Tag Archives: snowboard

Сноуборда тази година

Пътешествия, Разни, , ,

Още в предишния пост се оплаках, че тази година има много сняг, но пак си намираме извинения да не ходим. Аз принципно съм навит, но нещо не мога да намеря съмишленици. Особено след като Ели е с гипсиран крак. Миналия уикенд го пропуснах, този вече бях решен да ходя. Отново започна едно търсене на хора, едно звънене. В петък вечерта към 22 часа, докато бях на couchsurfing среща, се чух с Юли и уж го навих сутринта да ходим, но тази сутрин 10 минути преди уговорката ми се обади, че се отказва, заради студеното време. Вярно че беше -10 в момента, но според прогнозите, това щеше да е най-топлия ден за следващите 10 дни. Освен това слънчев, без вятър и без валежи. Да не говорим, че официално го дават, че има 245cm сняг на Пампорово. В крайна сметка не издържах и отидох сам. И беше много хубаво – чудесен сняг, чудесни писти ! За първи път тази година (а може би от миналата) въобще не исках да свършва. Преди или ще се уморя, или ще замръзне всичко, или няма да има сняг … и дори си тръгвах преди 16:30 (когато спират лифтовете). Днес, въпреки че слънцето не успя да пробие облаците, карането беше супер. Имаше и доста хора, но аз отново карах основно към Стойките, където са по-малко, а 6-седалковия лифт не оставя да се образуват опашки, както на останалите.

Искам да споделя още нещо – днес си тествах новите дрехи, които си купих с изключителната финансова инжекция за рождения ми от приятелите ми, която беше конкретно за закупуване на нов сноуборд панталон. Аз с парите успях да си взема не само гащиризон (каквото бях запланувал) но и ново яке … и двете на промоция от Kenvelo. Знам че не е някаква специализирана марка за екипировка и не очаквах много, но и двете изглеждат много добре. И най-важното – днес показаха, че са много топли и сухи. Въобще не изпитах никакъв студ. И може да прозвучи грубо, но за първи път от много време гащите не ми бяха мокри и замръзнали, като си тръгвах от пистите. С други думи – благодаря Ви, подаръците са чудесни !

В Девин съм

Пътешествия, Работа, , , , , , , , ,

Този уикенд още от петък съм в Девин. Повода е нещо като teambuilding на фирмата. Дори сме в един доста гъзарски хотелски комплекс – Исмена. Има басейн, сауна, фитнес … а ние сме в едни доста готини къщички.

Аз нещо не се блазня от всички тези глезотийки и днес си взех сноуборда и отидох в Стойките да карам, въпреки че навън беше над 10°C. За всеобщо учудване имаше сняг и съм доста доволен от каране като цяло. Снега беше мокър, но това го правеше „бавен“ и се пробвах на някои писти, които друг път не бих посмял да се пусна. И ги минавах много добре 🙂 Освен това нямаше много хора и въобще не съм чакал на лифтове. Направих много спускания и накрая доста се поизморих, въпреки, че бях само за следобяд. Накрая само паднах по-лош и сега ме боли коляното, но се надявам да ми мине бързо.

Покрай “почивните” дни

Ежедневие, Музика, Пътешествия, , , , , , , , , ,

ОТ 3-ти до 6-ти март се водеха официално почивни дни. Много ми се искаше да се организираме някъде да отидем с приятели, но така и не се случи 🙁 В крайна сметка дори бях на работа на 3-ти и на 4-ти (на работата решихме да не се занимаваме с отработвания).

В събота вече не издържах и отидох на сноуборд. Бях на Боровец, но за пореден път се разочаровах от условията тази година. Просто няма достатъчно сняг ! Не че са виновни нещо от Боровец, но положението тази година е супер зле и не виждам да се оправи въобще. За догодина със сигурност трябва да измислим поне една седмица в Алпите.

Събота вечерта бях на металски концерт в Пъзела. Групата в която свири Спастнята (UnHumanity) заедно с още две банди забиваха и аз реших да ги видя на живо. За първи път гледах Спастнята на концерт и беше яко ! Взех си дори тениска на Unhumanity 🙂

В неделя отново станах рано и отпраших към планината, но този път не за да карам, а на Песпонеделник в Широка Лъка. След няколко годишно прекъсване, отново отидох. И пак беше хубаво. Въпреки многото хора. Направихме си хубава неделна разходка. Тръгнахме в проливен дъжд, но постепенно времето се оправи до слънчево. На връщане по пътя спряхме в механата в Нареченски бани и се наядохме много вкусно. Препоръчвам.

