Миналия четвъртък буквално минути преди да тръгна на дългото ми пътуване, стоях в кухнята, където беше пуснат телевизора, и случайно попаднах на … мисля че беше “частен случай”, но не съм сигурен … както и да е – темата беше за лудото шофиране и лудите пешеходци.  Показаха избрани моменти от камерите на кръстовищата из София. Искренно се радвам, че някой го е rip-нал и го е сложил в YouTube.

Вижте го – камери по кръстовищата !

Филмчето си е направо образователно.

Може да Ви стори странно, но израза с който най-много пъти е идвано в този сайт от търсачки е “live.mtel.bg”. Сега проверих в google и установих, че наистина моя блог излиза на първо място, и може би някои браузери отварят автоматично първия сайт, след като реално http://live.mtel.bg не съществува от външния (спрямо mtel) интернет.

Всъщност мисълта ми е друга. Точно под заглавието на блога ми видях надписа “This site may harm your computer” !

В първия момент се зачудих … а после почти се засмях. Не знам по какъв нагин Google определят опасните сайтове, но щом те казват – внимавайте като ме посещавате виртуално ! 🙂

Наскоро случайно забелязах в блога ми, че последните две години в края на юни са били най-големите ми депресии. Направо се замислих колко било хубаво да имаш блог и да си правиш някакви подобни тъпи заключения – кога най-често се депресирам 😛 Дори се учудих, че и двата пъти съм си изразил настронието с текст от песен. На 23 юни 2005г. – “Безнадежност моя любима“, а на 26 юни 2006 г. – “Hearthbeat“. И двете са свързани с дълбоки лични мои емоции.
Тази година, за щастие, края на юни премина изключително добре за мен.  Дори имам надежда да стане още по-добре, но това никой не знае 🙂

Днес в 21:06 идва лятото 🙂
Честито !!! 😉

На 8-ми юни станаха две години от катастрофата или както с Таня си казваме от нашия втори живот. Така тази година за втори път се събрахме в квартирата на Таня да отбележим повода и да почерпим за здраве. Този път имаше значително по-малко хора от миналия път, но въпреки това на мен ми беше много хубаво. Бяхме си компанията, която обикновено се събираме и си пийнахме (и хапнахме) добре 🙂  Аз не останах до много късно, защото на сутринта бях на изпит, но все пак беше много хубава вечер.

Бъдете живи и здрави ! И карайте внимателно !

Малее какъв порой се излива над Пловдив от 3 часа насам ! Едвам се прибрах от работа и то с кола. Добре, че сутринта послуша прогнозата на Кума Лиса за проливен дъжд и не отидох с колелото.

Честит празни на всички !

На всички, освен Дарина 🙁

Тези избори нещо дойда много изведнъж за мен. Въобще не разбрах кога започна кампанията и въобще каква кампания имаше. Разбирам, че като не гледам телевизия и не чета вестници, не е толкова лесно, но все пак на други избори някакси се усещаше във въздуха. И все пак чета online новини. Единственото, което усетих беше петъчния чалга концерт на центъра, който се чуваше идеално у Таня и Пухи и ни пречеше на спокойната вечер 🙂
Другото което ми направи впечатление, е че никъде не чух никоя партия да каже какво ще направи за Европа. Напоследък все се говори за наши си вътрешни проблеми. Нали все пак става дума за депутати в европейския парламент ?!? Въобще ако имаше опция да се гласува за това дали да има наши политици в европарламента, щях твърдо да гласувам никой да не отива ! Въобще не са готови за това. Въпреки всичко днес отидох и дадох моя глас. Ей така за идеята на демокрацията.

п.с. това беше написано в неделя вечерта, но се появява по-късно поради липса на интернет 😛

Така се случи, че в петък и събота вечери бях на два купона за изпращане на хора в чужбина. И двата бяха много яки. Май мина доста време откакто не бях ходил така на купони в които не познавам почти никой. В петък бях в една квартира в Пловдив близо до енергото с една огромна тераса. Много яка квартира ! На терасата беше божествено … поне докато не захладня 😛

В събота вечер отидох в София при Вилито. Въпреки, че си мислех, че ще пътувам сам все пак си намерих компания и то приятна 🙂 Като стигнахме в София, взехме Магито и Яна и като отидохме на купона, апартамента беше препълнен с хора и бутилки ! Видях се дори с разни хора, които не бях виждал с години. Много добре се чувствах – обикалях в различните стаи и при различни групички. Когато установих, че не мога повече си опънах шалтето и чувала и веднага съм заспал. Сутринта се събудих от разговора на двама от съквартирантите, който беше нещо от сорта:

– Тези кои са?

– Не знам. Не ги познавам.

– Ми и аз …

Естествено говореха за нас 🙂 Общо взето станах рано, разходих се малко из квартала – Радута, за да си търсим кафене, но така и не намерих. Общо взето е зле инфраструктурата там.

Изчаках да се събуди Вилито, за да й кажа чао и се отправих на пътешествие, за което мисля да отделя отделен пост …