Дойде времето и на моята почивка. След няколко часа тръгвам към морето. Може би не точно море както си го представят повечето с квартири, плажове, дискотеки, кръчми … а по скоро туризъм на място, на което между другото има и море. Ще бъдем на палатки на Иракли, където всички разказват, че е прекрасно и не съм чул лошо нещо за това място. Смятам лично да проверя и да се убедя 🙂 Повечето хора от компанията ще пътуват на стоп, а аз отивам с колата пълна с раници, палатки, ядене и (само) трима човека. Дано да намерим мястото, защото никой от нас не е ходил там, но мисля че ще се оправим. Сега е време да спя, че утре трябва да съм свеж за натоварени път до морето. Оставих почти всичката работа с приготовленията за тази вечер и малко множко ми дойде. Дори успях да поседя малко на концерта на Блубa Лу в конюшните и много ми хареса, но трябваше да си тръгнем, за да си стягаме багажите.

Последните два дни бяха доста интензивни за мен. Вчера и днес главно тичам да си оправям колата. Ако имате кола никога, ама никога не я водете на сервиз за преглед, освен ако не искате да останете и без един лев ! Вчера и днес дадох над 150 лева само за стандартни консумативи, които трябва да се сменят, на определени километри, а аз като не знам кога са сменяни последно, съм решил да подновя всичко, за да съм на чисто. То така и трябва.

Днес ходих и до КАТ за да прехвърля колата на мое име. Както може би се досетихте, висене цял следобед на слънце и в напечената кола, за да се мине преглед и после по гишета, който излизат постоянно в почивка. Поне всички документи вече са готови (още пари). След голямото печене, се разглезих с една айскола в заведението на кино Орфей – силно препоръчавам, там количествата са наистина огромни ! 🙂

Междувременно се стягам и за морето. Днес взех 2 шалтета – за мен и за Анито, защото ме помоли да й купя, и също така си купих едно фенерче 🙂

Вечерта изкочи поредната изненада. Един човек каза поредното : “Нещата се объркаха. Трябва тази вечер да съм в София, но не казвай на никой“. Наистина е глупаво, че след 20 часа (все се каня да се науча как се слагат ударения на второто “а”) няма нито рейс, нито влак от Пловдив за София. Така към 22 часа тръгнах за София, в полунощ бях там. Починах си 20-тина минути, изпих един PitBull, взех една кола за изпът и тръгнах обратно. На отиване спътника(чката) ми говореше и пътуването мина лесно, но на връщане единствената ми компания бяха огромната луна, която все още е доста близо до Земята и беше постоянно пред мен и една касетка на Нова Генерация, която си откраднах на скоро от Таня 🙂 Сега се прибрах успешно, дописвам това и заспивам, че днес си е поредния работен ден…

п.с. всъщност под “вчера” разбирайте “онзи ден”, а под “днес” – “вчера” 🙂

Този уикенд изкарах във извършване на високо полезната и (не съвсем) ниско интелектоалната дейност по вадене на картофи на село. Трябваше да бъде само съботата, но за един ден едвам се правихме с огромните треви, които бяха изникнали от последните дъждове. Преди това нямаше почти никаква трева, а за последните 1-2 седмици, беше станало истинска гора. Сега може да съм изморен, но поне има доста материал (дори мат’риал 🙂 ) за любимите ми пържени картофи 🙂 Смятам и на морето да занеса, едно солидно количество 🙂

Днес бях малко неадекватен, след снощното стоене в Петното, но просто нямаше как да пропусна последната му вечер … а и Цецо черпеше с безплатни шотчета 🙂 Бяха много готини, но след бирите, не бяха много на място. Прибрах се в 2, станах в 7:30 и почти цял ден (както и вчера) стоях на слънце, направо съм скапан и си мисля, че утре на работата ще си почина.

