Така с по една дума се описват последните ми три дни. В петък вечерта Таня ни каза, че трябва задължително да отидем в Найлона, за да ни каже нещо важно. Изненадата беше Дил, която се била върнала от Германия. Много се зарадвах. Не бяхме се виждали от много време. Дори и миналото лято като си дойде почти не можахме да се видим. Всъщност аз малко закъснях за срещата в петък, защото трябваше да честитя рожденния ден и половина на усмивката, a бях планувал отдавна как да я изненадам 🙂 Това май трябва да ми стане редовен номер – хората почти не се усещат кога минават 6 месеца от рожденния им ден, и става хубава изненада. А по-хубавото е че не остаряват с 1 година като има казваш ЧРД 🙂
Все пак след това се реванширах към Дил и стоях в Найлона до 1-2 часа. Хубаво си поговирхме, но реших поне малко да се наспя. Тя тряваше да стои докато затвори заведението и да си тръгнат с Таня.

В събота решихме да си направим една разходка към Асеновград – най-близко и най-хубаво, а и да закараме Дил. Естествено към Асеновата крепост беше препълнено с хора и ние решихме да отидем на някъде другаде. След крепостта продължихме по черния път. Подминахме римския мост (поне на такъв ми прилича), и продължихме още. Стигнахме до полянки с река и водопади, които са невероятни красиви. Ще ходим по-често на това място. Особено като се постопли още.

Снощи след като се прибрах и се наядох просто паднах на леглото и съм заспал. Към 1:30 се събудих в същата поза и реших поне да се съблека и да се завия. Така чак до 10:30 тази сутрин. Май наистина съм имал хроничен недостиг на сън. По-голяма изненада ми докара GSM-а който твърдеше че е 11:30, поглеждам компютъра и той така, и чак тогава се усетих, че май днес е деня за смяна на времето. Въобще не бях се сетил за това. Май не избрах най-подходящата нощ за наспиване, но ми дойде добре. Хубаво, че нямах някоя среща 🙂

п.с. забравих да спомена, или по-точно да предупредя, всички водачи на МПС. Вчера само на път до Асеновград видях 3 катастрофи, две от които много тежки. Имаше една верижна в тунела, където 4-5 коли се бяха блъснали, имаше две полицейски коли и две пътни помощи и въобще тунела беше едвам проходим. Другата тежка катастрофа беше на пътя за Асеновград, малко преди отбивката за Крумово. Там беше наистина страшно – няколко напълно смазани коли (вероятно челен удар) и 2-3 коли в канавката, също доста смачкани. Имаше линейки. Това беше като отивахме към 15 часа, и на връщане към 18, положението все още беше същото – т.е. не бяха разчистили пътя. С други думи искам да кажа – внимавайте със скоростите. Хубавото време предразполага за по-високи, но като видях какво става …

Снощи и днес ми се случиха много неочаквани и приятни пътувания. В смисъл, че въобще не очаквах, че ще се получи така. Снощи дори си мислех, че ще си остана у нас, когато се оказа, че Герито си е забравила ключа от магазина и аз се навих да отида до тях и след това да й го занеса в магазина. Така и направих, след което си викаме тъкмо сме с колата, дай да се разходим на някъде. Първо решихме да отидем към Марково и да погледаме Пловдив от високо, но се оказа, че от там няма хубави места за гледка (както в Белащица например). По едно време Гери се сети за село Руен и се зачудихме колко ли е далече ? Знаех, че е след Куклен и тръгнахме на там по Асеновградското шосе. По пътя спряхме на една бензиностанция и купихме карта, защото моята си я бях забравил у нас (дори не си бях взел раницата). Всъщност нямаше какво да се чудим, вече бяхме тръгнали. В крайна сметка стигнахме до Руен. Хубаво местенце ! Поне колкото може да се види нощем. Върнахме се по другия път, който е към разклона за Брани Поле и в крайна сметка към 1 часа след полунощ се прибрахме. Вече на няколко пъти ми се случват такива нощни разходки и ми харесват 🙂 Само да не те спират полицаи, да ти развалят настроението 😛

