сватба | Ik0's WebJournal

Не можах да напиша много за самата сватба, но мисля, че мога да споделя моя опит в организирането на едно такова събитие. Противно на общоприетото мнение, че за организирането на сватба е необходимо много време, според мен не е необходимо. Някои започват с организацията една година по-рано, което е прекалено. Ние успяхме с организацията за около месец и то без да си взимаме отпуска през това време.

Първото, естествено, беше да изберем дата. Отдавна си бяхме говорили да е есента и първия уикенд на октомври ни се стори добър избор. Отидохме да попитаме в гражданското, дали има свободни часове за 6-ти (първата неделя) и като ни казаха, че има, почти всичко беше решено (въпреки, че не запазихме още в първия момент).

Следващото нещо беше да говорим с бъдещите ни кумове. Вени и Ники веднага се съгласиха, само им казах за кога става дума и те казаха „добре“ 🙂 Малко беше странно да имаме дата, а дори да нямаме кумове, но това бързо го поправихме.

Междувременно започнахме да правим списъка с гостите. Ето тук нещата най-много ескалираха ! Започнахме с 10 човека, станаха 20, след това по 20 на страна и накрая като се видя, че така и така ще бъдем 40 човека, решихме по-добре да поканим и приятелите ни и закръглихме бройката на 60.

При толкова хора вече беше нереалистично да отидем просто в някой ресторант да хапнем, така че трябваше да резервираме един. Първоначално си мислех, че това ще е най-трудната задача, затова с Вили отделихме една събота и тръгнахме по ресторанти, които мислихме за подходящи или ни бяха препоръчали. Наистина беше малко досадно, защото навсякъде беше едно и също: „добър ден”, „правите ли сватби?“, „на 6-ти свободно ли е ?“, „може ли едно меню?” … Обиколихме доста ресторанти – буквално във всички краища на Пловдив. Леко учудващо за мен на всякъде разрешаваха да се внася алкохол, но явно това е стандарт (дори в по-лъскавите ресторанти). От всички си избрахме ресторант „Хитър Петър“, където управителя беше най-отзивчив, а и ни предложи най-добри условия. Общо взето ни каза в прав текст, че иска от нас куверт от минимум 20 лв./човек и от там нататък може да внасяме всичко. Куверта също ние си го избрахме, като дори нямаше алкохол в него, но като сложиш всичко необходимо за един обяд (забравих ли да спомена, че сватбата ни беше дневна? 🙂 ), и то няма как да е по-малко от 20 лева. Отгоре на всичко „Хитър Петър“ е хубаво, просторно и светло място. При обикалянето попаднахме на доста (буквално) тъмни захлупени ресторанти. Единствената допълнителна такса, която ни взеха беше по 1,20лв./стол за украса на заведението. Във всички други ресторанти имаше такса „оувъртайм“ от нещо като 60лв. за всеки започнат час след петия ! В „Хитър Петър“ се разбрахме за 6-7 часа без проблеми.

При обикалянето по ресторанти ни изникна друг проблем – навсякъде ни казваха, че една сватба зависела най-много от DJ-а, а ние до тогава си мислихме да минем дори без DJ. Само като си представихме мазните им гласове и чалгите и направо ни се отвращаваше, но след като всички твърдяха че било много важно се замислихме. Дори се разрових по разни форуми за рок/метъл сватбени DJ 🙂 Разбира се на всички на сайтовете им пише, че са професионалисти и пускат каквото им кажеш. Реших да се прежаля и да се срещна с няколко. В деня, в който имах 3 срещи с диджеи, реших да си сложа тениската от Polinero Place и да видя дали някой ще забележи. Глупав подход, но май свърши работа – единствения който обърна внимание беше DJ Maily и в крайна сметка той беше нашия DJ. А казвам, че свърши работа, защото на сватбата нямаше нито една чалга, а DJ Maily ни изпълни всички желания и ни питаше за всичко. С други думи останахме доволни. За цената на DJ – според мен всички взимат много повече от колкото трябва. Всички твърдят че нормалната им тарифа била 300-500 лева, но за сватба в неделя следобяд, и трите ни оферти бяха за 250 лева.

