За пореден път се случи да ме зарибяват за хижа и в крайна сметка аз да отида, а човека, който ми говореше да се откаже. Както и да е – вчера следобяд (между другото 17 часа следобяд ли е още ? 🙂 ) тръгнахме с Маги и Вачко за хижа Теменуга до връх Шипка. По-точно от върха Шипка се тръгва по пътя за Бузлуджа и на 1-2 km се свива в дясно (има табела, която е малко след отбивката 😛 ), след това почти веднага се появява ново разклонение на което се продължава на ляво (има табела, този път на място). Пътят е страшно живописен. Тесен е, но става да мине кола. Още 2-3 km навътре в гората и стигате хижа Теменуга. Мястото е просто перфектно за почивка – гора, гора и гора 🙂 Ние стигнахем по тъмно и Таня и Тишо ни чакаха на запален огън на открито. Веднага си пекнахме филийки и си спретнахме вечеря. Стояхме до късно на вън и времето беше идеално за края на октомври. Самата хижа не е нещо особено – в стил едновремешните лагери. Добре че си носихме печка тип духалка, иначе можеше доста да си понамръзнем вечерта – все още не бяха включили парно (май друго нямаше за отопление). Сутринта станахме, направихме си кафе, разходихме се из околността и се приготвихме да си тръгваме от това прекрасно място (наистина много ми хареса, ако до сега не стана ясно). Още от вечерта батерията на GSM-а ми беше паднала и аз въобще не бързах да я зареждам, по такива места въобще не ме интересува колко е часа и дали някой ме търси.
На връщане към Пловдив (естествено) минахме и изкачихме Шипка (поне стъпалата й). Този път отидох там в работно време и си взех печат за 100-те туристически обекта, а и се качихме на паметника най-отгоре на панорамната гледка. Имаше още доста хора, което си е нормално в слънчевия неделен ден.

Продължихме надолу по пътя и се спряхме на руската църква точно под Шипка (май не й знам името). За пръв път отивах да я разгледам от близо – честно казано съм впечатлен от размерите и пищността й. Особено едната камбана беше огромна, дори ме впечатли повече от златните кубета.

Следваща спира беше Казанлък. Естествено, както всеки път, първо отидохме да ядем от големите сандвичи 🙂 След това направихме и туристическа обиколка на града. Тишо ни разведе по главната, новия зелен мост, реставрираната църква Св. Илия (дали се казваше така ??) и тракийската гробница. Поседяхме малко на тревата в парка (нещо което в Пловдив няма къде да се направи) и се подготвихме за тръгване към дома. (Тааам далеееч … 🙂 )

Прибрах се много доволен от пътешествието и се раздвам, че отидох. Е, не можах да гласувам, ама и аз толкова не се бях засилил да го правя.

п.с. само да спомена, че в събота преди да тръгна се опитах да намеря с google нещо повече за хижа Теменуга, като например къде се намира и как се стига, но не можах. Сега след този пост се надявам, това да се поправи.

Вчера, въпреки лошото време, ходихме до Рилския манастир. Общо взето това ми е последния наистина свободен уикенд, преди да ми започне магистратурата. Имах дори някакви идеи да ходя някъде на палатки, предвид хубавото време в началото на седмицата. Разбира се дори и малките планове, които си правехме пропаднаха. В крайна сметка отидохме само до Рилския манастир за един ден (като на отиване ио на връщане минавахме през София). Иначе беше хубаво 🙂 Не валеше дъжд, докато бяхме на манастира, а мъгливото време допринесе за допълнителна загадъчност и мистика на мястото. Снимките са станали хубави.
На връщане ни валя повече дъжд. Трудно се кара в дъжд, мъгла и тъмнина, но издържах. Всъщност хубаво, че не останахме някъде – днес дъжда, дори в Пловдив, не е спрял. Вчера ме беше малко яд, но както се казва – всяко зло за добро.

Нов месец – нов късмет 🙂 Някакси вече не се чувствам странно, че е минал още един месец. Може би предходния просто ми се стори страшно дълъг, може би вече не бързам за никъде 🙂

Иначе хубав слънчев, топъл ден, който аз прекарах в София 🙁 Местихме сестра ми от квартирата на общежитие, и ми се наложи да правя невероятни Софийски преходи с колата. Как се оправих и аз не знам ?!?

А вечерта реших да си разчистя малко твърдия диск. Не знам как, но от около месец карам с по-малко от 1GB свободно място и искам да разбера къде са ми отишли останалите 79GB. Разчиствайки намерих един стар текст, на който много се смях в новото ампоа на инженер :

Какво разбира инженерът, когато чуе:

Опитахме множество различни подходи…
Все още пикаем срещу вятъра.

Подготвяме принципно ново решение на проблема…
Назначихме две студентчета да си блъскат главите.

Постигнахме координация между отговорниците за реализирането на проекта…
Вече знаем кого да натопим

Голям технологичен пробив…
Устройството си работи нормално, но изглежда адски hi-tech

Осигуряваме потребителско удовлетворение…
Толкова сме назад със сроковете, че потребителят ще се радва, че въобще ще си го получи.