Днес следобяд също се чудихме къде да ходим с Герито, а нашите ми напомниха, че ни е свършила минералната вода и аз реших да отидем до Хисар. Преди да тръгнем дори минахме през Баня Старинна да разгледаме изложбата, защото Гери не я беше виждала (Йонов, да оправиш лампата на онова с водата на Ицко Мазнев, че се беше развалило !). Така докато се намотаме и тръгнахме чак в 16 часа. Валеше през целия ден, но това не пречеше да има доста хора за пълнене на вода в Хисаря. Още по пътя мислихме накъде да удълкжим разходката. Отново по предложение на Герито се спряхме на село Свежен, което е на 28 километра от Баня в Средна Гора. Тръгнахме натам. Естествено се объркахме в едни села и обиколихме малко, но без това не може 🙂 В крайна сметка отново стигнахме целта ни по тъмно. Въпреки това село Свежен ми се стори много хубаво. Със сигурност искам да отида отново там и то за повече време ! Мислихме да се върнем през Брезово, но пътя беше отвратителен (отбелязан с бяло на картата) и не можахме да вървим много по него, а се върнахме до карловския път. Просто в този дъжд не ми се рискуваше да затънем в кал. Върнахме се в Пловдив благополучно, и чак сега разбрах колко сложна е пътната обстановка в цялата страна. Понякога е хубаво човек да не знае нещо, да се плаши от него. На моменти наистина дъжда беше пороен и затрудняваше дори виждането.

Е, май пролетта пак се отлага временно

Почивните дни около националния празник за втора поредна година прекарах в и около Широка Лъка. Красивата Родопска природа и кукерския фестивал по традиция беше привлякъл страшно много хора. Заминахме с Астралката още на 3-ти сутринта. Нямахме никакви резерваци, въпреки че знаехме, че навсякъде ще е пълно. В самата Широка Лъка въобще не търсехме места за нощуване, защото там от седмици всичко е резервирано. От туристическия център ни поотчаяха, че и в Гела всичко е пълно и дори онази туристическа спалня, в която бяхме миналата година. Същото било положението и в Стойките.

След кратка разходка из Широка Лъка и няколко познати лица, решихме да се качим към Солища, където да потърсим места за спане. В крайна сметка винаги можеше да си намерим и някоя плевня, в която да спим. Повечето имаха спални човали, а аз си имам кола. Това да си спя в колата ми е една мечта, която все още не съм реализирал.

Стигнахме в Солища, но единственито свободни места ни се сториха малко скъпи. Използвахме малко времето за разходка из селото, което хич не е лошо и има невероятни гледки. Природата е просто номер едно 🙂 След това решихме да видим как е положението в съседното село – Стикъл. Пътя до там е отвратителен. Беше целия в сняг и много тесен. По едно време, като ме засрещна една кола насреща, се наложи да карам няколко минути назад, за да стигнем до някакво по-широко място да се разминем. Самото село Стикъл е трагедия. Срещнахме само двама дядовци и един кон. Бързо разбрахме, че там няма какво да правим. Тръгнахме си и решихме все пак да отидем до Гела да потърсим места. Отидохме – видяхме – места йок 🙂 Поне ми припомни някои хубави моменти от миналата година. В крайна сметка се наложи да се върнем в Солища, в първата къща в кяото намерихме места. Поне те все още бяха свободни. Успяхме дори да намалим малко цените до 12 лева на нощувка. Къщата на Пищалови си е всъщност много хубва, но просто на нас не ни трябваха толкова екстри. Имахме си трапезария, кухня, телевизор, камина, парно, микровълнова, две бани, хубави спални, родопски одеала … Като допълнителна екстра чешмяната вода в Солища е много хубава 🙂

Съботния ден прекарахме в разходки. Преди обяд решихме да изкачим върха над Солища (не му запомних името). Не намерихме пътеката в снега, и затова тръгнахме право нагоре 🙂 В ниското нямаше много сняг, но нагоре на места крака ми затъваше до над коляното. Нещо май объркахме пътя защото стигнах до едно място от където всичко е надолу, но там нямаши никакъв изглд към околните долини. Беше си гъста гора и се виждаха само дървета, а уж ни обещаха изглед към Широка Лъка, Солища, Стара Планина и Рила.

