Днес проведохме поредно ходене до Асеновата крепост под формата на алкохолен туризъм. Ани носеше вино, Цецо – водка, а си купихме бира 🙂 Най-лошото беше, че бях с колата и не можех да пия, а само трябваше да гледам другите весели. Таня е на работа от 5 часа и трябваше да се върнем до тогава, затова отидохме с колата, но им казах : другия път – с влака ! Добре че поне времето беше божествено ! За ядене имахме сандвичи, солети, пуканки, кроки … въобще приличаше повече на пикник, отколкото на туристическа разходка. С други думи – съвсем обичайно за нас ходене до Асеновата. На качване уважихме и трите пейки, горе на крепоста стояхме и се наслаждавахме на спокойствието и хубавото време. Хубаво беше, че е работен ден и нямаше много хора. За пръв път (след толкова ходения) влязохме вътре в църквата и я разгледахме. Май до сега не бяхме отивали в работно време. На слизане се наложи да бързаме, и както обикновенно само се хилихме. Аз не толкова, но дургите добре си пиинаха и беше много весело (поне този път не пеехме 😉 ) ! Така днес около 16 часа беше забелязана видимо развеселена групичка от четирима човека да слизат от Асеновата 🙂 Има хубави снимки, които скоро ще се появят на Нашите Снимки

Много съм доволен от почивния ми ден по средата на седмицата 😉 Довечера ще ходя на концерт на Уикеда в Петното и дано това ми настроение се запази 🙂

Добавка: вече може да видите снимките тук

Днес беше първия наистина топъл ден за тази пролет 🙂 Много съм радостен от този факт, и се надявам студа си отива и да не се връща повече. Малко преди обяд се наложи да изляза от работа и направо не ми се връщаше. Всъщност повода да изляза не беше много приятен. Малко предистория – в неделя ми зашуши предното ляво колело на колата и се оказа, че буталото на спирачката беше заяло и така се нагряваше, че направо пушеше. Тогава трябваше да отида до Пазарджик, но така и не стигнах, а на сред пътя свалях гума и се опитвах да отлеяпя наклатките, които се бяха залепили за диска. Дори не знам дали говоря с правилните термини – много много не са ми ясни колите. Така днес водих колата на доктор, така де – на сервиз 🙂 Представете си как карах при положение, че все едно ми е натисната постоянно спирачката. Само да отпусна газта и направо спирах. Взеха ми 20 лева (честно казано очаквах и повече) и за 40 минути, всичко беше готово. Оказа се че това често срещан проблем при Опел Кадет. След това тръгнах по главната на разходка и отидох до Петното да пия едно кафе, защото както казах въобще не ми се връщаше в работата. От Петното се отбих до един от офисите на Mtel и си смених тарифата на новия план 5+5+5. Както го смятам, при моето малко говорене, си мисля, че ще имам извесно намаление на сметките с тези 5 безплатни минути, SMS-a и MMS-а. Грубо сметнато това са над 4 лева (без MMS-ите, защото нямам много приятели на които да пращам), което при обичайна сметка от 20-30 лева, са си нещо 😉 ако не друго, то поне 2-3 бири 🙂

Вчера говорех със шефа и утре ми е почивен ден 🙂 Все пак работех и събота и неделя и не съм имал почивен ден от седмица и половина. С Анито, Таня, Цецо и може би Ева ще ходим на Асеновата крепост и ако времето е като днес, направо ще бъде супер (дано, дано, дано !). По прогнози гледам, че ще е хубаво и дано поне този път да познаят 😛

Вчера си беше по принцип работен ден, но на мен пак ми се наложи да работя допълнително до по-късно вечерта. Работих по проекта за новия сензор с Куртев, и този път свършихме “едва” в 21:30. Днес сутринта в 8:30 отново бях в офиса и изкарах още един работен ден, но поне почти приключихме проекта. Повече не плануваме извънредни работа, поне ако не изкочи нещо неочаквано в довършителния етап. Така тази вечер заслужено мисля да изляза да пия няколко бири за успеха 🙂 Видях, че в Петното ще свири един мой стар колега и познат и ще отида да видя какво ще свирят с неговата група “Richie Rock Band”.

