Днес ми беше много крив ден. Не бях на работа, за да свърша малко лични дела, а не свърших нищо. Дори обратното, отчаях се още повече. Май няма да правя mp3 player за дипломна. След няколко телеграфни отговора по мейла от типа:

temata e shiroko razprostranena w Internet.
Triabwa da ima neshto nowo

ne wijdam twoiata injenerna zadacha w towa zadanie

и

za kakwo sam ti az?

се примирих че това задание няма да го бъде. Да точно така, написани на шльокавица, и то от човека, който според моето мнение, е най-добрия преподавател в Пловдивския филиал на ТУ, поне в специалността, която завършвам – електроника. После да не се чудят като дава оценка среден 3 на катедрата, и че най-вероятно тази година няма да има места за магистри в целия факултет.

Не можах да се депресирам, но ми стана тъпо. Още от втори курс разбрах, че не трябва да се дава много зор за училищните проекти, но се надявах с дипломнарта да не е така. Явно съм сгрешил. Сега ще мисля друго задание, а плеъра ще си го направя за удоволствие.

Хубавото нещо днес, е че майка ми има рожден ден. Факт, който обаче не можа да ми оправи настроенито напълно.

Честит рожден ден, мамче !

От снощи ме боли грълото и ми е гадно цял ден. Много е кофти да си болен !!! Май има някакъв грип или просто от времето, което варира от супер топло следобяд, до наистина студено сутрин и вечер. Доста хора, чувам да са болни.

Освен това съм депресиран, защото (евентуалния) ръководител на дипломната ми работа, не харесва така зададена темата ми, а аз нямам време да я сменям, а и си държа на нея. Освен това не искам да съм при друг. Не знам какво ще правя ?!?

Днес бях поканен на двоен рожден ден на хижа Изгрев и последните няколко дена реших, че мога да отделя един ден и да отида. До вчера се очертаваше да ходим само с Герито, но почти в последния момент се навиха Яна и Магито и отново се събрахме весела компания за път 🙂

Тръгнахме, след като се наспахме, в 10 сутринта и понеже мислехме, че имаме доста време, решихме да минем през Чудните мостове. Честно казано самите мостове не ме впечатлиха много, а реката която минава през тях ми хареса повече. Обиколихме цялата околност, направихме доста снимки, ядохме на едни пънчета пред хижата, взех си печат за “100-те туристически обекта” и то стана 14 часа.

Тръгнахме от мостовете и според каратта пътя стига най-близо до хижа Изгрев при село Забърдо. Стигнахме “китното родопско селце”, както пише на табелата на селото, и започнахме да питаме за пътя. Оказа се че няма път за кола, а пътеката се взима за 2 часа и половина (около 8 km). Ние нямахме толкова време, защото мислехме да се връщаме същата вечер и трябваше два пъти да минаваме пътеката, която дори нямала маркировка и било лесно да се объркаме. Отказахме се от този маршрут и решихме да пробваме през Чепеларе, от където по принцип е 3 часа и половина преход, но имаше някаква надежда, че може да се минат 12-те километра коларски път с кола.

Стигнахме в Чепеларе, но постепенно времето се развали и заваля дъжд. Гери попита един нейн познат от тамошния пещерен музей, и той ни отчая, че пътя е само за джип или камион или пеша. Поне маркировката я е правил той, и както се изрази “ще ти изкара очите” 🙂 Така вече се примирихме, че няма да отидем до хижата и решихме да останем да разгледаме Чепеларе. Постепенно дъжда се усили и стана проливен, точно когато отидохме при бабата на Герито. Там ядохме родопски клин (нещо като баница с ориз и тиква), която на мен много ми хареса 🙂 По принцип много обичам тиквеник, а тази комбинация, също ми допадна. Баба Руска е много готина бабка и супер хубаво си поговорихме с нея 🙂 Надявам се още много пъти и години да й ходим на гости 🙂

Прибрахме се по тъмно и беше малко изморително по мокрия път на фарове, но сега мисля да си легна рано и да си почина, че този само един почивен ден ми се вижда малко, въпеки че подобни пътувания ме зареждат с много положителна енергия и ентусиазъм 🙂

Днес си взех един ден неплатена отпуска с идеята, че ще ходя в университета и си мислех, че ще се забавя доста. Всъщност с Бойко се разбрахме набързо, а и той имаше изпит и доста хора идваха при него. Така още на обяд се прибрах в къщи.