Вечерта ходихме пеша до Широка Лъка и обратно. Четирите километра бяха много хубава разходка. В селото си намерихме една механа, където се надохме със смилянски фасул и пататник (аз не ядох от последното, някои знаят защо). Всъщност дори намирането на свободна маса се оказа трудно предизвикателство. Навсякъде имаше резервации за вечеря. Механата в Згуровската къща, която се намира в началото (или в края, в зависимост от гледната точка 🙂 ) на селото от към Пампорово, се оказа много добра и я препоръчавам. По обратния път към Солища пеехеме песни хванати за ръце и не усетихме как изминахме пътя в тъмното.

Вечерта в Солища дойдоха кукерите от Симитли, които се настаниха в туристическата спалня, която се намираше точно под къщата в която бяхме ние. Вдигаха много шум и по едно време отидохме при тях. Малко го избиваха на турски кючеци, но си правеха шоуто. Излязоха и на вън, като сложиха кукерските кожи и продължиха с танците. Честно казано не знам дали въобще са спали, но на сутринта ни събудиха като тръгваха.

В неделя към 10:30 се бяхме изнесли вече и стигнахме в Широка Лъка за кукерскяи фестивал. Той започна към 11 с официалните речи и “кукери” от Ирландия, наричани там mummers. Всъщност идеята наистина много сходна – мъже с маски от слама се бият за прогонване на лошото и за надмощие, но в крайна сметка се събират и се веселят заедно. Първоначално си мислех, че тази година участниците ще са по-малко от миналата, но за щастие това не се оказа вярно. Всъщност дори повечето бяха различни от миналата година. Аз си намерих едно хубаво място и леко от високо гледах добре и правех снимки. Ааа като казах снимки се сетих за единственото нещо, което не ми хареса – “сцената” където играеха кукерите, тази година беше пълна с фотографи, които просто не си бяха на мястото и разваляха цялостната гледка на фестивала.

Веднага след кукерите отидохме отново в Згуровската механа, където хапнахме и тръгнахме към Пловдив. По пътя решихме, че трябва да отидем още някъде, все пак имахме още половин ден на разположение. Чудехме се между обсерваторията в Рожен, село Югово и село Косово и в крайна сметка избрахме последното. Аз единствен бях ходил там, но не съжалих, че отидох пак. Този път църквата беше отоворена и един чичо много сладкодумно ни разказа за историята и бита на селото. Показа ни косницата, в която стоят костите на убити от турците хора, които са отказали да сменят вярата си. Разгледахме и етнографския музей на селото, където има учудващо много предмети, а и с увлекателния разказ, просто всичко беше в пъти над очакванията ми.

Така завърши тридневното ми приключение из Родопите. Отново много хубави емоции и спомени 🙂 Снощи бях така приятно изморен, че заспах преди да допиша това.
п.с. за някои хора, които ме обвиниха, че пак съм завел някъде харема, този път да уточня – 3/5 (т.е.мнозонство) бяхме мъже 🙂

