Две години без татко. Тате, точно в този момент ми липсваш много !
Tag Archives: помен
Една година без …
Една година без татко. Липсваш ли, мисля за теб, сънувам те.
За последните 30 дни
На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.
За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.
Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂
Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂
Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.
Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.
Уикенд на Мандрица
Уикенда бях на Мандрица, но семейно (всъщност с майка ми, Гергана и Сара, за интересуващите се конкретно). Тръгнахме още в петък следобед и основните поводи бяха помена на дядо ми и да почистим малко къщата. Така че нямаше много време за почивка. С работата също не ни вървеше. Счупихме едното стъкло, така и не изчистихме задния двор, едвам оправихме печките … поне електрическите задачи си ги свърших. Както се казва – колкото-толкова ! Поне на Мандрица си беше хубаво както всеки път. И доста по-прохладно от Пловдив.
Двете вечери успях да изгледам и два филма 🙂 Аз в Пловдив не съм гледал филм от месеци, но там няма празно. Първият беше “Me and you and everyone we know“, който отдавна чакаше за изглеждане, а втория “Sympathy for Mr. Vengeance” – един доста брутален корейски филм, който наскоро Стринето препоръча. Общо взето и аз Ви ги препоръчвам и двата.