Тази вечер  бях у Таня и Пухи, където се видях с тях и Йонов. Направо учудващо, но не бяхме се виждали почти седмица. Всъщност това няма нищо общо с това, за което искам на пиша. Или има, но малко 🙂 У Пухи разгледах приложението към новия брой на списание 1, наречено “Зелен Жокер”. Една дребна притурка, която дори е реклама на хибридния автомобил Toyota Prius, но въпреки това е много полезна за четене. Както пишеше вътре, ако беше публикувана преди 30 години, може би сега нямаше да се разхождаме по къс ръкав през януари. Книжката е съвместен проект на Списание 1 и gorichka.bg . Ако не сте си я намерили може да си я изтеглите в pdf формат от сайта на edno.bg – Зелен Жокер. В нея ще намерите дребните неща, които може да направите днес, за да запазим поне малко природата около нас.
п.с. дори рекламата имаше ефект за мен – сега се затърсих за информация на Prius, като спецификации и дори цена.

Денят расте. Вече като свършвам работа към 5 и нещо, все още е светло, слънчево и топло. Днес много се зачудих накъде на потегля с Лео (велосипеда ми 🙂 ). Точно на излизане от работата получих една SMS усмивка и още повече ми се оправи настроението. Все пак се прибрах у нас, но веднага поисках да изляза. За моя голяма радост Герито веднага прие поканата ми “да ходим някъде”. Докато отида до тях, тя беше измислила да отидем до Кукленския манастир “Св. Св. Козма и Дамян”. Бяхме само виждали табели за там, когато сме минавали през Куклен, но така и не бяхме ходили.

Стигнахме в Куклен и вече се стъмваше. Попитахме един човек и той ни упъти за пътеката. Все пак се оказа, че има и табели 🙂 Предварително знаехме, че има 4-5 km черен път. Излязохмер на него, оставихме колата и тръгнахме пеша. Точно на излизане от града и в началото на пътя име един малък храм и Герито там остави няколко икони, които пъхнахме през прозорчето. Надявам се, че ще има кой да им се зарадва.

Продължихме по прашния път. Беше тъмно и тихо. Само в далечината се виждаха светлините на градовете и селцата. Уж близо, а толкова голяма разлика в усещането. Вървяхме час или повече и в крайна сметка стигнахме. Поогледахме наоколо, но в тъмного не можеше да се види кой знае колко. Това стана поредното място посетено на тъмно и добавено в списъка, на местата където трябва да отидем пак, но по светло.

Върнахме се обратно по черния път, който се оказа, че май може да се мине и с кола, но аз не бих рискувал с моята Астралка, а и да изпусна такава хубава разходка между борови горички. Мисля, че е и доста подходящ за отиване и спускане с велосипед – ще го пробвам някой път 🙂

На връщане за по на пряко минахме през Асеновград за по един сандвич 🙂 и след това обратно в Пловдив. Поредната ми хубава спонтанна разходка 🙂

И тази година, за трета по ред, не пропуснах Песпонделник в Широка Лъка. Кукерския фестивал винаги е добър повод да се посети неповторимото село и природата около него. Още повече, че тази година почти съвпада с 3-ти март, а това си празник, който трябва да се празнува ! Този път времето беше почти лятно и това допринесе за хубаво изкарване, не че предишните две години снега ме спираше да отида 🙂

Тръгнахме в  събота, а в колата бях с четири човека, които до сега не бяха ходили в Широка Лъка. На всички много им хареса, а то и няма как иначе 🙂

На отиване решихме да минем през Чудните мостове. Добра идея, но ни изненада нещо неприятно –  явно хижата са я взели нови собственици и са сложили “посетителска такса” от 2 лева, за да разгледаш природната забележителност. Според мен таксата е абсолютно незаслужена – най-малкото не са направили нищо с което да я заслужат. Аз до последно отказвах да повярвам – дори си помислих,че става дума, ако се вземе екскурзовод, но не – става дума за всички ! (за ученици и пенсионери е 1 лев). Единствено май са ремонтирали самата хижа, но те и там са вдигнали цените. Имайте го в предвид, ако решите да ходите натам.

Стигнахме в Широка Лъка по светло и се разходихме. Постепенно започнаха да пристигат много познати физиономии, а кукерите си вървяха из селото и се опитваха да плашат девойките 🙂 Някои успяваха 🙂

Част от компанията първоначално мислеха да спят в някоя квартира и отидохме в Гела да търсим места. След двучасово търсене (главно на баба Милка, за която всички са чували, но никой не я е виждал) успяхме да я намерим и точно си уговориха цената, когато всички решихме да не се цепим и да спим на чували където намерим.

