Днес служебния ми компютър (да, онзи от Reset) отново беше болен. Въобще не тръгваше, а BIOS-a само издаваше продължителни звуци до безкрай. Нещо като описаното тук, като Unknown Code. Да, голям съм карък 🙂 Наложи се да го носим да го видят, защото има лепенки и не мога да го отварям, а още е в гаранция. Занесохме го, а онези не искаха да го пуснат веднага да видят какво му е, а казаха да отидем отново след половин час. Нямаше какво да правим толкова време и се върнахме на работа, а след 30 минути им се обадихме и те казаха, че всичко било от много прах, изчистили го и той тръгнал. Лошото от цялата работа беше, че два пъти ходихме до центъра и плащахме паркинг по 1 лев, защото просто няма къде другаде да се спре, за нещо което можехме да оправим и сами. Хубавото беше, че шефа се нави, че компютъра така и така е там, да му вземем още 256 MB RAM 🙂 Така вече съм с 512 MB на работата и дори май малко се усеща разлика 🙂
Yearly Archives: 2004
Филмова вечер
Снощи прекарах вечерта у нас с приятели в гледане на филми. Таня, Ева и Павката се навиха да дойдат у нас на “кино”. Първо за настроение изгледахме разширената версия на последния епизод на Приятели. След това пуснахме да гледаме “Ефекта на пеперудата“. Аз го бях гледал, но другите не, а и нямах против да го видя пак. Забелязали ли сте колко нови детайли виждате, когато гледате нещо за втори път, които сте пропуснали първия ? Филма се хареса на всички и за капак решихме да гледаме още един 🙂 Избора се спря върху “Реквием за мечта“, който отдавна залежаваше на твърдия ми диск и чакаше подходящо настроение да го гледам. Сега, като го изгледах, мога да се присъединя към всеобщото мнение, че е филм, който трябва задължително да се гледа !
Ако не бяхме на работа на сутрита, сигурно щяхме да продължим с филмите, но спряхме до тук 🙂 Закарах ги до квартирата, и се прибрах да спя. Беше супер вечер – имахме пуканки (които много не обичам, но снощи ядох), пийване, ядене и най-важното – добро настроение 🙂
Аз съм мърда
Открих коя музика ме депресира. Portishead, както знаете, въобще не ми действа така, но музиката от филма K-Pax е просто убиец …
Извинявайте, хора, извинявайте – аз не съм такъв !!!
добрата новина : Честит рожден ден, Дил !!! Пожелавам ти много здраве, успехи, щастие и късмет !!! И айде нямам търпение да се върнеш от този Мюнхен и да попразнуваме както си знаем 🙂 Чакамете в слънчевата горнотракийска низина ! 🙂
п.с. Обичайте се ! Всички !!!
Фотобука
От няколко дена се занимавам с един нов фото-проект, който сам си поставих. Идеяти ми дойде от проекта Alphotobet, и така се роди моята идея – ФОТОБУКА 🙂 Целта ми е да събера всички букви от българската азбука, с неща от заобикалящия ни свят. За сега са малко снимките, но и аз не си поставям срокове и ограничения, както оригиналния проект – там автора е събрал 26-те букви на аглийската азбука за 26 часа на разстояние с радиус 2,6 km от офиса му. Аз не бързам толкова, но усложних малко задачата, като реших страницата да я направя само с CSS, т.е. само DIV-ве и SPAN-ве и никакви таблици. С това се занимавах снищи цяла вечер и дори нямах време да блогна какво правя. Въпреки всичките ми усилия, не можах да я направя много добре страницата и всичко е с абсолютни координати 😛 Като се изуча още малко, ще я пооправя, а сега ще се съсредоточа върху намирането на букви 🙂
8
Честит празник на всички настоящи, бивши и бъдещи студенти !!! 😉
Аз не знам към кои принадлежа, но това не ми пречи да чуствам днешния ден празнично. Вече си направих купона в Бистрилица, но това не пречи и довечера да празнуваме някъде, въпреки, че още не знам къде ??? 🙂 Само знам че ще е с по-скромно финансиране,че съм изпаднал в лека форма на банкрут след последното пътуване, а има още една седмица до следващата заплата.
Така де, нещо се заплеснах … 🙂 Честит празник и умната с алкохола, наркотиците и тези три неща, че водят само до лоши неща 🙂 Най-малкото ще пропуснете целия купон.
