Май стана традиция да си сменям телефона около 8-ми декември. До сега винаги (всичките три пъти) така е ставало. Този път се ъпгрейднах до Siemens C75. Навих се на една промоция за лоялни клиенти на MTel (все пак съм им клиент от 5 години). Естествно този път не на изплащане, а в кеш за 149 лева, и естествено отново с договор 😛 В едно ревю в mobile-review.com го хвалят, че ще е следващия bestseller на Siemens (всъщност вече BenQ). Ще видим дали ще стане така. Надявам се да е успешен модел. За сега съм доволен, от първо впечатление.
Yearly Archives: 2005
8-ми
Честит празник на всички които се чувстват студенти ! Без значение дали са, дали са били, или ще бъдат !!!
Ik0 Smile Collection
От доста време се опитвам да събера веселите и оптимистични песни, в който се пее за усмивки 🙂 Вече няколко човека ми казват, да не мисля много, и затова днес реших да сглобя първата версия на компилацията, въпреки че е доста кратка за сега (около 45 минути). Мислех, че ще ми е по-лесно да събера 80 минути усмихната музика, но не беше така. Все пак става дума и за моето субектично мнение за хубава музика, така че моите 12 песни за “саундтрак на усмивката” изглежда така:
01. Трамвай No5 – Усмивката (1:58)
02. Ace of Base – Life is a flower (3:46)
03. Semisonic – Secret Smile (4:37)
04. Sting – Like a beautiful smile (4:47)
05. The Supernaturals – Smile (3:43)
06. Modern Talking – It’s your smile (3:37)
07. Denise – I love your smile (3:45)
08. Texas – Inner Smile (3:48)
09. Placebo – Smile (3:40)
10. Enigma – Light of your smile (5:45)
11. Те – Усмивката /bonus/ (2:19)
12. Bobby McFerryn – Don’t worry, be happy /bonus2/ (4:49)
Обложка може да намерите тук (~140к .jpg). Някой ако се интересува, предлагам и .xcf файл за GIMP.
Първото копие на компилацията получи най-усмихнатото момиче, което познавам. Всъщност изчаквах да направя диск за нея и след това да публикувам списъка с песните тук.
п.с. 11-тата песен я водя бонус, защото е кавър на първата, а в 12-тата не се пее за усмивки, но мисля, че е подходяща 🙂
п.п.с. Не ме питайте защо е отрязано “Е”-то на обложката. И аз не знам кога е станало и как ?!? Той GIMP-а си знае работата 😉
DM в BG
Косово
Днес бях в Косово. Не, не става дума за областа в бивша Югославия, а село Косово, Асеноградско 🙂 Гери от много време ми говори за това място и днес беше деня, в който да го посетим. Тръгнахме в 10:30 от Пловдив в един дъжд и мрачно време, но бяхме оптимисти, че горе времето ще е по-хубаво. Косово (Асеновградското, защото според bgmaps.com в България има 4 села с това име) се намира малко след Нареченски бани по пътя от Асеновград към Смолян. Има една трикилометрова отбивка, която е в сравнително лошо състояние, и представлява тесен път, който води нагоре към запустялото село Косово. Точно стигнахме и от единия край небето започна да става чисто и светло синьо 🙂 Малко след това изгря и слънце. Селото е изпълнено с изоставени каменни къщи, като повечето вече се рушат. Видяхме само два кумина да пушат. Ако беше мрачно, бих описал обстановката като призрачна, но хубавото време разведряваше всичко. Развилнях си страстта на японски турист и снимах всичко 🙂 Добре че нямаше кой да ме гледа. Поговорихме само с една баба за селото, църквата, музея (да, имат си и етнографски музей!) … само че бяха затворени, но то самото село си е цял музей. Единственото кръчме се казва “Механа Безгрижен живот” 🙂 Наистина всичко изглежда толквоа откъснато от останалия свят. Никъде не се виждаше грам цивилизация. Изключение правеха само няколко обновени къщи. Има дори две, които са превърнати в къщи за настаняване, но по-скоро ги бяха развалили, в стремежа си да смесят традиционното и съвременните технологии.