Под гръмкото име Cycle Computer, се продават всякакви джаджи, които измерват скороста, километрите и други неща докато си караш велосипеда. Днес отидох до новия (всъщност първия) Praktiker в Пловдив да го разгледам, и въпреки скъпите цени там, си купих нов велокомпютър. Стория ми беше с невероятната марка Xiu Hang и постоянно ме ядосваше, защото забравяше всичко когато му хрумне, т.е. не ми вършеше дори работата, за която го бях взел – да брои колко километра съм изминал. Новия дори изглежда да е правен в Германия, което малко ме стъмнява, но поне се надявам да е по-надежден. Има малко повече функции от стария, включително една, която наистина ми липсваше на стария – часовник. Трябваше постоянно да си вадя GSM-а от джоба в движение, за да видя колко е часа. В Praktiker-а имаше няколко модела и си избрах точно този с тези функции, които ми трябваха и без излишни, като измерване на изхабени калории, налягане, радио предаване и други. Моят с 14 функции и струва 19 лева (всъщност само 18.99 🙂 ) и може би е скъпо, но в Metro ми бяха казали за цени между 20 и 30 лева, а и нямам карта за там, така че тези условия ме устройваха. Дано само да работи стабилно, друго не искам. По-късно като се скрие малко слънцето, ще го пробвам.

Последните няколко дни започнаха проверки на нашите сензори в различни ВЕЦ-ове. Днес беше мой ред да ходя и ми се падна ВЕЦ Тешел. Намира се след Девин нагоре в Родопите – много красиво място. Там наблизо се намират много туристически обекти, които обаче нямаше как да посетя, защото все пак бях по работа и то не с наша кола. Минахме покрай табела за Триград 12km, което едно от заплютите ми туристически направления за това лято. Разбира се там искам да отида на спокойствие с хубава компания, а не служебно мислейки за евентуални проблеми. Наистина имахме малко проблеми, но се оправихме и веднаха тръгнахме обратно, защото имаше работа и в офиса. На връщане ни заваля страшен дъжд, но аз много не го усетих защото успях да заспя – не бях спал в кола от може би две години, защото обикновенно карам, и днес се почувствах някак странно.

Между другото от няколко дена има една добра и една лоша новина, но няма да ги кажа. Добрата, защото не искам нещо да се прецака в последния момент, а когато стане, ще се похваля, а лошата – защото може да я прочете един човек, който не трябва да научава така. Всъщност вече всичко е наред и всичко премина.

Стига с тоя дъжд, за Бога,
писна ми, вече не мога (*)

Само вали и гърми. Човек не може да излезе нормално навън. Днес бях на зъболекар и точно да си тръгна отново заваля и трябваше да остана още един час в кабинета докато поспре. Не че не се намокрих. Поне с Дафо оплюхме задружно федората и убунтото, за да мине малко време 🙂 После изпуснах среща на OpenClub, защото така и не спира да пада тая вода от небето. Продължавам да нямам интернет – цяла зима нямаше проблеми със снегове и дъждове, а сега през лятото на всяка буря – без нет. Всичко това въобще не помага за добро настроение и някаква творческа работа. Научно е доказано, че мрачното време подтиска. Айде няма да се оплаквам повече, дано поне скоро се появи интернет-а, че дори не знам кога ще го публикувам това.

п.с. Днес (неделя) продължава с същия дух без почивка 🙁

—-
* интерпретация на текста на Хиподил:

Стига с този секс за Бога,
писна ми, сега не мога !