От ранното ставане, от общата умора от двата дена или и аз не знам от какво, но след като се върнахме от Широка Лъка си легнах и така съм откъртил, че станах чак тази сутрин в 9 за работа. Над 15 часа сън ! И както бях оставил хубаво време, на сутринта имаше солидна снежна покривка.

2.9

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , ,

Вчера си получих последния рожден ден от 20-та серия. Догодина се upgrade-вам. Тъй като беше някакъв странен ден понеделник и не става нищо да организирам (а пък уикенда вече е коледа), така че оставих всичко да се случва от самосебеси. Нямах сигурни планове какво ще правя на рождения ми ден.

Уикенда преди това бях извън Пловдив и изпуснах откриването на сезона в зимните курорти, и реших че понеделник е хубав ден да зарежа всичко и да си подаря едно каране за рождения ден. С Елица се бяхме разбрали да ходим. Тя имаше някакви семейни проблеми и тръгнахме чак към 12 (междувременно си смених помпичката за течността за чистачките, която беше изгоряла). Всъщност до последно се чудихме дали има сняг и дали въобще да ходим. Добре че не се отказахме. Направихме си страхотно каране на Пампорово ! Отгоре на всичко все още имаше промоции и полудневната лифт карта беше 18,50. Имаше сняг, времето беше идеално за каране, основните писти бяха отворени. Дори направихме две спускания към Стойките, където (поне единия път) нямаше въобще хора, а пистите бяха добре обработени. Двамата сме най-доволни колко добре карахме. Аз не очаквах още първия път за сезона да не падна нито веднъж сериозно. Много съм доволен от първото ми каране.

След като се прибрах от карането и установих, че нямам мускулна треска, нещо се активизирах и реших да събера разни приятели на по питие някъде. Звъннах на доста хора, и казах който е свободен да идва към Малкия двор. Събрахме се доста хора, идеята ми за едно питие пропадна тотално и завърших вечерта в към 3 часа в Петното. Ама много доволен от хубавия ден рожден !

И отново сноуборд + Царска Бистрица

Пътешествия, , ,

След предишната неделя, когато направих страхотно каране на Боровец, днес също реших да отида. Този път вече не беше толкова добре – снега беше доста мокър, и днес беше доста мъгливо. Въобще условията не могат да се сравняват с миналата неделя и вече май наистина закрих сезона. Освен това много уговорки, много нещо преди да отидем и в крайна сметка почти нищо. Първо колата ми беше на ремонт, и се търсеше транспорт, но в последния момент се оказа, че ще успеят да ми я оправят още в петък. След това Бояна се отказа да идва в последния момент в крайна сметка бяхме само с Елица. От приятелите от София също никой не дойде или не видях. Някои оставили за утре, с други така и не се свързах. Миналата неделя (пак да повторя за нея 🙂 ) без никакви уговорки всичко се получи чудесно. Не че днес не карах добре 🙂 Дори на Ели много й хареса бавния сняг. Тя поне е много доволна 🙂

След като свършихме с карането с Ели решихме да отидем до двореца Царска Бистрица. Аз не бях ходил и дори не знаех, че пускат свободно. Е, не е съвсем свободно а срещу 3 лева (2 за студенти), и при това не работи музея. Да ви кажа градината си струва. Много е красиво наистина. Особено сега всичко се е раззеленило, рекички, цветя … Дори като природа ме впечатли повече от колкото сградите (както вече казах, не можеше да се влиза в музея) и галерията. Само като допълнение собствената електроцентрала също е впечатляваща с каква техника (генератор) все още работи. Двореца е отворен от четвъртък до неделя от 9 до 17 часа. Ние хванахме последния час и добре направихме.

още снимки.