Хубавото нещо в двата работни дни беше храната 🙂 Ударихме го на азиатска кухня. Снощи вечерта поръчахме ядене от тайландски ресторант (дори не знам къде се намира в Пловдив), а днес на обяд, бяхме в китайски ресторант. Общо взето не забелязах голяма разклика между двете. Китайските порции май бият малко по отношение на количество, иначе по качество са ми еднакви – разни оризи, меса и незнайни зеленчуци 😉 Струва си поне за експеримент да ги опитате 🙂

Снощи след работа минах за час през новата квартира на Таня и заключението ми е – СУПЕР 🙂 т.е. одобрявам, става за купони и е на супер готно място в центъра. Тан, готви се, ще идваме често 😉

След като в понеделник Европейския Съвет прие софтуерните патенти в Европа, се изписа много по темата. Не знам как аз не написах нещо, но мислех различни неща и в крайна сметка – нищо. За сметка на това прочетох доста коментари и мнения по проблема, дори Проблема (с главно “П”), защото наистина смятам, че това е нещо което засяга всеки, поне който чете това, и трябва всеки да разбере защо са лоши софтуерните патенти. Дори си мислех да го напиша на английски, но смятам, че повечето четящи тук, знаят български, а и аз най-добре обяснявам на родния ми език. Глупости говоря – хич не ме бива по обясненията, затова мисля да събера какво се изписа по въпроса на сайтовете, които следя. Започна се с гръмки изказвания и естествено имаше някои глупави коментари, но общото мнение е, че трябва да има гласност по въпроса. Едно просто и фрапиращо онагледяване на проблема видях е един коментар на Йовко и по-слециално един линк. Изчетох доста лични мнение по различни блогове – Тодор, Йовко, Григор, Богомил, Валери … Неусетно се стигна до предложения за крайни мерки като спиране на важни сървъри, които се крепят на свободен софтуер и за протести пред различни посолства от европейския съюз. На протестите бих присъствал с удоволствие, но за спирането на сървърите съм малко скептичен. По-скоро ми хареса идеята на Йонов, който сложи банер против софтуерните патенти, на страницата arttoday.org, който се появява за 5 секунди и след това се презарежда истинската страница.Тази нощ Maniax-a дори сътвори опело за края на “Българската софтуерна индустрия, съпругът и Българският интернет,и неговия баща Свободния софтуер”, в дискусионния списък на ССС. Днес се появи една кратка, хубавя и ясна статия в Линукс за Българи – “Защо сме против патентоването на софтуер”. Вече я препоръчах да я прочетат няколко човека, които не бяха много наясно, защо наистина е лошо патентоването на софтуер. Друга добра инициатива е превода на сайта NoSoftwarePatents.com.

Поздравления от мен, на всички споменати и неспоменати, за работата в рагласяването на проблема със софтуерните патенти. Признавам си че аз почти нищо не направих, освен едно малко банерче горе в дясно на този блог, но се опитвам да разяснявам случая на повечето ми познати.

п.с. по принцип тук пиша предимно за мен, но този пост тръгна като монолог към читалите ми. Това е малко странно и необичайно за мен, но искам колкото се може повече хора да разберат, че софтуерните патенти са твърде близо и това може да засегне всички ни.

Бях на постановката “Братя Карамазови”. Днес беше премиерата в Пловдивския драматичен театър. Признавам си, не съм чел произведението на Достоевски, но тази интерпретация на Стоян Радев ми хареса. Въпреки драмата, в мен остана едно друго чуство – мисля си, че това е история за вярата. За вярата в доброто, за вярата в любовта, за вярата в Бог.

Ако чуствате, че сте пропуснали нещо хубаво, има още една постановка в понеделник (14-ти март), само дано да има още билети, че за тази едвам намерих два дена предварително и то на предпоследния ред на балкона. И още едно предупреждение – постановката е над 3 часа (заедно с антракта). 🙂

Честит празник, мамо !

Честит празник, мили жени !

