Изложбата е супер ! Въпреки, че в събота видях част от нещата, днес на откриването всичко беше добре подредено, а и имаше още доста творби. Идеята да се използват само компакт дискове е леко ограничаваща и естествено има някои банални работи, но има и такива които ме впечатлиха с идея и ефектност 🙂 Въобще си струва да посетите този месец Баня Старинна и да видите изложбата Арт Позитив под надслов “CD начин на употреба”. На откриването Res & Mloski изпълниха един сет на живо, който придаде неповторим фон на изложбата. Ако не беше толкова студено сигурно щяхме да стоим до по-късно, но времето не беше на наша страна. Прибрахме техниката до офиса и отидохме да хапнем дюнери и после на бира в No Sense. Лошото е че утре съм на работа а пих вино на откриването и после бира и реших да се прибера по навреме преди да прекаля 😉

Днес най-сетне ми остана време да се позанимавам с mp3 плеъра, който правя за дипломната ми работа в ТУ Пловдив. През последните 1-2 седмици реших кардинално да променя управляващия процесор от PIC на ATmega128. Главното предимство е по-лесното препрограмиране, повечето входно-изходни пинове и възможността да напиша софтуера на C. Всъщност последното не е толкова голямо предимство за мен, защото асемблер ми е по-приятно, но така и така напоследък във фирмата се занимавам със C и ще е добър повод да се поупражня допълнително. Тази кардинална промяна ми върна разработката в по-начален стадии на конструиране на принципна схема, но се надявам новите удобства които ще се получат да компенсират тази “загуба” на време. С повечето пинове се чудя дали да слагам дисплей – може би е само излишна консумация на енергия 😛 Важното е по-дълго да си слушам музика а не да се радвам на шарениики 🙂 Това мога да го оставя за по-късен етап на размисъл – сега съм се навил твърдо да си направя устройството, пък дали и кога ще защитавам е друга работа.

Малко рязка смяна на темата – вчера с Йонов занесохме неговите бас каси и Изверга (така се казва усилвателя, за тези които не знаят) в Баня Стариина, където утре ще бъде откриватено на Арт Позитив 2005, под надслов “CD – Начин на употреба” и ще има хубава музика (надявам се 🙂 ) и естествено много интересни творби направени със CD-та, но без да се използва за носител на информация. Аз вече видях някои и ми харесаха. Утре съм там от 18 часа за откриването, който иска да идва – мисля че входа е свободен.

Днес попаднах на една страница във вид на блог за рецепти за инженери – CookingForEngineers.com 🙂 Разгледах го и си мисля, че за мен ще е много полезен сайт. Не се занимавам много често в кухнята, но за някой от редките случаи може да свърши работа. Рецептите са описани със снимки и много полезни таблици, от който (поне аз) почти веднага схващам реда на приготвяне на ястието. Освен това има съвети и речник за кулинарните термини, продукти и инструменти 🙂 Има и пълен списък с постовете.

Тази вечер си стоях спокойно в къщи и реших да изгледам някой филм за края на деня. Сетих се за препоръката на Христо Еринин, от преди няколко дена, и филма Mystic River, който беше на твърдия ми диск още на следващия ден. Филма е много хубава смесица между драма и криминална история. Да се похваля още доста рано схванах кой е убиеца, но това не ми развали удоволствието от действието, което ме държеше до последния момент. Наистина завладяващо действие. Благодаря на адаша Еринин за препоръката 🙂

Току що прочетох в блога на SebastianZ55, че Yahoo са пуснали търсачка (все още beta) за мартериали под някой creative commons лиценз – search.yahoo.com/cc. Струва ми се, че Yahoo са се поуплашили от популярността на google и след като им изкопираха интерфейса, най-сетне са започнали да мислят творчески и успяха с нещо да ги изпреварят. Това нас потребителите само може да ни радва 🙂 Хубаво е да има конкуренция.