Сноуборд през април

Разни, ,

Да, и аз си мислех, че след невероятния уикенд на Безбог в средата на март, снежния сезон е приключил, но тази седмица чувах разни неща, че не е съвсем така. Днес реших да отида и да се уверя лично. Станах в 6:30, направих си два сандвича, събрах си екипировката, част от която вече беше прибрана в кутии, и малко след 7 припалих астралката към Боровец. Пристигнах към 9 и първото ми впечатление беше “брей то няма никой тук ! какво става ?!?”. Дори за момент се зачудих дали ще работят лифтовете. Общо взето съвсем я нямаше обичайната обстановка с разхождащи се хора със ски навсякъде. Отидох до долна станция на кабинката, където вече имаше малко хора и се успокоих, че не съм сам. Взех си карта, която дори вече е по-евтина (28 лева за цял ден). Реших да се кача до Маркуджиците, за където се чуваше че има сняг. Ако не сте разбрали в самото Боровец няма въобще сняг. В началото на кабинката си казвах “е, каквото такова”. Постепенно обаче картинката се промени. Започна да се появява сняг, дори върху дърветата, а когато пристигнах на горна станция беше същинска зимна приказка. Навсякъде всичко беше бяло ! Спуснах се до седалковия лифт на Маркуджик 2 и се качих горе. Всъщност за първи път щях да карам там и бях малко неориентиран. Освен това не можех да повярвам, че има толкова сняг през април. Бях един от първите които се пускаха за деня и беше супер яко по неотъпкания пухкав сняг. Това което пишеше на сайта на Боровец за 40 cm нов сняг, и на което аз хич не вярвах се оказа самата истина. Като се наложеше да ходя някъде затъвах до над обувките в пресен сняг. До обяд дори изгря слънце и беше просто перфектно време за спускане. Всички на които звъннах предишния ден не се навиха да дойдат (и може да съжаляват), но там без да се уговарям се срещнах с Вера и няколко нейни приятели (включително един couchsurfer от Коста Рика, на който му бяха дали сноуборд) и карах с тях. Както обикновено хубавите неща се случват без да ги плануваш. На Маркуджците взе да се спуска мъгла и те ме замъкнаха надолу към Ястребец, където положението също беше много добре. Дори като писта си беше по-добре. Направихме много спускания. На никой лифт не съм чакал и секунда, дори обикновено нямаше никой. Към края на деня на долна станция на Ястребец експрес се позатопли времето и стана малко киша, но в същото време горе заваля сняг. Оставих Боровец със снеговалеж в горните части. Попитах един от лифтаджийте дали ще работят и другата седмица и той потвърди. Май ще удължават сезона 🙂 Ако продължава така да вали може пак да отида. Днес беше чудесно. Сега съм с онази хубавата умора след цял ден спускане.

п.с. аз ви казах че времето си е ОК, просто трябва да се коригира календара с един месец назад. За да не ходим на море през декември и на ски през май.

update: ето и една снимка за доказателство (правена е с GSM)

Боровец (11 април 2010)

Най-якото каране за сезона

Пътешествия, , , , ,

Уикенд, Безбог, сняг !!! Това е с три думи описанието ми на последните два дена. И разбира се много сноуборд. И то какъв ! Сняг два метра и половина, слънчево прекрасно време, невероятна природа ! Идеални условия. И това да се случи точно през уикенда – просто прекрасно. Най-доброто каране за сезона и за съжаление (или за радост) най-вероятно последното.

На сноуборд в Марибор

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

* Заглавието е малко подвеждащо, но такъв беше първоначалния план. Какво всъщност се случи четете надолу.

В петък (26-ти февруари) веднага след работа започнах дългоочакваното ми ходене на сноуборд в Словения. Отидох до София, където да взема и останалите хора от групата. Първо отидох у Цецо. Там дори имах малко време и успяхме да хапнем и да направим сандвичи за из път. След това кръстосахме София за да вземем другите ни две спътнички – Ина и Мира, с които всъщност се запознах тогава. Излязохме от София в 23:30 с пълна кола с екипировки и идея да направим нощен преход.

Сърбия ни посрещна с проливен дъжд. Ама наистина от най-силните. Тези които почти нищо не виждаш и те карат да караш със 60 на магистралата, защото цялата е в локви. Белград ми се стори невероятно далече. Спряхме да почина за по-малко от час някъде към 4 и тъкмо дъжда малко намаля. Въобще беше си гадно пътуване, но ние се надъхвахме – щом тук вали дъжд, значи в Марибор вали сняг и като отидем, ще има пресен сняг. Въпреки прогнозите за топло време. Мира ме смени някъде по хърватските магистрали, когато вече беше светло, за около час и успях да дремна. Бяхме решили, че ще си плащаме магистралите, защото искахме да стигнем бързо и да имаме максимално време в Словения. В Сърбия платихме на двете отсечки 730 и 340 динара (съответно 8€ и 4€), а в Хърватия 105 и 42 куни (14,6€ и 5,9€). Навсякъде приемат кредитни карти и нямахме проблеми. Само в Хърватия на магистралите явно има някакъв монопол на бензиностанции Ina и се излъгахме да заредим там. Не приемат кредитни карти и доста ме прецакаха с курса на еврото – за 39 литра бензин ми взеха 52€. Така че ако пътувате натам изчакайте до Загреб, където има “нормални” бензиностанции, или просто заредете колкото да стигнете до там. Стигнахме Словения, където трябваше да си вземем винетка – за 7 дни е 15€, което е може би една от най-скъпите в Европа.

