Преди малко, както си разглеждах wikipedia, реших да видя какво пише за Пловдив и от там попаднах на една страница, на която има снимки от града. Като разгледах в дълбочина, открих, че има снимки от цял свят от 1969-та година насам. Техен автор е Никола Груев. Направо съм впечатлен от неговите галерии и ги препоръчвам да ги разгледате.
Yearly Archives: 2004
Нови гуми
Днес купих нови зимни гуми за колата. Честно казано не ги знам марките и гледах цената и самите гуми и в крайна сметка взех Barum. За двете гуми дадох 160 лева и парите за upgrade отидоха за нови обувки за колата 🙂 Преди това я водих и на сервиз и й смениха наклатките. Освен това минах и преглед на преден мост и поне там ми казаха, че всичко е наред. Така грубо казано днес си отидоха 200 лева от портфейла ми. Поне се надявам, колата да е добре добре и другия уикенд да ни закара и върне до Монтанско 🙂
Другият ми пробелм днес беше, че почти през целия ден не ми бачкаше ICQ-то. CenterICQ-то нещо не искаше да се свързва със сървъра. В крайна сметка се оказа, че проблем с jabber-а пречеше и на ICQ-то. Всъщност проблема ми беше, че се уплаших колко изолиран се чуствам без ICQ. Излизаше ми се, а направо ми се стори неестествено да звъня по телефона на приятелите ми. Честно, уплаших се !
За Истанбул, турците и всичко останало
Върнах се ! 🙂 Какво да Ви разкажа … в Истанбул е пълно с турци. То турчин до турчин и до него пак турчин … и само турски коли 🙂 Сега сериозно. Няма да пиша какво правих подробно и хронологично, просто ето 28 неща които ми направиха впечатление, които научих, които направих или просто които се сещам сега да напиша тук:
- Истанбул е на 250 km от Българо-Турската граница
- Истанбул е хубав град, когато не вали. Аз за два дена видях дъжд, слънце и сняг (в тази последователност) и по време на дъжд ми заприлича на една огромна София, само където тук-там стърчат джамии
- По магистралата (която е платена) всяко малко мостче (а те са доста, повярвайте ми) си има табела с името и дължината
- В старата част на Истанбул има тесни улички с дюкяни, които са си така сигурно от 500 години
- В Истанбул постоянно нещо се носи. Има много носачи, които постоянно носят разни кашони, чували или каквото има, я с колички, я директно на гръб
- По улиците все още преобладават мъжете. Жените са малко, а някои ходят със забрадки
- въпреки това малкото млади момичета, които видях бяха добре надарени от природата 🙂
- В Университетите им е забранено да се ходи със забрадка. Това май е с цел да се придаде по-светски характер на държавата. Дори дъщерята на министър-председателя учела в САЩ, където няма такова изискване
- Телешкия дюнер не е толкова зле, когато си гладен 😛 Винаги може да е по-зле, като си представиш агнешки дюнер с лой 😛
- За да си купиш дюнер (или каквото и да е било), трябва да си милионер 🙂 Най-евтиния дюнер, които намерих беше за 1 милион, което всъщност е 1 лев :))
- Турския чай е толкова силен, колкото и турското кафе. Там спокойно може да заместиш кафето с чай, който винаги е в специални чашки
- Истанбул е града с най-стръмните улици, които съм виждал. Направо се чудя как може да е толкова хълмисто и стръмно в такава близост до морето
- Шофьорите са по-луди дори от София (ако това въобще може да бъде сравнение)
- В Турция се произвеждат доста марки коли и поради тази причина са по-евтини и повечето хора карат нови коли
- Разбрах какво значи истинско задръстване на многомилионен град, и то не заради някой светофар, а заради самото задръстване. Видях как може по 5 лентов път да минеш 10 километра за един час.
- Пих руска водка "Nemiroff ГОРIЛКА" (с този правопис). Беше хубава. Със спътника ми Атай, изпихме една бутилка от 500 ml и замезвахме от една огромна чиния, пълна с всякакви меса и гарнитури
- В Истанбул всички магазини са тематично разположени. Например на едно място за магазините за обувки, на друго за авточасти, на трето за кожени дрехи, на четвърто за <сложете каквото се сетите тук> …
- По-вероятно е хората да говорят руски, отколкото английски. Има много руснаци и някои магазини, директно са написали табелите си на руски
- Естествено китайските туристи са и там
- В магазините приемат всякакви пари и карти. Аз в портфейла ми имах турски лири, евро, долари, левове и карта Maestro
- Във всеки магазин задължително имат калкулатор с големи цифри и като попиташ за цената, веднага започват да смятат нещо и ти казват колко струва в която валута искаш
- Търговските центрове имат толкова етажи под земята, колко и над нея
- Като ходихме по работа навсякъде ни черпиха с кафе или чай
- Там всичко се носи. Дори храната за обяд я носят в едни опаковани (вакумирани ?!?) чинии и съдове. Въобще храната идва при хората, а не обратното
- Бутилките им за безалкохолно (като кола, например) са едни малки и смешни 🙂
- Метрото им (или поне на това, на което му викат така) е над земята, и по-скоро ми прилича на трамвай
- Султанския дворец, точно се вписва с представата ми за средновековен замък с ограда и кули
- Турският език може да звучи много хубаво, зависи кой го говори и няма нищо общо с викането на българските цигани
По-късно, ако се сетя още нещо интересно може да допълня този пост.
