Историята започва в четвъртък, когато до името Bullet^ в CenterICQ-то ми имаше усмивка (както и на Doni), което означава, че има рожден ден. Bullet^ е още един вид Таня, само че не знам с какво определение отред, защото малката, средната и голямата Таня вече са заети 🙂 може би просто Таня от Бургас. Поздравих я, заговорихме се и се оказа, че в събота ще идва в Бачковския Манастир. Викам си, я то близо, защо да не взема и аз да дойда. Повода за ходенето не е много приятен, а е с цел да се направи протест срещу отношението на един от игумените към един фотограф, на който са счупили скъпа апаратура преди известно време (миналата седмица, доколкото разбрах), защото е забранено да се снима в манастира.

Днес мислех да тръгна с велосипеда по-навреме и да стигна към 13 часа, но снищи пиинах повече от колкото трябва 😛 Въпреки солидното количеството, не бях пиян, и се прибрах в 4 сутринта карайки колелото в права линия 🙂 . Лошото беше тази сутрин, когато ме болеше глава и едвам станах в 12 без 15 като преди това ме събудиха поне 5-6 пъти. Направих си едно кафе, написах два мейла и към 12:15 тръгнах. По пътя си взех един сандвич и тръгнах към Асеновградското шосе. За първи път щях да излизам по надалече с колелото и то сам, и исках да видя дали ще издържа физически и психически.

Пътят до Асеновград мина добре, тъй като е равен и прав. Направи ми впечатление на колко места има оставени цветя и снимки на такъв хубав път. Почуствах се късметлия, но това не знам дали е хубаво.

В Асеновград си купих още литър и половина минерална вода, защото жегата беше голяма и моята малка бутилка, която си нося по принцип, нямаше да ми стигне за никъде. След това дойде по-трудния участък – изкачване към Бачково. Общо пътя от Пловдив е 30 km и на отиване ми отне около два часа за да го измина.

Стигнах до манастира и спрях пред заведението с водопада (то май и се казва така) и се обадих на Таня. Oгромно съвпадение, е че бяха седнали на същото място. Тя излезе и се зарадвахме да се видим отново след толкова време и дори не вярвала, че ще дойда (аз като кажа нещо, го правя !). Като се замисля, се видяхме последно лятото на 2001-ва година. На масата бяха насядали разни фотографи (повето потребители на photo-forum.net). Естествено не им запомних имената, но всички имаха невероятни фотоапрати и оптики и аз направо не смеех да извадя моята сапунерка.

Оставих колелото отстрани до водата, където падат водопадите, но при опита да го заключа за оградата изпуснах катинара във водата и сега нямам заключалка за колелото. Беше доста дълбоко и неудобно да се гмуркам да го търся. Няма значение, тъкмо повод да си взема нова, че тази беше започнала да ръждясва от дъжда, който ме валя преди време.

Самия протест не можа да се състои във формата, в която си го предствяха и просто влязохме в манастира и започнахме да смнимаме демонстративно. По едно време дойде един монах, който започна да ни се кара и с него се опитахме да поговорим, но той твърдеше, че не знае за такъв случай. Това последното е много странно, като се има в предвид, че имаше хора от Бургас, Варна, София и Пловдив и навсякъде се беше разчуло, а там да не знаят ?!? Отогоре на всичко има заведено дело в съда по случая. Главния игумен бил там, но не бил на работа и не можеше да ни приеме.

Докато бях в манастира, ми се обади Павката и ме попита къде съм. Направо се учуди като разбра, защото ми се обаждал да ме кани да ходим към Бачковския с minix-а. Така малко по-късно дойдоха и те. С Нико така и не можем да се видим в Пловдив, но се намерихме в Бачково 🙂

Междувременно си взех поредния печат (номер 47) от “100-те национални туристически обекти”. Бачковския манастир и Асеновата крепост са с един номер и е просто срамота да нямам този печат, след като толкова пъти съм ходил на Крепостта.

