Честит празни на всички !

На всички, освен Дарина 🙁

Днес очаквах един спокоен ден в офиса, занимавайки се с хилядите задачки, които ми висят на главата, но съвсем не се получи така. Постоянно звъняха от разни места с проблеми и с Краси отивахме от едно място на друго и на всякъде само проблеми. Първо в Новотела – монтиране на допълнителни филтри по захранване, след това точно се върнахме и хайде във винпрома в Съединение – донастройка на два сензора (тук поне бързо се оправихме, но се мотахме из града, докато намерим мястото). На връщане трябваше само да минем през един гараж, в който Спас и Краси вчера бяха слагали една централа и да видим, че всичко е наред, но аз с моя карък само я докоснах и цялото табло падна 😛 Наложи се бързо да търсим Hilti, стълба и нови дюбели. Да знаете в тухла никога не използвайте дюбели по-къси от 120 mm. Въобще ей такива забавления си имах днес. А принципно дори не се занимаваме с монтаж, а с развой 😛

 Пак се събраха четири почивни дни. Ето на кратко как ги изкарах, че нещо не ми се пиши, а изненадващо много неща се случиха.

Първоначално трябваше и четирите дни да съм в Мандрица с нашите и леля, но се оказа, че в неделя ще имам изпит и се върнахме в събота вечерта. В Мандрица бях взел служебния лаптоп и почти през цялото време или си четях лекциите или спях. Мислех да ходя до крепостта Лютица, но нямах време, а и валеше и беше доста кално, така че другия път – специално за това ще се ходи.

Вчера (неделя) отидох на изпита по софтуерни технологии, взех го и в 12 часа на обяд бях готов. Много ми се пътуваше на някъде, но никой не се нави, така че тръгнах сам. Магито заедно Митака, Жоро и Любо бяха ходили предишния ден към Видин и Белоградчик и с тях си ударих една среща в Ловеч 🙂 Пуснах си Нова Генерация и минах през минах прохода Кърнаре-Троян (в тази посока 🙂 ) за първи път. Това е най-красивия проход, през който съм минавал (поне в хубаво време по това време на годината). Отидох и горе на паметника и снимах 🙂

В Троян също се направих на класически японски турист с фотоапарат и се разходих из града. След като разбрах, че Магито ще се забавят, реших да отида и до Троянския манастир. Хубав е манастира, но с тези бележки, табели, надписи и картинки навсякъде в стил – “забранено за фотоапарати”, “забранено снимането”, “забранени камери”, “с GSM-а до тук” … направо бяха прекалили !

Малко по-късно се разбра, че няма да стигнем до Ловеч, и решихме да се видим някъде другаде, след като другите бяха още преди Враца. Някъде по средата видяхме пещерата Съева дупка и решихме да се срещнем в Брестница. Аз отново стигнах първи и реших да видя как е положението с пещерата. Отидох към 5:40 и човека там ми каза, че вече е затворено и последната група влизала в 5:30, така и този туристически обект пропадна. Аз се покатерих малко по-нагоре в планината към Ледницата, което май е хубаво място за катерене – много добре направено, точно като за начинаещи като мен. Някой ден трябва да го посетя отново.

В крайна сметка се срещнахме в Ябланица … пред пощата 🙂 където беше поредно уговорено място за среща. Там се почудихме къде да ходим, но след като се стъмваше вече решихме, че ще е най-добре да се връщаме към Пловдив през София, за да използваме магистралите. Магито реши направо да остане в София, а аз си уговорих среща със сестра ми да ходим да хапнем пица. Уникалното беше, че на обяд преди да тръгна, майка ми ми се чудеше защо ходя все някъде далеч, а не отида примерно да видя сестра ми в София, моя отговор беше: “че какво да правя в София ?!? и то лятно време ?!?”. Вечерта като ми се обади аз ядох пица именно там 🙂 Така отново се потвърди тезата ми, че става винаги обратното на каквото си мислиш 🙂 Тръгнах си от столицата точно в полунощ и в 1:30 благополучно се прибрах. Изкъпах се и си легнах усмихнат.

Тази вечер (понеделник) пък най-неочаквано гледах за втори път “Кървава сватба” в театъра. Отидох да купя билети за “Мъжка забавачка”, но се оказа, че няма за утре и взех чак за другия понеделник. Герито пък ме попита какво има тази, и решихме да ходим 🙂 За “Мъжка забавачка” реших да видя лично за какво става дума, след като чух много хубави и много лошо неща за тази постановка.

Този последният абзац нямаше нищо общо с останалото, но така и така вече го написах …

п.с. пфуу май не мога много на кратко 😛

Тези избори нещо дойда много изведнъж за мен. Въобще не разбрах кога започна кампанията и въобще каква кампания имаше. Разбирам, че като не гледам телевизия и не чета вестници, не е толкова лесно, но все пак на други избори някакси се усещаше във въздуха. И все пак чета online новини. Единственото, което усетих беше петъчния чалга концерт на центъра, който се чуваше идеално у Таня и Пухи и ни пречеше на спокойната вечер 🙂
Другото което ми направи впечатление, е че никъде не чух никоя партия да каже какво ще направи за Европа. Напоследък все се говори за наши си вътрешни проблеми. Нали все пак става дума за депутати в европейския парламент ?!? Въобще ако имаше опция да се гласува за това дали да има наши политици в европарламента, щях твърдо да гласувам никой да не отива ! Въобще не са готови за това. Въпреки всичко днес отидох и дадох моя глас. Ей така за идеята на демокрацията.