Някъде към обяд на 27-ми стигнахме Марибор (Maribor). Целият облян в слънце. Наоколо в планините имаше сняг само на пистите. В града беше сигурно към 15 градуса. Това на нас, като хора отишли на снежна ваканция, въобще не ни хареса.

Разгледахме града и дори седнахме на едно приятно кафене на открито. След кратка разходка из града отидохме в Словенска Бистрица (Slovenska Bistrica), който е на 20 километра от Марибор, където живееше нашата домакиня от couchsurfing – Nina. Цецо я познаваше от предишното му ходене в Марибор, затова този път нямахме никакви проблеми с намирането на host, дори имахме няколко предложения. Дори се оказа, че тя живее в едно селце точно до Словенска Бистрица – Горна Бистрица (Zgornja Bistrica). Беше много красиво място с големи къщи, като явно в Словения това е обичаен начин на живот. Имахме и огромна стая за нас четиримата.

Вечерта, след като предишния ден бяхме на работа, цяла нощ пътувахме, а пред деня се разхождахме из Марибор, решихме да отидем на нощно каране 🙂 Просто не се стърпяхме, а и искахме да видим как са условията.

Както и предполагахме имаше само изкуствен сняг и въобще не ни хареса. На мен ми изглеждаше все едно карам на кристали сол. Евала им на усилията да поддържат пистата, но на 15 градуса да има сняг не е нормално. Така и така си бяхме платили, така че карахме и тотално се изморихме (особено аз). Все пак решихме, че няма да си взимаме на другия ден тридневна карта. Пътуването ни отиваше на етап да се провали. Прибрахме се при Нина, която ни даде сумати брошури за цяла Словения (много добра идея, която аз трябва да направя за моите гости от couchsurfing). Решихме че на другия ден ще се разходим из Словения. Така и така бяхме там и така и така сме си платили винетката.

На сутринта потеглихме към Любляна (Ljubljana). За около час стигнахме там, намерихме си една уличка, където оставихме колата и се отдадохме на разглеждане. Любляна е много приятен град. Разходихме се из старата част около реката (Любляница). Направих доста снимки. Имаше и доста хубави графити, които ни направиха впечатление. Друго впечатление ми направи, че няма никакви магазини за туристи, пълни с картички, магнитчета, тениски … толкова обичайни за други градове. В Словения трябва да отидеш в туристическите информационни центрове, за да си купиш сувенири. Седнахме в едно кафене точно до реката, където имаше книги, които може да четеш. Между другото ако решите да седнете на открито на всеки стол имаше одеялце да се завиете 🙂 От книгите ние си намерихме един английско-словенски речник, който разглеждахме. Сега малко за словенския език – общо взето установихме, че в почти всички думи имат буквата “j”, просто трябва да я поставите на правилното място. Иначе думите са им доста близки до нашите и повечето със същото значение. От речника фаворит ми остана глупав – neumen 🙂 кафене е kavarna, греяно вино е kuhano vino, а junk food е hitra hrana.

Разходката из Любляна продължи с посещение на крепостта, от където има чудна гледка към целия град и Алпите на заден план. Самата крепост в опита си да я направят безопасна и полезна с музеи и магазинчета, са я развалили. Общо взето не може да снимаш нищо без да хванеш някакъв модерен детайл. Решихме да не се бавим много, за да отидем близо до Postojna, където си бяхме набелязали една крепост в скалите, която изглеждаше много добре.

