Времето се оправи ! Навън грее едно хубаво слънчице, само за разходки е. Вече имам и Интернет. Водата, ту я има, ту я няма, но май взех да свиквам …
Довечера … довечера вече ще изляза от тази бетонена кутийка
п.с. само 2 часа по-късно настроението ми тотално се скапа … времето се развали отново, и ми се случи нещо от което ми писна вече, и дори не мисля да пиша за него …
Преди малко чух по телевизията Чомаков да казва, че в Пловдив няма да има вода поне 5 дни. Направо се чудя защо се върнах от гората. Тази сутрин мъкнах кофи с вода от един пожарникарен кран, където все още имаше вода, макар и доста мръсна, но поне за миене става. Тук дори няма моренце с пясък, където да се мият съдовете. Дори за тоалетната трябва вода, не можеш безпроблемно да си свършиш работата зад някой храст 😛
Първоначално мислех да пиша как все още нямам интернет, заради бурите и дъждовете последните няколко дена, но преди малко нещо ме изненада още повече – спря и водата. Това мисля, че не се е случвало от както сме се нанесли в този апартамент, някъде 1997-ма година. Положението в Пловдив май е по-сериозно от колкото изглежда. Днес сутринта като излизах бяха затворили булевард Марица, който е от двете страни на реката. На връщане видях, че са затворили цялото движението по моста на панаира. Навсякъде имаше полицаи и разни тежкотоварни машини. Минах по по-източния мост и там видях, че водата наистина беше доста. Още малко и можеше да наводни заводите, които са там по-ниско (Напредък например), но не и други части на града. До горните заграждения има още доста, поне в този участък на реката. Следобяд дъжда постепенно намаля и спря и се чудя дали наистина водата е спряла заради наводненията. А какво става и с “любимия” ми LAN доставчик, май е време наистина да се махам от този несигурен начин на интернет връзка. Върнах се в големия град, а имам почти същите условия както и в гората, само където не е толкова красиво, и очкаванията са други.
Ухаа ! Почти седмица извън цивилизацията ми доиде много добре. Бях на море, планина, фестивали, музеи, културни и исторически местности … но всико по реда си
Дойде времето и на моята почивка. След няколко часа тръгвам към морето. Може би не точно море както си го представят повечето с квартири, плажове, дискотеки, кръчми … а по скоро туризъм на място, на което между другото има и море. Ще бъдем на палатки на Иракли, където всички разказват, че е прекрасно и не съм чул лошо нещо за това място. Смятам лично да проверя и да се убедя 🙂 Повечето хора от компанията ще пътуват на стоп, а аз отивам с колата пълна с раници, палатки, ядене и (само) трима човека. Дано да намерим мястото, защото никой от нас не е ходил там, но мисля че ще се оправим. Сега е време да спя, че утре трябва да съм свеж за натоварени път до морето. Оставих почти всичката работа с приготовленията за тази вечер и малко множко ми дойде. Дори успях да поседя малко на концерта на Блубa Лу в конюшните и много ми хареса, но трябваше да си тръгнем, за да си стягаме багажите.
Днес ми беше много готин ден, въпреки че се чувствам малко гузно. По принцип трябваше следобяда да карам нашите до едно село на близо по един лош повод, но майка ми не можа да излезе по-рано от работа и се отложи за по-късно. Аз вече си бях освободил следобеда от работа и реших да го запълня с нещо по-приятно. Ходеше ми се някъде … погледнах кой в Q-то и кой е свободен за разходка. Веднага се навиха Вилито и Яна и решихме да отидем в Храбрино, за да избягаме малко от невероятната пловдивска жега. С астралката стигнахме бързо и тръгнахме нагоре към скалите. Аз не бях ходил преди и добре, че Вилито знаеше пътя. Оказаха се малко по-далече от колкото очаквах. На изкачване по едно време свърши пътеката и за малко вървяхме през дива гора, като горе-долу спазвахме посоката. В последствие се оказа, че просто трябва да се следва маркировката за хижа Здравец, но така беше по-интересно 🙂 Имаше чешми със студена вода, която добре ни разхлаждаше. Скалите бяха много величествени, много отвесни и много високи. Яна едвам преодоляваше страха от височини. Дори и на мен на моменти ме хващаше страх да поглеждам надолу. Постояхме малко най-отгоре, хапнахме сандвичи, но слънцето си беше доста силно и тръгнахме обратно. Все пак в 17 часа трябваше да съм у нас, за да ходя с нашите на село. Така за няколко часа си направих много хубава разходка. Друго си е планината, дори и жегата е различна.
Тъпото беше, че не обичам да лъжа хората, а днес се наложи на някоплко пъти да прикривам част от истината. На работата не казах, че пътуването се отлага за 17 часа, у нас не казах, че съм излязъл от работа по-рано, на Яна и Вилито не им казах, защо не бях на работа … всъщност за нищо не съм излъгал, но ми някакво гузно.
Последните два дни бяха доста интензивни за мен. Вчера и днес главно тичам да си оправям колата. Ако имате кола никога, ама никога не я водете на сервиз за преглед, освен ако не искате да останете и без един лев ! Вчера и днес дадох над 150 лева само за стандартни консумативи, които трябва да се сменят, на определени километри, а аз като не знам кога са сменяни последно, съм решил да подновя всичко, за да съм на чисто. То така и трябва.
