По случай BlogAction Day и повлиян от тази статия в gorichka.bg ето моя скромен списък, с това какво правя ежедневно за нашата планета:

• карам колело до работата и обратно (поне когато не вали много)
• ходя пеша навсякъде из града (или пак с колелото, ако бързам)
• не използвам асансьора, а стълбите (5-тия етаж не е толкова много дори като съм с колелото)
• с кола пътувам главно извън града и гледам винаги да е пълна. Ако съм сам (което се случва рядко) качвам и стопаджии
• гася лампите в помещения, в които няма никой
• нямам климатик (а и не искам да имам)
• спирам водата докато си мия зъбите (винаги съм го правил, дори като малък)
• изключвам монитора ми при всяко ставане от стола (вече ми е дори навик). Вярно че така не се спира целия компютър, но той си има и други задачи за вършене
• за офиса си купих порцеланова чаша, в която пия кафе, вода и разни други напитки, когато някой има повод да почерпи. (така спестявам поне 2 пластмасови чашки, който отиваха преди всеки ден в кошчето след кафето)
• събирам боклуците в раницата, когато ходя из планините и след това ги изхвърлям в (подходящ) контейнер във възможно по-голям град
• изключвам  зарядното от контакта, след като ми се зареди телефона, фотоапарата , mp3 плаеъра
• подкрепям и участвам в зелени кампании. Слагам банери в блога ми

Малко хаотични мисли, но в този ред ми дойдоха.

Днес, на хубавия ден 13-ти, напук на плановете ми, си послушах импулса. Сутринта, въпреки прогнозите, в Пловдив беше много топло и в това хубаво време си казах, че въобще не ми се стои в града. Звъннах 3-4-5-6 телефона на разни хора, но никой не се съгласи да дойде с мен, така че си хванах Астралката и накъдето ми видят очите. Първо ми видяха Родопите, след това се озовах в Белащица, оттам на хижа Здравец и след това реших да видя до къде стига пътя 🙂 Така стигнах до Бяла Черква. Разходих се почти час из местността – гледах и снимах есента. Есента беше истинска! Дървета с ярки многоцветнни листа, и дори имаше малко мъгла, която само допълваше пейзажа.

Такаа утре като/ако отида на Витоша ще направя сравнение 🙂

 Вчера ми се случи нещо за първи път – бях на концерт в SecondLife. Спастнята са си направили група Slayer, правеха концерт с техни изпълнения и ме покани да отида. Реших да видя какво е усещането и честно казано много ми хареса. Всичко си е почти същото като на концерт на живо. Събитието си има дата и час, събират се доста хора, всеки се е подготвил за случая със специален аватар и анимации на героя си. Групата (които всъщност също са реални хора регистрирани в SecondLife) също се бяха постарали добре. Бяха се направили точно като членовете на Slayer. Спастянате беше Kerry King и съжалявам, че не правих снимки (така де screenshots).  Stream-ваха само парчета от live изпълнения на Slayer и звучението беше като на истински концерт. Освен това скачаха по сцената, имаха хубави анимации за свирене на китара, спираха се по време на паузите  и сменяха различни китари 🙂 Въпреки че не слушам метал, останах до края. Имаше и безплатни тениски на Slayer и си сложих една, поне малко да се впиша в атмосферата (че с тази тениска с пингвин и дънки, въобще не бях на място). Анимациите с металското куфеене нещо много не ми хареса и си взех виртуалната водка и си пих 🙂

Тази вечер бях на реален театър – “Ужасните родители” на театър “Перпетуум Мобиле”. Добра постановка, която се води комедия, но според мен не съвсем. Иначе невероятна игра на актьорите на една невероятно реална история, която е толокво невероятна че трябва да е истина. Невероятно !

Ако трябва да бъда честен 🙂  не знам кое от двете събития ми хареса повече. Дори май тръпката от нещо ново накланя везните към първото.

Като продължение на поста уикендни ангажименти, ето че и останалите уикенди от този месец са ми вече заети. Тази събота остава сватбата на Йохо и Елито. В неделя (на 14-ти) преди концерта на Мизар мисля да отида да посадя малко дръвчета. Така и така ще ходя към София. Засега има само един желаещ да дойде с мен. Наистина ли никой друг не иска ? За 20-ти и 21-ви в органайзера ми е записано Кърджали и Родопите наоколо. За 27-ми и 28-ми – то е ясно – OpenFest 2007 ! Тази година ще видя какво е да си само посетител.

Ужас, какви планове съм започнал да правя. Къде отиде “viva la тръгваме ли” ?

Черен списък на фирмите, организациите и личностите, които унищожават българската природа.

Просто така се случи – кое беше запланувано, кое не, но като се започна в петък и чак до неделя.