Върнахме се, където бяхме паркирали, обаче за наша изненада в уличката вече нямаше нито една кола, включително и нашата. Явно ни е бяха вдигнали с паяк, но тъпото беше, че няма никакъв знак, че вдигат и още по-малко табела с телефони (само знака забранено паркиране 🙂 ). Абсурдното в цялата ситуация е че беше неделя и синя зона не работеше и на практика навсякъде паркирането беше безплатно. Просто всичко беше запълнено и ние си избрахме тази уличка, където си имаше и други коли. Стана ясно, че въпреки, че синя зона не работи в неделя, паяците си работят. Беше малко трудно да разберем какво да правим в тази ситуация и добре че имаше добри случайни минувачи, които ни помогнаха. Дадохме на една жена да говори с полицията, от където ни дадоха номера на фирмата, която се занимава с вдигането на коли. След това звъннахме на тях и се оказа, че колата ни е там. Трябваше да отидем с такси и друга жена ни извика такси по телефона, защото иначе имало много измамници (особено с туристи). Няколко човека ни казаха в Любляна да ползваме само такси Metro (и то да го викаме по телефона). На таксиметровия шофьор казахме само “пайк” (така ни казаха да кажем) и той ни разбра 🙂 Отидохме на паркинга за вдигнати коли, където човека ни каза, че ще му трябва ID и 100€ за да ни даде колата. Ние се опитахме да се вайкаме и да се правим на бедни туристи, но единственото съжаление, което получихме беше “може да платите и с карта”. Така олекнахме с по 25€ и си казахме, че все едно да си бяхме взели еднодневна карта за лифта. Покрай цялото разправяне с колата не остана време за Постойна.

Върнахме се в Словенска Бистрица, където Нина ни беше организирала вечеря в един ресторант. Честно да ви каза открих словенското Бойково. Нина ни закара по един тесен криволичещ път нагоре до село Жабич или нещо подобно. Собствениците на ресторантчето бяха познати на Нина и на родители те й, които също бяха с нас. Там се наядохме вкусно-вкусно. Точно като Бойково Ви казвам 🙂 След ресторанта имахме среща в Марибор с още едно момиче от couchsurfing. Всъщност Нина се опита да организира среща, но само Барбара се нави да дойде. Пихме по едно-две в един бар и си поприказвахме.

Междувременно се беше зародила идеята да отидем да караме в Австрия (всъщност само Мира караше ски, останалите бяхме със сноуборди). След като се прибрахме започнахме усилено търсене на австрийски курорти, които да са близо до Марибор (за да може да отидем и да се върнем за един ден), но освен това да са достатъчно на високо в Алпите, че да има сняг. Гледахме сайтове, камери, прогнози за времето, мнения … Имаше спорове дали да не отидем на някой по-далечен, но истински голям курорт, но това се отхвърли.

Избрахме си курорта Lachtal на 2 часа с кола от Марибор и на сутринта тръгнахме на там. В Австрия си взехме винетка (която вече е 7,90€ за 10 дни) и стъклото ми още повече се запълни със стикери. Малко ни изненадаха малко по-късно, когато се оказа, че трябва да плащаме и за един тунел още 7,50€. Стигнахме в Lachtal малко преди 11 часа и си взехме карта за след 11 часа за 29,50€ + 3€ депозит за картата, която не се налага да я вадиш от джобовете (което си е удобство). За стандартите в Австрия това сигурно е малък курорт – само един 6-седалков лифт и 7 влека (които аз не мога да използвам защото само падам), но нас ни се стори рая ! Просто вече ще знаем – става ли дума за ходене на ски извън България – Австрия е мястото ! Алпите си е съвсем друго нещо. Гледките са невероятни. Снега истински. Пистите широки. А там най-хубавото е че дори не се налага да секат дървета, просто си е голо. В началото доста се обърквах от многото писти и дори и да исках не можех да повторя една и съща два пъти. Постепенно ги схванах де 🙂 Беше наистина много яко каране ! Стояхме до последно и искахме още. Но трябваше да се връщаме. Така се замотахме, че забравихме да си върнем картите и сега си имаме спомен от там (които струваха по 3€). Когато се усетихме вече бяха затворили касите, а не видяхме автомати.

На връщане към Словения се изхитрихме леко и минахме по второкласния път през планината и селцата и не платихме за тунела. Беше красиво и дори по-късо, но по-стръмно. По пътя решихме да спрем в Грац. Аз без да очаквам за по-малко от година се озовах за втори път там. В Грац си знам, че няма безплатно паркира и след случката от предишния ден, си платихме паркинга, въпреки че остава 10 минути до 20 часа, до колкото важи платеното паркиране. Машинките са доста умни, защото минималното беше 0,60€ за половин час и ни даде билетче до 9:20 на следващия ден, т.е. 10 минути сега и още 20 на сутринта. Разходихме из града, видях странната им сграда на музея за съвременно изкуство светеща през нощта. Минахме в тунела през “тепето” им, но не се качихме горе, защото беше тъмно. Обиколихме тесните улички и за финал отидохме в един ирландски бар 🙂

Нощен Грац Мозеят за съвременно изкуство в Грац

Върнахме се в Словенска Бистрица изморени от карането в Lachtal и обиколката на Грац и тъкмо си мислех че ще си легна блажено, бащата на Нина извади една бутилка Боровичевица (или нещо подобно) – някакво алкохолно питие от боровинки, което се оказа много хубаво. Почерпката беше в отговор на това, че им подарихме мартенички. Ина беше направила и огромни ръчни Пижо и Пенда за Нина. Постепенно дойде и втора бутилка Боровинчевица и една Сливовица (аз обаче хареса повече и останах на боровинките). Пак си легнахме по никое време.

