Днешния ден ми беше толкова спокоен, че чак не мога да повярвам. След последните три натоварени и изпълнени с емоции дни, днес се върнах към по-обичайните ми ежедневни действия. Още не мога да го определя като скука, а е наистина спокойствие. Сигурен съм, че след няколко дена вече няма да мисля така и пак ще ми се ходи някъде, но сега си се чуствам съвсем на място в Пловдив. Все още не съм се наспал като хората, но нещо и не бързам. Както казват – “от сън спомени няма”. Не съм напълно съгласен с това и след малко мисля да се отпусна спокойно в завивките 🙂

Както казах на тръгване от София : “Три дена бях тук, стига ми толкова“. (всъщност не можах да издържа цели три дена, но на практика си бяха три 🙂 )

След снощното късно прибиране, днес в 8 часа отново потеглих на път по магистралата към “любимата” ми столица. Днес беше последния ми ден на Булконтрола и добре, че е така . Утре Спас застъпва на моето място, а аз се озовавам на спокойно в офиса 🙂 Днес беше доста интензивен ден и имаше много посетители, дори към края ни привършиха рекламните материали. Не знам как ще се оправят още два дена с оставащите, май ще се печатат още, но мен вече не ме засяга 🙂

След края на работния ден, се сетих че днес е сряда и за редовните бирени срещи, на които никога не бях присъствал. Звъннах на Йовко, и той ми каза мястото (добре че се усети да ми каже адреса, а не просто името на мястото), но не можеше да говори много и забравих да го попитам за часа. Към 7 вечерта реших че е вече бирено време и след като намерих място за паркиране сложих раницата на гръб, взех джобната карта и тръгнах към указаната ми пресечка на Дундуков и Будапеща, постоянно гледайки уличките в картата. Стигнах бързо и се оказа, че съм уцелил времето абсолютно точно 🙂 Имаше един момент в който се почудих дали въобще да вляза, защото не познавах почти никой, или поне не на живо, но реших че след като вече съм дошъл да влизам и каквото стане. Когато отидох бяха само Maniax-а и Бобсън и веднага се познахме по тениската с пингвин 🙂 Постепенно започнаха да идват още хора и не съжалявам че отидох. Сашо Шопов донесе тениски от семинара в Стара Загора и аз се сдобих с една, въпреки, че бях там 🙂 Доволен съм !

Между другото честит празник (в последния момент) на всички малки, големи и още по-големи деца, малчугани и хлапета !!! Дано още дълго време да сме весели и щастливи ! 😉

Е. намерих някакво време да се прибера до Пловдив. Все още нямам интернет, но все пак реших да напиша това докато ми е свежо oще 🙂

В понеделник сутринта, реших че ще ходя с моята кола на изложението Булконтрола, на което представям фирмата в която работя. Реших, че така ще е най-добре и най-много хора ще са доволни и моето пребиваване там ще е най-ползотворно. Първия ден само подреждахме щанда – окачихме плакатите, подреждахме витринтата и други такива глупави и времегубещи неща. Към 18 часа тръгнах от InterExpo-то и имах 2 часа докато сестра ми свърши работа. Реших да отида до Витошка да взема билети за Thievery Corporation. Да, вече се бях навил да ходя, а и ще идват още хора от Пловдив, които трябваше да върна след концерта. Всъщност това беше разрешението на втория ми, социалния проблем за концерта. Горе-долу лесно намерих Витошка, но когато решиха да си намеря място за паркиране, се забих по едни еднопосочни улички и направих едно изгубване класик. Наистина не знаех къде се намирам и по едно време видях НДК в далечината и реших да оставя колата и да намеря път като пообиколя пеша. Междувременно отидох и купих 3 билета за концерта и поне свърших една хубава работа. Сега оставаше да се оправя и с пътищата. Мислех, че направих план, но той отново се осуети заради еднопосочни улици и след това, не знам как, но се оправих някакси и успях да стигна до самата уличка Аксаков до парламента, на която е магазина в който работи сестра ми, и дори спрях на същата улица. Изчаках да затворят магазина (между другото тя работи с Дани, който е барабанист на Остава и там си киснат през повечето време разни музиканти, като останалите от Остава, Gravity Cо, Анимационерите :), въобще гъзарска работа ) и отидохме на кафе. От много лутане седнахме в едно, в което кафето беше 1,80 лева, но намрихме и по-евтини неща за пиене 😛 След това се прибрахме в квартирата на сестра ми и ядох ориз, който беше направила за мен и беше много вкусен 🙂 Новата й съквартирантка Таня, ми направи един комплимент, като попита кой от двамата е по-голям 🙂 След вечеря решихме да се разходим и стигнахме до кино Арена, което се оказа много близо и съвсем спонтанно решихме да гледаме филм. Оказа се че сме точно за последнтата прожекция от 23:20 на Междузвездни войни епизод 3. Ами изгледахме го 🙂 Аз както се чудих кога ли ще го гледам и дали ще го гледам въобще, и така понякога нещата стават от само себе си. Прибрахме се след 2 часа, а сутринта трябвше да съм от 10 на изложението.