п.с. това беше написано в неделя вечерта, но се появява по-късно поради липса на интернет 😛

За хората, които искат да опознаят (и обикнат 🙂 ) България горещо препоръчвам блогът на Иво Сотиров – България. От както ми изпратиха един линк, преди няколко седмици, не преставам да си харесвам туристически дестинации, които да посетя. Сега си направих труда и (почти) го изчетох целия. Мога смело да кажа, че може да служи за справочник на туриста в България ! Просто отворете линка :

http://ivoso.blog.bg

В неделя отново ми беше ден за пътешествие. Всъщност деня ми започна кофти, защото нямаше навити да ходим някъде по надалече и аз дори сутринта отидох на упражнения. Бях изпаднал и в една финансово-сексуална криза (знаете – отваряш портфейла и вътре х*й) и нямах пари да си направя сам пътешествието. Единствено Яна се нави, но пък за малко да се развие. Тогава се сетихме аз Жорето и Митака, които по принцип са навити за подобни пътешествия. Отидохме в Игуаната и там им обяснихме нашия план, а именно село Емен, каньона и Негодинската екопътека. Вече беше минало 12 часа, а ни се искаше да тръгнем по-рано, но все пак по-добре късно … В последния момент и Гери се нави да дойде с нас. Този път дори не бях шофьор, а се настаних удобно на задната седалка 🙂 Някакси дори ми беше странно да не държа волана, но си е хубаво да те возят.

Пътьом минахме през Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Там вече окончателно ми се оправи настроението ! 🙂 Дори си взех печат за 100-те туристически обекта. Не бях го правел от много време. Напоследък май все ходя по места, където дори не са отбелязани 😛 Пещерата си струва да се види, но май не повече от веднъж. Дори ни пуснаха свободно да си я разгледаме и снимаме, без екскурзовод, но си ни взеха вход.

Дряновския манастир си е друго нещо – красив, подреден, чист … хареса ми. За съжаления останахме малко, защото все пак не това ни беше целта на пътешествието.

Пристигнахме в село Емен чак към 17 часа (или дори беше по-късно ?). Упътиха ни как да стигнем до екопътеката. Някъде в интернет четох, че Негованската екопътека е най-старата в България. За сметка на това е най-красивата, на която съм бил до сега. Минава по и около Еменския каньон.

На места каньона се пресича по дървени мостчета, от които най-вече си личи колко стара е пътеката. Разбира се така тръпката е много по-голяма 🙂

На всякъде по пътеката се разкриват невероятни гледки. Невероятно място ! Трябва да се посети задължително. На края на каньона, преди езерото Негованка, е водопада “Момин скок”, който не е нещо особено (или поне по това време на годината няма много вода), но около него се образуват хубаво заливче и вирче за почивка.

Тръгнахме си чак след 20 часа, защото започна да се стъмва. За край разгледахме една изоставена постройка (почти сигурно военна), която се свързваше с пещера под нея. Имаше (останки от) асансьор, а пещерата беше циментирана и имаше направени тухлени стени. Някой ако знае за какво е служила, ще се радвам да разбера, защото единствените хора, които видяхме да попитаме, и те не знаеха нищо. Пещерата си продължаваше естествено на вътре, но нямахме хубави фенери и време да я разгледаме по-подробно. Имаше и много прилепи.

На връщахме мислехме да минем по друг път, но се решихме,че много трябва да заобикаляме и затова отидохме само до Велико Търново. Това ми беше първото стъпване в този град. Отидохме до Царевец, където се надявахме да има “звук и картина”, но уви нямаше и си тръгнахме.

Прибрах се у нас към 1:30 след полунощ зареден с много приятни емоции, с които да ми започне новата седмица. Изкарах си още един много хубав 13-ти 🙂

Явно в почивните дни никога не ми остава време да попиша тук, и сега мисля да наваксам.

Събота. 12-ти май. Не май, а наистина 🙂 Основното нещо за деня (след лекции и купуване на панталони, че вече нямаше с какво да ходя) беше Handmade Day. Нали знаете в двора на Lite On магазина до Новотела ? 🙂 За втори път присъствам на тази ден, но миналия път се застоях много малко и някакси не можах да го усетя. Този път отидох преди 15 и си тръгнах към 20 часа. Видях се с доста познати, а основното което правех беше да снимам и пия бира (не знам кое от двете беше в по-големи количества). Изпробвах си добре zoom функцията на фотоапарата и за първи път успях така да се наснимам на физиономии (добре де – портрети). С две думи – беше много хубаво 🙂 и както гласеше мотото на деня – беше пълно с

