Yearly Archives: 2006

Не на шега

Пейо

Така и така почти всеки път го правя, нека този път да пробвам едно блогване точно в стил Пейо 🙂 Мисля, че е напълно подходящо за ден като днешния.


1-ви април

Днес е (беше) 1-ви април. Международен ден на шегата. Много съм доволен, че успях да го преживея без да излъжа някой или мен да ме излъжат. Само Софито се опита, но не успя 🙂 Всъщност то това си е идеята – просто шега. Има ли разлика между шега и лъжа ?


mp3 плеър

В петък след работа насочих Лео в посока Техномаркет Европа и се върнах с новичък mp3 плеър. Просто реших, че няма за кога да отлагам. Вече цяла седмица бях на колело и ми трябваше такова нещо, а и отдавна се каня. Взех малко пари и реших да ги дам за това. Купих си най-евтиния модел с 512 MB флаш памет – NEO m’cord. Имах малко проблеми с него още първия ден, но като цяло съм доволен. Единствено оригиналните му слушалки просто отказват да стоят в ушите ми, докато карам колело, така че ще си ползвам други. Иначе и те не са лоши – хем са връзка за врат, хем слушалки. Иначе си свири плеърчето 🙂 има си и радио, идеално е и за обикновенна флаш памет (то си е с такава форма дори), каквато нямам.


театър

Днес Магито ме нави да отидем на един театър в Синдикалния. Някакви нейни приятели организират нещо като куклен театър. Всъщност всичко беше от беши кърпи, които светеха на неонова светлина, а актьорите и всичко останало не се виждаше в тъмното. Много яко беше ! Не бях гледал нещо подобно преди. Всичко изиграха просто чудесно. А и музиката беше на точното място и част от цялостното усещане. За съжаление така и не запомних името на трупата и постановката, но останах страшно впечатлен. Всъшщност са млади момчета и момичета, които с парите от входа планираха да отидат на някакъв фестивал в Пазарджик.


Люто

Принципно не ям много люто, но днес Йонов ме нави да отидем на тайландския ресторант и да ядем пилешко с ориз и босилек и къри. Май това беше най-лютото нещо, което съм ял, но ми хареса 🙂 След като го изядохме (двамата 600г.), просто разбрахме колко е прекрасен света … без къри 🙂


“В” като …

Вечерта решихме да завършим като изгледаме някой филм на Mac G5-цата в офиса на Йонов. Докато с Герито отидохме за бира и да тя да хапне нещо, те бяха избрали филма V for Vendetta. Филм, който с нищо не ни впечатли. Йонов защо каза, че бил английски ? Сега гледам че е САЩ/Германия.


Еко фитнес

За този уикенд имах големи планове да ходя на накъде – от това да отида на море в Иракли, през Чепеларе или поне до скалите над Храбрино, но в крайна сметка утре ще съм на село 🙁 Както каза майка ми – еко фитнес.

30 март 2006

Май няма да ходя към Иракли. Имаше идея да се ходи тази събота и неделя там, но нещо всички се отказаха, а аз нямам толкова пари да отделя за това пътуване сам (а и не ми се ходи сам). Днес дори отказаха на Йонов палатката и не я взех. Ще гледам поне да разпечатам и да пратя писмата-протест, които са писани в Акция 2 на новия сайт за спасението на Иракли – DaSpasimIrakli.com.


Колелото върви 🙂 Вчера реших да го кръстя Лео. Малко завиждах на Дафо, че си е кръстил неговия Велю, и реших, че не може повече така 🙂 Не се чудете Лео идва от модела – Leopard. Днес малко се изложи и се наложи лек ремонт в движение, но проблема май си е в мен – изкривил съм му предната капла или не мога да я центрирам хубаво и опира в спирачката. Дано не се наложи да купувам нова.


Колкото и странно да звучи, май най-сетне съм се захванал сериозно с дипломната ми работа. Днес ходих в лабораторията и тествахме филтъра, който трябва да слагам за смущенията от мрежовото напрежение и изглежда ще свърши работа. Всъщност първо бях объркал резисторите, но го оправих на място. Може ли а да не сгафя нещо 😛


п.с. Не че имам нещо проитив, но сега като се разгледах по сайтовете за Иракли, навсякъде виждам моите снимки от миналото лято, а никъде не пише дори от къде са взети. Вярно е, че не сме указали леценз на снимките от НашитеСнимки, но това дори май ги прави copyright. Първо видях моя снимка в стария блог за Иракли, а сега във форума на daspasimirakli.com видях този линк. В знак на уважение можеше поне да ме/ни информират, а гледам че са оставени и снимките, които дори не са от Иракли. Ако някой ме беше попитал за снимките, щях да предоставя дори оригиналите с по-голяма резолюция.