Учудващо на сутринта не ми се спеше, На чуждо място човек се буди по-лесно. Тръгнах в 9 и едвам стигнах в 10 без 10. Деня беше лек и нямаше много посетители, но за първи ден може би е нормално, ще видим осталаите дни как ще е. В 18 часа си тръгнахме, а Таня и Пухи ми казаха, че в 18:30 пристигат с рейс в София. Казах им да слязат на Плиска и да видим как ще се оправим до зала Христо Ботев, където е концерта. Отново никой в колата не познаваше София и се лутахме супер много време из центъра, докато уцелим как да стигнем до студентски град. Хем имаме карта, но като не знаеш как изглеждат нещата в действителност си е трудно 😛 Да не говорим, че в интензивното движение никой не ти оставя време да се оглеждаш и мислиш. Изгубихме един час, но в крайна сметка с късмет, упоритост и питане намерихме залата. Там дойдоха Стоян и Диди и към 9 без малко влязоме в залата, въпреки че концерта беше обявен за 20 часа 🙂 Естествено намерихме време за една биричка преди концерта 🙂 Залата беше препълнена ! Концерта беше невероятен и не може да се опише. Изживях едно неповторимо усещане – пълен двучасов екстаз !

На всички много им хареса, и към 23:30 успяхме да тръгнем от залата с колата. Почти не объркахме пътя за излизане от София, но едно място имаше катастрофа и беше спряно движението, което ни забави и излязохме от града към полунощ. През целия път до Пловдив имаше страшна буря и на места съм казал с 60-70 на магистралата. Отне ни 2 часа да я преминем. Обиколих да оставя спътниците ми и в 2:30 си бях у нас. Докато обикалях из Пловдив, ме спряха за проверка за алкохол и диалога с полицая започна буквално и 1:1 така:

– Добър вечер

– Добър вечер

– Пил ли си ?

– Не съм

– <със съжаление и гледайки книжката ми> Що не си пил бе, Ице ?

Направо ахнах и не знаех какво да кажа 😛 Естествено “лаборантките” вътре показаха 3 нули и се прибрах без други проблеми. Изкъпах се, сега дописвам това и лягам, че сутринта в 8 отново потеглям за София.

Днес беше странен ден. Събота е, а е работен ден. Сутринта като станах валеше дъжд и реших да отида на работа с колата, докато стигнах вече печеше слънце. През целия ден се редуваха дъжд и слънце. По едно време за кратко се развилня страшна буря, която дори снимах и сложих в фотоблога ми. Естествено беше за кратко и свърши толкова изненадващо, колкото и започна. Друга изненада, беше че получих заплата малко по-рано от очакваното, което е добре, защото вече влизах във финансова криза. Успях да се измъкна малко по-рано от работа и отидох да сменя маслото и филтъра на колата, като така почти си изхарчих паричния бонус които получих за този месец. Към 18 часа мислех да ходя на среща на OpenClub Пловдив. Валеше и реших да пробвам (гр)адския транспорт. Голяма грешка !!! Чаках половин час и отидох към 18:25, звъннах на fla, но се оказа че и той си е тръгнал, защото никой друг не е дошъл. Обадих се на Йонов и разбрах че е в “Гражданския клуб” с Йохо и отидох там на бира. Поговорихме си хубаво и дори видяхме как Локото би ЦСКА 🙂 Не че се интересувам от футбол, но се радвам, когато пловдивски отбори побеждават. В 20 часа имахме стреща с Пютер в Петното и отидохме там на още бири. Оказа се че той се отказва да ходим на семинара на LUG-BG в Стара Загора утре. Малко по-късно се разбра, че Дафо също няма да може да дойде, и така май и аз няма да ходя. Не ми се върти сам до Стара Загора, а ми се искаше поне тениска да си взема. Кофти се получи тази година с този работен ден 🙁 Другата седмица от понеделник съм в София да излагам фирмата ми на Булконтрола. Иска ми се да съчетая стоенето ми там с концерта на Thievery Corporation, но има два проблема които трябва да разреша – финансов, да отделя 20 лева, и социален, да намеря с кой да отида. Първият е по-лесен, но да видим какво ще правя с втория.

