Днес с Вили навършване 1 година от нашата сватба. И ако се чудите какво е да си женен – не е нещо особено. Голямата промяна в живота ни дойде с раждането на Божидар. Ето това вече е събитие, което променя начина ти на живот … дори да не искаш. Сватбата е един купон, просто още един повод да се съберете и пийнете. Поне се радвам, че моите спомени от сватбата са такива. Като цяло знам, че може да бъде и много нервно събитие. Сега, една година по-късно, съм дори още по-щастлив!
Едно дърво падна върху колата ми преди малко. Поне се случи на паркинга и няма пострадали.
Допълнение: ето малко снимки:
Вчера Божидар стана на 1 седмица, а аз мога да кажа че се завръщам към нормалния ми живот. Разбирайте да си проверявам по-често мейла, RSS-ите, и дори да седна да напиша нещо тук. Първоначално мислех да напиша един пост за раждането от гледна точка на бащата, как съм стоял цяла (добре де, половин) нощ пред болницата, но този момент отмина и няма да се получи.
Като цяло свикваме да сме родители. Знаеш че имаш задължение през три часа да го храниш, преобличаш, къпиш … ама това да е, ще свикнем. Иначе е голям сладур! Особено когато спи! Засега плаче основно когато е гладен, но знаем че това ще се промени.
В събота Божидар имаше и първия му имен ден! Дойдоха баба му, дядо му и вуйчо му от Кричим и си се получи празненство. Получи и подаръци 🙂
Все още най-трудно й е на Вили. Въобще не може да си отспи, а се стряска на всеки шум от Божидар. Гледам да помагам с каквото мога, а и сега и майка ми е тук и тя много помага основно с готвене и пране. Аз хвърча по магазини и задачи. Както казах лудница е, но започвам да свиквам.
От днес съм баща ! Тази сутрин около 7 без 10, Вилито роди момче. Юнакът беше 3420г и 49 см, което е доста голямо за малката ми Вили, но тя е герой ! Обичам те, Вили ! А малчуганът ни ще се казва Божидар.
Стана тя каквато стана и сега съм в болница. Общо взето всичко започна в четвъртък следобяд, когато усетих засилено сълзене в очите, но не му обърнах много внимание (само доста ги търках). Вечерта, като се прибрах, нещата се влошиха – когато започнах да се храня, усетих че нещо не е наред. Някак си ми беше изтръпнала лявата буза. Кръвното ми беше силно повишено и Вилито се обади на 112. От там казаха, че няма да пратят линейка, но е хубаво да отидем в окръжна за да ме прегледат. Веднага отидохме и там се отнесоха ужасно. Не искаха да ни приемат с мотива, че не са дежурни и нямат доктор. Последва второ обаждане до 112, след което се появиха двама доктори. Сложиха ме да легна и въобще не ми обръщаха внимание. Измериха ми няколко пъти кръвното, накрая ми биха една инжекция и ни пуснаха. Поне ни успокоиха, че нямам инсулт. Прибрахме се вкъщи и трябваше да изчакам до следващия ден на обяд, докато мога да отида при личната ми лекарка.
В петък в 13 часа бях в кабинета на личната ми лекарка, която след като ме изслуша, каза че имам увреждане на лицев нерв и ми трябва невролог. До преди това не бях сигурен, дали не съм за очен лекар. Веднага отидох в ДКЦ “св. Георги”, там веднага ме прие д-р Ненчев, който още като ме видя, с две докосвания и няколко въпроса, веднага му стана ясни че има фациалис, т.е. нечуствителност на лицев нерв. Каза, че това се лекува в болница. Не ми препоръча да отказвам и веднага започна да звъни, къде в петък вечер могат да ме приемат. Оказа се проблем и чак от третия опит се съгласиха за ме вземат в “Каспела”. Така много набързо се озовах в болница.
А Фациалис е кофти нещо – просто казано не мога да си движа половината лице. Най-много ми пречи като се храня. Досега не знаех колко е важна бузата, за да си придвижваш храната. Другото абсурдно е че дори си прехапвам устните, докато дъвча, защото не мога да я преместя. Сега ям само от едната страна и бавно. Другото гадно, е че не мога напълно да си затварям едното око и то може да изсъхне. То и затова толкова са ми сълзяли.
Иначе в Каспела е много готино като обслужвне и обстановка. Стаите са много готини. Сестрите, докторите и дори чистачките са учтиви. Не че е много хубаво да идвате тук, но в момента съм и мога да кажа само хубави работи. Да видим дали ще мога да кажа същото за докторите след време. Все още не знам колко време ще стоя тук. Всички казват, че това минава много бавно.
За тази година равносметката е проста – не отидох нито веднъж на палатка и на Кара дере, но направих може би най-важното нещо в живота ми – ожених се !
Прегледах на бързо какво съм писал през месеците, и гледам че е доста малко. Този път не мисля да слагам връзки по събития и месеци, затова ето ги всички постове за 2013-та на куп.
Днес ставам на 20, ама шестнайсетично. Иначе казано трийсе и няколко … май вече спрях да ги броя. Тази година ми случиха толкова много неща, че рождения ми ден минава някак си между другото. Чак преди няколко дена се усетих, че много е наближил. Но нека е така. Пожелавам си и през следващата година още повече и по радостни моменти !
Истина е ! Шоуто колата свърши. Днес официално продадох Астралката. Стана на доста годинки тя, и след като взехме Пежака, нямаше как да поддържам две коли. Всъщност всичко стана много бързо още миналата сряда. Вечерта пуснах няколко оферти за продажба, без много надежди, че ще я продам скоро, но в четвъртък сутринта още от 8:30 започнаха да звънят. За 5 минути ми звъннаха трима, които бяха готови да я вземат. В 9 часа най-бързи бяха едни момчета от Войводиново, които дойдоха, видяха я, дадоха ми парите и я взеха … на мен ми стана чак мъчно. Толкова бързо не очаквах да се разделя с нея. С тази кола си направих европейското пътешествие през 2009-та, видяла е толкова държави и толкова пътища … направо не мога да ги изброя, както направих с Кадета.
Днес отидохме да я прехвърлим на нотариус. Оказа се, че и момчетата са я продали и така в крайна сметка, новите собственици са едни добри хора от Борино. Дано да им служи вярно, както на мен. А съвпадение или по ирония на съдбата, днес я прехвърлих при същия нотариус, при който я купих преди повече от 8 години.
Взех си нова кола ! Е, не точно нова, но Пежо 206 от 2004-та с газ, комби. Не съм си мислил някога, че ще си взема Пежо, но в момента на това попаднах и се навих. Изглежда много добре, пълна с екстри … но на мен единственото ми изискване е да върви безотказно и безаварийно. Това си пожелавам.
Вчера на скромна церемония в Кричим с Вилито минахме и под венчилото в църква. Оставихме този ритуал за след гражданската сватба и добре направихме. В слънчевия 20-ти октомври, в църквата „Козма и Дамян”, в присъствието само на кумовете и още 5-6 човека, се оженихме … пак. Мисля, че така е много по-добре, защото отец Миро ни обърна доста по-голямо внимание, отколкото би било, ако бяхме много хора или в някоя натоварена църква. Говореше силно и уверено и някак си наистина усетихме тайнството.