След като си направихме групова снимка пред манастира се отправихме нагоре към водопада. Това група ентусиазирани фотографи да видят водопад е много интересна и много време отнемаща ситуация 😉 Чак не можахме да ги изчакаме да се наснимат и към 5 и нещо решихме да си ходим с Павката и Нико.

Точно в 6 без 10 тръгнах от Бачковския манастир с колелото. Връщането беше по-лесно. По-голямата част е спускане и дори в един момент развих рекордна скорост за мен – 40 km/h. Мислех по пътя да мина и през Асеновата Крепост, но беше станало по-късно от колкото очаквах, а и имаше вероятност да завали като гледах небето. Час и половина по-късно се прибрах, изкъпах се, наядох се, пиша това и след малко ще излизам към Петното. Току виж хвана и третия ден от рожденния ден на Lemon 🙂 Снощи въпреки, че не бяхме се уговаряли отново се засякохме в Петното.

Тази вечер си останах в къщи и се захванах да оправя снимките от тридневния ни маратон от Пловдив до хижа Черноморец, Варна, Балчик, Несебър и обратно. Имах около 300 снимки, но в крайна сметка упях да отделя 92, макар че бях решил да избера по-малко, но не мога 🙂 Иска ми се да ги сложа всичките, но мястото е ограничено 🙁 Номерирах ги хронологично, преименувах ги, намалих ги с mogrify и накрая за пореден път се убедих колко помага GIMP за поправяне на малки дефекти по снимките 🙂 Освен това оптимизира много добре .jpg файловете и стават по-малки, което беше важно в случая. Мисля, че за гледане през браузър, размер 640х480 точки е достатъчно. Разбира се ако не става дума за cinema display на Mac , където всяка снимка изглежда малка 😉

Да не забравя накрая да дам връзките към снимиите – част I и част II (пак станаха много за една страница)

Преди малко, както си разглеждах wikipedia, реших да видя какво пише за Пловдив и от там попаднах на една страница, на която има снимки от града. Като разгледах в дълбочина, открих, че има снимки от цял свят от 1969-та година насам. Техен автор е Никола Груев. Направо съм впечатлен от неговите галерии и ги препоръчвам да ги разгледате.

Днес бях в Кричим на планинина. Бях с Таня, Цецо и Наката. Прекарахме си супер. Ходихме по някакви "еко пътеки" до Асеновия камък и дори на един "кът за отдих” си направихме огън, хем да се стоплим, хем си пекохме биринки и хляб и пиехме бира 🙂 Беше супер. Тези неща в кавичките, бяха направени на табели и затова така и ги цитирам 🙂 Очаквайте яки снимки :-). С две думи беше супер !!! Като се прибрахме в Пловдив, отидохме в Петното и пихме още бири и нещо много ме хвана, защото почти не бях ял днес и сега съм доста весел, а и нямам сили да пиша повече ….

Всички снимки са тук

Снощи беше студено и дори се замислих да си включа печка, но се въздържах, явно обаче на другите им беше студено, защото електрическта мрежа не издържа и за малко спря тока. Точно тогава правех панорамната снимка на водопада "Сливодолско падало" и. добре че често save-вах. Заради този студ, реших сутринта да отида на работа с колата (а и щях да поспя 15 минутки повече). Мислех си, че ще прецакам другите и ако вали дъжд, аз да съм си в колата, но както обикновенно става – едно мислиш а то друго излиза. Тръгвам аз днес сутринта и какво откривам – един топъл вятър ме лъхна още в 8:30 часа сутринта. Ядосах се, но вече нямаше време да ходя пеша и отидох с колата. През целия ден беше доста топло. Като резултат от това си забравих якето на работата. Сигурно достигна 20 градуса в Пловдив. В същото време от трима човека научих, че в Мюнхен вали сняг ( 1 2 3 ), т.е. новината е потвърдена 🙂 Да им е честит първия сняг ! Това явление явно ще се позабави тук, но няма да ни се размине 🙂 Все пак е ноември месец вече. Други години мисля, че доста по-рано вече е валяло сняг. Аз не бързам 🙂 Хич не обичам студа (Дафо, няма смисъл пак да си казваш мнението 🙂 ). Като се замисля, от цялата зима, не обичам само студеното. Нямам нищо против снега 🙂 , въпреки че както каза Lemon, сега ми се иска камина или лято 🙂 Всъщност сега стоя и пиша това с тениска с къс ръкав, без печка или парно, така че камината може да почака още малко. Тези мисли само ми напомниха за лятото и миналата зима в Белащица пред камината 🙂 Така като цяло нямам против никой сезон, стига да съм с приятелите ми и да е весело ! е и от време на време да има нещо за прекомпилиране 🙂 , но това е една друга тема .. може би утре 🙂