Днес ходих и до КАТ за да прехвърля колата на мое име. Както може би се досетихте, висене цял следобед на слънце и в напечената кола, за да се мине преглед и после по гишета, който излизат постоянно в почивка. Поне всички документи вече са готови (още пари). След голямото печене, се разглезих с една айскола в заведението на кино Орфей – силно препоръчавам, там количествата са наистина огромни ! 🙂
Междувременно се стягам и за морето. Днес взех 2 шалтета – за мен и за Анито, защото ме помоли да й купя, и също така си купих едно фенерче 🙂
Вечерта изкочи поредната изненада. Един човек каза поредното : “Нещата се объркаха. Трябва тази вечер да съм в София, но не казвай на никой“. Наистина е глупаво, че след 20 часа (все се каня да се науча как се слагат ударения на второто “а”) няма нито рейс, нито влак от Пловдив за София. Така към 22 часа тръгнах за София, в полунощ бях там. Починах си 20-тина минути, изпих един PitBull, взех една кола за изпът и тръгнах обратно. На отиване спътника(чката) ми говореше и пътуването мина лесно, но на връщане единствената ми компания бяха огромната луна, която все още е доста близо до Земята и беше постоянно пред мен и една касетка на Нова Генерация, която си откраднах на скоро от Таня 🙂 Сега се прибрах успешно, дописвам това и заспивам, че днес си е поредния работен ден…
п.с. всъщност под “вчера” разбирайте “онзи ден”, а под “днес” – “вчера” 🙂
Този уикенд изкарах във извършване на високо полезната и (не съвсем) ниско интелектоалната дейност по вадене на картофи на село. Трябваше да бъде само съботата, но за един ден едвам се правихме с огромните треви, които бяха изникнали от последните дъждове. Преди това нямаше почти никаква трева, а за последните 1-2 седмици, беше станало истинска гора. Сега може да съм изморен, но поне има доста материал (дори мат’риал 🙂 ) за любимите ми пържени картофи 🙂 Смятам и на морето да занеса, едно солидно количество 🙂
Днес бях малко неадекватен, след снощното стоене в Петното, но просто нямаше как да пропусна последната му вечер … а и Цецо черпеше с безплатни шотчета 🙂 Бяха много готини, но след бирите, не бяха много на място. Прибрах се в 2, станах в 7:30 и почти цял ден (както и вчера) стоях на слънце, направо съм скапан и си мисля, че утре на работата ще си почина.
Както може би знаете, не обичам да правя планове, защото всеки път като ги обявя предварително и не се случват, но като коментар към предишната ми записка започнах и искам да продължа мислите си. От първи август съм в отпуска за две седмици, което значи че още от 30-ти този месец съм свободен 🙂 За сега идеята ми е първо се присъединя към тази имейл покана на Магито:
Subject: pokana ot magi
ихууу тралала ла ла
здравейте мили братчета и сестрички
ето това тук е официална покана за морско-горското катунче, на което ще бъде чудесно да сме всички заедно в любовта и радоста си :))
срещата за пътешествието е на 30.07 в иракли (северно от слънчев бряг на главния път за Варна).. на плажа има заведение, след заведението се тръгва по плажа .. стига се до малка рекичка .. след рекичката има много биваци из гората … ще сме в един от тях 🙂 ще се намерим
ще останем там около 2-3 дни за да можем да се съберем от всички посоки 🙂 и ще решим заедно на къде по черноморието да поемем
на 5.08 тръгваме за село Гела (Родопите), за да посетим събора, който е на 6.08
следват няколко дни прекарани в планината на свеж въздух и звездно небе
донесете музикалните си инструменти 🙂 да си направим истинско катунско джамбуре :))
на 12.08 сме в Триград за фестивала Слънцелуна 🙂
след това слизаме към Асеновград за trance open air партито Мати Земля 🙂
следва малка почивчица 🙂 и очакване на известие за това кога заминаваме за Рила
Носете си катунските принадлежности :)) и не се притеснявайте за нищичко
споделяме всичко, което имаме един с друг, помагаме си и сме щастливи заедноден след ден все хубави дни
Маги, надявам се, че нямаш нищо против, че публикувам това тук. Така ще достигне до още повече хора и може още да се навият да дойдат 🙂 дори и аз по някакви причини да не успея да дойда. Така за морето се очертава от 30-ти до към 4-и, когато ще се ходи в Копривщица. На мен лично ми се иска да не стоя на едно място на морето, а да пообиколя южното черноморие, но и за това не ми се правят планове, които може да не станат. Ще направя всичко възможно да ги осъществя, но всичко ще се решава на място.
След това следва около една седмица заделена за подпомагане на процесите свързани с взимането на диплома за висше образование, а след нея следва Слънце-Луна в Триград и околността в периода 12-14 август.
Ако някой е на тези места в тези периоди от време, ще се радвам да се обади да се видим, или всъщност направо каня всички на Иракли и Триград 🙂 Ще е весело 🙂
По-краткосрочните ми планове са довечера в Петното, за последен ден преди да го заворят до началото на новия сезон през есента.
Преди малко отидохме на нотариус, подписахме договора за покупко-продажба и Астричката вече е моя 🙂