п.с. Оттогава, до сега и все още (понеделник сутрин) нямам интернет у нас и сега го пускам от работата. Айде тръгвам за София …

За този филм ми спомена Вилито, една вечер докато бяхме на терасите до Античния театър и говорихме за филми и по-специално за “Ефектът на пеперудата“. Сега го изгледах и чак накрая разбрах, че може би имат някаква връзка. Целия филм е много странен и въобще не знаех какво ще стане в следващия момент. Краят му беше колко предрешен, толкова и объркващ, без да се разбере как стана и защо. Целия филм има сцени, които още се чудя защо се случиха и какъв им е смисъла. Не е чак като във филм на Дейвид Линч, но определено е странен филм, който не можах да разбера напълно от едно гледане. Главният герой (Дони Дарко) е тиинейджър, който се лекува от психично заболяване и му се привижда огромен човек, облечен като заек, който го кара да прави някои лоши неща. Всъщност лошите неща се оказват за добро, и май тук е връзката с Ефектът на пеперудата, че не всичко което изглежда добро, е за добро в бъдеще, в друго време или друг паралелен свят. Не може всичко да се раздели в двете крайности – “Страх” или “Любов” (това също е от филма), а има още доста чуства между тях.

Ако си падате по странни фантастично-психо-мистерии, гледайте го.

Тази вечер реших да пробвам музикалната програма за Gnome – Rhythmbox. Потърсих из пакетите на Archlinux и естествено я имаше, дори излезе и rbscrobbler, което е добавката за AudioScrobbler. Казах си супер ! Pacman-а си свърши бързо работата с инсталирането. Главното нещо поради което не ми харесваше xmms напоследък, беше че не се разбира добре с таговете на песните, написани на кирилица и по-специално не излизат правилно на AudioScrobbler (това май е по вина на plug-in-а но все пак си е проблем).

Rhythmbox е вдъхновен от i-tunes и изглежда много добре. Индексира музикалните файлове и после може да се разглежда списъка по група, албум, жанр и всичко останало 🙂 Използва gstreamer, което позволява да възпроизвежда всякакви файлове. Лошото е че няма plug-in интерфейс и rbscrobbler всъщност не е добавка а отделна програмка, която трябваше да пусна отделно в друг терминал. Въпреки това неудобство, всичко работеше, дори и имената на песните в моя профил на AudioScrobbler.com се появяваха на български. Обнадежден реших да добавя цялата ми колекция от музика, която е малко над 2000 песни (не е малко, но съм виждал хора с мнооого повече) и тогава започна голямото чакане. Оставих го малко да поработи насаме и след десетина минути се върнах, видях че още не е свършил, от което не се учудих, но реших да си пусна браузъра (Opera 8), който беше просто минимизиран. Така и не дочаках да се появи, всичко започна да умира – мишката спря да се движи дори и музиката замлъкна. С леко търпение успях да отворя конзола и да убия браузъра и rhythmbox-а. В същия момент проверих натоварването (Load Average) беше достигнало 12.55 , каквото никога не бях виждал. Само мога да поздравя Linux-a, че издържа на такова натоварване.

За сега май ще оставя Rhythmbox-a и ще се върна на xmms. Просто новия софтуер се пише за нов хардуер и не е за моя Celeron на 400MHz с 128MB RАМ и натоварен с Gnome 2.10 и няколко сървъра. Ще трябва да си ползвам и стар софтуер, или поне не всичко което ми се иска … и така до следващия ъпгрейд 😉

Лудницата около абитуриентите е в разгара си. След работа трябваше да закарам нашите на едно място, точно тогава се развилня силна буря. Точно след нея се наложи да шофирам по мокрите пътища, и навсякъде баха наизлезли абитуриенти с лъскави коли и джипове и се чуваха само надути клаксони. Едвам се промуших покрай панаира. На едно кръстовище дори беше станала катастрофа, от която имаше още по-голямо задръстване. Беше екстремно градско каране.

