Monthly Archives: November 2009

РД на Вили на хижа Трещеник

Пътешествия, , , , , , , ,

Този уикенд малко се натресох на рожденния ден на Вели. Тоест разбрах от трети лица, че ще се ходи на хижа и аз е навих да отида. В последния моемнт се отказаха някои хора и се оказа, че от Пловдив оставаме само 5 човека естествено отидохме само с колата на Спасчо. Така дори не бях шофьор 🙂 Мястото на срещата беше хижа Трещеник в Рила. Бяхме се уговорили да тръгнем в събота в 9:30, но аз се успях след като старателно си нагласих алармата, но бях забравил за цъкна да звъни и в събота. Така когато се събудих сам, вече беше 9:30. Тепърва си събирах багажа и с цялото мотане докато се съберем всички, в крайна сметка тръгнахме от Пловдив към 11 часа.

Никой от нас не беше ходил до сега на хижа Трещеник и общо взето разчитахме на карти и на GPS-а. бяха ни казали, че с кола се стига до самата хижа и наистина се оказа така. Общо взето само трябва да не подминете една доста остра отбивка в Якоруда (с табела рекламираща “курорт Трещеник”), след това 15 километра на горе и сте там. Пътя не е хубав, но не е и отчайващо зле.

Пристигнахме в хижата към 2-3 часа, където се оказа че строят нова пристройка, която е направо модерно хотелче. Още не е напълно готова, но ни настаниха там. По едно време се замислихме, че може да ни вземат доста пари, но хижарката каза, че нощувката е по 11 лева, което беше добре. Между другото хижарката е супер готина и добра леличка. Сготви ни леща, а на другия ден боб. Иначе в хижата няма кухня, където да продават, така че трябва да си носите храна.

Времето беше слънчево и решихме да се разходим из околността докато залезе слънцето. Видяхме околните нови сгради, хотели … въобще разбрах защо на табелата пишеше “курорт”. Отидохме и до старите бунгала, които вече са почти изоставени, но лятно време сигурно е много приятно в тях. Има и големи поляни около хижата, които са идеални за палатки. Трябва да отидем и дано не е много пренаселено лятото, а спокойно както беше сега.

Останалите хора от групата (включително Вили) дойдоха чак по тъмно. Тъмно все пак означава след 5 часа 🙂 Изчакахме ги в стаята, а след това отидохме в столовата, където да се съберем и да празнуваме на практика рождения ден. Добре се получи … щом не знам до кога сме откарали.

В неделя решихме да се разходим до хижа Грънчар. Времето беше повече от перфектно. Предишната вечер заваля малко дъжд и ни е се уплашихме че може да се развали времето, но на сутринта (а и през целия ден) беше слънчево, без вятър и дори без нито едно облаче. От хижата ни посъветваха да отидем с колите до началото на парк Рила в местността Нехтеница, откъдето има още час и половина ходене. Денят е кратък, а ние тръгнахме към 11, и решихме да направим точно така. Ходенето беше приятно, като колкото по-нависоко отивахме толкова повече се появяваше сняг. Особено в сенчестите участъци си беше направо зимно ходене.

Стигнахме до хижа Грънчар, където езерото пред нея беше изцяло замръзнало. Голяма красота ! В същото време (направо) печеше едно слънце. Пълна релаксация и идилия.

След хижа Грънчар, Тишо предложи да се връщаме по друг път, като заобиколим връх Суха Вала и през Рибно езеро да се върнеш отново на Нехтеница. След това направихме един нагледен пример как не трябва да се държим в планината. След като се изкачихме билото, част от хората решиха да се връщат, защото нямаше пътека от там от където искахме да минем … всъщност няма значение защо са решили да се връщат. За мое голямо учудване Маги, Бояна и особено Спасчо заедно с още няколко човека решиха да продължат. Дори го направиха като казаха, че след 10 минути се връщат, но след като хората окончателно тръгнаха на обратно с Тишо решихме да настигнем групата напред. Опитахме се да им обясним че зимно време на 2500 метра надморска височина в Рила, два часа преди залез слънце, без вода, храна и каквато и да е екипировка (дори челници нямахме) въобще не е добра идея да се делим, но така и не можахме да ги убедим. Много ме разочароваха, и дори сериозно ще си помисля, дали друг път дали да тръгна с тях на поход из планина. Въобще не бяха отговорни за цялата група. Ако си бяхме само ние, аз нямаше да се сетя да се връщаме, и всичко щеше да е ОК, но така не беше наред. Наскоро четох един пътепис из Антарктида, където правилата са просто закон и трябва да се спазват. Все пак в нашия случай всичко завърши благополучно и успяхме да минем (макар и доста стръмно – добре че не беше заснежено) до Рибно езеро и от там до мястото с колите. Беше наистина красиво !