Върнахме се в Широка Лъка и отидохме на  големия общ огън до параклиса. Там си беше както се очакваше – мнооогоо хора, като всеки се занимаваше с каквото си иска и може – някои свиреха, други пееха, въртяха пой, пиеха … или просто стояха около огъня. Настана момента да помислим къде да пренощуваме. Идеята за плевня не се хареса на някои заради (основателните) опасенията от бълхи и въпреки, че отидохме да видим, се отказахме. Сетихме се за туристическия подслон на входа на Гела и решихме да пробваме там. Този път бяхме шест човека с големи раници и провизии и Астралката се наложи на моменти да качва баира към Гела на втора. Все пак мястото беше свободно и останахме там. Решихме да запалим камината. Проблем номер 1 – да намерим дърва. Решение номер 1 – отиваме в селото и “вземаме на заем” от някой двор. Проблем номер 2 – коминът не дърпа и всичкия пушек се връща вътре. Решение номер 2 – няма ! Загасихме огъня със сняг, за да пестим водата и се сгушихме на пода. Преди това се наложи и хубаво да проветрим, защото в един момент се задушихме от пушека.

Въпреки всичко спахме много добре. Някои се оплакаха, че било студено, но не и на мен – аз се бях екипирал здраво 😉  Сутринта дори доста си поспахме – за малко да изпуснем кукерите. Отидохме в Широка Лъка чак в 11 без 10.

Цялото село вече беше препълнено с хора от цял свят (както всеки път). Времето беше като за къс ръкав, а кукерите бяха превъзходни. Имаше няколко състава, които не бях виждал до сега. Всичко беше прекрасно ! Яна носеше един Lumix с 10x  оптичен zoom, с който снимах някои моменти и дори се зарибих да си взема някакъв подобен фотоапарат 🙂 Друго си е хубавия zoom ! Сега чакам снимките да ги видя и да кача някои.

В неделя вечерта се върнах много доволен и също толкова изморен. От толкова отдавна не ми се беше случвало да легна и да заспя в 9 часа. Определено умората се натрупва със седмиците в които така и не си давам почивка. Ама ако така продължава, не ги и искам почивките 😉

Усмивки и лека седмица !

🙂

Вие си знаете коя баба 🙂

Всъщност тази година цялата процедура по връзването на мартеници ми дотегна още на третата …  Аз лично имам не повече от десетина човека на които наистина от сърце искам да направя подарък мартеничка на този ден, а то на всеки ъгъл някой те пресреща с мартеничка в ръка 🙂 С толкова накичени конци мога да ходя с един ръкав само … то и без това е топло … да се надяваме, че и щъркелите гледат телевизия и прогнозата за времето, че да вземат да се върнат по-скоро и да свалим мартениците.

Иначе да сте всички живи, здрави и усмихнати ! И много бяло и червено … вино (както отбеляза AquilaX)

Само да спомена, че тази вечер гледах Stranger than fiction (сега в imdb.com видях, че има доста филми с това заглавие, но става дума за този от линка) и много ми хареса ! Интересен сценарии – препоръчвам.

Лека нощ 😉

Ехаа, такъв хубав уикенд изпълнен с толкова различни преживявания отдавна не бях имал 🙂 Всичко си започна от …
… петък (23-ти февруари)

Имах голям мерак за излизане и го направих. С Йонов, Елито и Йохо пихме по една бира в Мария Луиза, но след това всички се прибраха и аз в 8 часа останах сам, а имах среща(и) за след 11 ! Със сигурност не ми се прибираше. Реших да се разходя и обиколих градската градина, стария град … ядох пица на парче … но времето течеше все така бавно. Реших да отида на концерт на Уикеда в Петното за да ми мине времето. Отидох там, но концерта беше отменен (не разбрах защо). В крайна сметка си взех една бира и зачаках. Яна трябваше да дойде след 11, сестра ми и Жоро също. Последните двама дойдоха, и постепенно разбрах, че Яна няма да се прибере тази вечер. Постояхме още малко в Петното, но нещо Цецо реши да се прави на DJ и не ни хареса музиката. Софито и без това беше решила да покаже Найлона на Жоро, така че отидохме там. Още на влизане срещнах познати физиономии (както винаги 🙂 ). Голямата изненада дойде няколко секунди по-късно, когато едно момиче дойде при мен и каза “здрасти !”. В първия момент не можах да я позная, т.е. заприлича ми на нея, но нямаше какво да прави тук. Беше BULLET^ от Бургас ! Малеее в този Найлон може да срещнеш и най-малко очаквания човек. Не бяхме се виждали от много време. Навремето всеки път като ходех на море, минавах да се видим, но напоследък не. Сега поне каза, че ще идва по-често в Пловдив, така че ще се виждаме.

Пихме по още една бира в Найлона. Междувременно Яна се обади, че наистина е станало нещо и е още в София. Поне малко ме успокои, защото преди това не си вдигаше телефона. Всъщност никой не си вдигаше телефона тази вечер.