От Хасково до Истанбул
следък имам някакво голямо желание да пътувам. Всъщност не че ще ми стане нещо ако не го правя, и май по-скоро е подсъзнателно желание, което за щастие успявам до някъде да сбъдна.
Днес със шефа ми ходихме до Хасково. Ходихме до един склад за електрически компоненти. Малее вътре е направо рай за мен и за всички техничари 🙂 Има всякакви кабели, букси, елементи, уреди, колони … въобще всякакви чаркове от които да си сглобиш всичко 🙂 И отгоре на всичко са супер евтини, е вярно че повечето са разни китайски неща, но те навсякъде са такива. Купих два кабела за усилвателя ми, които преди си правех сам, а там намерих точно какъвто ми трябва готов 🙂 Освен това си взех UTP кабел за бъдещата ми локална мрежа у нас и разни други дребни неща. Вечерта от ShadowHand си взех и ISA мрежова карта за 486-ката ми. Ще видим кога ще ми остане време да си направя мрежата.
След като се върнахме от Хасково, по едно време влиза шефа ми в нашата стая и пита дали мога утре да ходя до Истанбул. В първия момент направо се учудих, но след това се зарадвах 🙂 Ще ходим с един негов приятел да купуваме елементи и кутии на уредите които правим. Така тази нощ в 4 часа тръгвам. В момента си зареждам GSM-а и фотоапарата и съм готов 🙂 За пръв път ще ходя в Турция и ще видим как ще ми се стори. Лошото, е че сега гледам прогнозата на weather.com за Истанбул за утре и другиден дават дъжд и се надявам поне да не е проливен, за да мога да се разходя. Хайде пожелайте ми късмет и като се върна в четвъртък вечерта ще разказвам 🙂
В Кричим
Днес бях в Кричим на планинина. Бях с Таня, Цецо и Наката. Прекарахме си супер. Ходихме по някакви "еко пътеки" до Асеновия камък и дори на един "кът за отдих” си направихме огън, хем да се стоплим, хем си пекохме биринки и хляб и пиехме бира 🙂 Беше супер. Тези неща в кавичките, бяха направени на табели и затова така и ги цитирам 🙂 Очаквайте яки снимки :-). С две думи беше супер !!! Като се прибрахме в Пловдив, отидохме в Петното и пихме още бири и нещо много ме хвана, защото почти не бях ял днес и сега съм доста весел, а и нямам сили да пиша повече ….
Всички снимки са тук
Търсенето
Реших, че зимата ще дойде, въпреки моето несъгласие и трябва да си купя зимни обувки, защото старите ми са с цепната подметка и за нищо не стават. За тази цел днес следобяд обикалях 3 часа по магазините. Търся нещо средно между туристически и ежедневни здрави, зимни, непромокаеми, топли обувки 🙂 Май доста са ми изикванията и затова в крайна сметка не си купих, а се сдобих само с два мазола, но то защото не си обух кецовете, а някакви обувки 😛 Като се замисля сигурно съм извървял към 20 km из целия широк център на Пловдив. Обиколих всички туристически, спортни и обувни магазини за които се сетих и още толкова за които не се сетих 🙂 Всъщност на едно място си харесах едни и щях да ги взема, но нямаха моя номер. Все пак трябва да измисля нещо и то по-скоро. Може би ще трябва да се бръкна повече пари. Във всеки случай трябва до 3 декември да съм напълно зимно екипиран, че ще ходим на хижа в Бистрилица, което е до Монтана. Поводът е 8-ми декември, а ние ще го отпразнуваме малко предварително 🙂
Вечерта се събрахме OpenClub Пловдив и обсъдихме евентуалния ден на Линукс в Пловдивския университет. За сега се очертава да стане през втората половина на януари 2005-та. Като стане нещо по-ясно, ще пиша повече 🙂 Освен това
Дафо ни разясни колко е сериозен здравословния проблем на Патрик от Slackware и всички се надяваме да оздравее.
