Днес не успях да спя целия ден, както си мислех снощи. Всъщност по-точното е не исках 🙂 Днес е 13-ти и като такъв е хубав ден за разходка. Сетих се, че Таня си е в Кричим и реших отново да видя онези интересни пътеки, в близкия балкан, по които бях миналата година. С Герито се качихме на Астралката и след малко повече от половин час бяхме пред Таня. Купихме малко провизии (бира, чипс и солети) и веднага потеглихме нагоре по “еко пътеката”. Времето беше хубаво и дори на изкачването свалихме якетата. Първо спряхме на мястото означено, като “кът за отдих” 🙂 Любувахме се на есента в гората, изпълнена с паднали шарени листа и почти пълната тишина, нарушавана само от птички и шума на реката.

След почивката решихме да продъжим навътре в гората, до манастира “Св. Врач”. Таня не беше много сигурна, че ще го намерим, но страховете й, не се оправдаха. Отгоре на всичко имаше и стрелки за упътване 🙂 Самия манастир беше полуразрушен, или поне сградата която беше там. На мен лично това не ми приличаше на манастир. По-скоро имаше останки от каменни стени, които вероятно са били манастира. Сега са поставени, нещо като основи за нов параклис на това място. Дано да го завършат. На близо има и хубави маси с пейки, а на дърветата къщички за птички. Пълна идилия 🙂

Единственото лошо на ноември е, че се стъмва още в 5 часа. Това в съчетание със ставане на обяд, прави един много къс ден, което въобще не е хубаво, когато той е отделен за разходка.