С велосипед

Днес вече нямах сутрешни ангажименти да карам баща ми на лъчетерапията, и реших че е идеален ден да отида за първи ден за тази година на работа с колело. Бях забравил колко е готино 🙂 Особено като вече е светло до по-късно може спокойно да си направиш едно по-голямо кръгче преди да се прибереш 😉 Пролетта осезаемо дойде !

Музиката на Истанбул

Завърши “София филм фест в Пловдив“. Бях на последната прожекция – Crossing the bringe – Music of Istanbul. Филм за който през последните няколко дена чух от две места и ми хареса, че не беше минал все още. През деня отидох и успях да взема два билета. Интереса към филма наистина беше голям – дори имаше правостоящи (всъщност седящи на допълнителни столове). Не знам дали хората бяха дошли заради филма, или като уважение към организаторите, които се представиха, но наистина имаше много хора. Филма определено си струва (дори да си го купи човек) – всички музикални стилове (малее това турски рап е нещо уникалнио 🙂 ), пречупени през погледа на народ еднакво повлиян от изтока и запада, наистина се е получило нещо много качествено. Всъщност Истанбул е единствения чужд град в който съм бил аз (поне в съзнателния ми живот), и ми беше интевресно да видя какво съм пропуснал, като знам, че и аз съм бил там.

среща, разходка, спане

Така с по една дума се описват последните ми три дни. В петък вечерта Таня ни каза, че трябва задължително да отидем в Найлона, за да ни каже нещо важно. Изненадата беше Дил, която се била върнала от Германия. Много се зарадвах. Не бяхме се виждали от много време. Дори и миналото лято като си дойде почти не можахме да се видим. Всъщност аз малко закъснях за срещата в петък, защото трябваше да честитя рожденния ден и половина на усмивката, a бях планувал отдавна как да я изненадам 🙂 Това май трябва да ми стане редовен номер – хората почти не се усещат кога минават 6 месеца от рожденния им ден, и става хубава изненада. А по-хубавото е че не остаряват с 1 година като има казваш ЧРД 🙂
Все пак след това се реванширах към Дил и стоях в Найлона до 1-2 часа. Хубаво си поговирхме, но реших поне малко да се наспя. Тя тряваше да стои докато затвори заведението и да си тръгнат с Таня.

В събота решихме да си направим една разходка към Асеновград – най-близко и най-хубаво, а и да закараме Дил. Естествено към Асеновата крепост беше препълнено с хора и ние решихме да отидем на някъде другаде. След крепостта продължихме по черния път. Подминахме римския мост (поне на такъв ми прилича), и продължихме още. Стигнахме до полянки с река и водопади, които са невероятни красиви. Ще ходим по-често на това място. Особено като се постопли още.

Снощи след като се прибрах и се наядох просто паднах на леглото и съм заспал. Към 1:30 се събудих в същата поза и реших поне да се съблека и да се завия. Така чак до 10:30 тази сутрин. Май наистина съм имал хроничен недостиг на сън. По-голяма изненада ми докара GSM-а който твърдеше че е 11:30, поглеждам компютъра и той така, и чак тогава се усетих, че май днес е деня за смяна на времето. Въобще не бях се сетил за това. Май не избрах най-подходящата нощ за наспиване, но ми дойде добре. Хубаво, че нямах някоя среща 🙂

п.с. забравих да спомена, или по-точно да предупредя, всички водачи на МПС. Вчера само на път до Асеновград видях 3 катастрофи, две от които много тежки. Имаше една верижна в тунела, където 4-5 коли се бяха блъснали, имаше две полицейски коли и две пътни помощи и въобще тунела беше едвам проходим. Другата тежка катастрофа беше на пътя за Асеновград, малко преди отбивката за Крумово. Там беше наистина страшно – няколко напълно смазани коли (вероятно челен удар) и 2-3 коли в канавката, също доста смачкани. Имаше линейки. Това беше като отивахме към 15 часа, и на връщане към 18, положението все още беше същото – т.е. не бяха разчистили пътя. С други думи искам да кажа – внимавайте със скоростите. Хубавото време предразполага за по-високи, но като видях какво става …

