M-Tel, за да си платя сметката и да се откажа от хартиената фактура – нещо за което отдавна си мисля, дали може да стане (особено след като въведоха електронната) и сега е радостно, че дори подтикват да го направиш.

След като пристигнахме в Розовец, първо решихме да си направим разходка около селото. Още докато излизахме от селото ни срещна групичка хора, които вече бяха видимо по-така 🙂 Единия от тях – Янко – веднага ни покани довечера на купон в тяхната къща и дори ни заведоха до там. Ние казахме, че ще си помислим и си продължихме разходката. Розовец е разположен на хубаво място. На сред Средна гора и предлага доста възможности за спокойна разходка.

Времето беше прекрасно. Вечерта си напалихме огън на двора. Седяхме около него, печахме разни неща … въобще по нищо не личеше, че е декември месец. Беше ми залипсвало лагеруването. Радвам се, че се случи. Иначе вечерта премина както традицията повелява – ядене (имаше и вкусна пъстърва), пиене (с Дарко го откарахме на мастики), музика (има доста яки снимки 😉 ), счупен прозорец … По някое време дори отидохме на купона, на който ни поканиха. Янко беше навън по боксерки. Повече няма да разказвам. Иначе не го откарахме до много късно. Аз си харесах едно легло до стълбите, което още като видях си казах, че е идеално за couchsurfing. Там си се наспах много добре.

Неделната сутрин ни посрещна с пролетно време – слънчево, топло (никакви дъждове, както беше прогнозата). След като се пооправихме отидохме на разходка. По едно време нещо всички спряха, но аз и Спасчо си продължихме. Така продължихме, че не се спряхме. Отиодхме до язовира, след това някакви ферми, обори, вили, сечища … Просто в това хубаво време не ми се спираше, да се разхождам из горите. Вървяхме два часа и решихме, че трябва и да се върнем. На връщане дори си намерихме друг път (макар, че по едно време се сляха отново). Много хубава разходка си направихме, трябваше ми нещо подобно да се заредя с положително.

Като се върнахме всички бяха пред къщата, отново около скарата. Йонов също беше дошъл. Наядохме се хубаво, и чак тогава времето започна да се разваля и ни изгони. Изчистихме къщата и си тръгнахме. Беше тъмно, а часът едва 5. Ужасно подтискащо е да се стъмва толкова рано.

За пореден път, чуден уикенд си сторихме. Ели, благодаря за гостоприемството. Къщата е яка. Само вода нямаше, но това се преживява. А и на нас не ни правят впечатление такива дребнобуржоазни проблеми 🙂 Настроението си е най-важното 🙂

Тан празнува рожден ден … с Róisín Murphy

На 6-ти беше рождения ден на Таня. Още преди няколко месеца, след като разбрахме, че точно на същия ден ще има концерт на Róisín Murphy в София, знаехме какво ще правим на този ден. Събрахме се още взето цялата компания. Повечето си взехме почивен ден в петък, а Анито дори си дойде от Германия за три дена. В четвъртък някъде след 17 часа тръгнахме към София, като аз си се бях приготвил, че няма да се върна до неделя, макар че все още нямахме конкретни планове за следващите дни.

Концертът беше обявен за 19 часа, ние бяхме пред залата към 19:30, влезнахме около 20:30, защото навън захладня. Все още звучеше сета на Rainer Trüby. Bushmill, не само не почерпи за рождения си ден, но вътре продаваха само уиски и то на убийствени цени. Все пак ние си правехме купона. Май бяхме най-шумната компания в залата, че дори на няколко пъти хора наоколо ни правеха забележка да се успокоим малко. Абе тия хора като са дошли на рок концерт, как не очакват че другите ще викат и ще скачат ?!? Луда работа ! Ама ние не им обърнахме много внимание, а си продължихме с нашето уиски и нашите фъстъци … а-а-а това беше от друга песен – с нашия рожден ден и нашите викове “Таня, Таня, Таняяя” 🙂 Ройшин излезе на сцената чак към 22 часа. Концерта беше страхотен ! Арт-а беше убийствен ! Много повече от този, който гледах в Скопие. Тук смени повече тоалети и сценични атрибути. Върха беше танца с двамата бутафорни мъже. Концерта беше почти два часа, но въпреки това не изпя някои песни които ми/ни се искаха. Като цяло прекарах един незабравим концерт ! Толкова много хора отдавна не бяхме се събирали да ходим заедно на концерт.

След концерта и след известно висене през залата (което аз май прекарах в ритане на празни PVC бутилки заедно с Елица), отидохме в квартирата на Маги, където продължихме рождения ден на Таня. Цялата огромна стая беше пълна с балони ! Много яко ! Взехме си пиене, разположихме се по пода, но нещо хората един по един взеха да заспиват. Накрая до към 4 часа май останахме Анито, Ники и аз, като Анито направи 24 часа откакто беше станала предишната сутрин в Мюнстер.

На сутринта вече много от компанията вече ги нямаше. Дина си тръгна още вечерта, защото беше на работа, трима си заминаха за Пловдив, Маги също каза, че ще си ходи и така останахме само 5-6 човека, които нямахме планове до неделя. В крайна сметка надделя мнението, че не ни се стои в София толкова дни (че как да ти се стои ?!?) и решихме да отидем във Виноградец. Не остана време дори да се разходим до Витоша – стана много късно, рано се стъмва вече, а и аз вече бях много болен и нямах глас (това не съм сигурен дали беше от вируса или от концерта). Напазарувахме си от Billa, ядохме като зверове направо на паркинга, и потеглихме към Виноградец.