Е, не обичам да вали. Днес като излизах към 8 беше 35 градуса и само по прогнозата на Кума Лиса имах някакви предположения, че може да вали с гръмотевици. Не е истина каква буря се развилня изведнъж, типично по лятно. Както си стояхме кротко пред Red Eye с Йонов и Калоян с бирички, изведнъж се изстреляхме на вътре. Бяхме едни от последните, които си намериха места за сядане. Постепенно заведението се напълни с нови хора, които идваха все по-мокри. Мрачното време и гръмотевиците, въобще не допринасят за приятно пиене на биричка и по едно време просто решихме да слагаме шапките и да тръгваме докъдето можем. Аз бях най-далеч от вкъщи и докато вървях по главната реших, че няма да мога да взема разстоянието на веднъж и се наложи междинна спирка в Петното 🙂 Стоян още като ме видя от вратата такъв мокър, веднага позна, че искам водка с вишна и се оказа, че ще се застоя малко. Малко след това дойде Таня, която трябваше да работи долу и слезнахме да отвори и да слушаме музика. Тези дни учениците свършат училище и веднага се напълни с разни “деца”. Допих си водката, горе-долу поизсъхнах и реших да пробвам да си тръгна, преди да е почнало караокето. Почти беше спряло да вали и успях да се прибера без много да се намокря. Бурята се оказа дори по-голяма от колкото съм я усетил – имаше много изпочупени клони от дървета по улиците. Сега като се прибрах, както и очаквах, се оказа, че нямам интернет и ето още една причина да не обичам да вали. Ако искам да се намокря ще вляза в банята или в морето, а през останалото време искам слънцеее !!!

След два дена отдадени почти изцяло на работа до късно и без никакво излизане за забавления, днес реших да отида на концерт в “Конюшните на царя”. По предварителна програма трябваше да бъде група M.V.R. (които ги чакам от месеци да дойдат), но още през деня разбрах, че няма да са те, а ще свирят непозната за мен група Lifetime. Не очаквах кой знае какво, но в крайна сметка много ми харесаха 🙂 Изпълняваха само кавъри на известни песни и каката пееше много добре. Единствения недостатък е, че беше много кратко – нямаше и час.

Цялата вечер мина много бързо за мен. Дори и сега не знам как е станало след 1 часа. Още едно потвърждение, че в хубава комания времето тече неусетно 🙂

А животът си тече …

От няколко дена си намерих нова музикална мания – македонската група Мизар. Страшно много напомнят на Нова Генерация и точно се вписаха в настроението ми през изминалата седмица. Знам си аз, че депресарските музики ме изкарват от същото настроение. Мизар са започнали по времето на Нова Генерация и първия им албум е от 1988, но продължават да творят и до сега с последния им диск от 2004-та. Музиката им е интересна смесица между фолклор и дарк звучение. Въобще, ако харесвате Нова Генерация, и Мизар ще Ви харесат 🙂

Да успокоя няколко човека, които ме попитаха след текста на “Безнадежност, моя любима” на Нова Генерация и една странна Кока Кола, която изпих в деня за размисъл – вече съм по-добре. Дори в началото като слагах картинките за настроенията си мислех никога да не използвам “depressed”, но ето че и това стана. Снощното Петно до 5 сутринта също ми дойде добре и сега съм психически готов за следващата седмица. Lemon-че на теб лек път и съм ти задължен за следващия път като дойдеш. BTW напиши някой пост през трите часа престой 🙂

Историята започва в четвъртък, когато до името Bullet^ в CenterICQ-то ми имаше усмивка (както и на Doni), което означава, че има рожден ден. Bullet^ е още един вид Таня, само че не знам с какво определение отред, защото малката, средната и голямата Таня вече са заети 🙂 може би просто Таня от Бургас. Поздравих я, заговорихме се и се оказа, че в събота ще идва в Бачковския Манастир. Викам си, я то близо, защо да не взема и аз да дойда. Повода за ходенето не е много приятен, а е с цел да се направи протест срещу отношението на един от игумените към един фотограф, на който са счупили скъпа апаратура преди известно време (миналата седмица, доколкото разбрах), защото е забранено да се снима в манастира.