След обяд с майка ми и баща ми решихме да отидем до Хисаря да налеем “малко” минерална вода направо от изворите. Те първоначално мислеха да отидат за няколко дена на почивка там, но явно са се отказали. Така към 15 часа бяхме в Хисаря. Напълнихме всичките 10-литрови бутилки, които носехме и тръгнахме на кратка разходка. Градът не е много голям и лесно се обикаля цялата централна част. На един 8-ми декември бах там, но нещо не можах да се ориентирам. Всичко ми се струваше непознато и ново. Всъщност тогава в зимата не съм обикалял толкова. Днес седнахме в една сладкарница, от стария социалистически тип, които вече почти ги няма. Пихме кафе и ядохме торта, направо се почуствах като едно време, когато бях малък с мама и тати.

След като се върнахме, реших, че е крайно време някой да се заеме с организацията на OpenFest Пловдив, и както тръгнало май пак ще съм аз. Не че имам нещо против, но се надявам този път да има повече помощници. Освен това този месец съм притиснат със срокове от университета (за малко да ми отрежат студентските права) и от работата (трябва да се привършат едни изделия преди панаира). Поне днес Найден ме успокои, че във ФМИ на ПУ ще ни дадат зала без проблем, само да кажем точна дата поне 2-3 седмици по-рано. Така единия проблем може да се счита за решен. Остава търсенето на лектори, спонсори и медиини партньори. Някой от Пловдив да е навит да помага ? Особено за общуването с фирми и организации. Наистина критично ни липсва такъв човек. Всъщност всяка помощ е от полза – може да се свъжете директно с мен или да оставите коментар тук.

Пратих едно писмо до пощенския списък за OpenFest, в което писах, че ще организирам OF2006 и ми трябваше един час, за да се усетя колко съм завеян 🙂 Дори по едно време като гледах сайта се чудих защо още пише 2005 😛 Чак тогава се усетих какво съм направил. Не знам къде ми е акъла ?!? То не, че няма и догодина пак да го правим, но как се изтрелях с една година напред и аз не знам 🙂

Вечерта беше ми подготвила нова изненада 🙂 Към 19 Йонов ми се обади, че отиват с Магито на разходка към Асеновград и ако искам да идвам. Аз се почудих и реших да видя, ако Гери се навие, да ходим. Тя естесвено го направи и така към 21 часа тръгнахме към Асеновград. Там имахме среща на магазинчето от което обикновенно си купуваме провизии, когато отиваме към Асеновата. За разлика от Пловдив, в Асеновград се оказа доста ветровито и хладно. Направихме си една разходка из центъра с редовното ядене на тостери “Принц”. След това се качихме до една църква – само не ме питайте коя 🙂 но беше близо и сравнително височко да има хубава гледка към града. Не бях ходил там и ми хареса 🙂 Не можахме да стоим много защото направо замръзвахме и репихме да си тръгваме. Хубав завършек на един интересен ден 🙂

Малеее, как омеших всякакви теми в един пост, но то самия ден си беше такъв омешен 🙂

Днес ходих до университета и си предадох последните два проекта, които ми оставаха. Това бяха последните стъпки преди дипломната, която единствена ми остава сега. Всъщност дори не очаквах бат’ Бойко още днес да ми ги провери и в началото не си носех книжката и се връщах до нас, а след това се наложи да ходя и до 4-ти корпус, за да ми сложат печати на протоколите. Въобще голямо разкартване стана в следобедната жега, но поне си струваше – писа ми една 5-ца и една 6-ца 🙂 След работа останах малко да налепя някои елементи по mp3 плеъра, който всъщност ми е и дипломната. Вече не знам дали ще тръгне, но поне ще пробвам. Като защитя проекта, пускам всичко (схема, програма, платка) под Creative Commons, така че стискайте палци 🙂

Вечерта беше свързана с друга стъпка. С Дафо, Пейо, Владо, Йонов, Гери и Маги се включихме в бирените празненства по случай новата версия 2.12 на Gnome ;*) Всъщност на момичетата май им беше доста скучно, за което се извинявам 😛 Поне почетохме новия гном, който вече го имаше в testing на Archlinux и сега съм него 🙂 Ай, наздраве !

Снощи май забравих да спомена, че при вчеращното ми катерене в планината си скъсах обувките и май този път наистина ме оставиха. Уж са Salomon и не бяха хич евтини (за кецове), а изкараха едва 4-5 месеца и то вече два пъти бяха носени на обущар. Днес след кратко търсене, не обичам да обикалям много по магазини и си взимам едно от първите неща които видя, отидох в туристическия магазин на Антим I^ви и си взех кецове от там. Надявам се като са от там да са малко по-здрави – на мен само това ми трябва, да ми издържат на темпото на ходене. Иначе са от черна кожа с някакви бежави ленти от страни и малко велур отпред – нищо особено, дори не са особено красиви, просто разчитам, че трябва да са поне малко туристически и здрави. Меки и удобни са и дори може да стават за есента. Въпроса беше спешен, защото другите ми обувки имат дупка отдолу, и ако завали един дъжд оставах без обувки.