Последния ден в Словения ни започна с разхода из Словенска Бистрица. Нина ни разходи – показа ни парковете, крепостта (там май всеки град си има крепост), центъра, спортни съоръжения, училището (където работеше майка й) и други по-интересни места от малкия град. След това отново с Нина решихме да отидем в Птуй (Ptuj) – най-старият град в Словения. Отново център, снимки, крепост, кафене, разходка а за финал и огромен мол (за малкото градче) от където си взехме храна за из път. От туристически център с Цецо си взехме и тениски със слогана на Словения – I feel sLOVEnia. Хубав дизайн са им направили.

Крепостта в Словенска Бистрица Центъра на Словенска Бистрица

Вътрешния двор на крепостта в Птуй Най-старият град в Словения - Ptuj

След Ptuj трябваше да се разделим с Нина и ние да потеглим към Загреб. Вечерта се бях разбрал да спим у Поли, която познавам от предишното ми ходене в Загреб преди 2 години. На границата й написах SMS, че идваме, но не получих отговор. Стигнахме в Загреб в късния следобед и отидохме да се разходим из центъра. Получих няколко дежа-ву-та, но така и не успях да се ориентирам. В крайна сметка си намерихме и хубав бар, където да пробваме местните бири. Аз отдавна съм си фен на Ožujsko. В бара отново писах, на Поли, но пак без отговор. Звъннах й, но никой не вдигна. Усетихме че става нещо. Малко след това получих SMS да звънна на един номер. Звъннах – отново никой не вдига. След като отговорих с SMS, че никой не вдига, получих съобщение, че Поли си е изгубила телефона същия ден и имаше номер на съквартирантката й. Звъннах на нея, но така и не се разбрахме нещо. Последното което чух беше “добре, ще й кажа” след което ми затвори. Беше вече към 8 вечерта и Цецо се сети, че има една позната в Загреб от някоя от couchsurfing срещите и решихме да й пише. Тя веднага отговори, че може да отидем у тях. Единствения проблем беше, че живееше в едно селце Dumovec на 10 km от Загреб. Тук е момента да поздравя картата на Garmin Europe CityNavigator, която имаше търсене по улици във въпросното село, докато AdriaRoute нямаше. Така успяхме да намерим адреса. Ирена се се оказа хубаво момиче, което живееше самó с две котки и една игуана. Хубаво стана че игуната я видяхме чак на сутринта, защото се оказа че сме спали точно до нея – просто това което мислихме за тераса със спусната завеса се оказа терариум с 1,40 метрова игуана. Цецката сутринта се зачуди защо на “терасата” има радиатор, а в стаята е доста студено 🙂 Оскар (по-голяма котка) веднага се влюби в якето ми се настани в него. Като цяло още едно положително couchsurfing преживяване.

Котката Оскар на Ирена Игуаната на Ирена

На сутринта се разделихме с Ирена, която трябваше да отиде на работа, а ние да се връщаме към България. Този път беше през деня и не валеше, което беше доста по-приятно, но все така дълго. Въпреки, че бяхме станали доста рано, бяхме в София чак към 19 часа (като броим и единия час загуба от часовата зона). Докато оставя останалите ми отне още час и половина. След 2700 km пътуване последните няколко дена, околовръстното на София ми се стори ада ! Има ужасно много дупки. Освен това имаше затворени булеварди (точно където живее Ина), и освен това точно тогава се провеждаха тържествата за 3-ти март и се наложи да избягвам центъра.