21 и 22 март на кратко

За снощи и днес на бързо, ама наистина, че много ми се спи … Снощи бяхме (с Таня и Йонов) на New/Dark Wave партито на Chamber CLub в Петното. Миро този път караше на автопилот и вървеше през цялото време един сет. Нямаше хора, т.е. само ние бяхме. Затворихме Петното и отидохме в Найлона. Там продължихме с дълбокозамислените разговори, докато не затворихме и това заведение. Прибрах се в 3 след полунощ след доста бирички. Отгоре на всичко нещо се разболявам май и днес цял ден ми е запушен носа и ме болеше малко гърлото. Това добавено с недоспиване и лек махмурлук ми направи един тежък ден. Голяма част от работния ден прекарахме в почистване на градинката пред фирмата. Всъщност това си беше ободряваща и забавна част. След това останах до 19:30 на работата за да пробваме адресируемата централа и май ще я бъде. В 20:30 имах среща с Герито и Нина и ходихме на кино – “Статски съветник” – хубав криминален руски филм, само където аз май не си падам много по този жанр (или поне го предпочитам на книга). Сега май е време наистина да лягам, че днес също ме очаква един дълъг ден с най-различни ангажименти.

p.s. стана по-дълго от колкото го замислях

Когато порасна, ще стана кенгуру

Малък е този Пловдив 🙂 Човек дори на кино не може да отиде сам. От няколко дена вече тече София филм фест в Пловдив, а аз все не намирах начин да отида. Тази вечер точно се отчаях, че никой не иска да дойде на кино, когато реших да отида сам на “Когато порасна, ще стана кенгуру”. Не знам защо, но още като го видях в програмата на фестивала, реших да отида. Та ставаше дума, че отидох сам и веднага видях комапнията на Найден (по-известен като Joke 🙂 ), които малко ме поотчаяха, че няма билети и всичко е резервирано. Все пак успях да си намеря едно място на втория ред в края. Малко след като си взех билета видях и Мила с нейната комапния 🙂 Нея все я засичам когато отида някъде сам – миналия път беше на StereoLove. Самия филм го представи лично режисьора му, който се оказа че е снимал и Munje (“Гръмотевици”, друг мой много любим сръбски филм!), което още веднъж потвърди мението ми, че ме очаква много хубав филм. И наистина се оказа така ! Всички, които не дойдохте, може силно да съжалявате !!! Филмчето е много яка комедия в стил munje и целия салон, който беше препълнен, не спря да се смее. Май само псувните дойдоха в повече, но за сръбските стандарти, може би са си наред 🙂

След филма минах за малко през Петното, където Калоян и приятели организираха поредното си парти. Не знам как го правят, но винаги има много хора и е супер забавно ! Браво и продължавайте все така ! А аз всъщност завърших неделната вечер в Найлона с блус на живо в изпълнение на Кольо Брадата и комания 🙂

Лека нощ и успешна седмица !

Отново на байк

Днес ходих с нашите до Чоба и от отзимих колелото 🙂 Взех си го в Пловдив и дори ми се усмихна късмета веднага да го карам. Днес беше много хубаво време и се надявам повече да не се разваля, че да мога да си карам велосипеда повече. В знак на “добре дошъл отново”, му купих калници. Реших че в началото на пролетта калницитe са едно полезно нещо, което се нарежда най-отпред в must-buy списъка. Освен това си купих един универсален ключ за колело със всякакви шестограми, отверки, ключове и врътки 🙂 Не знам колко е здрав, но като за колело става. Всъщност не съвсем, защото не можах с него да сваля предната гума, за да сложа предния калник и за сега съм само със заден. Утре ще го дооправя – оказа се че не се слагат толкова лесно тези пластмасови калници.

Електроинженерни CAD продукти за Линукс

След като горе-долу се изясни какво ще правя за дипломна работа, реших да прегледам дали няма нещо ново интересно в CAD софтуера за Линукс. Главно търсех за чертане на схеми и проектиране на платки. Общо взето целия следобед прекарах в търсене, сваляне, компилиране и тестване на продукти.

Общо взето единственото ново нещо, за което само бях чувал е KTechLab. Много добре изглеждащ и обещаващ проект. Включва програма за чертане на схеми, която едновременно е и нещо като симулатор, т.е. може да гледаш напреженията, тоците и сигналите (с осцилоскоп) във всяка точка на схемата. Освен това има и нещо като собствен език за програмиране на високо ниво, но за сега е твърде силно обвързан за PIC микроконтролери. Уж пише е писан с идеята да е независим от конкретна марка, но за сега само PIC се подържа (говоря и за симулатора и за програмирането). В KTechlab няма програма за проектиоране на платки и липсата на подръжка на Atmel AVR май ще ме откажат от проекта, поне за сега.

