След като си взех панталона в петък, само ме глождеше кога ще го пробвам. И не издържах много 🙂 В събота вечерта се опитвах да убедя разни хора в две различни компании да ходим в неделя в Чепеларе, но никой не подаде. Така прибирайки се пеша от “The Glamorous Funk Ages” партито (за което Пухи е писал повече) в 3:30 през нощта реших да си навия часовника, и ако след това не кажа “а-а-а-а това е абсурд”, да тръгвам. GSM-а ме събуди в 8 и а само като си помислих “сноуборд!” веднага ме тресна един ентусиазъм … и отидох 🙂

Стигнах в Чепеларе център към 10 часа, взех си борд под наем и си карах цял ден като пич. Времето беше хубаво и честно казано на Мечи чал се чувствах най-добре от трите места, на които съм карал до сега. Хубави писти и малко хора ми се струва чудесна комбинация. Аз все още карам някакси “странно”, но си мисля, че задобрявам. Иначе в ски-гардероба малко ме издразниха, защото ми дадоха едни огромни обувки и едни малки автомати, които чак след като се качих с лифта горе на върха, забелязах, че не мога да закопчея. Наложи се да търся отвертка (кръстата отвертка по тези места е голяма рядкост, да знаете). В крайна сметка успях да се оправя и да ги закопчея на едно зъбче. Слезнах долу да се оплаквам, но се оказа, че нямат по-големи автомати и се наложи да карам цял ден с така едвам хванати автомати.

Като се замисля вече мога да се похваля че съм карал в Пирин, Рила и сега в Родопите 🙂

п.с. сега докато търсех с google  как да се справя с последствията от сноуборда с изненада установих, че няма научно доказателство какво причинява мускулната треска. Поне така пише в уикипедия – има три теории, като едната вече се отричала, а другите две са само предположение.