Вече цяла седмица през деня пече слънце, а вечерта от 5 до 6 вали, трещи и гърми. Просто ужасно лятно време – не става за море, не става за планински преходи … не става и за палатки. В събота, наплашени от това време, решихме да отидем в … Пловдив 🙂 Защо пък не – и в Пловдив си има много места. Грабнахме колелетата и си направихме велопоход покрай Марица. Времето, колкото и да му се сърдихме, всъщност беше на наша страна и не беше нито горещо, нито заваля – идеално за каране. А и се събрахме доста хора с колела. На края на вечерта завършихме в градската градина, където едвам събрахме всички колела около пейките.
В неделя решихме каквото и да става да отидем в планината. Гената реши да дойде с нас и с неговата кола, така с две коли потеглихме към Лилково и по-точно след него. Аз не знам как успях да навия Спасчо да кара моята кола и този (май за първи път на по-дълъг път) бях пътник в моята кола. Веднъж и аз да усетя какво е 🙂 Пътищата до и над Лилково все още не са оправени. Освен това заваля. Оставихме колите, защото в един момент вече не можахме да продължим през калта. Влезнахме в гората, където дъжда се усещаше по-слабо. Там седнахме, запалихме си огън да стоим на топличко. За пореден път се убеждавам, че в планината дори и през лятото си е доста студено. Този път аз бях подготвен, но имаше и доста неподготвени.
Гената извади една супер готина сгъваема скара и дори опекохме разни неща на жар 🙂 Хапнахме хубаво. Постепенно дъжда намаляваше и накрая спря. Ние решихме да продължим към поляните към които се бяхме запътили първоначално. Оказа се че сме отивали към местността Хаджийца, до връх Модър, за която бях чувал и преди, но не бях ходил. Наистина прекрасно място в Родопите ! Много красиво. Ако малко след това не заваля отново, сериозно се замислих дали да не останем на палатка там и да се върнем на другата сутрин. Някой ден трябва да го направим. Когато времето е по-хубаво … и с един преход до върха.
След като заваля отново и започна да се смрачава решихме да се връщаме към Пловдив. По пътя спряхме за малко в кръчмата в Лилково. Дъжда беше спрял, беше хубаво ! След това на слизане по пътя направо ни удави един супер проливен дъжд. В Пловдив отново не валеше и дори ни се стори много топло, въпреки че вече беше след 21 часа. Планината си е една друга работа. Особено както ние бяхме на 1700 метра надморска височина.
Дъждовен, дъждовен – колко да е дъждовен
😉
Радвам се на вашия стоицизъм…представям си колко чудничко е било покрай огъня с цвърчащта скаричка…ухаа.
И аз проявих упорство…макар и не до там голямо, защото щях да се откажа посредата на нашия планински преход. Но сестра ми още две женки бяха достатъчно твърди, за да искат да продължат прехода по каньона на водопадите, въпреки чуващите се гръмотевици и започващият дъжд. Така, за пръв път в живота си, направих истински дъждовен преход (1,5-2 и нещо часа) под неспиращ силен дъжд. Резултатът беше подгизнали щастливи хора, които си мечатят за топличко, йедене и пийване. Сериозно, накрая само си мислих че искам топличко. Но пълноводен огромен водопад и няколко по-малки си заслужаваха.
@Ели и за това ли не дойде с нас ? Ние накрая също бяхме мокри и щастливи 🙂
ели, и аз помня един старопланински такъв. тогава разбрах от къде идва изразът “мокър до кости” 🙂