🙂

Като е почивка, да е почивка 🙂 Тези четири почивни дни преках почивайки си, и предимно offline. Националният празник, май стана просто още един повод за почивка и хората да излязат и да се порадват на леко усмихващото се време. Не че е лошо, и аз правех същото 🙂 и празника се усещаше само по това, че хората се поздравяваха с “честит празник” и по малко плакати, разлепени от различни политически партии. Четвъртък и петък вечер прекарах гледайки доста филми, за които обаче ще напиша някой друг път (ако въобще напиша нещо), ще спомена само един, който ми хареса особено – “21 грама” .

В събота заминах към Широка Лъка за кукерския фестивал “Песпонеделник”. Преди това, много хора се опитаха да ме уплашат с лошото време и лошите пътища, но въпреки всичко се натоварихме 5 човека в Опелката и запраших през Асеновград, към Пампорово и от там – Широка Лъка. Първоначално нямаше много желаещи да пътуват, но в последните дни се напълни колата и дори двама от спътниците ми не ги познавах предварително, а се разбрахме по имейли и ICQ да ги взема от гарата 🙂 Добре че се познахме някакси, защото Магито си беше изгубита GSM-а и им нямахме номерата. Всички се оказаха готини хора и си изкарахме супер. Йонов и Здравка ни бяха запазили места за спане в с. Гела, защото в Широка Лъка нямаше никъде места. До Пампорово пътя горе-долу беше добре и валеше лек дъжд, но след това имаше участъци, където имаше доста сняг и лед на пътя. Успях да стигна до Широка Лъка, без да сложа веригите, които си взех миналата зима, но все още не съм ги слагал нито веднъж. В Широка Лъка нямаше толкова сняг, колкото на Пампорово, където преспите бяха по-високи от колата 🙂 От там поехме по традиционното изгубване на пътя и вместо в Гела се озовахме в Девин 🙂 Всъщност в последствие се оказа, че не е било самия Девин, а община Девин, но това тогава не го знаех. Върнахме се обратно и видях табелата от която съм се объркал и поехме по един тесен път, който трябваше да води към Гела, но по едно време и в това се усъмнихме, защото не беше добре почистен и си помислих, че отново сме се загубили. В такива моменти се радвам че живея във времена, когато са измислени мобилните комуникации 🙂 Стигнахме благополучно до хижата (или станцията, не знам как точно да я опиша). Изглеждаше доста прилично, и беше току що ремонтирана – всичко вътре беше ново и дори стояха цените и етикетите на контактите, лампите, чашите … май бяхме първите които ги ползваха 😉 Единствено цената от 9 лева, на някои се стори леко височка, но за една вечер се прежалва. Другия проблем бяха дървата, които си идваха направо с леда за уискито 🙂 т.е. бяха много мокри и трудно се очакваше от тях да горят, добре че си носих електрическа печка-духалка (браво на Анито, че каза да я взема). Не си мислете, че като имахме печка беше топло – напрежението в контактите, беше като дискотека – ту идва, ту спира и никога не знаеш за колко време. В Гела времето беше ужасно – духаше много силен вятър и валеше гаден дъжд. Добре че си взехме червено вино 🙂 В събота слезнахме до Широка Лъка и се разходихме. Общо взето Широка Лъка, не е много Широка 🙂 и лесно се обхожда. Имам доста снимки и скоро ще ги кача някъде в интернет. Широка Лъка е един от 100-те обекта включени в програмата “Опознай България – 100 национални туристически обекта” и дори си взех “книжка”, в която се събират печати от всичките 100 места. Ще видя колко ще събера. За сега имам вече един – от Широка Лъка (обект No 87).