Вчера с Йонов се вдигнахме и отидохме в София. Герито беше там на уроци, а решихме да изненадаме Магито 🙂 Като пристигнахме решихме първо да отидем до квартирата на Маги. Тук май е момента да кажа, че тренирах постояннио “как най-добре да се изгубя в непознат град”. Дори и Йонов с картата не можахме да намерим от първия път Овча купел, а забихме по околовръсното чак до Люлин. После няколко пъти от Овча купел до центъра и обратно и вече съм спец по тази дестинация 😛 Всъщност Магито не си беше в квартирата и малко се развали изненадата, но само малко 😉 Ударихме си една среща пред СУ. Ядохме пици тънки като чипс (дори не разбрах как се казваше заведението, беше срещу О! Шипка). Взехме сестра ми от магазина и решихме всички да се съберем вечерта в квартирата на Магито. Съквартирантките й ги нямаше и целия апартамент беше празен. Накупихме провизии, готвихме (без мен де), ядохме, пихме … много добре си изкарахме.

Сутринта (не много неочаквано) ни посрещна с нова снежна покривка и обилен снеговалеж, който не спря целия ден. Лошото време ми правали всякакви планове за разхода из Витоша или където и да е другаде 🙁 Общо взето нище не правих днес. Гери малко се позабави с урока и решихме след това да си тръгваме към Пловдив, за да се приберем по на време. Добре че го направихме. Пътуването беше доста тежко (поне за мен като шофьор). Постоянно валеше сняг и камионите не спогваха да го почистят. Доста време карах зад един снегорин с 40 km/h. Може би беше най-бавното ми преминаване по магистралата София-Пловдив. Имаше няколко катастрофи, които допълнително те карат да намалиш скоростта.

Днес беше единствения почивен ден за тази седмица, времето се оправи (вече е над нулата ! 😉 ) и просто нямаше как да пропусна момента да отидем някъде сред природата. Събрах четири момичета (Гери, Яна, Маги и Софи) в колата (направо ме бъзикаха, че е цял харем), и чак след това се замислихме на къде да потеглим. Вече беше станало 14 часа, така че нямахме много време. След традиционното чудене се спряхме на пътя към водопада “Сливодолско падало”. За там имаше най-добър коефициент на неходили. Знаехме, че сигурно няма да има достатъчно време да стигнем до самия водопад и да се върнем, но се съгласихме, че и по пътя е достатъчно красиво. Повечето бяха гледали само снимките от миналия път, когато ходих преди повече от година. Тогава беше есен, сега е зима и си знаех, че изживяването ще е друго.

Стигнахме безпроблемно, оставихме колата срещу рибарника “Тунела” и потеглихме пеша на горе. Минахме през малкия водопад в началото. До него дори нямаше стъпки в снега, т.е. никой не беше ходил скоро натам. По пътя на горе срещнахме няколко човека, но всички се връщаха вече. Това малко ни подсказа, че сме закъснели. Настроението беше на шест, защото най-сетне сме излязли от големия град и сме на свобода сред природата. Зимата е красива, но студа е гаден и напоследък просто никъде не можеше да мърда от вкъщи.

Стигнахме до една колиба, където поседнахме отпред и се захванахме да правим малки снежни човеци 🙂 Доста време и емоция им отделихме … а и доста снимки 😉

ама много яки станаха 😉

Много хубав е този маршрут. Струва си да се посети през всичките сезони. Не е особено труден, само трябва да се внимава, да не се подхлъзне човек, че на моменти има стръмни скали и през цялото време се върви покрай река, в която хич не е хубаво да паднеш зимно време. Днес повечето падания (за щастие) бяха на равното 🙂 Това си е част от разходката.

