В петък от новата ми работа ме поканиха на тиймбилдинга през уикенда. На мен вече ми беше пропаднало ходенето до Райското пръскало, така че бях свободен. След като разбрах, че става дума за по-екстремно преживяване и спане на палатки, просто нямаше как да откажа. Единствения леко кофти момент беше, че в събота сутринта трябваше да съм в 6 часа в офиса.
Пристигнах на уреченото място и време. Принципно нямаше нужда от моята кола си мислех че ще се наспя, но като се събрахме се оказа, че Сребрин е спал само час и половина (след нощ с някакви каучсърфърки по барове) и така аз карах. Бяха ни казали, че срещата ни е в Луковит. Трябваше да стихнем до 9:30, но имахме проблем със спирачките на едната кола и стигнахме към 10. Там ни посрещна един човек, който каза, че трябва да продължим още 7-8 километра до мястото. А “мястото” се оказа, националния пещерен дом до Карлуково, който аз много добре знаех от едно ходене преди почти пет години.
Тиймбилдинга започна леко скучно от типа хайде сега всички да се запознаем и да се раздвижим леко. След това измислихме име на отбора като половината трябваше да намислят прилагателно, а другата половина съществително и се получи доста глупавото “бяла жена”, но кой за каквото си мисли. Дори си направихме знаме на отбора на един плат със спрейове и маркери.
Всички препятствия (естествено) бяха организирани под формата на приключенска игра от типа намери съкровището. Тук вече стана интересно. Едно от нещата които ми хареса като цяло беше, че за основа беше използвана местна легенда за съкровище, скрито от монасите от скалния манастир край Карлуково. Дори накрая организаторите ни питаха дали е трябвало да бъде нещо в стил Властелина на пръстените, но ние казахме твърде не – местните легенди са си много по-добре и опознаваш още по-добре района.
Взехме първия лист с упътвания и тръгнахме към пещера Проходна, където някакви французи снимаха филм на праисторическа тематика и всъщност бяха затворили пещерата (което е доста тъпо!). Имахме доста разправии с охраната, докато влезем. Наистина вътре имаше струпана доста бутафория, но ние нищо нямаше да счупим … а и си търсихме следващото писмо. Както и да е – в крайна сметка успяхме. След това последваха построяване на жива пирамида от хора на три етажа (аз бях един от най-долните – ужасно беше), леко скално катерене в редица, хванати с едно въже, ориентиране с компас (по зададен азимут), спускане (по-точно прелитане) по въже между два склона на каньон ала Тарзан (отдолу си беше голяма пропаст), промъкване в пещери през едни тесни отвори, където трябва да лазиш само с челник (ако бях сам никога не бих си помислил да продължа напред), междувременно имаше доста трудни логически задачи (всъщност това май се хареса на всички – задачките съвсем не бяха елементарни, трябваше доста да напънем 11 програмистки мозъка), вертикално спускане с въже от над 40 метра (това го сметнахме, че е все едно да се пуснеш от 13-я етаж на някой блок) към едно езеро (в крайна сметка стъпваш точно на брега, но от високо не изглежда така), ходене из гора по карта, още ходения и почти лазения в пещери, гребане няколко километра с надуваеми лодки по Искър (с всичките му там бързеи, мостове и т.н.), търсене на бутилка в реката … и всичко това за да стигнем до крайното ковчеже, което да отключим с десет (!) ключа и вътре имаше най-прекрасната топла бира на света, която бях пил ! Общо всичко това за около 6 часа и накрая всички бяхме много доволни. Много добър тиймбилдинг. Браво на организаторите Христо и Яна от Алпийски клуб Еделвайс, които са много готини хора.
Вечерта бяхме на палатки, като аз си носех моята и моя спален чувал и си ми беше много добре. Дори бях сам, а дъжда който ни заваля, макар че беше за кратко, беше доста силен, въобще не го усетих вътре. Някои от другите палатки протекоха доста. Аз както имах доста енергия, изведнъж капнах и си легнах сравнително рано.
На сутринта останалата част от тиймбилдинга беше пейнтбол. До сега не бях ходил и ми беше интересно да пробвам. Въпреки, че не си падам много по подобни игри, ми беше готино. Най-хубавото, може би беше, че се организираше в една горичка близо до палатките – истинска среда, без никакви бутафории. Изиграхме няколко игри, но в крайна сметка май слънцето ни измори повече – с тези дрехи и маски се сварихме и капнахме.
След пейнтбола си тръгнахме към Пловдив. По пътя само спряхме да хапнем в един крайпътен ресторант и успяхме да се приберем малко преди да завърши изборния ден и гласувах. Ей така както си бях с голяма раница на гърба, влезнах в изборната секция и си пуснах бюлетините.