Днес на водопада беше супер !!! Понеже едва ли щях да му запомня името, снимах табелата с упътване на посоката. Значи ходихме на Водопад "Сливодолско Падало". Намира се някъде 2 км след бачковския манастир. Точно след тунела, който е след Бачково гледано от Асеновград, се свива в ляво по едни планинки пътечки. Пътят е маркиран, но това не означава че е лесен. На нас ни отне 3 часа да стигнем до водопада, като не сме бързали и с една почивка за хапване 🙂 Имам доста снимки с красива есенна планинска природа и в най-скоро време ще ги сложа на Нашите Снимки.

На отиване хванахме рейса за Смолян и шофьора се оказа свестен и спря точно до пътеката към гората 🙂 На връщне обаче, единствения начин да се приберем се оказа на стоп и точно като слезнахме на пътя и се чудихме къде да застанем, и като на шега махнахме на първата кола и тя спря 🙂 Бяхме трима човека и ни закара до Асеновград и решихме че ни е ден за автостоп и започнахме да махаме и за Пловдив, но се оказа по-трудна задача. Стояхме близо 1 час и тъкмо решихме да отидем на гарата, един спря и ни закара 🙂 Отдавна не бях се возил на стоп.

С две думи – много ми хареса днешното туристическо приключение ! май станаха повече думи, ама карай 🙂

Днес след работа, реших че не ми се прибира веднага и реших да се разходя сам. Тръгнах без посока. От главната кривнах към енергото, от там нагоре и неусетно се озовах на тепето с телевизионата кула. Стана ми толкова хубаво, че намерих нови и красиви места в Пловдив на които не бях ходил. Направих си нови снимки от любимия град. Така се радвам, че живея в него 🙂 По едно време осъзнах че не знам къде се намирам, но въобще не се притесних или нещо такова. Може би исках за момент да се загубя и да не се намеря. Дори след като излязох на познато място, веднага кривнах по друга непозната уличка 🙂 Радвам се че дори след толкова години намирам места в Пловдив на които не съм ходил 🙂

Снимките не съм ги качил никъде и не мога да Ви дам адрес да ги видите, но реших iko.drundrun.org да го направя нещо като фото-блог и там да качвам някои мои снимки, които смятам за по-сполучливи. Разбира се отсега Ви предупреждавам че още съм абсолютен аматьор. Дори се регистрирах в photo-forum.net, но ме е срам да сложа нещо мое 🙂

Върнах се от Мандрица благополучно 🙂 На връщане първоначално трябваше да пътувам сам, но в крайна сметка бяхме 5 човека в колата и пълна с багаж 🙂 Първо един приятел който беше на село, а е от Пловдив, каза че съм му супер удобен да се прибере и ще ми прави компания навръщане, а после и братовчедите от Крумово решиха да си тръгнат с мен, защото батко Митко трява да остане за по-дълго в Мандрица.

Направих много снимки от селото и заобикалящите го балкани, но още не съм ги качил, за да ви дам URI. До няколко дена се очаква да се появят в графата теми на Нашите снимки 🙂 Следете там !

Сега казах на сумати приятели, че апартамента е празен и ако искат да идват. Ще видим кой ще дойде. То всъщност утре съм на работа и е по-добре да не се напивам много, но ще видим 🙂 В петък може да направя по-голям купон.