Тази вечер с Гери си направихме чудесно нощтно пътешествие с колата. Тя си беше изпрала якето и не ставаше да отидем на разходка. Реших да пробвам един мартшрут, който от доста време си мислех как точно може да стане – да обиколим Пловдив по “околовръсното”. Всъщност то няма един път, който да се нарича така и затова го сложих в кавички. Тръгнахме от гарата на Тракия в посока Асеновградско шосе и идеята беше да върнем пак там, но от другата страна, т.е. да докажем, че Земята е кръгла 🙂

От Асеновградско шосе, свих на дясно по посока София. Всъщност трябва да се следват все табелите за София. Подминахме отбивки за Белащица, Марково и Коматево, но не знам защо влезнахме в Прослав ?!? Всъщност въобще не беше лошо, само където не знаехме къде се намираме и се въртяхме наслуки. В крайна сметка излязохме от същия път от който влезнахе, без да разбера как точно сме направили обратен завой ?!? След това продължихме по околовръсното, подминахме отбивката за Пазарджик (в ляво) и продължих на право. Това беше участъка по който не бях минавал преди. В крайна сметка знаех, че по някое време трябва да стигнем до магистралата. Внимателно прецених, че трябва да тръгнем към Бургас, а не за София 🙂 Профучахме за малко по магистралата, но на първата отбивка за Пловдив, реших да не рискувам и излязохме по нея. В тъмното е доста по-трудно да се ориентираш. Влезнахме в Пловдив по пътя от Труд. Значи е можело да изчакам и следващата отбивка, но пътя там така и така е в ремонт и щеше да се наложи да се приберем през Войводиново. Сега поне знам как може да стане обиколката.

В крайна сметка завъртях към Скобелева майкаи от там към Тракия и стигнахме точно там от където тръгнахме, но от другата страна 🙂 Земята е кръгла !

Днес ходих до (хотел???) Копривките над хижа Здравец. Принципно закарах Йонов и Магито, които ми се обадиха и ме помолиха, защото нямало подходящ рейс. Естествено с Герито веднага се навихме за една разходка в планината. Аз бах малко снощен след вчеращния калояновден (да, дори не бях на ивановден), но реших, че от сън спомени няма, а от балкана има и то много хубави 🙂 Принципно си мислех каквото и да става днес да се разходя някъде, но си мислех за малко по-късно. В началото дори не знаехме къде точно отиваме, но като попитахме се оказа, че дори съм ходил там.

Планината е невероятно красива !!! Направо ахнах още по пътя. Всичко е толкова … бяло 🙂 Много се радвам, че не настояваха много да останем и утре, защото малко ми трябваше. Разходихме се, направих малко снимки, ядохме, стоплихме се на камината и си тръгнахме дори по светло. На връщане за пръв път сложих веригите, който си купих още за миналата зима. Друго си по снега с вериги 😉 ‘сползвайте ги ! Първия път отнема малко повече време да се сложат, но мисля, че вече им хванах цаката.

Сега като се прибрах видях, че фотоапарата нещо се е нулирал. Още горе по едно време усетих, че му е станало нещо като искаше да ми форматира картата. Добре, че не му дадох и сега снимките ми са си тук. Май не е много издръжлив на студ, а днес си беше доста студено. Поне нямаше вятър и беше идеален ден за зимна разходка. Кога ли ще отида да пробвам да се кача и на ски ?!? или сноуборд ?

п.с. пловдивчани, случайно да Ви е направило впечатление, че за доста кратко време напоследък дупките в града се увеличили ДРАСТИЧНО в количествено и качествено отношение ?

Честита нова година !!!

Изтече още една година и посрещнахме нова 🙂 Този път го направих на селото на майка ми – Мандрица, заедно с прилично голяма компания, като се има в предвид трудния транспорт до там. Събрахме се 10 човека, само с една кола и рейсове, а дори няма рейс до селото и трябваше половина да ги прибирам и извозвам от и до Ивайловград. Въпреки всичко беше супер !!! Мисля си че на всички искренно им хареса. То си личи и от снимките, които надявам се скоро да събера и да кача някъде, да видите всички това дивно място. Не само ние се радвахме на селото, но и всички там ни се радваха. Всички хора там (които може би нямат и 50) разбраха, че сме там 🙂 Четири дена откъсване от цивилизацията винаги идват добре. Единствено имахме една радиоточка от която разбрахме кога е дошла новата година, въпреки че Йонов каза, че той ще обяви кога ще дойде 🙂 Всъщност дори се чудихме въобще дали ще дойде на това затънтено място 😉 Както се казва три дена яли, пили и се веселили !