Върнахме се в хижа Тръщеник вече на тъмно, където хапнахме боб, който ни чакаше още от сутринта. Така приятно изморени от разходката и наядени тръгнахме наобратно към Пловдив. На връщане също решихме да сменим маршрута и вместо през Белово минахме през Велинград. Честно казано не знам от къде е по-добре, но ако е хубаво времето и двата пътя стават.

За пореден път хванахме чудесно време за уикенд. Няма да кажа за пореден път “може би последното хубаво време за годината”, защото явно тази година зимата е решила сериозно да закъснее.

Veda house в Пловдив

Ежедневие, Разни, , , ,

Снощи с Маги бяхме във новата чайна в капана – Veda house. Много приятно местенце. На втория етаж има бос салон, където се ходи по мекичък дунапрен и се сяда на едни възглавници, каквито аз отдавна си търся да си намеря. А менюто предлага всевъзможни видове чай, домашни сладости … и дори май има ястия на обяд. Както вече казах много приятно място, което препоръчвам. Само да не ви пречат мантрите, които звучат постоянно 🙂

Топъл уикенд

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , , , , , , ,

Времето напоследък е доста приятно дори топло. Особено след като се върнах от доста по-хладна Холандия. Въпреки невероятното за края на ноември време, не отидох никъде за целия уикенд. Съботата дори я използвах да си почина и да се наспя след тридневното обикаляне из Холандия. Както ретуитнах Васил – “Прекрасен ден за проспиване”. Спах да обяд, след това посрещнах сестра ми на гарата, а целия след обяд мързелувах. Вечерта все пак се раздвижих малко на диско парти в Lebowski. Райо пускаше музика и се получи доста добре, но нещо започна доста рано (към 9 часа) и до към 12 вече повечето капнаха. Аз отидох и продължих в Петното, където след малко се появи и Райо, т.е. партито е било свършило по малко странен начин.

В неделя все пак се навихме да отидем някъде извън града. Ели ме събуди в 10 и този път сравнително бързо се организирахме. Малко след 11 вече се бяхме събрали и излизахме от града. Целта беше Брацигово. идеята дойде от Таня, която имаше 3 чувала дрехи и решихме да ги дадем на дома за деца там. Това беше и първото нещо, което направихме след като пристигнахме. Питахме къде е дома, като дори се оказа, че има два, но ние отидохме до този с по-големите деца, защото и дрехите бяха за по-големи. Доста по-добре ни посрещнаха от колкото домовете в Пловдив, където те гледат все едно им създаваш само грижи с тези дарения. Това и беше целта – наистина да се зарадват на дрешките.

Бяхме забравили да вземем Йонов с нас (не точно забравили, но това е дълга история 🙂 ) и той реши да дойде с рейс. Докато го изчакахме се разходихме из Брацигово. Аз уж бях ходил и преди, но този път видях доста повече неща, като едното беше много добре поддържана църква. Много ни хареса. След като се появи и Йонов отидохме да търсим една еко пътека малко извън града. Честно казано така и не разбрахме дали я намерихме или просто вървяхме по междуселската пътека до Розово, но все пак си направихме разходката. Минахме и през един римски мост, който беше хубав. Слънце, река, планина, приятели … какво друго му трябва на една хубава неделя 🙂

Холандия … или поне Айндховен, Амстердам и Утрехт

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Имах билети за Холандия още от септември месец и в неделя най-сетне дойде момента да заминавам. Тогава Цецката ме нави, като аз общо взето не познавах другите ни спътници – Пламен, го знаех само бегло от университета, а Адриана въобще не я познавах. Така само знаех че ще бъдем четирима, а Цецката дори успя да уреди couchsurfing за всички, което за Амстердам по едно време си мислех, че е немислимо.