Този уикенд реших да отида до София. Имах 30 лева, но още на първия завой, сложих 25 от тях в резервоара. Първоначалната идея беше да отидем на разходка с приятели и дори да отидем на Витоша, или да си събера още печати от 100-те туристически обекта или просто да запием в някоя квартира със стари приятели 🙂 В крайна сметка не направих нито едно от изброените неща. Всички от компанията се отказаха, а някои дори в най-последния момент. Снощи пътувах само с братовчетка ми Албена и натоварен с шкафове и закачалка за квартирата на сестра ми 🙂 Тръгнахме към 5 часа след обяд, т.е. точно по време на мача с Швеция бяхме на магистралата и както очаквах, почти нямаше движение и лесно се придвижихме до София. Към 20 часа взех сестра ми от магазина в който работи и решихме да си направим малка разходка сред нощна София. Разходката беше хубава, а и си поговорихме добре. Прибрахме се в квартирата й, разтоварихме багажа и се наядохме 🙂 След като бях сам я убедих да ходим на Depeche партито в клуб “3 ushi” и към 23:30 бяхме там, след като по чудо го намерихме. Попитахме едни хора “да знаете къде е улица 3 уши”, а те дирекно ни отговориха, че за Depeche партито се влиза оттук (всъщност сме били пред клуба). Отвън нямаше никакви обозначителни знаци (поне аз не видях), а се влиза през един най-обикновен вход за блок и след това надолу под земята. Сестра ми добави един лев към оставащите ми 5 лева и ги дадохме за вход. Клуба беше готин с типична underground атмосфера – нещо много подобно на нашето мазе. Имаше много хора и всички много се кефиха. Всъщност имаше прекалено много хора ! В началото буквално нямаше място да помръднеш, а и беше огоромна жега. Нещо вентилацията им не беше на ниво. По едно време сестра ми каза, че не може повече, защото е много изморена и аз се навих да си я закарам и да се върна отново. Нямаше ме някъде 20-25 минути, но точно от изпълнението на Миро и май съм изпуснал най-хубавата част и единствената песен на Нова генерация на партито. Не че останала част не ми хареса 🙂 Получи се много добро парти. Мо по едно време отказа повечето от хората да танцуват, а и доста си тръгнаха, но след това Миро ми върна настроенито, а и вече имаше повече място 🙂 Издържах до 5:30 (по новото време) и си тръгнах да спя. Двата пъти като шофирах от клуба до квартирата, направих сумати нарушения на правилата на движение, но аз знаех само този път и се наложи да карам в обратна посока на две еднопосочни улици. Чуства се кофти, но просто иначе нямаше шанс да се ориентирам в тъмна София. По време на партито се разбрахме да се чуем с Миро и евентуално да си ходим заедно, защото иначе те щели да пътуват на стоп, а аз бях сам в колата на връщане.

Тази “сутрин” станах в 12 и решихме, че няма време да ходим до Витоша, а и времето не беше много подходящо – мрачно и се опитваше вали. Взехме Донка от квартирата й и ме заведоха в Софияленд. Там дори ме качиха на “Влакчето на Инди” и не мога да кажа, че това беше много приятно изживяване – нещо съм отвикнал от такива въртележки и катерушки 🙂 В крайна сметка Миро се обади и се разбрахме да се срещнем в 16:30 пред народния театър и да отпрашваме към Пловдив. Така и стана – качих ги и тримата, а сестра ми и Донка оставих на театъра, където те отидоха на раздаването на театралните награди. Най-хубавото е че имах компания и нямаше да шофирам сам навръщане. Компания и то много приятна 🙂 Като се прибрах осъзнах, че съм взел разстоянието за час и 15 минути, което някакъв вид рекорд за мен, защото по принцип не бързам много. Направо не го усетих как мина пътя.

Този месец на няколко пъти се събирах с приятели да гледаме филми, но не оставаше време да напиша нещо за тях тук, както обикновенно правя с моите тъпи ревюта. Сега мисля да наваксам и да си спомня как съм реагирал след всеки филм.

Run, Lola, run (Lola rennt) – този филм го гледахме по погрешка 🙂 Очаквахме съвсем друго, а се оказа някакъв немски филм с идея подобна на “Ефекта на пеперудата”, но така и не се разбра защо и как се връща времето назад. Общо взето един половинчасов откъс се повтори три пъти с леко променен сценарии и това беше целия филм. Поне след два лоши края, третия беше хепиенд и така всички заживяли щастливо 🙂 Оценка 4/10

21 Grams (21 грама) – За този филм споменах в един постовете ми, защото наистина ми хареса много. Просто си е култов филм от всякъде, и трябва да се гледа. В него няма две последователни сцени, които да са последователни и във времето (това ми отне около половин час, докато го разбера), но въпреки това всичко се разбира и е толкова тежко, че може да ви докара някоя депресия (това напълно сериозно). Филма оставя много подтискащо чуство след себе си, но точно това силно въздействие на някой филм върху мен ми харесва. Такива филми харесвам, които ме карат да се замислям и ме поглъщат изцяло докато ги гледам. … казват, че като умираме, олекваме с 21 грама … а кога всъщност умираме … Оценка 9/10