Оставих и тримата ми спътници и реших, че щом е 20:30 все още имам време да се прибера до Пловдив, въпреки че имах доста оферти да остана. И ако си мислите че тук всичко свършва съвсем не е така. По някое време на магистралата установих, че колата ми духа студено, въпреки, че трябваше да топли. Спрях и видях, че няма никаква вода в казанчето. Нещо беше станало и постоянно губех охладителна течност. Спирах общо взето на 15 километра и на всяка бензиностанция. Изчаквах и да изстива колата. Един път, след като бях постоял известно време, не искаше да запали. На няколко пъти се виждах как звъня на Спасчо да идва да ме дърпа. На shell-а Пазарджик-юг един от служителите се поинтересува какво става и ми помогна доста. Аз вече бях установил, че един маркуч се е спукал и той го сряза, малко го скъсихме и стегна скобата отново. Наляхме вода, обезвъздуши системата и накрая вече не изтичаше вода. Браво на Мишо от shell-а. Благодаря ! Успях да се прибера жив и здрав, макар че окъснях доста. Бях си в къщи към някъде към 23:30. Приключението беше до края !

Сега съм много доволен как се получи всичко. Съвсем не се получи първоначалния план да отидем до Марибор, да караме 3 дена и да се върнем. За сметка на това се получи истинско мини евро-пътешествие. Бяхме в толкова държави и градове ! Карахме в Алпите ! По-добре не можеше да се получи !

p.s. снимки от пътешествието има тук, тук и тук (графити в Любляна).

12-14 февруари 2010

Музика, Разни, , , , , , , ,

В петък вечер бях на концерт на Ревю и Милена в Soho. Почти до последния момент се чудих дали да ходя и накрая отидох. Общо взето беше препълнено. А за какво им трябваше да прожектират филма “Директор на водопад” преди концерта, така и не разбрах. Филма си е хубав, но да си го гледаш в къщи. В шумно заведение и с лошия звук с който си е, никой не го гледаше. Освен това отново (както и на Future Shorts последния път) имаха проблеми с DVD-то 🙂 Голяма част от публиката между песните припяваха песни на Милена и тя на два пъти обясняваше как тази вечер пеят само песни на Ревю. Аз също бях останал с впечатление, че ще има песни и двете “групи”, защото беше обявено като “Милена и Ревю”, а не като “Ревю с Милена”. Накрая дори на Васко му писна и Милена направи на бързо Ха-Ха. Все пак не беше толкова лошо. Песните, които направиха си бяха много добри и аз си се кефих !

В събота отново беше ден за сноуборд. Този път – Чепеларе. Трябва да се редува, а тази година не бях ходил там. След концерта предишната вечер решихме, че ще ходим само за половин ден следобяд. Бях с Дина и Марина (ама не Стрина Марина). Тръгнахме към 10, защото си мислех, че ще са лоши пътищата, но се оказа, че съвсем не е така. Дори на доста места беше изсъхнал и стигнахме за час и половина. Наложи се да почакаме един час до 12:30 когато започва полудневната карта. Все пак добре, че дойдохме малко по-рано, защото вече нямаше места къде да се паркира. Дори една полицейска кола ни отклони към друг паркинг, който също беше препълнен. Времето беше чудесно и се порадвахме на слънцето. Като цяло Чепеларе ми направи много добро впечатление с няколко на пръв поглед дреболийки. Първо вече са въвели нови карти, които си ги държиш в джоба и само минаваш, без да се налага да ги вадиш и пъхаш някъде, което е много удобно, когато си ръкавици и държиш борд. Второ имаше безплатно греяно вино, което беше божественярско – много ароматно и вкусно, както трябва да бъде. Жалко че бях с колата и не си позволих цяла чаша. Третото нещо е свързано с хората от Родопите, които по принцип са си доста гостоприемни. Бях паднал след сблъсък с една сноубордистка по време на едно от спусканията ми и сега леко ми е ожулено лицето. Както каза Дина – все едно съм ял нещо и съм се омазал целия с лютеница 🙂 Когато накрая връщах картите, за да си взема депозита, касиерката като ме видя каза “Контузен сте ! Добре ли сте ?”. Стана ми хубаво, че се интересуват от хората, а не само от клиентите. Знам че това си е до човек, но все пак … Като добавим към тези неща бързия лифт и това, че Чепеларе е най-близко до Пловдив, мисля че пак ще отида. А вече взех да се чувствам по-сигурен на сноуборда. Задобрявам 🙂 За протокола да си запиша какви са цените, че да сравнявам за догодина (за миналата съм пропуснал) – лифт 35 38 лева за цял ден и 25 лева за половин + 6 лева депозит за картата (и в двата случая). Ски под наем видях за 15 лева, докато сноуборда е 25, което ми се вижда малко нечестно.