В петък вечерта празнувахме друг празник – имения ден на Ани, който е на следващия ден, но тя тогава трябваше да си заминава за Германия. Отново добре се почерпихме. Имаше много танци-манци, снимки-мимки, али-бали 🙂 Яка работа. Само където не стояхме до много късно, защото на другата сутрин станахме (сравнително) рано и със Спас закарахме Ани до летището.

В събота вечерта дойде на борда следващия именник – Дарко 🙂 Този път беше далеч по-спокойна вечер. Въобще като във Виноградец го избичихме яко айляка. Никъде не се разходихме, а си стояхме на топличко в къщата. Ядинье, пиенье, топличко … и другото там каквото си следва 😉 Така де – и филми гледахме. Въобще пълен айляк до неделя вечерта 🙂 Аз дори не мислех, за това че съм болен и то взе че ми мина, като така и не взех никакви хапчета (само един Fervex ме накараха да си купя). Така е то – като се забавляваш, не мислиш за болести.

Хайде стига съм писал – отивам да оправям снимки да качвам 🙂 Страхотен уикенд от четвъртък до неделя си беше. Струва си да се отрази и снимково.

17-19 октомври 2008

След (най-)ужасния петък на работата, когато почти реших да напускам (щом още си го мисля, май трябва да го помисля по-сериозно, но това е друга тема), последва размазващо хубав уикенд. Поне се опитвах да бъде такъв, като изключвах тъпите мисли за работа. Получи се наистина размазващ и беше посветен изцяло на рождени дни. Още в петък вечерта отидохме в Кольо Мариново на вилата на Йонов, за да празнуваме рождения ден на Пухи, който беше в неделя. Съвсем като в приказките – три дена яли, пили и се веселили ! 🙂 Ама наистина добре се забавлявахме – имаше много танци, усмивки, разходки … и всички най-хубави хора 🙂 Само в неделя ми беше малко лошо, но то дори котката беше в подобно положение, след съботната вечер. Естествено не си спомням нищо повече, така че за конкретни моменти вижте на Нашите Снимки, аз няма да разказвам повече.

В неделя, веднага след като се върнах от рождения ден на Пухи, отидох при другата рожденичка – Яна. Там срещнах доста хора, който не очаквах и които не бях виждал отдавна. Стана як купон, танци-манци, аз пък смесих ром и уиски и стана една … както започнах разказа – беше размазващ уикенд !

24 септември 2008

24-ти ! ЧРД, Гери 🙂

Докато отивах да се видим, най-сетне си доразгледах изложбата 360° България пред пощата. Нямах подарък за Гери, но веднага след като разгледах изложбата, се върнах и взех картички със снимки. Не обичам да търся подаръци за рожден ден, но когато нещо ми хрумне, че е за някой го взимам и без повод, а фотографиите на изложбата наистина са хубави.

След като пийнахме по бира-две, с Яна и Жоро тръгнахме към Найлона. По пътя минахме отново през изложбата и дори се обзаложихме, че който е бил на най-много места от снимкте, другите двама му купуват бира. Е, аз бях последен с едва 16 места (от общо 120). Жоро беше номер едно 🙂 Така вечерта ми завърши в Найлона на концерт … а след това пак заваля …

В средата на седмицата

От известно време насам все пиша в края на седмицата. Сега да взема да напиша нещо в средата. То една седмица тече … мани-мани … все вали, най-вероятно ни прецака морето през почивните дни … въобще напомня яко на есен 🙁 От петък още си оставих колелото в Таня и Пухи и все още не мога да си го прибера. Всяка вечер вали или съм зает с нещо друго.

Иначе – празници ! (сетих се за тиквата 🙂 ). Връщам се на темата. В събота – рожден ден на майка ми. Честито, мамче !!! В неделя имен ден на чичо ми. Тогава поне си направихме едно пътешествие (макар и семейно) до Зелениково. А днес имен ден на Софито ! Честито и на теб 🙂 Скоро и разни рождени дни се очакват … ще видим какво ще правим. За подарък имате мен 🙂

Друго с което си уплътнявам е EEE PC-то, което най-сетне преинсталирах и вече съм с Arch Linux 🙂 Чувствам се далеч по-комфортно. Прехода не беше толкова лесен, колкото очаквах, но вече успях да подкарам почти всичко … всъщност само нещо вградения микрофон ми се дърпа. Камерата и Bluetooth-а дори вървят. ArchLinux си има хубаво wiki и форум с упътвания за инсталиране на eee pc. Помагат много.

Та така с тази депресиращо вървяща седмица … дано до края й да ми се случат повече приятности.

След празниците

След празниците всеки се опитва да се наспи, но нещо не се получава. На следващия ден след като се върнах от Самотраки, беше рождения ден на Йонов. В Мария Луиза отново хубаво се “почерпихме” 🙂 Всеки ден на работа, дори и в събота ! В събота вечерта пък беше партито на Пухи в Петното и ние решихме, че е време да довършим бутилката узо, която носехме от Гърция. Това узото/мастиката много размазва. Добре че към два часá реших да си тръгна, че иначе като разбрах на сутринта какво е ставало …

А аз сутринта в неделя реших да видя какво става в университета и осъзнах, че само другия уикенд и свършвам с магистратурата. Разбира се остават изпити. Упражнявах се до обяд, пък след това решихме да разходим някъде извън града. Събрахме се пак компанийката от Самотраки и тръгнахме към Родопите. Уж отидохме да се разхладим, а то замалко да замръзнем 🙂 Все пак се разходихме из Дедево а след това отидохме в кръчмата в Бойково, която за пореден път я признахме. Мноиго вкусно готвят ! Ще ходим пак.

Четири

Честит рожден ден, бебинцеее (или по-точно месец, защото не знам от кога точно се води) 🙂 Да ти е живо и здраво името, журналчо ! Наскоро казаха за теб “електронните медии писаха …”, което малко ме учуди, но също така се почувствах леко горд.