Предварителните оперативни тестове бяха неубедителни…
Тази гадост изгоря моментално щом включихме захранването.

Тестовите разултати бяха изключително удовлетворителни…
Страшно сме доволни, че бракмата въобще заработи.

Наложи се първоначалната концепция да бъде променена…
Единственият човек, който разбираше принципа на действие, напусна.

В процес на реализиране е…
Толкова е омотано в изолирбанд, че ситуацията изглежда направо безнадеждна.

Ще се заемем с това…
Забрави! Така сме се заринали, че не знаем откъде да подхванем…

Прочетете и подпишете…
Защо пък да не разпределим отговорността върху по-широк кръг от хора.

Полезно ни е да чуем вашето мнение…
Говорете си, ще ви слушаме, докато не почнете да критикувате работата, която сме свършили.

Да чуем вашата версия…
Не издържам да чуя каква глупост ще тръснеш!

Отбий се да обсъдим… или Мини утре сутринта…
Ела в моя кабинет, толкова съм самотен…

Изцяло обновен…
Нищо не е съвместимо с предишния модел.

Ударооустойчив…
Адски тежък за носене.

Олекотен…
Малко по-лек от удароустойчивия

Години на разработка…
Последната от които за работа.

Пестящ енегия…
Само при изключено електричество.

Без необходимост от подръжа…
Ако се повреди, просто го изхвърлете.

Проблемът е технически нерешим…
О, с това не ми се занимава.

Зависи от…
Нама да получиш смислен отговор.

Четните битове се мултиплексират и чрез бърза трансформация на Фурие се генерират виртуални комуникационни елементи…
Не знам, бе!

Хайде продължавам с чистенето.

Отново на Асеновата … както преди … пак пиене … този път поне не беше “нека бъде литър” … уважихме всички пейки … пак бяхме горе по тъмно и с премрежен поглед … някои се напиха повече, други по-малко … дори успяхме да изпуснем последния влак и трябваше Спасчо да дойде да ни вземе 🙂

Днес нашите се върнаха от Мандрица и ми предложиха да закарам чичо, леля и Мимито до София, заедно с багажите. Не му мислих много, а се съгласих. Точно ми върнаха колата и веднага запраших 🙂 Вярно, че в София няма какво да се прави за няколко часа (или можеш само да се изпикаеш, както каза Спастнята), но отидох и сега се върнах. Друго си е малко да се разведриш с едно минаване на магистралата. Малко е кофти в София с тези затворени булеварди, особено за човек, който въобще не познава града, но все пак се оправих с картата.

Много задачи ми се натрупаха напоследък. Четири дни отсъствие и става ужас. В работата всичко трябва да стане преди отпуската, а няма как. По дипломната ми се ще да направя нещо. Сайта също трябва да върви. Водих колата днес на ремонт (70 лева си отидоха там). Трябва и годишен преглед да минава този месец. Ама няма как, върши доста работа, и си заслужава. За четири дена навъртях над 1000km. Четири пъти Пловдив-Мандрица (в едната или другата посока) по 200km и незнам колко пъти Мандрица-Ивайловград. Ще оцелея !
Хайде да завърша с нещо хубаво 🙂 Книгата “Hash Oil” на Момчил Николов е най-свежата съвременна, забавна и интересна книга, която съм чел скоро. Препоръчвам Ви я – чете се супер бързо. Не случайно е от поредицата “Бърза литература”.

Няма да пиша за конкретната дата. Просто не измислих друго заглавие. Искам да напиша за някои неща по принцип. Установих, че желанието е най-важното нещо да постигнеш нещо (мож е би не винаги достатъчно, но най-важното). До скоро някакси тайно завиждах на хората, които успяват всяка седмица да излизат някъде сред природата. Напоследък се замислих и установих, че и аз почти съм го постигнал. Дори и тази седмица, която вече изтича, и беше препълнена със служебни задължения, успях да изляза от града. Снощи се вдигнахме трима човека (след като много се отказаха в последния момент) и отидохме просто ей така да спим на палатка. Избрахме си близко място – малко над Бачковския манастир. Пекохме си филийки на огън, имаше винце … въобще идилийка сред планинатата, бликзо до рекичка. Сутринта в 9:30 си бяхме отново в Пловдив, отново на нещо като работа. Всъщност си е точно работа.

Като стана дума за работа – напоследък съм в двете крайности на програмирането. През деня пиша на асемблер и C за микроконтролери, като се чудя за всеки байт на кой адрес се записва и всичко до най-малки подробности, а вечер при програмирането на PHP просто си пишеш всичко, като въобще не се замисляш за ресурсите. На практика осъзнавам каква е разликата при писането на ниско и високо ниво. Малко ми е странно, но е интересно.

Ами това е за тази седмица. След малко е финала. Аз отивам на биричка в Найлона. Ако е пуснат телевизор – хубаво, ако не – пак хубаво 🙂

July morning на Иракли … или защо нещата се случват така, както трябва

Тази година реших да не пропускам посрещането на july morning. Освободих си петък следобяда, и от 10 човека предварително запланувани, тръгнахме 7 човека с две коли към Иракли. Сред тях бяха и австрийците Макс и Мириам, който са резиденти в “Сдружение Изкуство днес”. Трябваше да внимавам през целия път, да не ги изгубя от поглед, и мисля че добре се справихме с координацията 🙂 Пристигнахме в Иракли почти в 20 часа, заради голямото закъснение, с което тръгнахме.