В неделя закарах баща ми на Трифон Зарезан в Брезово. Още по пътя видях на няколко места празненства покрай лозята, хорà и ритуали. Иначе в Брезово си беше нещо като “фирмено парти” – ядене, пиене и жива музика. Добре че нямаше (много) чалга … или просто си тръгнахме на време 🙂 Аз по едно време си направих фоторазходка из Брезово. Много добре си снимах, като нямаше никакви хора навън. Ще взема да продължа серията “улиците на …” места, където едва ли ще ви хрумне да се разхождате и снимате.

Уикенд в Добринище

Пътешествия, , , , , , ,

Този уикенд бях в Добринище на тиймбилдинг. Всъщност не точно тиймбилнг, а по-скоро колегите от офиса се вдигнахме и отидохме на ски. От фирмата осигуряваха място за спане, лифт карта и екипировка под наем за който иска. Просто нямаше как да пропусна 🙂 Взех си сноуборда и в събота сутринта бях в 8 часа пред офиса, където ни беше срещата. Естествено и този път не се размина с чакането докато се съберем и в крайна сметка излязохме от Пловдив чак към 9. Точно на излизане започнаха да прехвърчат първите снежинки. Постепенно си заваля доста сериозно. Положението по пътищата стана съвсем зимно. Почти на края (някъде след Юндола) дори имах един инцидент, като колата ми поднесе и се завъртях на пътя. За щастие успях да овладея колата и да спра преди да се удари в скалата (от едната страна) или в мантинелата (от другата).

Пристигнахме в Добринище и се настанихме в къщата за гости “Таня”. Условията са си съвсем ОК. Това, което ми направи впечатление беше огромната баня за всяка стая. Наистина имам чувството, че банята беше по-голяма от стаята. Беше станало вече следобяд и нямаше за кога да караме в събота, така че се отдадох на снимки из Добринище. С част от колегите (на практика само колежки 🙂 ) си направихме хубава разходка със снежни човеци, снежни топки, снежни ангелчета … и много снимки. Вечерта в къщата си имахме цялата кухня само за нас и си наготвихме вкусни неща. Имаше печка с дърва (не точно камина), която топлеше много добре.

В неделя сутринта уж всички бяхме надъхани да станем рано и да ходим да караме, но отново имаше все някой да се мотка. Тръгнахме чааак към 10 часа. Пътят до хижа Гоце Делчев се оказа дори по-дълъг от колкото си спомнях. Аз си мислех че е 3-4 km, а то е поне 10. Освен това беше хубаво замръзнал снега и по едно време нямаше накъде и се наложи да слагаме вериги. Това допълнително ни забави и стигнахме на пистата в 11. С Марина (колежката с другия сноуборд) веднага отидохме на лифта и оставихме другите да чакат на ски гардероба. Иначе на Добринище цените все още са така ниски – 20 лева карта за лифта и 15 за ски или сноуборд под наем. По-късно видях, че някои от колегите са си взели и ски учител за 15 лева за час.

Пистата на Безбог ми дойде тамън. Не знам аз ли задобрявам или снега беше перфектен или нещо друго, но се спусках много добре. Срещнах Цецката, с който се обединихме над мнението, че това ни е най-якото каране въобще. Толкова ми се караше, че дори пропуснах обяда, защото не ми се губеше време. Накарах се до последно докато спрат лифта. Само едно време ми се случи нещо малко кофти като ми се откачи единия автомат на сноуборда и добре че покрай мина един, който имаше отвертка и си го сложих отново. Трябва и аз да си взема такъв малък комплект – оказа се полезно нещо. Със Стрина-Марина се видяхме чак след края на карането, въпреки че и те през цялото време бяха там.

Тръгнахме от Добринище чак към 18 часа. Надявах се пътищата да са разчистени, но не беше така. Освен това продължаваше да вали сняг. Беше доста трудно шофиране. Постоянно се хлъзгаше. Общо взето от Юндола до Белово (~25km) съм карал само на втора скорост. За капак на всичко една от другите коли се завъртя и изхвърча в канавката по пътя Пазарджик-Пловдив. За щастие точно там нямаше дървета и никой не пострада. Само се наложи да издърпам колата от преспата сняг. Прибрах се чак към 11 вечерта доста изморен и имах само сили да хапна малко, изкъпах се и заспах.

Като цяло много съм доволен от уикенда, особено от карането на сноуборд. Ако не бяха случките по пътя, заради “сложната зимна обстановка” всичко щеше да е перфектно. Днес сутринта дори като видях колко сняг има около колата ми, просто я зарязах и си взех рейса. Малко почивка след двата дена каране в сняг.