Летяхме с wizzair в неделя вечерта, като двамата с Пламен тръгнахме още сутринта от Пловдив. Отидохме у Цецо и започнахме да се подготвяме 🙂 Чакахме и Адриана, но тя така и не дойде и с нея се видяхме чак пред летището. Аз си зарязах колата пред Цецо и отидохме до летището с рейса. На мен ми беше за първи път да летя със самолет, така че имах още едно ново изживяване. Като цяло излитането беше като на онези екстремни влакчета в увеселителните парковете, а самото летене съвсем не се усеща. не бях до прозореца, а и беше тъмно (и на отиване и на връщане), така че не можах да видя никакви гледки от високо.

Полета от София до Айндховен трае близо три часа. Като кацахме времето над Айндховен беше по-ясно от колкото в София т.е. искам да кажа, че времето беше доста по-добро от колкото очаквах. Всички (включително и прогнозата) ме бяха наплашили, че три дена ще вали, ще духа и въобще ще е гадно времето. Въобще не беше така. От сега да кажа, че и трите дена имахме хубаво време.

След като слезнахме на летището в Айндховен, трябваше да стигнем до централната гара. Отидохме на спирката, където имаше хубаво светлинно табло, което показваше след колко минути ще дойде рейса. Автомата за билети обаче не работеше. След като се качихме в рейса (общо взето само българи) попитахме шофьор от къде да си вземем билети, той посочи подобен автомат, вътре в рейса, който обаче също не е работеше. След като разбра това, той просто сви рамене и каза “OK. It’s free !”. Пътешествието ни започна добре 🙂

Пристигнахме на гарата след около 30 минути и се зачудихме дали да изчакаме Pim (нашия домакин от couchsurfing) или да намерим, ирландската кръчма в която той вече беше организирал couchsurfing среща. Първо решихме да се разходим, но по едно време Pim ни настигна и ни взе с колата си (една като моята Астра, само че комби). Въобще не знам как ни позна. То не че имаше други четири неориентирани туристи по това време по улиците. Отидохме в бара, където събитието почти беше свършило (към 9 часа в вечерта!). Все пак се запознахме с разни интересни хора. Имаше един весел бразилец, който дори не знаеше къде е България, но реши да дойде в най-скоро време. Голям образ беше. Другия интересен човек, с който се запознахме беше един шотландец, който обаче от много години си живее в Холандия, който обаче като ни каза какви неща е изобретявал (май е работил за Philips, която е компания от Айндховен), направо зяпнахме. Въобще Айндховен се оказа много високо технологичен град. Дори ни каза, че рейсовете (или поне някои) които са точно от летището до гарата са напълно автоматизирани и шофьора в тях на практика не шофира. Като стана дума за технологии, се сетих че на летището е Айндховен имаше надписи, че в тоалетните водата е дъждовна. Въобще и за природата се грижат.

Вечерта в Айндховен се разходихме из града, където навсякъде имаше инсталации посветени на светлината. Много яки неща ! Ние хванахме последния един час от едноседмичната изложба. Успяхме да разгледаме каквото можем между 22 и 23 часа в неделя вечерта, когато изложбата завършваше.

Разходката ни беше прекъсната от една неприятна случка – докато гледахме една огромна сграда, която така се осветяваше, че все едно мърдаше, един с едно мотопедче така се беше засилил, че блъсна Адриана. Отстрани поне изглеждаше много брутално как направо си падна на главата. Пим веднага се беше шашнал, че тя дори няма да може да стане и докато ние я питахме как е, той вече се беше обадил на 112 и бяха дошли полиция и линейка. Веднага му провериха документите на младежа с мотопеда, който беше видимо стреснат от ситуацията. Докторите задаваха разни въпроси на Ади, да проверят дали има сътресение. Започнаха да се пишат едни протоколи, чудесии … проблема беше че Ади е стояла на алеята за велосипедисти, той пък се движеше страшно бързо, и в крайна сметка му се беше изкривила джантата и като цяло моторчето не можеше да се движи. Дори отидохме в една близка кръчма, за да довършат бумащините. А полицаите и линейката си тръгнаха и ни оставиха да се оправяме. До края на вечерта нямахме повече премеждия и се прибрахме в апартамента на Пим. Той ни показа огромния си хол, където щяхме да спим ние и ни остави на спокойствие, а той отиде да си легне в спалнята. Въобще много добър човек.