Плажът и морето на Иракли са все така ПРЕКРАСНИ !!! Веднага след като си намерихме място за палатките, влезнах във водата. Беше божествено ! Кристална вода, на която се виждаше дъното дори на оскъдната лунна светлина, идеална водна температура и невероятния плаж !

Иракли беше препълнен с хора. Едвам си намерихме място в гората, а и плажа беше натрупан с много палатки. Имаше поне 1000 човека. Вечерта всички започнаха да се събират на плажа на лагери и всеки празнуваше както искаше. Имаше музика, пеене, танци, огньове, фойеверки … Аз първоначално не си бях взел спалния чувал от колата и по едно време си го взех, и той веднага ми влезна в употреба, защото нямах горна дреха, а просто се мушнах в него на плажа. Цялата нощ беше прекрасна. Успях да не заспя, и сутринта донесе, това което всички очакваха …

July Morning !

Точно след изгрева на хоризонта се появиха няколко делфина, които направиха цяло предствление на всички вперели поглед към морето.

Малко след това вече не издържах и реших да отида да поспя. Жегата започна още от сутринта и към 11 часа, вече не издържах задуха в палатката, станах и отидох в морето. Цял ден отдадохме на къпане и почивка. Юли (кучето на Макс и Мириам) също много хареса морето (виждаше го за пръв път), въпреки че в началото се страхуваше от вълните, много бързо свикна и след това се хвърляше във водата 🙂 след което се овъргаляше в пясъка и после пак в морето 🙂 Едиснтвено лошо беше, че на Мириам не й беше добре и в крайна сметка, след като не се оправи до вечерта, двамата решиха да се върнах да търсят лекари (в Пловдив или в Бургас, все още не знам къде са отишли).
Вечерта към 23 часа започна дъжда. Въпреки, че имахме найлони върху палатките, моята просто не издържа да проливния дъжд, който не спря през цялата нощ. Почти не съм спал и нямах сухо място по мен. Палатката започна да пропуска и мокреше всичко вътре. Бурята наистина беше жестока ! Гърмеше и валеше цялата нощ. В 6 часа, Йонов дойде в нашата палатка и каза: “Хайде да събираме нещата и да се махаме”. Веднага приехме предложението. В същото време започнаха да идват хора, които ни казаха, че пътищата са наводнени, плажът е откъснат, дори има леки коли в морето, завлечени от бурята, и няма измъкване. Решихме да отидем да видим какво е станало. Картината се оказа покъртителна …

По някакво невероятно стечение на обстоятелствата, предишната вечер, докато Йонов изпращаше австрийците, са му казали, че на другия ден багерите ще разравят черния път и е хубаво да се махнат всички коли от там. Бях му дал ключовете да вземе още найлони и той решил да я премести на асвалтовия път. Ако едно от всички тези неща не се беше случило, все още щях да съм на Иракли, и не се знаеше кога щях да се върна, защото се оказа, че и моста за село Емона е съборен, което отрязва единствения път към цивилизацията. За да се измъкнем от Иракли трябваше да газим 1-2 километра кал и мека глина (ставапе единствено боси), до асвалтовия път (пътя през плажа също беше прекъснат от придошлата река). Беше абсурд на мине кола през калта, но и да мине нямаше къде да отиде, заради пропастта, която остави падналия мост. Някой беше оставил една дървена стълба, през която трябваше да минат всички, които изкаха да си тръгнат от Иракли. От Гражданска защита и полицията само стояха и гледаха. Не знам кога ще се хванат да направят поне временен мост. Все пак цяло село (Емона) е откъснато от света.

Както казах цяло чудо се оказа, че колата ми (вече) беше от другата страна на моста на асвалтов път и й нямаше нищо. Направо ми стана жал за собствениците на трите (поне аз толкова видях) коли, който бяха в морето.

Събрахме багажа, като почти всико беше мокро. С радост намерих една наполовина суха тениска вътре в раницата и забравени стари кецове в багажника на колта (забравих да кажа, че сандалите ми се скъсаха в калта). Няма да скрия и че карах с шест човека в колата, но просто нямаше как да оставя някой в този бедствен район. Сега чух че са затворили и пътя покрай Ахелой. Когато ние минахме сутринта водата беше две педи над моста и докато минавах се молех да издържи още малко. Просто следвах посоката на колите и се надявах асвалта все още да стои. Бедственото положение обявено сега там си е напълно реално. Много хора останаха блокирани там, не се знае до кога. Просто на косъм ние щяхме да бъдем едни от тях.

От връщането единственото хубаво нещо, е че най-сетне са отворили магистралата от още преди Чирпан (считано от морето) и това малко компенсира голямото забавяне от бавното каране в дъждовното време из бургаско.

И този джулай ПРЕЖИВЯХМЕ ! Ключовата дума е преживяхме !