В петъка се събрахме в квартирата на Таня и Пухи, като постоянно идваха още хора. Беше чудесно, докато аз в един момент просто не можех повече и се прибрах да събера малко сили за съботата.

Съботата започна с малко експресно отиване и връщане до Стара Загора. Сестра ми искаше да вземем нещо от там и се оказа, че само в този ден може да стане, а аз бързах да се върна за деня на ръчните чудесии. Някак си май уцелихме първия ден да новия участък от магистралата и влезнахме от много странно място в Стара Загора – сякаш идваш от Димитровград. В крайна сметка това се оказа по-добре за нас, защото бяхме точно до мястото където отивахме. На следващия ден в един вестник прочетох че имало 7 катастрофи само през първия ден на новия участък. Ние видяхме една преобърната кола.

Останалата част от съботата посветих на HandMade Day 4. В дворът на Lite-On магазина имаше много свежи и усмихнати хора, страхотна музика, и невероятни неща ! Правих много снимки. Видях се най-сетне на живо със Стаси (благодаря, че дойдохте специално за случая). Получих безплатни прегръдки на пешеходния мост (това не беше част от HandMade деня, но все пак беше хубаво). Бях на китайски ресторант. Като се стъмни гледахме късометражни филми (май почти всички ги харесаха 🙂 аз също се смях като ги изгледах пак). А още по-късно вечерта си направихме страхотно шоу в Петното, където Пухи за пореден път ни разби ! Пак се прибрах по малките часове.

В неделя бях на сватба на братовчетка ми. Сутринта започна с обичайните возене на майка ми и сестра ми на фризьор, миене на колата и другите приготовления … останалата част от деня продължи със стандартните салтанати за една сватба. Аз дори бях шафер и танцувах ръченица с тортата и кумата. Не беше чак толкова зле 😉 Иначе с костюм не се чувствам себе си. Вие как мислите ? Ето по една снимка от трите дена за сравнение 🙂

edit: по време на сватбата в неделя заварих в ритуалния дом Радионов да се жени (беше предишната сватба). Голямо съвпадение, но го хванах на място 🙂

А Крум е станал толкова дебел 🙂

За първи път ми се случва да имам толкова конкретни планове какво ще правя през следващите три уикенда. Направо ужас. Принципно при мен всичко става изведнъж, а сега са се натрупали доста неща, които не са за изпускане.

Довечера ще обикаляме музеи и галерии в “Нощта на музеите и галериите“.

Утре и другиден съм на Мандрица.

Другата събота (6-ти) е поредното Хубаво Нещо наречено HandMade Day (номер 4, ако не се лъжа).

В неделя съм на сватба на първа братовчетка.

По-другата събота (13-ти) е сватбата на Йохо и Елито.

На 14-ти пък мисля да ходя на концерт на Мизар в София.

Накъде по това време трябва да започне и втората година от магистратурата ми  …

… а кога ще ходя някъде просто на пътешествие ?

Снощи Магито ми изпрати един линк за строителството в Иракли. Толкова се възмутих, че чак не можах да напиша нищо тук. Сега обаче си мисля да не оставя това така.

Причината да ми изпрати линка беше частта от сайта озаглавена “Култура” (???), където всъщност се представя как

основните проблеми в Иракли са периодичните набези на незаконно пребиваващи къмпингари и хипита. Те строят биваци от найлон и изсечени дървета, разпъват палатки в частните имоти, на плажа и в гората. Устройват комуни тип „цигански катун”, в отсъствието на всякаква елементарна хигиена и без да спазват законите както и правилата в курорта. След себе си нарушителите оставят купчини от битови отпадъци, пластмасови и стъклени бутилки, а нерядко и употребявани спринцовки, неугасени огньове …

А точно под този текст стои открадната от моя сайт снимка, на която дори се вижда моята палатка (старата, с печата Пловдив 4000) ! Абсурдното е, че тези снимки са от почистването на Иракли, което напълно противоречи на техните аргументи, че “оставяме купчини битови отпадъци”. Смея да твърдя, че почти всички, които ходихме на Иракли, си взимахме всички отпадъци с нас (както правим и сега навсякъде).

Освен това с публикуването на този текст и снимка на нашите палатки отдолу си мисля, че с по-добър адвокат може да ги съдим за клевета,че ни наричат наркомани.

Най-лошото и това, което ме потресе най-много из сайта беше, че в секцията “Галерия” има чудесни снимки на Иракли и околността, а в останалата част от сайта авторите гордо заявяват как ще застроят всичко ! И след това ще поставят 60% озеленяване … а какво й е на сегашната зеленина ?

Днес бях на пловдивския панаир. С колегите от работата най-много зяпахме камионите, багерите, валяците … и разни други земекопни огромни машини 🙂 А най-много снимах предупредителните знаци по тях. То стана цяла галерия.

Continue reading Предупредителни знаци →