Слънцето залезе бързо над високите балкани и още към 15 часа започна да се смръчава. Синьото от небето започна да изчезва, и да отстъпва място на сивите и черни облаци. Сякаш едно малко чудо беше оправило времето за нас и сега ни подсказваше, че е време да тръгваме. Така и направихме, но ще се върнем отново.
MacOS X X86 (част първа)
От няколко дена имам на PC-то ми X86 версията на MacOS X. Преди, може би две седмиц,и ми попадна инсталационното DVD, но все не ми оставаше време да отделя дял и да го пробвам. Честно казано някоя Vista, въобще не бих си и помислил да я сложа, но за това се навих. Ето как успях някакси да подкарам MacOSX на моето PC, което дори няма и грам интелски хардуер, за какъвто ще се прави по принцип от Apple. Предварително не бях много обнадежден от статиите, които четох, и си мислех че няма да тръгне на моето желязо.
3 Декември
Събота ! Хубав ден. Почти като петък, само където се спи до по-късно 🙂 Денят ми започна с плащане на сметки – интернет и телефон. С последнато си платих и последната лизингова вноска за телефона. Вече съм горд притежател на Siemens C60. Повече няма да си взема телефон на изплащане. Не че минималните месечни вноски ми пречеха, но не си струва. Вече започнах да гледам разни оферти и най-вероятно до коледа ще го сменям. Не че е лош модел и в момента си рабоди добре, но вече два пъти беше на ремонт и май му е време 😛 А и този “стария” вече знам къде ще отиде.
Следобяда ходих с нашите до Чоба и зазимих колелото ми там. Мисля, че ще му е по-добре там от колкото на терасата. Покарах го за последно и се разделихе до едни по-топли времена 🙂 Надявам се да се видим скоро …
Вечерта бях на среща на OpenClub в Петното. Поговорихме добре за свободния и затворения софтуер … флеймовете на маса май се приемат по-добре 🙂 … беше весело. Аз все още се чудя дали не трябваше днес да намина до Сливен за OpenFest, но нещо нещата не се стекоха в тази посока…
Накрая една “кратка” “разходка” с усмивка 🙂
Stereo MCs в София
Бях на концерта и въобще не съжалявам ! Беше супер ! На живо винаги изживяването е неповторимо.
Тръгнах след работа в 5 часа, но докато събера другите и излезем от града, стана 6. Сега като е затворен единия мост на Марица, движението по другите в пиковите часове е ужас. Стигнахме в София към 19:30 и добре, че зала Фестивална е горе-долу на удобно място и лесно ми обясниха на Плиска как да стигнем до там. Влезнахме на концерта точно в 8 часа. Отидохме да освободим повика на природата и като влезнахме в залата, Анимационерите вече пееха ” … с хавайски изпечен нос ..” 😉 Аз си ги харесвам като група и се накефих на краткото им половинчасово концертче. Бяха облечени в бяло с по една буква на дрехите и общо изписваха MONO 🙂
STEREO-то започнаха в 9 и в 10 мислеха да си тръгват, но пяха още половин час. Направиха невероятно шоу ! А русата негърка беше просто … нямам думи ! Върха беше когато Роб излезе на сцената без тениска и от смъкнатите му дънки се виждаха червени боксерки с надпис “който може … го може” 🙂 Въобще лудница .. тоя човек как не спря час и половина да скача и да се тръшка, докато пее не знам ?!? а и цялата зала с него … особено на Conected усещането беше неповторимо.
п.с. вечерта след като се прибрахме се оказа, че (отново) ми е спрял интернета и сега пускам това с малко задна дата
Weekend Classic
Този уикенд си го прекарвам направо по учебник. Класическо мързелуване и спане почти до обяд. Разбира се и едно пътешествие 😉
Събота след обяд с Гери, решихме да отидем до Стамболиски, при една нейна приятелка, която да ни разходи из околността. Тръгнахме по пътя за Пазарджик, защото по другия път за Кричим, бяхме минавали скоро и реших малко да поразнообразим. Грешка ! Оказа се че пътя от там към Стамболийски е затворен още от наводненията и е паднал моста. Ама аз откъде да знам ?!? Наложи се да заобикаляме през няколко села. Минахме през Говедаре, Хаджиево и Триводици, за да стигнем. Принципно обичам да минавам, през закътани села, като объркам пътя, но тези конкретно не ми харесаха. Въобще не може да се определят като “китни”.
