Кое е най-тъпото нещо да ти изгори на комютъра ? Отговор : клавиатурата ! На мен днес ми се случи. Ставам си аз сутринта, пускам си музичка и пробвам да я усиля (бях си настроил GNOME-а да се увеличава с клавиша PAUSE), но не става. Казах си : “Какво пак съм ъпгрейдвал и съм омазал”. Реших на бързо да рестартирам GNOME-а, дадох log out, появи се GDM-то, пробвам да се логна отново и гледам, че не ми приема паролата. По едно време се усещам, че на накои букви не се появяват звездички ?!? Брей какво стана ?!? Пускам си конзолата и установявам, че почти целия ред, който започва с qwerty не ми работят бутоните. Нямах време да се занимавам повече, защото трябваше да тръгвам за работа. Връщам се аз към 18:30, пускам си компютъра и гледам, че все още е така (все пак трябваше да пробвам 🙂 ). Реших да я отворя. Намерих едни малки отверки и развъртях всичките болтове, които имаше (нe бяха малко). Честно казано до сега не бях отварял клавиатура. Като я отворих ахнах – цялата беше пълна с (извинявам се) акота от хлебарки и други мръсотии. Всъщност нямаше голяма платка, a три едни като гумени по които вървяха пътечките. Имаше доста почернели, особено там където се свързват към платката (все пак има малка платка). Почистих я, колкотo можах, но дори не знам дали може да се запояват тези “пътечки” и не можах да направя повече. Наистина си личеше къде е нагоряло. Затворих я, включих я, но същия ред все така отказваше да пише. Нямаше как – трябваше да си купувам нова. Отидох в Техномаркет с 20 лева и с твърдото убеждение, че една клавиатура не трябва да струва повече. Честно казано пак ме привлякоха a4tech. Нещо съм свикнал с техните бутони AntiRSI с подреждане A-Shape. Взех си модела KBS-27, които е почти същия като старата ми, но с мултимедиини бутони.

Поне отдолу е затворена и по-трудно ще влизат гадините, за разлика от предишната, която имше една метална плоча, захваната за предната пластмаса и по средата си беше дупка. Естествено има и неща, които не ми харесват- много странно са разположени бутоните DELETE, Page Up, Page Down, Home, End и Insert. Вижте на картинката (ако се вижда де). Явно са имали някакви идеа да я направят по-къса и по-широка, което мен не ме урежда, защото имам повече място на бюрото по X от колкото по Y. Направи ми впечатление, че всики нови модели на a4tech са с така разположени бутони. За сега не ми удобно !
Хубавото е поне, че мултимедиините клавиши (поне които ползвам за увеличаване и намаляне на звука) тръгнаха веднага в GNOME-а 🙂

п.с. все пак винаги е по-добре клавиатурата от хард диска

Взех си кабел за данни Siemens-а. След кратки мъки да го подкарам със стария ми сериен и търсене в google, разбрах че няма да стане и се наложи да взема USB. На работата го пробвах на Windows-а и се успокоих, че работи. Няма да си слагам кой знае колко звуци и картинки, но ми харесва чувството, че имам свободата да го направя когато си искам и да си сложа каквото си искам.

У нас малко ме поузори докато го подкарам. Както пише по HOW-TO-тата (включително и в моето), трябваше да компилирам модула usbserial и да тръгне, но не стана. Прекомпилирах си ядрото няколко пъти, като го слагах като модул или директно в ядрото, но така и не искаше да се появи /dev/ttyUSB0 , когато включа телефона. Наложи се да прибегна до едно live CD на Ubuntu. Пуснах го и видях, че ми трябва и модула pl2303. Компилирах и него и накрая тръгна 🙂 Малко се изненадах, че ми трябваха цели два часа да подкарам нещо, което по принцип знаех как да стане. Важното е, че сега успеха е по-сладък когато е имало повече трудности. Май е време за следващата версия на Siemens mini HOW-TO.

Със Спастнята довършихме първата работеща версия на проект КУРВА (Комбинирано Устройство за Регулиране Волтажа в Автомобил). КУРВА01 представлява адаптор, който стабилизира напрежението от запалката на автомобил на 1,5v, 3V, 4,5V или 6V. Двамата си взехме по едно зарядно за Nokia за автомобил от магазините за 1 лев, извадихме всички вътрешности и успяхме да сместим един импулсен стабилизатор на базата на интегрална схема LM2576. Това ни гарантира триамперово стабилизирано напрежение и замества батерийте на почти всяко устройство … всъщност главно става дума за mp3 плеъри 🙂 КУРВА01 в комбинация с касетка преходник от плеър към автокасетофон, прави колата добро място за слушане на музика по време на дълъг път. Сега остава само аз да си взема плеър, а Спас касетка (или щайга както той я нарича). Заключението е “кола без КУРВА, не е кола” 😉

От както си взех новото дъно и процесор ми правеше впечатление, че cat /prco/cpuinfo ми дава много странно име на процесора “AMD Engineering Sample xx”. Това звучи като някаква мостра, но не ми хареса. След малко търсене в мрежата се оказа, че пролема е в BIOS-а, който не разпознава правилно процесора и в страницата на ASUS пише да си го флашна с най-новата версия. Пипането по BIOS-а си е винаги опасна работа, въпреки новите двойни BIOS-и. Зачетох се в упътванията и се оказа, че няма да мина без флопи. Първо си мислех да стартирам от CD, но диска, който дойде с дъното се оказа, че не е самостартиращ се (въпреки, че твърди обратното). Така се наложи да взема CD-ROM-а и флопито от старата кутия и да ги монтирам на новата.