Между другото си взех и една тениска от магазин КАНАПЕ, който днес има рожден ден и всичко беше на половин цена 🙂 Там дори попаднах на една позната, която се оказа, че работела там. Тениската е бяла с червен надпис “Kill Bill”, само където няма пингвин с меч, но и така става 🙂

П.С. Честит празник на всички пловдивчани и българи !

Днес след повече от година отново отидох към манастира “Св. Кирик и Юлита”, малко преди Асеновград и след Горни Воден. Гери почти в последния момент разбра, че днес няма да е на работа и решихме да си направим една разходка на близо и в планината. Свети Кирик отговаря на тези условия, но всъщност от доста години вече не е манастир, а нещо като хотел-резиденция на българските архитекти. Не знам точно какво, но хубавото, е че е реставриран и запазен. Дори днес като бяхме вътрешната църква се оправяше и беше леко в ремонт, но това не ни попречи да запалим свещички.

След бързата обиколко вътре тръгнахме нагоре в планината и се оказа, че на доста места има доста големи скали, които са подходящи за сядане и почивка, а гледката е просто невероятна !!! Виждат се Пловдив, Асеновград и всички села между тях (включително КЦМ и летището 😛 ). Направо нереално изглежда колко е равна Горнотракийската низина. Идеално е за панорамни снимки, само където нямах дори един статив. Трябва да си взема някакъв, макар и малък за да си го мъкна в раницата. То май само това липсва в нея 🙂

По едно време видяхме един кръст високо в гората и решихме да отидем до него. Направихме го, а малко след това стигнахме до някаква стара църква. Един човек там ни обясни, че това всъщност е стария манастир “Св. Кирик”, а този по-долу е по-нов. Така, без дори да знаем за съществуването му, намерихме оригиналното място на манастира 🙂 Винаги е интересно в планината и се намиран хубави места 🙂 Вече знам, че всеки път като ходиш на някое място намираш нещо ново и не е лошо да се връщаш отново. Само където все още си мисля, да не е прекалено скоро. Трябва да дадеш и на мястото малко време. А през това време да се ходи на нови места 🙂 Напоследък колкото повече пътувам, ми се пътува още повече.

На скоро писах за новото ми откритие в дарк уейва – македонската група Мизар, които всъщност въобще не са нови а с почти 20 годишна история. Преди време научих, че ще изнесат концерт в София, а чак днес разбрах и официалната дата – 25 септември 2005 в Централния Военен клуб. Всички фенове на тази група и този стил музика може да се готвят за тогава. Аз се надявам, да не ми изкочи нещо неотложно и да успея да отида. Подгряваща група ще бъдат Isihia.

От една седмица не ми работеше измиването на стъклата на колата и след кратко разследване, се оказа, че е от помпичката, която явно е изгоряла. Днес отидох в моргата, където е стария ми Кадет и си купих помпичката от него. Съдбата някой път си играе интересни игрички с нас.

Хубав ден ! Сутринта както никога си изслухаш хороскопа и беше много усмихнат и оптимистичен. Лек и забавен работен ден с правене на макетчета за нови изделия. Върнах се бързо у нас, защото ме чакаше един чисто нов Fujitso-Siemens Amilo L7300 на Анито, с който имах удоволствието да си поиграя за малко за да му инсталирам разни нещица, и който с държа много добре в моите ръце 🙂 . Хубаво нещо са мобилните компютри 🙂 Някой ден и аз ще си купя. Само където един час работа на онзи хубав дисплей и сега монитора ми се вижда отвратителен (а той наистина е). Вечерта продължи в Конюшните с концерт на Остава. Както винаги, събраха доста хора. Бях на почти всички Оранжеви Концерти (май само на един не съм бил), и Остава събраха най-много хора и двата пъти. Разбира се, имаше и доста незаслужено слабо посетени концерти (като Блуба Лу например), за което май беше виновно лошото време и отлагането на почти всички от предварителната програма. Зарадвах се, че Дани (барабаниста на Остава) ме позна и сам доиде при мен да си поговорим преди след концерта. Накрая дори снимах Цвети със Свилен и Дани и тя остана много доволна 🙂

Хубав завършек на август 🙂