Вечерта трябваше да ходя на концерт на Блуба Лу в Конюшните, но поради лошото време са отложили концерта. Добре че имам вътрешни хора и ме информираха своевременно по SMS 🙂 Така не се разкарвах до горе, а отидох направо в Петното, където изживях новото ми ампоа като продавач на калъфи (как се превежада case) за дискове. Като разбраха колко евтино ги намирам в търговиите, напоследък всички искат да им купувам. Днес раздадох два по 40 и два по 20 диска, все за по лев и половина. Аз лично имам от известно време и наистиан са удобни за разнасяне на дискове навсякъде с теб, а и са сравнително здрави 🙂 Хубаво е винаги да имаш под ръка един Knoppix, GeeXboX и някоя друга емпетройка 🙂

Не се задържах дълго в Петното. Излязох, но нещо не ми се прибираше и малко се разходих в следдъждовното време. По принцип не обичам дъждовете, но след тях е хубаво и ми харесва мириса 🙂 Спрях се в едни кабинки и проведох един 35-минутен разговор до Германия, от който ми стана хубаво и ми пооправи настроението.

Втори пореден ден ходя в кино Европа. Ще вземе да ми харесва. Този път гледах Мечтатели на Бернардо Бертолучи. Често казано не ми хареса много. Бях излязъл на разхока с колелото и като се изкачих до Конюшните, Таня каза да ходим на кино и аз се навих да го гледам. Любовна тройка във Франция в края на 60-те по време на безредици – просто не ми е такова настроението сега, въпреки че очаквах нещо подобно преди филма. Иначе филма си е добър и предпочитам да гледам него, пред третата част на Междузвездни воини, по която всички са полудели сега и е запълнила всички останли кина.

Не, нищо му нямаше да денят ми, дори беше много обикновен. Просто гледах едноимения български филм на Силвия Пешева. Бях слушал за него и като видях, че го дават е Европа, реших да ходя да го гледам. Още повече, че в главната роля е Весела Казакова, която много ми хареса в “Мила от Марс“. Първоначално щях да ходя с Таня на дневната прожекция от 15 часа, но не стана, и навих Магито и Калоян да ходим в 8 вечерта. Почти в последния момент доиде и Йонов с още две момичета от Търново (малее как не помня имена, ама не е нарочно). Така прожекцията беше само за нас шестимата 🙂

Честно казано филма малко изостава от последния ми фаворит “Мила от Марс”, който си е много добър европейски филм, докато “Шантав ден”, както пише в една критика, е по-скоро обърнат към класическите български филми. Най-интересното е че е комедия, а историята е достойна за най-тежката драма. Има всички предпоставки да бъде трагедия, а в същото време е забавен и оптимистичен филм, който трябва да видите, за да разберете за какво говоря. Препоръчвам го искренно.

След киното пихме по две бири в Наилона и айде в къщи да спинкам. Дано утре (т.е. днес) да е по-ползотворен ден. Лека

Еее, събрахме се, видяхме се, напихме се 🙂 Това е накратко за снощи вечерта. Естествено не дойдоха всички от класа, но бяхме повече от половината, което е добър резултат. Музиката не беше силна и почти не се чуваше от разговори, което беше идеално. Най-доброто определение на Тромпета ми даде днес сутринта Дафо по ICQ:

в тромпета, а ?
цени народни
чалга също
една по-харна сервитьорка
другите годзили

Дафо, явно задълбочени изследвания си правил там 😉

Преди тромпета бях на срещата на Open Club Пловдив и се установи, че вече нямаме място за събирания. В Горско-стопанската камара (където бяха сбирките до сега) вече ще трябва да плащаме, ако искаме да ползваме мястото. Fla има една барака в неговия двор, в която може да събираме, но трябва и другите да я видят, а и лошото е че е празна и няма дори столове. Не че не можем да събираме всеки път на заведение, но си е хубаво да си имаме място. Мисля си и една идея за конференция, подобна на тези на Линукс за Българи в Пловдив, но за сега няма нищо конкретно.