Тъжно, но факт, че безразборното и незаконно строителство по черноморието (и не само там) продължава. Днес бях на протеста организиран от Да спасим Иракли под надслов “Стига строителен терор”. В 13 часа на мястото където преди бяха копчетата (и май никой не знае, дали пак ще ги има, но това е една друга тема) пред общината имаше доста млади хора, който рисуваха, свириха или просто си говореха. Хувавото време (аз бях по тениска) беше привлякло доста зяпачи, който гледаха опънатите плакати и рисунки. Подписах се в подписката, повъртях се малко, не видях никой познат и си тръгнах.

Всъщност най-хубаво е, ако въобще не се налага да се организират такива прояви, но просто нямам как в нашата реалност. Трябва да се пази природата. Въпреки, че на природата, ще й е най-добре без хората – вижте тази картинка, на която попаднах преди малко в Хоремаг.

п.с. не знам кой е автора на горната картина, но се надявам, че няма нищо против, да я публикувам тук.

Петък, 13-ти. Хубав ден 🙂 Като всеки 13-ти !

След уикенда … то и понеделника мина, но ще пиша за почивните дни. Всъщност само за един от тях – най-хубавият – неделята. Това беше най-усмихнатия ден на годината, защото е денят на усмивката 🙂 Всички планове се провалиха и в същото време се случиха ! Направо невероятен ден. Тук май е времето да обещая, че повече никога няма да пиша в бъдеще време. Казвам НЕ на “ще”-то ! Ще, означава план, което означава, че няма да се сбъдне в никой случай. Може да пиша само за лоши работи, че да не се случват 🙂

Да се върна на неделята. Започна с торта, после с още торта, подаръци, цирк (истински 🙂 ), вадене на мъдрец в 8 вечерта и завърши с торта на параклиса “Св. Илия” близо до Асеновград (то да беше само един параклис там 😛 ). Само да отбележа, че мъдреца не беше моя. А в цирка се случват неверояни неща. Не бях ходил много отдавна и най ме изуми акробатиката, тигрите не ме впечатлиха толкова 🙂

Междувременно измина тазгодишната “Сцена на кръстопът“. С тъга ще си призная, че не отидох на нито едно представление 🙁 Още повече ме е яд, след като прочетох добри отзиви от единстения спектакъл, на който мислех да отида, но не можах, “MEDEA” на театрална работилница Сфумато. Знаех си, че ще е хубаво 🙁 На “Кървава сватба” почти нарочно не отидох на премиерата, защото не ми се блъскаше сред многото хора, а знам, че ще има още доста представления.

В неделя сватбата на Серго и Красито мина прекрасно ! То било много готино да ходиш на сватба на приятел. За пръв път ми се случваше. Иначе всичко си беше както на всяка сватба, със всичките церемонии и представления, само където се чувствах много добре 🙂 Голям купон си стана. Хей, който снимаше – давайте снимките да ги съберем.
Малко кофти беше единствено, че на сутринта трябваше да ходя на работа и от тогава съм толкова зает, че не мога да седна да напиша две изречения за сватбата. Другата седмица е панаира (за който се готвим на работата) и защитата на дипломата ми (за която се готвя сам 😛 ), а тази седмица е дори по-къса от обикновенно с почивния петък.

Ще се справя.

Хайде да си помрънкам малко, колко ми е гадно. Боли ме гърло, глава, имам температура. От онази вечер на асеновата, май съм настинал. Днес дори не издържах и след обяд си тръгнах от работа. Накупих си разни смукала за гърло, Fervex-и, витамин C и т.н. , прибрах се и се пльоснах в леглото.

Вечерта бях обещал да отида в Баня Старинна за откриването на поредната Седмица на съвременното изкуство, тази година със заглавие “Общи граници”. Издържах един час и реших да се прибирам, преди да разваля настронието (а може и здравето) на другите. Дил се появи изведнъж и ни изненада, за което много се зарадвах, но дори и тя не можа да ме убеди да остана повече.

Сега се сгрявам и буф обратно в леглото.

Един, от двата поста, който се каня да напиша от много време. Втория ще видя кога ще му дойде времето. Сега за TwinDesks.

Идеята започна някъде в средата на миналата година, когато със Спас (колегата ми на работата), решихме картинките на десктопите на служебните ни компютри да са винаги на една тема. Двата компютъра са (почти) един до друг и веднага се хваща общата идея като ги погледнеш, още влизайки в стаята. Ето картинките досега:

Багер

Бряг

Цветя

Нощ

Дъга

Небе

Пролет

Лято

Лято 2006

Залез

Зима

Коледа

Мисля, че се досетихте кои са моите 🙂 Личи си металския характер на Спастнята. За сега толкова. В бъдеще ще видим.

п.с. сортирал съм ги по азбучен ред (на имената на файловете), защото вече не помня как бяха хронологично.

Чувствам се и съм в положение, точно както преди две години. Дали това означава, че животът ми е в застой от тогава ?!?

Днес си купих нов монитор. Най-сетне изхвърлям стария GoldStar от 97-ма. С това казвам чао на катодно-лъчевите тръби и здрасти на TFT-тата 🙂 Взех парите от сайта и два часа по-късно си взех този 19” Philips 190C

Само нещо не иска да тръгне на оптималните, както пише в упътването 60Hz, а е на 75Hz. Нещо Gnome-а, или не знам кое, не иска да слуша xorg.conf-а. Ще го оправя 🙂 За сега му се кефя !

п.с. разбрах как се задава твърдо честота на вертикално опресняване в xorg.conf. На редовете Modes, се добавя честотата след долна чертичка:

Modes “1280x1024_60”

Часът е 2 и нещо след полунощ, а температурата е 27 градуса по целзии. През деня термометърчето на Кума Лиса се пукаше от жега. Топло ми е. Дори на мен, който обича топлото. Все пак още издържам без климатик и вентилатор. Не ми се спи. Снощи си легнах в 4, станах в 9. Бях на Остава. Хубав концерт стана. После в Найлона, No Sense, Найлона, No Sense, Найлона, Найлона … Весело беше 🙂 Тази вечер пак … не , нямаше пак концерт, а веселото. Усмихвайте се всички ! И прохладни нощи 🙂 И никави летни (и всякакви други) депресии !!!

* по Фаренхайт

Напоследък ми се налага да пиша доста документации – упътване за контролния панел на сайта, който правихме, едни доста подробни инструкции за монтаж и употреба на газсигнализираща система и междувременно пиша дипломната ми работа. Навсякъде постоянно внимавам за правописни и граматически грешки. Като гледам (главно из българското интернет пространство), май не са много хората, който така внимават. Преди малко попаднах на една статия в dnes.bg по въпроса, и тя ме подтикна да напиша това. Поне има и други, които се възмущават като мен, когато видят елементарна неграмотност. Не казвам, че аз не правя грешки, сигурно дори са много, но поне се старая. Опитвам се и почти никъде да не пиша на шльокавица.
* заглавието е взето от споменатата статия