Специлно за платки пробвах програмата с недвусмисленото име pcb. Тя пък е само за палтки и затова не я тествах дълго, защото все пак първо исках да начертая схемата.

Следващия по-сериозен продукт на който попаднах днес се казва Kicad. Има интегринани програми за схеми, платки и gerber файлове. Изглежда има и много фенове и групи посветени на Kicad. Някой ден може да му обърна и аз повече внимание.

До тук програмите бяха под GPL лиценз, но аз май все още ще си остана на eagle. Един комерсиален продукт, на който във freeware версията ограниченията са, че не може да проектира платки над 10x10cm и не работи autoroute. Иначе другите му екстри са почти съизмерими с големите в бранша – Protel и OrCad. Има доста богати библиотеки. Вярно е че не съм работил много с него и се надявам да няма някакви досадни малки бъгове, с които да ме изненада.

След като за сега си избрах с какво ще си правя платката, реших да видя с какво ще си пиша софтуера. Вярно е че става с всеки текстов редактор, но се надявам да намеря нещо по-добро. Всъщност все още не съм намерил. Първо реших да пробвам AVRStudio (официалното IDE от Atmel) през wine, но не поиска да се инсталира. След това нямах време, така че все още приемам предложения за IDE за Atmel AVR асемблер (ако има и C още по-добре).

17 март 2006

Един малко необикновен петък за мен. Май е време да издам новината, която някои хора вече знаят – намерих си нов ръководител (всъщност ръководителка) за дипломната работа. С бат’ Бойко така и не се разбрахме и се отказах от него. Сега ще правя дипломна по другия ми профил в които профилирах (не този в който работя) – медицинската електроника. Темата се очертва да е уред за механо-миотонусоскопия, ако съм го запомнил правилно 🙂 Листа с наименованието остава в доц. Петрова (новия ми ръководител), за да изготвим по-детайлно задание. Именно за това днес след обяд не бях на работа, а имахме среща в медицинска академия, от където всъщност идва заданието за устройството. Там се запознах с проф. Рашков и ръководителя на кетедрата по физиология, на когото не запомних името. Всъщност сложното име механомиотонусоскопия, означва прехващане на сигналите в мускулите (или не само), които се появяват при удар (механично въздействие). Аналоговия уред, който преобразува сигналите в аналогови електрически сигнали вече го има, като той дава самия сигнал заедно със скороста и ускорението му (първа и втора производна на първия сигнал), от които докторите си правят разни заключения за състоянието на мусколите. От мен се иска да дискретизирам трите сигнала и да ги изпратя по цифров канал към компютър за по-нататъшна обработка, с която аз няма да се занимавам. На пръв поглед не изглежда много трудно, но ще видим какви проблеми ще изникнат. За сега се очертава проблем със шумове (блях 😛 ). Най-хубавото е, че ще прави наистина и ще има някаква практическа стойност дипломната работа.

След срещата в медицинска академия успях да се прибера на време и дори да поспя 1 час след обяд и след това с Таня гледахме у нас Криминале – не съм го гледа, или съм го забравил напълно. След филма я закарах до Найлона, а аз отидох при Герито. Натъпкахме се с китайска храна в Азията. Точно се чудихме какво да правим след това, когато на излизане от ресторанта намерихме една лична карта на една възрастна жена. Разбира се решихме да я върнем, само където не знаехме къде е Цариградско шосе в Пловдив (където беше адреса на жената). Герито попита един таксиджия и той дори каза къде е точния номер. Оказа се, че това било бившата Лиляна. Беше малко късно (към 22 часа) и се почудихме дали да звъним на хората по това време, но решихме че по-добре така от колкото да плащат евентуално глоби, ако е изгубена скоро. Намерихме блока и звъннахме. Бабата се показа от терасата и се оказа малко глуха, но слезна съпруга й. Дядото беше много весел и се оказа, че картата е открадната още лятото и вече си има издадена нова. Беше малко странно защото си беше напълно запазена, но все пак ни благодари, че я върнахме и ни разказа цялата история по открадването 🙂 Интересно беше. Малка приказка за завършване на деня.