Красива Мандрица, ще дойдем отново през лятото !

Последния ден от четиридневната ми декемврийска отпуска. Стори ми се доста, което означава, че съм вършел доста и разнообразни неща. Това е добре 🙂 Надявам се идващата работна седмица да не я усетя, зареден с приятни емоции.

Днес ходих до Хисаря с Герито, Софито и Йонов. Напълнихме вода и се разходихме из опразнените улици на града. Наистина беше студено и не беше много за разходка. Явно и повечето хора бяха предпочели да си стоят в къщи. Може би и добре са направили, защото мен сега малко гърлото ме дразни. Дано не се разболявам.

Този студентски празник започнахме да го подготвяме отдавна, но до последния момент не се знаеше къде ще ходя. Почнахме от Мелник (долу в ляво), като следваща стъпка на миналогодишната Бистрилица (горе в ляво). Там не намерихме нищо подходящо, а не ни се тръгваше на такъв път без да имаме поне идея къде да отседнем. Продължихме да търсим, като стигнахме до Велико Търново и Трявна, но и там не стана. В крайна сметка два дена преди празника решихме, че единствената останала възможност е в Белащица на вилата на Йонов. Малко се разочаровах в първия момент, че няма да си направим далечно пътешествие, но всичките пъти като сме били на вилата сме си изкарвали много добре, така че и това беше добър вариант.

Отидохме на 8-ми на обяд. Малко наруших правилата, като се събрахме 6 човека в Астра-та, но за кратко разстояние, нямаше проблем. Накупихме си ядене от един голям супер маркет и отидохме на вилата. Запалихме камината, пуснахме музичка, хакнахме Dell-а на Йонов да не търси dhcp (иначе не искаше да тръгва), по-късно дори му прекомпилирахме и ядрото с глезотийки за tauchpad-а:) Въобще пълна идилийка ! Много хубаво беше !

Честно да си призная си мислех, че останем поне две вечери на вилата, а се наложи още на следващия ден на обяд да се изнасяме. Гери и Йонов, бяха на работа, а Яна и Сребрин решиха да ходят до Белоградчик на стоп. Дано да са се приютили някъде за през нощта, че сега и телефоните им не отговарят. Аз трябваше да прибера баща ми от болницата (да пак беше там за операция 🙁 )

След като всички ни оставиха, с Магито решихме да отидем до Розино. И без това имам четири почивни дни и трябва да ги оползотворя добре. Отидохме до йога центъра край Розино (духовен дом Роза), който се намира в една постройка (не мога да кажа сграда) 1-2 километра след селото, идвайки от Пловдив. Там се събират много хора от различни места на България и света и си споделят идеи и впечатления. Едно свободно място, където всеки винаги е добре дошъл и ще бъде посрещнат с усмивка.

Халил и Маги2 (:) ) предложиха да отидем до един връх да наблюдаваме залеза от там и аз веднага се съгласих. Не ми се стоеше на едно място, а ми се ходеше на разходка. Тръгнахме право нагоре, без да търсим път или пътека. Просто през гората по сигурно 70-градусов наклон. Катерихме се час и нещо и накрая се отказахме. Може би оставаха 20-тина минути до върха, но вече се смрачаваше и не беше хубаво да се стъмни докато бяхме в гората. Връщането също беше екстремно. Надолу листата се хлъзгаха и от наклона беше много трудно да спреш (ах, тази гравитация). Поне беше по-бързо 🙂 Стигнахме до центъра, и Магито реши да си тръгваме и така и направихме. Много се зарадвах, че поне видях Дианшу (Софи, имаш поздрави ! ) 😉 Хубав ден ! Утре какво ли ще правя ? 😉