Хора, Музика, Неща

Взима ли ли сте си почвен ден по погрешка ? Аз успях да го направя вчера. Мислех си, че днес ще имам лекции в университета, но като се прибрах видях, че дори и по програма нямаме нищо. Все пак реших да послушам интуицията си, и днес не ходих на работа. Беше ми много хубав слънчев ден – цял ден обикалях из Пловдив, видях се с доста хора, пих кафета и бири, и дори свършиш някои неща за които нямах време напоследък (и не само напоследък). Част от нещата са:

• наспах се ! бях изключил всякакви видове сутрешни звънения и се събудих бодър и доволен 🙂 Радвам се че ме пусна биологичния ми часовник и не се ококорих в 8 часа (както очаквах), а станах чак към 10:30, направих кафенце, прегледах RSS новините … въобще едно нормално ставане, което не беше ми случвало толкова отдавна
• смених маслото на колата. Този път закъснях “само” с 500 километра 🙂
• смених си тарифния план на Relax 500. Споменатите, спокойно ще Ви тормозя “чак” след 28-ми май 🙂

Въобще един почивен ден, докато всички са на работа може да бъде много хубав 🙂 Може дори да ти се промени целия живот.

Това двудневните работни седмици са хубаво нещо – трябва всички да ги направят такива 🙂

Иначе след четирите почивни дни в края на миналата и началото на тази седмица, срядата (която се явяваше един вид понеделник) ми започна с позвъняване от Спастнята в 9 часа с нещо от рода : “Какво става ? Няма ли да идваш на работа ?” Веднага загрях, че не съм си нагласил будилника и съм се успал, измрънколевих нещо “Аааа, ей с’я” и още с отпечатък от възглавницата се появих на работа.

В сряда вечерта излязох уж на бързо с Лео за по една бира в Мария Луиза с Йонов … а то … особено като дойдоха и Нина и Рени … и се почна – втора, трета, четвърта …  една за двамата … една за последно … и едвам се довлякох до нас. А, и за пръв път се наложи да посетя тоалетната в Мария Луиза 🙂 Такова бирено шкембе съм направил.

Четвъртъка  изкарах един спокоен ден на работа, в който бях сам в отдела и учудващо свърших доста работа. Вечерта бях в Петното с Таня и Пухи – този път го ударихме на водки, че така го бяхме започнали 🙂 Ама малко.

В петъка, след “тежката” работна седмица си взех почивен ден ! 🙂 Реших най-сетне този триместър да отида малко по-сериозно на даскало. И в петък, събота и неделя си бях плътно на лекции и упражнения !

Софтуерните технологии ми се струват тъпи – нещо много бизнес и комерсиално ориентирано, а аз нямам такова виждане за софтуера. Виж, мрежите са ми по-интересни.

Петък вечерта си останах у нас (да, наистина). Е, с едно малко излизане към 1 часа след полунощ 😉

Събота вечер отново в Петното. Искаше ми се да се случи нещо тази вечер и да се развихря, но нещо не стана така. Прибрах се към 2 и сутринта в 8 станах съвсем свеж за упражнения.

Неделя. Гергьовден. Семеен обяд с гости. Честит имен ден, татко.

Към 15 часа с Яна замислихме да намерим Гери, въпреки че се беше забила в миша дупка (по нейни думи). Разбира се успяхме да я намерим 🙂 Така с Гери, Яна и Боби първо ходихме в Стената за по един голям сладолед, а след това се качихме на Бунарджика, където и останахме почти до мръкване. Завършихме деня в Игуаната на по 2 бири и се прибирам преди малко.

А утре започва поредната петдневна седмица 🙁 … или поне четиридневна … ако реша 🙂

Усмихнат понеделник !

… да си продължа предишния пост, защото си знаех, че ако го напиша няма да стане … във вторник сутринта се събудих в хижа “Триградски скали”. Беше малко студено и повече валежно за палатки и прежалихме по 10 лева за нощувка – което не е много за хубаво отоплена стая.

В Триград отидох за втори път, след като от предишния път имам прекрасни спомени. Този път бях с Магито и Спас на които им беше за пръв път и аз ги разведох из местностите там. Всъщност посетихме главно пещерите – Дяволското гърло и Ягодинската. От дяволското гърло си бях взел печат за 100-те национални туристически обекта още миналия път, но не бях влизал вътре и този път поправих този нечестност 🙂 Общо взето най-голямата пещерна зала, която съм виждал, но нищо друго интересно. Ягодинската за сметка на това с удоволствие посетих за втори път – има доста повече красоти, които да се видят.

Иначе разгледахме и Триград и Ягодина и направихме доста снимки. Да знаете, че Ягодинската почива от 12 до 13 часа (както и всеки понеделник) и така успяхме да разгледаме и селото, на което е кръстена.

Така успях да си направя четиридневно пътешествие, но минах и през Пловдив – мислех да не го правя, но така се случи. Общо взето маршрута ми беше Пловдив – София – Крушуна – Шипка (х. Теменуга) – Пловдив – Триград – Ягодина – Пловдив. Следващото място на което ми се ходи и за което ми каза Йордан, който качихме на стоп от София до (почти) Крушуна е Еменския каньон – някой навит ?