В крайна сметка стигнахме в Стамболийски чак в 15 часа. В града влезнахме през един завод (за хартия може би), който така добре пушеше, че е идеален за моята колекция от индустриални снимки, която още не съм публикувал. С малко питане из града намерихме къщата на Нина (момичето, при което отивахме). Тя предложи да отидем в Перущица. Речено-сторено. Малко преди Перущица, спряхме да разгледаме едно полуразрушена стара църква (Червената Църква). Имаше няколко препядствиея по пътя (всъщност нямаше път, а поле, което трябва да се премине). Най-голямото беше един канал с мръсна вода. Имаше нещо като мост, но със стълби само от едната страна. На близо не се виждаше друг. Решихме да скочим, а на връщане ще мислим от къде да преминем обратно.
Църквата беше много интересна. Направихме доста снимки. Нина носеше един Nikon (не цифров) и с моята сапунерка снимахме доста. Може да сложа някоя снимка във Фото-блога ми, но за сега ето една, която намерих във ФОТО-КУЛТ.
Върнахме се по един малко отдалечен мост и потеглихме към Перущица. Градчето ми хареса. На места ми приличаше на стария Пловдив. Има и доста къщи във Възрожденски стил, но не може да се мери с Копривщица. Отидохме до паметника (не знам дали това е най-точната дума), който се намира високо над града и правихме снимки докато слънцето залезе. Направо се учудих колко места обиколихме за два часа и половина (17:30 вече беше тъмно) 🙂
Отидохме отново в Стамболийски и дори разгледахме и негоя център. Пихме по нещо за сгряване (чай, не си мислете нещо друго, все пак карах) и се върнахме в Пловдив.
Вечерта ми премина в гледане на филми. Първо майка ми искаше да гледа “Оркестър без име”, който си е купила от DVD колекцията на 24часа. Аз също нямах нищо против, да го гледам пак. Учудващо диска е много добро качество. Направо се чудя как са го прехвърляли ?!? От преди имаме едно DVD с “Опасен чар” (отново от някой вестник), който е с отвратително качество и дори със знака на Канал 1. След Оркестъра, си пуснах поредния ми епизод на Изгубени. Вече съм на втория сезон 🙂 Накрая реших да се наспя една нощ както аз си знам 🙂
Неделята станах отново към 12. Отидох на фризьор, този път не можа да ми се размине, и махнах идиотската ми прическа, която Ви гледа от дясно 🙂 Сега мързелувам … довечера може би ще ударим едно Петно и утре пак на работа …
Между другото, купих си билет за Stereo MCs и в сряда вечер, живот и здраве, ще прекарам няколко часа в София 🙂
P.I.F. в Мармалад
Тази вечер отново (за втори пореден ден) бях на концерт. Този път P.I.F. бяха в Мармалад. Едно място, където не бях ходил до сега, а се каня от самото му откриване. Честно казано не ми хареса. Малко твърде тузарско идва за моя вкус, цените са по-високи и от всякъде другаде, където излизам, музиката не беше точно за мен, а и това е поредното заведение в Пловдив, където не продават продукти на Каменица, На къде върви този град и пловдивчани, да пият само Загорка и други подобни … ъъ коня ви е здрав.
Да се върна на P.I.F. – първо не мислех да ходя, и Йонов ми викаше ‘що не искам, а после ме изкара виновен, че съм го накарал да останем 😛 Ами виновен съм … Иначе хубаво беше – подредиха песните в нещо като разказ, който вървеше между тях, или песните бяха между разказа … не знам точно 🙂 но беше хубава реалистина картина на мислите и емоциите на един млад човек, с всичките му любовни радости и разочарования. Всичко хубаво, само не разбрах, защо се ОПИТВАХА да свирят (и пеят) толкова кавъри, след като си имат доста хубави техни песни ?!? 😛 Ааа, за протокола, пифчетата остават повече и от Остава – не останах до края, и си тръгнах в 1:30. Батерийките миу съвсем свършват … Вече е петък 🙂
А на вън вали, вали, вали ….