Този уикенд реших да отида до София. Имах 30 лева, но още на първия завой, сложих 25 от тях в резервоара. Първоначалната идея беше да отидем на разходка с приятели и дори да отидем на Витоша, или да си събера още печати от 100-те туристически обекта или просто да запием в някоя квартира със стари приятели 🙂 В крайна сметка не направих нито едно от изброените неща. Всички от компанията се отказаха, а някои дори в най-последния момент. Снощи пътувах само с братовчетка ми Албена и натоварен с шкафове и закачалка за квартирата на сестра ми 🙂 Тръгнахме към 5 часа след обяд, т.е. точно по време на мача с Швеция бяхме на магистралата и както очаквах, почти нямаше движение и лесно се придвижихме до София. Към 20 часа взех сестра ми от магазина в който работи и решихме да си направим малка разходка сред нощна София. Разходката беше хубава, а и си поговорихме добре. Прибрахме се в квартирата й, разтоварихме багажа и се наядохме 🙂 След като бях сам я убедих да ходим на Depeche партито в клуб “3 ushi” и към 23:30 бяхме там, след като по чудо го намерихме. Попитахме едни хора “да знаете къде е улица 3 уши”, а те дирекно ни отговориха, че за Depeche партито се влиза оттук (всъщност сме били пред клуба). Отвън нямаше никакви обозначителни знаци (поне аз не видях), а се влиза през един най-обикновен вход за блок и след това надолу под земята. Сестра ми добави един лев към оставащите ми 5 лева и ги дадохме за вход. Клуба беше готин с типична underground атмосфера – нещо много подобно на нашето мазе. Имаше много хора и всички много се кефиха. Всъщност имаше прекалено много хора ! В началото буквално нямаше място да помръднеш, а и беше огоромна жега. Нещо вентилацията им не беше на ниво. По едно време сестра ми каза, че не може повече, защото е много изморена и аз се навих да си я закарам и да се върна отново. Нямаше ме някъде 20-25 минути, но точно от изпълнението на Миро и май съм изпуснал най-хубавата част и единствената песен на Нова генерация на партито. Не че останала част не ми хареса 🙂 Получи се много добро парти. Мо по едно време отказа повечето от хората да танцуват, а и доста си тръгнаха, но след това Миро ми върна настроенито, а и вече имаше повече място 🙂 Издържах до 5:30 (по новото време) и си тръгнах да спя. Двата пъти като шофирах от клуба до квартирата, направих сумати нарушения на правилата на движение, но аз знаех само този път и се наложи да карам в обратна посока на две еднопосочни улици. Чуства се кофти, но просто иначе нямаше шанс да се ориентирам в тъмна София. По време на партито се разбрахме да се чуем с Миро и евентуално да си ходим заедно, защото иначе те щели да пътуват на стоп, а аз бях сам в колата на връщане.

Тази “сутрин” станах в 12 и решихме, че няма време да ходим до Витоша, а и времето не беше много подходящо – мрачно и се опитваше вали. Взехме Донка от квартирата й и ме заведоха в Софияленд. Там дори ме качиха на “Влакчето на Инди” и не мога да кажа, че това беше много приятно изживяване – нещо съм отвикнал от такива въртележки и катерушки 🙂 В крайна сметка Миро се обади и се разбрахме да се срещнем в 16:30 пред народния театър и да отпрашваме към Пловдив. Така и стана – качих ги и тримата, а сестра ми и Донка оставих на театъра, където те отидоха на раздаването на театралните награди. Най-хубавото е че имах компания и нямаше да шофирам сам навръщане. Компания и то много приятна 🙂 Като се прибрах осъзнах, че съм взел разстоянието за час и 15 минути, което някакъв вид рекорд за мен, защото по принцип не бързам много. Направо не го усетих как мина пътя.