Изтеглих си най-новата версия (1009) на BIOS-а за моето дъно (ASUS K8N) и най-приемливия вариант за обновяване на BIOS-а ми се стори този при който натискам ALT+F2 по време на стартирането на компютъра и той автоматично търси файл K8N.ROM във A: флопито. Ако намери флашва, ако не – не иска 🙂 Това пак беше решение, защото нямаше как да направя стартираща дискета със DOS (нямаше готови имиджи, а само .exe-та). Ако нямах флопи, май няма начин.

Всичко мина без проблем и вече процесора ми е “AMD Sempron(tm) Processor 2600+” 🙂 какъвто си е всъщност. Само все още ме притеснява, че никъде не пише 64 bit. Яд ме е, че не записах какво точно пише на процесора, преди да сложа вентилатора. Видях на един сайт как да разпознавам дали е 64-битовия вариант или не. Ако не е, да ходя да го връщам и да ми дадат какъвто трябва. Така и не мога да го разбера под Линукс. По всички сайтове говорят за една програмка CPU-Z за Windows, а за Линукс нищо. Поне от многото търсене по разни хардуерни форуми разбрах, че това дъно и процесор държат яко на овърклокинг 🙂 Ще трябва да пробвам, въпреки, че и тази производителност за сега ми е достатъчна.

допълнение: сетих се, че на диска имам един стар Windows98, който реших да пусна и да пробвам CPU-Z. С цената на много мрънкане за открит нов хардуер, на многократно натискане на “Skip” и режим 640×480 с 16 цвята успях да пусна програмката и видях флага x86-64, което ме успокои 🙂 Въпреки това си мисля, че не означава, че архитектурата ми е 64-битова (x86_64, като на Athlon64), а си е 32 битова x86. Командата “arch” връща i686. Нещо ми е объркана работата с тези Sempron-и.

допълнение2: Всъщност настоящото ми адро 2.6.13.2 го компилирах за Athlon64/Opteron/Hammer и си работи. Просто все още няма отделна подръжка за Sempron и аз избрах тази опция. Май и аз не знам с каква архитектура съм ?!?

Време беше и аз да се ъпгрейдна 🙂 Снощи си купих ново дъно (ASUS K8N, с nForce 3 250 чипсет), процесор (AMD Sempron 2600+ 64bit), памет (Kingmax DDR 256MB 400MHz) и кутия (COLORSit 350W). Взех ги на части, нямах време веднага да ги сглобя, защото ходихме в Банята да гледаме експериментални филми. Хубави бяха, но много дълго продължиха и към 11 и нещо си тръгнахме, а щеше да има още един дълъг филм. По време на филмите се видях с Буков и взех от него една GeForce2, защото старата ми VANTA, нямаше да тръгне на новото дъно. Прибрах се и се заех със сглобяването. Нямаше как да заспя, преди да го пусна 😉 Един болт на кутията ме озори малко и дори се порязах леко, но се сборих 🙂 Останалите части ги сглобих лесно и се захванах със софтуерните проблеми.

Първо пробвах с моето ядро, но се панира, защото няма подръжка на новото дъно и се наложи да го оправям със старото ядро 2.6.3, което ми е единственото компилирано от ArchLinux. С него тръгна конзолата (дори фреймбуферна), но почти нищо друго не работеше. Естествено нямаше звук, но по-странното беше, че и интернета не тръгна. Уж зарежда модула, вдига се интерфейса, но пакетите не минават ?!? Заех се да си прекомпилирам едно ново ядро. Това му е най-хубавото на новия процесор – прекомпилиране на ядро за по-малко от 10 минути 🙂 С него всичко си тръгна. Явно мрежовата ми карта Realtek8139 иска модула (8139too) да е компилиран вътре в ядрото, иначе не бачка ?!? Звука също тръгна, само където не мога да се нарадвам на всичките 8 канала, а за сега съм само на стерео. Гномчето направо фръкна и всичко се държи много добре 🙂 Все пак разликата от предишния ми компютър (Celeron 400, 128MB RAM) е значителна. А да ми е честито и да изкара поне толкова, колкото и предишния (4-5 години).

Днес прочетох новина в OSNews за една статия отностно краят на DVD-тата и ме заинтригува. Честно казано съм напълно съгласен с автора(ите), че еуфорията около DVD дисковете от началото на този век, вече запада и е време да се помисли за нови технологии, за по-големи количества информация и респектично по-добро качество на филми. Аз лично нямам DVD устройство и не ми липсва. DeCSS и DivX направо направиха DVD-тата ненужни. Основно две технологии се борят в момента за надмощие са Blu-Ray (разработван от Sony) и HD-DVD (разработван от Toshiba и NEC). Тази есен се очакват първите HD-DVD устройства да излязат на пазара и съм обнадежден, че направо мога да пропусна DVD технологията 🙂 Blue-Ray и HD-DVD дисковете използват лазер в синия спектър (405 nm) и тази намалена дължина (спрямо червения 708 нанометров лазер при CD-тата) позволя капацитет от около 25-50 GB на стандартен 12 cm диск. В по-далечно бъдеще (може би не толкова далечно колкото си мислим) се очакват холографни дискове (Holographic Versatile Disc – HVD), които комбинират дват лазера (син/зелен и червен) и така ще могат да се произвеждат дискове с капацитет от 1 TB. Кой ще надделее ? Само времето ще покаже (уфф колко изтъркан израз). В статията се говори и за нови методи на защита в новите дискове, но според мен, само защита която не е била измислена, не е пробита 🙂