Blue Velvet (Синьо кадифе) – Филм на Дейвид Линч. Какво друго да добавя, освен че заспах по някое време. Все пак го гледахме в 2-3 часа пез ноща. Изгледах му поне края, но не може да се каже, че схванах за какво става дума. Струва ми се, че и самия Линч не знае какво става във филмите му. Оценка 5/10

The Incredibles (Феноменалните) – Това беше филма за разпускане след “Синьо кадифе” и честно казано не ме впечатли с нищо. Поне началото му, защото не го изгледах до края. На няколко места четох супер хвалебствия за този филм, но на мен не ми хареса. Може би трябва да го гледам втори път целия и тогава може да си променя мнението. За сега Шрек си остава номер едно анимация 🙂 Оценка : няма, защото така и не го изгледах

Eraserhead – Още един филм на Дейвид Линч. Май няма да мирясам, докато не изгледам цялото му творчество. Въпреки че почти нищо не разбирам от филмите му, нещо ме кара да ги гледам. Може би точно любопитството, че този път може да съм поумнял и да схвана нещо. Конкретно Eraserhead е малко по-добре в това отношение и дори се рабира историята 🙂 Филм за почитателите на странните черно-бели филми и Дейвид Линч. Оценка 6/10

In The Realm Of The Hackers – много добър документален филм за може би първите Австралииски хакери. Всъщност кракери, но няма да изпадам в обяснения тук. Историята е истинска и разказа е от самите участници в действието, въпреки че играят актьори. Основно е разказа на човек с псевдоним Electron. Честно казано им завидях как навремето (още през 80-те) са се свързвали по телефона с модем към цял свят и са си обменяли информация свободно. Сега с Интернет е къде-къде по-лесно. Само като си спомня как треперих за всеки час градски разговор с dial-up или прекаран в някои BBS, направо не съм и помислял за международни разговори. А и не ми се правеха разни phreaks и цветни кутии 😉 Оценка 7/10 (само за ценители 🙂 )

White Noise (Бял шум) – филм за паранормално свързване с мъртвите. Аз много не вярвам в тези неща, но има много реални изследвания в тази област и филма май се крепи точно върху реални експерименти с изледване на радио шума в целия честотен спектър, и като цяло звучи идеално за филм, НО е типичен американски комерсиален продукт и почти през цялото време е предсказуем какво ще стане по-нататък. Има няколко стряскащи моменти, които направо ме накараха да изтръпна, но нищо повече. Оценка 4/10

The Million Dollar Hotel (Хотел за милион долара) – Още един филм за малоумни който трябва да гледате (заедно с “Форест Гъмп” и “Зеления път“). В един хотел, където живеят главни психично болни е извършено убииство и е изпратен агент от ФБР да разследва случая. Филмът е някаква смесица между комедия, драма и романтична история и си струва да го гледате 🙂 Оценка 8/10

Стига толкова за сега. Ако се сетите някой як филм, може да ми препоръчате да гледам 🙂 Следващия в опашката ми е “51-вия щат”.

Тази вечер бях в Петното на представяне на поредицата книги “Бърза Литература” от издателска къща “Жанет 45”. Отидох по-рано към 19:30, и се видях с Таня, Алтанай и Пухи, но самото представяне започна към 22 часа и аз направо се схванах на онези неудобни столове-щъркели. Прочетоха част от разкази, поеми и стихотворения, които бяха много свежи и ми допаднаха с непринудения си стил, но не ме убедиха да си купя нещо 🙂 Истинското шоу започна след това и се казваше концерт на “Leepra De Luxe”. За втори път присъствам на техен концерт и за втори път се впечатлявам от тяхната музика. Направо се чудя защо не са по-известни. Наитина са много добри и смятам да си потърся тяхна музика. Свирят много интересна музика – има мотиви от Drum’N’Bass, Alternative и се стига и до по-хард моменти. Много интересна комбинация, която на мен ми хареса 🙂

Днес получих на пощата ми две писма, които в първия момент помислих за спам и замалко да ги изтрия веднага, но се зачетох, защото едното започваше с “Уважаеми г-н Костов” и аз реших да видя защо ме мислят за някой си Костов. Бях на работата и можеше да не им обърна много внимание, докато Спас не видя че това всъщност са писма до Иван Костов. Май нещо са объркали конфигурацията на пощенския сървър на host.bg и ето ги писмата в моята пощенска кутия:

Continue reading IKOstov @ dsb . bg →