Петък вечер
Тази вечер започна много обезкуражително, като след работа с Йонов и Цецката пихме по една бира в Red Eye и после тръгнахме да се прибираме а беше едва 7 часа. Мислех си че ще си пропилея поредната петък вечер с гледането на някой филм и висене пред компютъра и тръгнах да се разхождам. Отидох до стария град и направих няколко снимки в тъмното, и ако има някоя по-хубава сигурно ще сложа нещо в фото блога ми. След това тъкмо запалих колата да се прибирам и получих SMS от Таня, че тази вечер ще е в Пловдив и да се видим в Петното. Казах си "Ура" вечерта ми е спасена 🙂 Таня беше с Наката и тримата отидохме в Петното. След като се уверих че няма да я карам до Кричим си поръчах една голяма водка и се отдадохме на хубавата музика и разговори. Всъщност се оказа, че Таня има среща с управителя на Петното, за да говори за работа там. По едно време тя отиде да говори с него и като се върна, беше много радостна и е почти сигурно, че ще започне 🙂 Ако стане ще ходим по-често там 🙂 Междувременно се появи и Цецо, който със своя сексапил успя за свали една полякиня 🙂 Малко по-късно решихме да отидем и в No Sesne, за да потанцуваме малко. Речено-сторено 🙂 За моя радост винаги като отида в Sense-а се срещам с хора, които не съм виждал отдавна или с които няма къде другаде да се видим, и така винаги ми е приятно като ходя там. Тази вечер нещо музиката не ми допадна много, но въпреки това ми беше весело 🙂 Макар че не можах да се напия, а уж за това бях излязъл, да се поразпусна малко … Направо се чудя как не ме хвана като смесих водка с бира. Към 2 часа Таня трябваше да си тръгват към Кричим, и ние с Цецо също решихме да се прибираме. Замалко не ме издуха един силен вятър на моста на Марица, но оцелях 🙂 май иде зима …
За Албанските вируси
Напоследък на няколко места срещам, че хора се оплакват от глупави вируси, които (уж) се предавали по ICQ. Е, аз днес по Jabber-а получих истински албански вирус :
Като се замисли човек, това е най-дория вирус. Работи на всякакви операционни системи и архитектури, не го ловят антивирусни, разпространява се по ICQ, Jabber, IRC, email … Аз също го предадох нататък, в потвърждение на това, че вируса работи, и видях как някои на които го пратих, също го разпространиха 🙂 Всъщност като се замисля сега също го разпространявам 🙂 В този ред на мисли за идеалните вируси, се сетих за една сентенция, за която не бях се сещал от доста време :
RMS
Днес прочетох интервю с Ричард Столман в Линукс за българи. Много приятно впечатление ми направи, че както написах аз в предишния ми пост, така и Столман смята, че от Майкрософт се опитват буквално да зарибяват учениците и студентите, така че те в последствие да останат зависими от Windows. От това интервю, още повече ми порастна увереността, че трябва да има дни за Линукс и свободния софтуер по университетите и училищата. Като там трябва да се показва свободата на избора и то не само на учениците, а и на учителите.
В това интервю още веднъж, този път чрез думите си, Столман ми доказа, че е една велика личност !
Благодаря и на Богомил и “Списание точка ком” за интервюто.
Работа, студ и Линукс
Днес общо взето нищо интерено не ми се случи. Беше един студен ден, въпреки че ако се сравнява с други места, май все още сме добре. На работата цял ден се занимавах се една платка и й направих три варианта, докато стигна до нещо свястно, което да прилича на нещо и да се пусне за проба в платкаджийницата. Дори шефа ми се накефи как ги събрах всички елементи на малкото място което имах и даже ме снима 🙂
След работа се прибрах бързо с колата (вече имам парно в къщи 🙂 )и щях да правя едни проекти по "Микропроцесорна схемотехника", но се отказах. Да знете, че вече не правя проекти, намерете си някой друг ! Е, за някой приятел може 🙂 За сметка на проектите, обаче се захванах с дипломната ми, която я бях зарязал от сумати месеци. Не че бързам да се дипломирам, просто ми се иска да си направя mp3 плеъра и да си слушам музика навсякъде.
А точно преди да започна да пиша тук, написах едно писмо да хората от OpenClub Пловдив, да се организираме тази събота за среща. Повода е една идея която получих по имейл в края на миналата седмица от Боян Иванов, а именно да се организира "Ден на Линукс в ПУ". Самия Боян е първа година информатика в ПУ и мисли, че трябва да се даде нещо като отговор на "Деня на Майкрософт". Аз също знам как от Майкрософт зарибяват студентите, защото в техническия в Пловдив, също често има такива дни. Смятам че трябва да се покаже и алтернативата. Мисля че идеята е добра и може да се реализира, макар и не толкова скоро, зощото все пак наближава 8-ми декември, след това коледа, нова година, сесии … А ако се окаже успешна, може да се направи и в други университети и училища.
Оказа се, че нямам имейлите на доста хора, от тези на които исках да пратя писмото, и това е една от причините да напиша почти същото съдържание и тук, и дано някой да го прочете 🙂 Освен това може и някой друг фен на отворения код от Пловдив също да дойде в събота на срещата, пък тогава ще видим кой с какво може да помогне 🙂 Клуба, както подсказва името му, е отворен за всички.