Прибрахме се и към 1:30-2 си бях в леглото.

събота (24-ти февруари)
Както обикновено започна със ставане в 8:30 и в 9 отидох на упражнения в университета. И също както обикновено имаше сумати неразбории докато започнем. Започнахме с базите данни може би с два часа закъснение, научиха ни на 5 SELECT-а (наистина не много прости) и в 12 свършихме. На мен не ми се чакаше до 14 часа за следващото упражнение и си тръгнах.

Точно не бях минал и километър от университета и Яна ми писа, че е там … и се разминахме. Поне се уговорихме вечерта да се видим на китарено парти с Пешо.

След упражненията отидох в офиса на Йонов, да се видим (поне) за малко. Разгледах какви сайтове правят в момента и се помъчихме заедно по един JavaScript проблем (гаден език!). Иначе сайтовете стават много яки ! Междувременно хапнахме и към 15 часа Йонов трябваше да тръгва, а аз се прибрах в къщи. Успях да пусна поста за Пловдив и да вечерям с нашите. Майка ми, както винаги, беше сготвила много вкусно 😉

Към 20 часа тръгнах към Яна и след това в една квартира в стария град, където щеше да е събирането. По пътя взехме “малко” алкохол, както си му е реда, но се оказа излишно, защото хората се бяха приготвили много добре 🙂 Голямата изненада за мен беше присъствието на декана на ФМИ Пловдив – Мекеров. Бяхме 6 човека и той. В началото разговора тръгна леко сериозно, но постепенно (може би благодарение на алкохола) стана много лек и отворен. Особено след като Пешо засвири с китарата и всички пяхме пиянски и глупави песни (е, имаше и изключения). В началото познавах само двама човека от компанията, но след тази вечер се чувствам все повече като част от ФМИ. Наистина никога не съм вярвал, че мога така да се напия с декана. Когато си погледнах часовника беше 3 часа след полунощ и се прибрахме след 4. Просто времето мина неусетно.

неделя (25-ти февруари)

Неделята беше отредена да закарам Софито до София с две маси за аниминиране (които заемаха цялата задна седалка на колата). След снощното запиване не можах да стана преди 9:30. Замотахме се докато съберем багажа и тръгнахме чак към 11. Аз имах някакви планове да се разходя някъде около София (да използвам деня), но това ми се струваше все по-малко вероятно.

Стигнахме, оставихме едната маса при една колежка на Софито, която намерихме учудващо лесно, като се има в предвид познаването ми на града, и то стана 13 часа. Трябваше да минем и през братовчедка ми Албена, където обядвахме и чак след това бяхме свободни за разходка.

Изненадахме Магито в квартирата й и се зарадвах, че успях да я измъкна от там 🙂 След това трябваше да отидем до Студенски град, за да оставим другата маса в общежитието на сестра ми (и най-вече за да освободим задната седалка). Не питайте как стоеше Магито там 😉 За финал оставаше да намерим Вилито и да я вземе от там заедно с Тишо (и тази седмица не мина без да се видим с него 🙂 ). В крайна сметка те ни намериха, защото не можахме да се ориентираме по обясненията, които ни дадоха.

Така в 16 часа най-сетне се събрахме ! Приключенския дух не ни изневери и решихме да отидем до едно село след Своге – Желен. Според картата беше на 40 километра и ми се стори поносимо далече. Не бях ходил към Своге и пътя се оказа с много завой. Честно казано се надявах на по-прав път и да стигнем по-бързо, но каквото-такова. Своге го оставих за друг път да го разглеждам (и да си купя шоколад 🙂 ) и направо отидохме към Желен. Наложи се да минем дори по един въжен мост с колата 🙂 Друго, което ми направи впечатление в онзи район, беше колко са разпръснати махалите в селата. Така селата стават много просторни с големи хубави поляни, но и много стръмни.

От Желен имаше много невероятни гледки, особено както ние попаднахме, по смрачаване и залез слънце. Както се разхождахме изведнъж видяхме табела за къща Trinoga, която беше и “тайната” ни цел на пътуването. Честно казано не вярвахме, че ще я намерим, но като видяхме табелката се обнадеждихме. Тръгнахме по следите – парчета плат, връзки, табелки, нарисувани на ръка и т.н. Тринога е нещо като къщата в Розино, където всеки може да отседне и да се любува на природата колкото иска.

Наложи се да вървим доста (поне повече от колкото очаквах, въпреки че си знаех, че няма да е до селото). Не беше проблем вървенето, а това че се стъмваше а ние просто бяхме излезли от колата без нищо (нямахме дори нещо за светене). Все пак не се отказахме и продължавахме напред. На един кръстопът за малко да се откажем и проверихме всички разклонения, но никъде нямаше следи. След като бяхме вървяли вече почти час не исках да не открием мястото. В крайна сметка се оказа пътя, който проверих последен (ах, Мърфи), а всъщност беше най-логичен да е той 🙂 – този, който е най-направо.