Поканите. Аз лично не смятах, че са нещо задължително, но пък е хубаво да поканиш някой по-официално. Общо взето всички готови покани са грозни и скъпи, затова Вили и Таня решиха да направят handmade ! И според всеобщото мнение се получиха супер ! Аз също много ги харесах.

Друг голям харч покрай сватбата (освен ресторанта) неочаквано за мен, но напълно логично ако се замислиш, са халките. С Вили харесахме един и същ модел, така че затова не сме имали колебания. Въпроса беше в цената – обиколихме доста бижутерийни магазини, докато намерим най-изгодното предложение, което беше от 52 лв./гр с изработката. Иначе навсякъде предлагат да ви изкупят всякакво старо злато и така да се намали цената. Ние също се възползвахме, като цялата покупка стана със 100 лева капаро кеш, един стар пръстен и останалото с кредитна карта. Но както и да го смятате, като цяло си пригответе едни 500 лева тук. Не е евтино, но на практика това е единственото нещо, което остава най-дълго – букетите се изхвърлят, яденето се изяжда, пиенето се изпива, само халките остават.

Друго, което трябва да свършите за да се ожените е да си изкарате медицинско за брак. Това включва да си намерите (купите) бланки, да отидете до някоя лаборатория за да ви направят тест за сифилис (7 лева в Писанец), ходене до психото (12!!! лева за един печат) и завършвате при личния лекар, който да оформи всичко (5 лева). За бременни уж би трябвало да е безплатно, но в лабораторията си взимат пари.

Сватбените торти са скъпи само защото са сватбени. Обикновено дори не са вкусни. В Пловдив навсякъде искат по 200-300 лева за торта, като обикновено ти дават цена на парче и ти казваш за колко човека искаш. Ние искахме за около 70 човека, а за едно парче цената варираше по 2-3 дори 4 лева. В крайна сметка си взехме торта от Кричим, където ни поискаха 75 лева за цялата ! Като също беше много красива. Друг тънък момент, който на нас не ни се наложи, но ни предупредиха, че на много места искат 100 лева депозит за подноса, особено ако е на етажи.

Може би едно от последните неща, които си купихме бяха дрехите. След като се видя, че ще бъде истинска сватба, Вили реши че ще трябва да си купи по-булченска рокля. И естествено къде, ако не в царството на булчинските рокли – Асеновград. Доста пъти ходи до там, докато си намери нещо нециганско, изчистено и хубаво. И дори и тази се наложи да й махнат лъскавите неща и да я скъсят, за да не е до земята. За мен беше доста по-лесно – влязох в първия магазин и си купих костюм и риза (добре де, не беше първия, а втория). Дори ми набутаха и вратовръзка, ама продавачката и Вилито се обединиха срещу мен 🙂 За мое успокоение, всички казаха, че ми стоял добре.

Нещото, което пропуснахме в сватбения ден беше църковния брак. Не е тайна, че едно от основните неща, които искаше Вили беше именно това, но просто цените и отношението във всички пловдивски църкви, в които отидохме, ни отказаха и решихме да го направим друг път в по-тесен кръг. Навсякъде искаха по 200 лева, като за сравнение в Бачковския манастир е 100, а в Асеновград по 60.

Ако искате един тотал на парите ето: 1800 лв. в ресторанта, 140 в гражданското, 500 за халки, (минимум) 500 за дрехи и 250 за DJ. Останалото са по-дребни разходи.

Като заключение – подготовката може да ви изнерви, но сватбата минава весело !

От няколко дена се каня да напиша нещо за сватбата, но май няма да стане, основно поради две причини. Първо – почти не си спомням какво се случваше. Имам отделни весели историйки, но не и една цяла история. Сега като гледам снимките направо не мога да повярвам, че това се е случило. И второ – май такова нещо, колкото и да звучи банално, не може да се разкаже с думи. Като цяло бях много щастлив ! То май ми личи и от снимките 🙂 И все още съм ! Като питаме гостите, как са се чувствали, всички казват, че много им е харесало, което още повече ме радва. Благодаря Ви !