Сутринта си казахме чао с Пим и трябваше да стигнем до Амстердам. Знаехме кой рейс да вземем до гарата. Взеха ни за билетче 2,40€ (за около 10 минути пътуване), което ми се видя малко множко, но това е положението. На гарата ни отне малко време докато се ориентираме. В крайна сметка не намерихме автомати, които да приемат банкноти и си взехме билет до Амстердам от гишета за 18€ (с 50 цента повече от колко струва на автомат). Влака наистина се оказа правилния начин за пътуване из Холандия (и не само там) – по-евтино и доста по-бързо от рейса. Закара ни до Амстердам с над 140km/h (проверено с GPS-а 🙂 ). Там на гарата имахме среща със Стефи, която се присъедини към нашата група за един, като дойде от Антверпент. Общо взето имахме почти идеален синхрон в пристигането. След като слезнахме на гарата в Амстердам, беше единственото кратко време, когато ни заваля дъжд и трябваше да влезем в едно кафене на сухо. Малко след това времето се оправи и ние продължихме (всъщност започнахме) разходката из Амстердам.

На няколко от нас им бяха хвалили разходка с корабче из каналите на Амстердам и решихме да пробваме, като си казахме, че веднага ще придобием някаква представа от града (пълна глупост да си го мислим, но тогава от къде да знаем, че е толкова оплетен този град). Точно докато чакахме да се качим ми се случи най-лошото нещо за екскурзията – изпуснах си фотоапарата, докато го вадех от калъфа, той падна на дървените мостчета, претърколи и падна в канала. За тези които не са били в Амстердам – под канал се разбира едни такива големи по които плават кораби. Човека от корабчето ми даде един кол с кука на края евентуално ако мога да го закача за връзката, та да спася поне картата, но уви аз дори не го виждах и беше доста дълбоко. Направих 2-3 опита и се отказах. Казах си че това е знак да си купя нов и казах да се качваме на корабчето. Дори и сега не ме е яд толкова за апарата или дори за снимките вътре, а по-скоро за невъзможността да снимам през останалата част от пътешествието. Затова сега го карам само на спомени (което е дори по-добре) и няма да има снимки в този пътепис.

Разходката с корабче по амстердамските канали е приятно едночасово изживяване, през което записан глас ви съобщава забележителностите. Темата на нашата разходка беше беше нещо като “великите времена на Амстердам” и си беше почти носталгична приказка за славния за града 17-ти век. Някои от нещата, покрай които минахме, после така и не можахме да ги намерим, така че от разходката въобще не може да се очаква да ви ориентира из града. Може би трябваше да го направим по-късно през посещението ни. Иначе разходката струваше 12€.

След корабчето продължихме разходката из Амстердам по суша. Отидохме на главния площад Dam. Там две от трите сгради бяха в ремонт и покрити със скелета и нищо не се виждаше от тях. В музея на Мадам Тюсо нещо не ни се влизаше, и си продължихме разходката. Стигнахме и до квартала с червените фенери, където дори в ранния следобед беше пълно с разголени момичета зад прозорците.

Към 17 часа слънцето вече беше залязло и ние се замислихме, че трябва до отидем до дома на Elleke (host-а ни от couchsurfing за Амстердам), който не беше точно в центъра. Добре че беше GPS-а иначе щеше да настане едно объркване и питане постоянно. Дори видяхме че ще стигнем по-рано и се спряхме на една пейка, извън центъра където може да видиш как живеят хората в истинския Амстердам. Като казвам да видиш, имам в предвид буквално – бях чувал и преди, но сега го видях, как хората имат огромни прозорци без завеси и всичко се вижда. При Elleke (както и от хората в Айндховен), опознах до някъде мисленето на холандците, което много ми хареса. Общо взето: “ние не правим това, но няма проблем всеки да си прави каквото иска”, и като цяло са доста искрени.

У Елеке сготвихме една вегетарианска манджа (тя не яде месо) и добре че го направихме, защото това ни беше единственото готвено нещо за три дни. Последва една дълга вечер с много разговори до късно. На сутринта дори не трябваше да ставаме рано, защото тя ни остави ключове за апартамента и отиде на работа … с кучето си (и с колелото естествено).

Дали тук е момента да спомена че колоездачите в Амстердам (и дори в цяла Холандия) ни дойдоха малко в повече ! За тях няма лошо време – навсякъде са и са много. Автомобилите са супер безопасни за пешеходците в сравнение с тях. На третия ден придобихме фобия постоянно да се оглеждаме за колоездачи и постоянно да бягаме от червените алеи. А с колите нямате никакви грижи – винаги спират. Пим от Айндховен ни каза, че в Холандия се падат по 1,4 колела на човек !