Стигнахме до Тринога и поне научихме къде е, за да дойдем пак. Запознахме се с един човек – Димитър, който се грижи за къщата. Кучетата и котките отпред бяха много яки и дружелюбни (дори прекалено :P). Гледките по хребета обещават да са магически, но трябва да отидем отново по светло и за повече дни с палатките !

Връщахме се на лунна светлина. Към 20:30 стигнахме отново в София. Тишо трябваше да си хване влака в 22 за Казанлък. Оставих го с Вилито (до Плиска), след това през Магито (Бели Брези) и към Студентски град. Там Софито направи на бързо една невероятна вечеря, наядох се добре и потеглих към Пловдив около 22 часа. Умората от последните няколко дена се опитах да преборя с един литър кола, но все пак си е доста унасящо да пътуваш сам по спокойната магистрала на тъмно. Дори предпочитах на моменти да е по-напрегнато. По едно време спрях да се освежа на хладния въздух и точно тогава пък едни ченгета дойда и започнаха да оглеждат мен и колата. Единия дори ми каза, че на магистралата за “едно пускане на вода” можело да ми струва 40 лева и 4 точки 😛 Нищо не ми направиха и в крайна сметка се прибрах благополучно в Пловдив. Взех си един душ, помислих си колко хубав уикенд съм имал и заспах 🙂

А днес …

Отново за всички е делник,
отново сърдит понеделник

На работата всички бяхме, я изморени, я махмурлии, я и двете 🙂 Пуснахме си следните три песни и така започна работната ни седмица:

• P.I.F – Мечта (нали знаете – “имаш ли нещо за глава … ” 🙂 )
• Хиподил – Мръсен гаден ден
• Остава – Понеделник

Plovdiv … the place where things happen …

След като вчера прочетох в блога на Донка за любимите градове, реших че най-сетне е дошъл момента за този  пост, за който се каня от миналото лято. Става дума за една мултимедийно CD за Пловдив озаглавено “Plovdiv … the place where things happen …”. Основен автор е Йоханес Артинян от i-creativ (хайде да спомена , че и Йонов е замесен в направата му 🙂 ). Правено е по поръчка на община Пловдив (или нещо подобно) и никъде не намерих до колко е законно да се разпространява. По принцип не се продава, а общинарите се хвалят с него по чужбината. Йохо ми даде разрешение да го сложа тук.

CD-то е за Windows  и Mac, но безпроблемно върви с wine по Linux (стартиране wine index.exe в WindowsFiles директорията). Като дизайн е много добро, но за съжаление е доста бедно от към информация. Все пак става да се фукаш с градът си 🙂

Ако съм Ви заинтригувал, да го пробвате, ето iso файл, който може да си запишете на CD или да го монтирате и разгледате директно от твърдия диск. Предоставям и не особено добре сканирани картинки на разгънатата опаковка със CD-то отвън и отвътре.

Файлове:

PlovdivCD.iso – мултимедийното CD (~89MB)

PlovdivCD-front-back.jpg – обложката разгъната отвън

PlovdivCD-inside.jpg – обложката разгъната от вътре (с поставено  CD)

п.с. преди някой да е попитал – не, нямам повече бройки и нямам представа от къде може да се намерят. Разбира се, винаги мога да Ви го запиша 🙂

Тази седмица сестра ми е у нас и постоянно се караме кой да стои пред компютъра и нямам време да напиша нищо. Отгоре на всичко и майка ми иска да го ползва от време на време 😛 Въобще пълна къща. Сега поне в 1:30 всички спят, а аз се връщам от Петното. Както всеки четвъртък беше партито на Пухи и този път стана много яко. Ако бяхте дошли към 12:30 -1 часа в Петното щяхте да заварите не повече от десетина човека танцуващи лудо, някои от които по масите и бара 🙂 Стана як купон !

Предишните няколко дена почти не излизах, главно заради преместването на drundrun, и днес вече много ми се излизаше някъде. Дори излязох по-рано сам и се разходих из стария град. Времето е хубаво. Дори последните два дена ходя с колелото на работа 🙂 Открих годината на колоезденето 🙂

Хайде лека нощ. а като имам повече време ще пиша повече 🙂

Такаа, ако четете това значи вече виждате новото място на Drundrun.org 🙂 Колко проблеми имаше с местенето само аз си знам, но сега да пробвам дали работи постването .

Ако се чудите защо избрахме SiteGround.com за хостинг, просто вижте какво предлагат и за какви пари. Като допълнение повлия и мнението на Gregg (току що разбирам, че си е затворил блога и не мога да го линкна).

п.с. за финал, не работеше и постването, защото нямаше autoincrement на ID полетата … какво ли още не работи ?!?