Днес беше традиционния кукерски фестивал “Песпонеделник” и за него в Широка Лъка бяха дошли хиляди хора, не само от България, но имаше и доста чужденци. Представяха се кукери от различни български села, както и Словенски кукери. Беше едновременно интересно, красиво и плашещо, но трудно се виждаше в голямата тълпа и гъчканица. По-добре успях да видя костюмите по пътя преди да стигнат до самия площад, където се представяха. Голям фестивал, който трябва да се види с очите. Случайно видях няколко познати, на които много се зарадвах. Повечето пътуваха на стоп, но за съжаление аз дори моите познати не можех да извозя всички. Йонов и Здравка ги закарах до Девин, от където да си хванат рейс за Пловдив, и всъщност тогава разбрах, че на онази табела пишело “Община Девин”, а не самия град, който е на 20-тина километра от Широка Лъка. Така съвсем неочаквано посетих и Девин 😉 Автогарата се оказа на лесно място и имаше рейс за Пловдив точно след 15 минутки. Само където не намерих извор с минерална вода да си напълня от Девин, а и нямах много време да разглеждам защото трябваше да се връщам. Пътя беше сух, но много крив 😉 чак замалко и на мен да ми стане лошо. Като малък имах много проблеми с пътуването, но сега като шофьор, май ми е по-добре. Като се върнах в Широка Лъка, предложих на спътниците ми да се приберем през Девин и Кричим, но май на повечето не им понасяха завоите 😛 Така отново тръгнахме по снежния път през Пампорово. Прибрахме се благополучно (само с едно леко объркване на пътя в Пампорово 😛 ) в Пловдив и се радвам, че решихме да отидем за два дена, защото пътя е наистина тежък и изморителен. Не знам как щях да се чуствам ако в един ден трябваше да отида и да се върна до там.

Като цяло съм много доволен и зареден от уикенда. Тази планинска красота и автентична култура, май ми действат добре 😉 Дано скоро пак да се ходи някъде, още повече и времето се оправя и пролет идва 🙂

update: моите снимки от Широка Лъка са вече на Нашите Снимки – част I и част II

Днес бях на откриването на мултимедийната инсталация “Лабиринт” в Баня Старинна. Автори са Ангелина Галънска (Анджи) и Христо Йорданов, които получават, освен реалните, и моите виртруални поздравления за работата си. Всичко се е получило много добре ! Дори много по-добре от колкото очаквах. Из самия лабиринт има камери, които предават картина към телевизори, намиращи се на други места в лабиринта. Доста интересно се получава, особено ако има повечко хора 😉 Мисля си, че само ако се види на живо може да се разбере за какво говоря. Музиката допълнително допринася за атмосферата. Лабиринта ще бъде в Банята до 28-ми март, и ако имате време и път на там, Ви препоръчвам да го посетите и разгледате.

Честита Баба Марта !!!

Аз като виден заплес чак снощи се усетих, че днес е 1-ви. Какъв е този шантав месец ? Къде са му 29-ти, 30-ти, 31-ви ? 🙂 Така,че нямам мартенички за всички и Ви пращам по една виртуална 😉 Много здраве, щастие, любов, пари всичко останало каквото си пожелаете да се сбъдне !

Тази сутрин Баба Марта ни изненада със пухкав сняг, напук на очакванията ми да става топло до края на седмицата. Какво да правиш, женска му работа 🙂

п.с. а според Уикипедия, това трябва да е края на зимата и началото на пролетта 😉

Гледах “Най-дългият годеж” (“A very long engagement” или “Un long dimanche de fian?ailles“, както е в оригинал. Вие преценете как да си го преведете). Тежък филм ! Тежък, тежък, тежък … Може би и нагласата ми не беше такава. Надявах се да е подобен на Амели, но не. Надявах се да е обърнато повече внимание на романтичната страна, но не … главното беше войната. Войната с цялата й жестокост. Казвал съм го и преди, но ще повторя – не обичам войните, не обичам дори филми за войни. Надявам се да не видя с очите си такова нещо.

Най-странното беше, че на моменти във филма имаше комедийни ситуаци, в стил Амели, които от една страна въобще не отиват на подобен филм, но от друга, ако ги нямаше и тях, щеше да стане още по-труден за гледане. Честно казано имам филма на твърдия ми диск, но реших да го гледам на кино, за да го усетя по-добре и наистина сега мисля, че го преживях доста силно. В крайна сметка не съжалявам – много красив и силен филм е, и исках да го гледам, най-малкото от уважение към авторите на Амели, който е един от любимите ми филми въобще. А и не са много европейските филми, които се появяват по кината.