След дългата сутрин в дома на Елеке, се измъкнахме чак към 12 на обяд. Първо отидохме до парка Vondelpark. Не можахме да го разгледаме много, защото нямахме време. След това с Ади и Стефи отидохме до музея на Ван Гог. Общо взето хубав голям музей, като текущата изложба беше за писмата на Ван Гог и аз малко се замислих, дали да влезна, но в крайна сметка не беше лошо ! Таксата е 12,50€, като (поне на входа) няма отстъпки за студенти и групи.

След музея и площада пред Rijksmuseum (в който не влязохме и също беше в ремонт отвън), отидохме на пазара на лалетата. Не си взехме лалета, но си взех тениска на Амстердам 😛 и разни други неща за подаръци. След това отидохме отново пеша до центъра и от там до гарата, за да изпратим Стефи за Белгия. Толкова много кръгчета направихме из целия град, че по едно време просто вървях механически. Седнали сме само на няколко пъти за да изядем някой гаден хамбургер или да пием бира.

Едно най-хубавите неща на Холандия е че всички говорят английски. Наистина всички. Аз не срещнах и един човек, който да не знае английски. А в кръчмите в Амстердам дори по подразбиране те заговарят на английски. Преди да замина имах някакви притеснения за холандския, но на място въобще не се оправдаха.

След цял ден ходене из Амстердам (близо 12 часа) се прибрахме повече от изморени и този път без много приказки с Елеке (която си свиреше на електрическото пияно) си легнахме. На сутринта вече решихме да излезем заедно с нея в 9:30. Станахме по-рано, оправихме се и бяхме готови на време. Елеке излезе с мокра коса, и каза: “е, то навън днес е доста ветровито, и на колелото, ей сега ще изсъхне”. Наистина там хората не се страхуват да карат колела и в най-лошото време.

За последния ден в Холандия решихме да се възползваме от възможността да си вземем билет за влака за Айндховен, но да спрем някъде по пътя, а по-късно да хванем следващ влак със същия билет. Много ми хареса тази идея за билетите да си важат един ден – така въобще не бързаш за даден час и влак, защото билета ти важи за всички влакове в тази посока. Освен това може да направиш и това което направихме ние – да спреш да разгледаш някой град по пътя за няколко часа.

Около 30 минути след Амстердам слезнахме на гарата в Утрехт. Там докато излезем се забихме без да искаме в някакъв огромен мол, но малко след това все пак намерихме изхода. Центъра на града е много близо – изцяло в стар стил, запазен, спокоен, много красив ! Там най-сетне видях да се разхождат холандци с истински бяла кожа. Много светли ! В Амстердам от туристи друго не можеш да видиш. Къщите в Утрехт бяха по-ниски от тези в Амстердам, където в един момент наистина са имали проблем с пренаселването. И в Утрехт си имат канал, който още повече допринася за красотата на центъра им. Наистина е много приятно да се разхождаш там. намерихме си и хубава кръчма, където пийнем местна бира. Само където времето започна да се разваля и ние решихме да си тръгваме.

Хванахме един от следващите влакове и бързо стигнахме до Айндховен. Там вече на познатата гара, хванахме рейса към летището. Този път решихме да си платим билета, но още след първата монета която пуснахме автомата отново блокира и ние пак се возихме гратис. Тези супер модерни автобуси нещо много бъгват 🙂 Добре че не е на критични места. На летището бяхме доста рано (някъде три часа преди полета) и отново се събрахме с познатите физиономии от отиването. Самолета закъсня с половин час, но на мен вече не ми пукаше и през по-голямата част от полета просто спах 🙂 Вечерта останах в София при сестра ми, която предишния ден се бяха върнали (заедно с Жоро и Донка) от Барселона и така всички имахме много за разказване и го направихме до малките часове, когато вече реших че трябва да лягам, защото на сутринта трябва да се прибирам до Пловдив, а след това съм на работа.

13 ноември (петък)

Ежедневие, , , , , ,

Петък 13-ти започна с чудесно слънчево време. Прекрасно есенно време. Последва истинската фаталистка същност на петък 13-ти на работата където всичко се бъгваше по всякакви странни начини. Наистина ужасен и много напрегнат работен ден. Поне вечерта отпуснах малко. Първо Пухи и Гри ме навиха и отидох на концерта на Edie Sedgwick в Лебовски, който на мен много ми хареса ! Поне отпред купона беше на пълни обороти. След това продължих в Петното, където Пухи просто разцепваше от хубава музика. Никой друг не дойде на готиното парти, но аз поне се видях с разни стари познати. Общо взето за двама човека си мислех тази вечер, но не им се обадих, но в крайна смета се видях и с двамата 🙂 Така един изпълнен с положителни и отрицателни емоции петък 13-ти. А сега трябва да лягам, че сутринта ще ставам рано (въпреки че е събота).