Днес мислех да тръгна с велосипеда по-навреме и да стигна към 13 часа, но снищи пиинах повече от колкото трябва 😛 Въпреки солидното количеството, не бях пиян, и се прибрах в 4 сутринта карайки колелото в права линия 🙂 . Лошото беше тази сутрин, когато ме болеше глава и едвам станах в 12 без 15 като преди това ме събудиха поне 5-6 пъти. Направих си едно кафе, написах два мейла и към 12:15 тръгнах. По пътя си взех един сандвич и тръгнах към Асеновградското шосе. За първи път щях да излизам по надалече с колелото и то сам, и исках да видя дали ще издържа физически и психически.

Пътят до Асеновград мина добре, тъй като е равен и прав. Направи ми впечатление на колко места има оставени цветя и снимки на такъв хубав път. Почуствах се късметлия, но това не знам дали е хубаво.

В Асеновград си купих още литър и половина минерална вода, защото жегата беше голяма и моята малка бутилка, която си нося по принцип, нямаше да ми стигне за никъде. След това дойде по-трудния участък – изкачване към Бачково. Общо пътя от Пловдив е 30 km и на отиване ми отне около два часа за да го измина.

Стигнах до манастира и спрях пред заведението с водопада (то май и се казва така) и се обадих на Таня. Oгромно съвпадение, е че бяха седнали на същото място. Тя излезе и се зарадвахме да се видим отново след толкова време и дори не вярвала, че ще дойда (аз като кажа нещо, го правя !). Като се замисля, се видяхме последно лятото на 2001-ва година. На масата бяха насядали разни фотографи (повето потребители на photo-forum.net). Естествено не им запомних имената, но всички имаха невероятни фотоапрати и оптики и аз направо не смеех да извадя моята сапунерка.

Оставих колелото отстрани до водата, където падат водопадите, но при опита да го заключа за оградата изпуснах катинара във водата и сега нямам заключалка за колелото. Беше доста дълбоко и неудобно да се гмуркам да го търся. Няма значение, тъкмо повод да си взема нова, че тази беше започнала да ръждясва от дъжда, който ме валя преди време.

Самия протест не можа да се състои във формата, в която си го предствяха и просто влязохме в манастира и започнахме да смнимаме демонстративно. По едно време дойде един монах, който започна да ни се кара и с него се опитахме да поговорим, но той твърдеше, че не знае за такъв случай. Това последното е много странно, като се има в предвид, че имаше хора от Бургас, Варна, София и Пловдив и навсякъде се беше разчуло, а там да не знаят ?!? Отогоре на всичко има заведено дело в съда по случая. Главния игумен бил там, но не бил на работа и не можеше да ни приеме.

Докато бях в манастира, ми се обади Павката и ме попита къде съм. Направо се учуди като разбра, защото ми се обаждал да ме кани да ходим към Бачковския с minix-а. Така малко по-късно дойдоха и те. С Нико така и не можем да се видим в Пловдив, но се намерихме в Бачково 🙂

Междувременно си взех поредния печат (номер 47) от “100-те национални туристически обекти”. Бачковския манастир и Асеновата крепост са с един номер и е просто срамота да нямам този печат, след като толкова пъти съм ходил на Крепостта.

След като си направихме групова снимка пред манастира се отправихме нагоре към водопада. Това група ентусиазирани фотографи да видят водопад е много интересна и много време отнемаща ситуация 😉 Чак не можахме да ги изчакаме да се наснимат и към 5 и нещо решихме да си ходим с Павката и Нико.

Точно в 6 без 10 тръгнах от Бачковския манастир с колелото. Връщането беше по-лесно. По-голямата част е спускане и дори в един момент развих рекордна скорост за мен – 40 km/h. Мислех по пътя да мина и през Асеновата Крепост, но беше станало по-късно от колкото очаквах, а и имаше вероятност да завали като гледах небето. Час и половина по-късно се прибрах, изкъпах се, наядох се, пиша това и след малко ще излизам към Петното. Току виж хвана и третия ден от рожденния ден на Lemon 🙂 Снощи въпреки, че не бяхме се уговаряли отново се засякохме в Петното.