Depeche Mode вечер
До преди малко бях в Петното на нещо което се казваше "Fast Fashion" или нещо подобно (така и не го запомних), но всъщност си беше Depeche Mode парти. Отидох малко скептичен, но постепенно се включих в купона (може би под въздействие на алкохола 🙂 ). Бяхме с Таня, Ева и Цецо и се разцепихме, с изключение на Ева, която не е голяма фенка на такава музика. Звучеше предимно Depeche Mode, но пускаха също така Placebo, The Cure, U2, REM … и дори Клас и Нова Генерация, така че аз се разцепих тотално 🙂 Това са почти всички групи от моя playlist 🙂 Супер парти стана и дори не съжалявам, че не отидох на някой Николай на имен ден, въпреки че познавам доста, а на някои дори не им честитих, така че сега използвам случая да се извиня за това и да поздравя (на патерици) всички Николевци и Николинки, които четат това и имаха имен ден 🙂 Честито, наздраве, усмивки и умната 🙂
След (преди) 8-ми
Е, върнах се и от това приключение 😉 В Бистрилица се оказа много хубаво. Прекарахме си супер. Бяхме много хора, повечето от които не ги познавах, но това не попречи на купона. Предварително всичко изглеждаше, че ще е по-дълго – все пак тръгнахме в петък и се връщам в неделя и човек ще си каже : ехаа три ден почивка, но всъщност това са две вечери и само един цял ден за разходки. Другото време е път, а пътя до там не е от най-хубавите, да не говорим за къс 🙂 особено от Пловдив. Като цяло Бистрилица си е едно нормално планинско селце, и нямаше кой знае какво толкова за гледане, а идеята е да се видиш с приятели. "Старите бистрилишки къщи", в които бяхме отседнали, са много хубави. Имат си всякакви удобства – топли спални, хубави бани, кухня със всичко необходимо, микровълнова печка, топла вода, камина, широк двор, баскетболна топка … и дори хамак, който аз най-много харесах 🙂 Лежах там през по-голяма част от времето и съм решен да си купя. А времето беше супер ! Едно топло, така непривично за декември. Вечерта сме стояли навън, само по блуза и ни беше добре. Петък вечер беше доста кратка за мен, защото се напих много лошо и рано рано се усамотих да си говоря с тоалетната чиния и след това в леглото (Не си взимайте водка "Mania" ! Ужасна е !!! ). За щастие на сутринта бях добре, дори станах по-рано и с Йонов и Цецо отидохме до язовир "Монтана" (всъщност не знам дали сме били на него, но сега гледам на картата че трябва да е бил той). Навръщане от язовира, дори успяхме да се изгубим, но това е част от тръпката, а и бързо се ориентирахме, като минахме напряко през една гора 🙂 Събота следобяд, отидох с Цецо и Калоян до съседното село Гаганица, защото въпреки че носихме мнооогооо храна (дори доста върнахме), нямахме много хляб, а в Бистрилица хляба е със записване, и така използвахме случая да си направим още една хубава разходка. Снимките започвам да ги оправям веднага след като допиша това и като станат готови отиват веднага на Нашите Снимки. Там ще сложа само моите снимки, очаквам другите хора също да ми пратят адреси на снимки от другите фотоапарати. От някъде двайсет човека да е имало само двама-трима без фотоапарат. Опасявям се, че ще заприличаме на японски туристи 🙂 Аз гледам да се съобразявам, ама все пак … 🙂 няма начин 🙂 Навръщане дори спряхме за половин час в Ботевград и от там също имам снимки. Хубаво градче е 🙂 Красиво е, и центъра ми хареса дори повече от Пловдивския. Друго, което ми направи впечатление по пътя е гледката, която има във Враца – има невероятни скали ! Някой ден трябва да отида да ги разгледам по-отблизо.
Покрай алкохола и разходките се родихa наколко мисли, които ми харесаха или не бях чувал и ето някои от тях :
- Пътят е по-дълъг, отколко широк (Йонов)
- Облаците се движат по-бързо от нас (Цецо)
- Май сме в грешна посока (От Цецо, а ние си знаем защо е смешно 😉 )
Искам да се запозная с този, който е измислил секса, за да разбера над какво работи в момента (от Йонов)
Ейй имаше още, но не се сещам сега 🙂 Някой друг път ще ги напиша.
Е, като цяло това бяха за мен тазгодишните студентско-дионисиевите празници. Браво на Opel-ката, че издържа и ни закара и върна безпроблемно.
Точно на 8-ми вечерта не знам за сега какво ще правя, но ще го измислим къде да отбележим празника отново 🙂
п.с. (това е за мен си, не ми отговаряйте) Защо не мога да правя секс, без да харесвам момичето ?!? 😛
По студентски
Утре заминаваме към Бистрилица (едно село до Монтана), където ще празнуваме 8-ми декември малко предваритело, но важното е повод да има 🙂 Всъщност не знам дали се водя студент, но това не пречи да празнувам по студентски, все пак още нямам диплома. От Пловдив, ще бъдем 5 човека с моята кола и се надявам, да пътуваме безаварийно. Само нещо такова може да ни развали празника. Останалата част от групата, общо към 20-тина човека, ще идват от София – кой с влак, кой с рейс 🙂
Това е за сега 🙂 Като се върна – повече, а сега да продължавам с подготовката на багажа.
Ти решаваш
Мислете с главата !
Използвайте предпазни средства. Не само днес !
Зимни обувки
Днес най-накрая си купих зимни обувки. Не е типично за мен, при купуването на дрехи да се бавя толкова, но този път доста време се лутах, преди да си купя. Взех ги от един туристически магазин и се надявам да са здрави и да пазят сухо и топло. Със сигурност са доста меки и удобни – това го усетих още в момента, в който ги пробвах и най-вече заради това ги избрах пред другите модели – все пак аз ходя доста пеша и удобни обувки е важно условие за мен. Надявам се да си струват парите, и да не съжалявам, че си опуках по-голямата част от заплатата в деня, в който я взех.
Днес за съжаление, ще завърша с тъжна новина – Машев ми каза че е починала г-жа Господинова – учителката ми по математика от техникума (ТЕЕ Пловдив). Лека й пръст. Винаги ще я помним !