Чудесен уикенд на Мандрица

Пътешествия, , , , ,

По случай двойния празник – рождените дни на Таня и Пухи, решихме да си направим тридневен уикенд на Мандрица. Така в петък си взехме почивен ден 🙂 Нещата не потръгнаха много добре. Колата на Марина се развали (счупено каре) още предишната вечер, като идваха от София. След това някои се отказаха да диват, а за други не се знаеше до последно. В крайна сметка се наложи дори двама да тръгнат на стоп. Така Таня и Ники за пореден път тръгнаха за Мандрица на стоп, другите тръгнахме с Астралката, а Марина и Ники останаха да чакат да им оправят колата. Стопа им вървеше. На Малко Градище ги настигнахме (въпреки, че спряхме в Харманли), но веднага ги качи друга кола. На Ивайловград се размениха стопаджийте. На нас ни направихме една дълга проверка от гранична полиция в Свирачи, но ние хич не се притеснихме, а дори си танцувахме на музика от колата, докато изчаквахме.

След като пристигнахме в Мандрица, всичкия карък свърши и всичко останало беше идеално. Първо установихме, че навън е много по-топло отколкото вътре в къщата и стояхме отвън през цялото време. Дори и печки не сме палили. Времето беше идеално. Дори прекалено топло за ноември. В събота отидохме до Меден бук на реката и лежахме на скалите. Ако имахме бански и хавлии направо щяхме да се изкъпем. Беше истински лятно горещо. Сигурно беше около 30 градуса на слънце. След това се разходихме и до Горно Луково, където отидохме до изоставената казарма, а самото село се напълнило с доста криминални типове.

В неделя на никой не му се тръгваше. Всички бяха на мнение, че сме си изкарали много чудесно и на нова година сигурно пак ще сме там. Дори не ме е яд, че изпуснах OpenFest в София.

Още един уикенд в Пловдив

Ежедневие, Разни, , , ,

Времето захладня и уикендите, в който ще си стоя в къщи ще стават повече. Така беше и тази седмица, но поне имаше хубав повод – рождения ден на Яна (и на Боян). Всъщност и на двамата не им беше в събота, но бяха решили тогава да празнуват. И друга зависимост забелязвам – тази година всички родени на 19-ти октомври, които познавам (двама на брой 🙂 ), си празнуват рождените дни доста по-късно. Сега за на Яна рождения ден ни натовариха мен и Маги да отидем да й купим подаръка (поне един от всичките). Ние нещо се отплеснахме и такова обикаляне по магазини му ударихме, че чак ме заболя главата. Аз използвах случая да обиколя и няколко спортни магазина. Иначе вечерта празнуването започна в Rocks. Там се подхванахме и след това продължихме (не всички) в Петното. Яна беше с една испанка с което си поговорихме доста. След това и те си тръгнаха, а на мен въобще не ми се тръгваше. Нещо се бях настроил да стоя доста и откарах до 4:30.

В неделя си сложих зимните гуми на колата и вечерта ми се ходеше в Бойково, но нещо не се организирахме … т.е. нямахме още една кола за всички желаещи и така и не отидохме. Видяхме се за малко в Марата и ето ме обратно в къщи.

Между другото в събота установих, че Хелоуин е станал и български празник. Или поне така им се иска на всички търговци, които почти са постигнали пълен успех. У нас звъннаха деца от блока, облечени в костюми и искаха лакомства. По главната също беше пълно с маскирани хора, както и в повечето заведения. Не знаех че празника е добил такива размери. Изненадах се.

Другото, което ме изненада този уикенд, този път приятно, е новината че amazon.co.uk вече доставят и до България (вярно не абсолютно всичко, но поне основните неща). Аз реших да се заровя в каталога им, който се оказа по-огромен от колкото очаквах и видях доста приятни цени на места. Дори в опита си да проверя колко струва доставката успях да си купя нещо и опитно установих, колко е лесно да откажеш доставка. Взимат ти парите чак когато ти изпращат стоката и преди това може да я откажеш без проблеми. Иначе и цените на доставките не бяха стряскащи, особено ако се намери нещо на промоция.